Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Плевен, 14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря ……….
Велислава Трифонова ...……. и в присъствието на
прокурора …………………….......…… като разгледа докладваното от …………….
член-съдията Здравков …………. гр. дело № 559 по описа за 2020год. и на основание
данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ.
Постъпила е искова молба /ИМ/ от 20.07. 2020г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район ***, ул.„***” № 260, представлявано от П.Д.и Д.Ш.-
Изпълнителни директори и членове на УС чрез адв.Д. М. от САК против В.Г.Б. ***, ЕГН **********
и Д.Д.Б. от с.гр., ЕГН ********** – солидарно - за признаване на установено, че
ответниците дължат на Банката сумата от 65 168лв., от които 65 000лв.
– Част от общо дължимата главница в размер на 121 745,46лв. за периода от
04.12.2017г. до 27.11.2019г. и 168лв. разноски за връчване на покани, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението – 02.12.2019г. до
окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 4320/03.12.2019г. съгласно
Договор за банков кредит № НL № 70825/26.02.2015г., ведно с Допълнително
споразумение от 04.03.2015г. и Приложение № 1/05.03.2015г. към него, по
извлечение от счетоводните книги на Банката към 27.11.2019г., както и съдебните
разноски по ч.гр.д. № 7673/2019г. на ПлРС и разноските за исковото
производство.
Ищецът
твърди, че на 26.02.2015г. между Юробанк България АД и ответниците е сключен
Договор за банков кредит № НL 70 825, с който на кредитополучателите
Банката е предоставила кредит в размер на 141 000лв. за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по Договор за кредит № НL 35495/26.03.2008г. и който
същите се задължили да върнат при определени условия. Размерът на погасените
задължения е посочен в Приложение № 1 към Договора – л.42 от делото и възлиза
на 133 846лв. На В.Г.Б. се открива обслужваща сметка в Банката, по която
постъпват средства в лева и се превалутират служебно безкасово във швейцарски
франкове по курс „безкасово продава“ на банката към датата на откриване на
заемната сметка и се превеждат служебно за цялостно погасяване на задълженията
по първия Договор за кредит. Разноските по изпълнение на платежните операции са
за сметка на кредитополучателите. Дължимите лихви се начисляват от датата на
първото усвояване на средства – 05.03.2015г., при просрочие на погасителни
вноски и при предсрочна изискуемост на кредита, ответниците дължат лихви за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва. ГПР е
5,26%. Крайният срок на погасяване е 276 месеца от датата на откриване на
заемната сметка – 05.03.2015г. – т.е. 05.03.2038г. Задълженията по Договора се
погасяват в поредност застраховки, такси, разноски, комисионни, лихви и
главница. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот – Ап.11
и маза № 7, находящи се в гр.Плевен, ***, изразена в нот. акт № ***на Нотариус С.И.,
рег. № *** при НК с район на действие района на ПлРС – л.190 – л.191 от делото.
При непогасяване в срок на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е задължение по Договора, банката има право да
направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем.
Твърди
също така, че с покани, връчени на Д.Б. на 10.09.2019г. – лично и по реда на
чл.47 ГПК на В.Б. чрез залепване на 04.09.2019г. чрез ЧСИ Ц.Н.рег. № ***при
КЧСИ с район на действие района на ПлОС, длъжниците са уведомени, че поради
непогасяване на формирани просрочия и неизпълнение на Договора за кредит,
Банката е обявила същия за изцяло предсрочно изискуем и кани ответниците в
седмодневен срок от получаването им да погасят изцяло задълженията си като в
противен случай ще упражни правата си по Договора. След датите на обявяване на
предсрочната изискуемост не са постъпили плащания и поради това са образували
заповедно производство срещу длъжниците на осн. чл.417 ГПК на 02.12.2019г., към който момент
непогасените вноски са 11бр. главница, считано от 04.12.2017г., 10бр.
непогасени вноски за лихва от 02.01.2018г., а общото задължение към
27.11.2019г. съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката възлиза на 140 228,65лв., от които
121 745,46лв. главница за периода от 04.12.2017г. до 27.11.2017г.,
3 250,02лв. възнаградителна лихва за периода от 02.01.2018г. до
17.09.2018г., 14 766,17лв. наказателна
лихва за просрочие за периода от 02.01.2018г. до 27.11.2019г., 155,50лв.
такси за периода от 31.12.2017г. до 27.11.2019г., 143,50лв. застраховки за
периода от 21.04.2017г. до 27.11.2019г. и 168лв. разноски за връчване на покани
за периода от 28.10.2019г. до 27.11.2019г.
Поискали са Заповед за изпълнение и ИЛ за Част от общо дължимите суми по
Договора – 65 168лв., от които 65 000лв. – Част от главницата за периода от 04.12.2017г. до 27.11.2019г. в общ
размер на 127 745,46лв., ведно със законната лихва от 02.12.2019г. –
датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата, и 168лв. – разноски
за връчване на покани. Въз основа на издадените Заповед и ИЛ по чл.417 ГПК е
образувано изп. дело № 17/2020г. на ЧСИ Н. В.с рег. № ***при КЧСИ, по което към
момента на подаване на ИМ липсват данни за плащания след издаване на Заповедта
за изпълнение.
С молба – уточнение от 01.04.2021г. – л.340 от делото твърдят, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 17.09.2018г., последното плащане по
кредита е било на 04.02.2017г., а извлечението от счетоводните книги на Банката
е от 27.11.2019г. Уточняват също, че с процесния Договор от 26.02.2015г. е
рефинансиран Договор за кредит НL 35495, вземането по който е било притежание
на дъщерното дружество на Банката – Бългериън ритейл сървисиз АД, което след
две вливания понастоящем е собственост на Юробанк България АД. Замяната на
индекса Софибор с индекса Праймтайм е осъществена на 01.07.2018г., информация
за което е публикувана на сайта на Банката, а поради това че ответниците са
заминали в чужбина Банката не е осъществила контакт с тях след това.
Видно от Отговора – л.55 – л.64 от делото – ответницата Д.Д.Б. твърди, че
на 26.03.2008г. заедно с В.Г.Б. са сключили Договор за кредит № НL 35495 в
швейцарски франкове с Банката, обезпечен с ипотека на недвижим имот, вноските
по който са изплащали до 2015г. За превалутиране и рефинансиране на този
кредит, са сключили Договор за банков кредит № НL № 70825/26.02.2015г. при
значително неравновесие между Банката и потребителя – същият носи риска от
промени и повишаване. Банката си гарантира с този Договор приходи от
възнаградителна лихва, която се състои от фиксиран и променлив компонент.
Твърди, че методиката за определяне на базовия лихвен процент и годишния лихвен
процент е останала неясна за нея, както и счетоводните операции по преоформяне
на кредита съгласно Допълнителното споразумение от 04.03.2015г. Просрочените
вноски по първия договор са станали главница по втория договор, не са давали
съгласие лихвата по първия договор да стане главница по Договора за банков
кредит от 26.02.2015г.
Твърди,
че нито тя, нито вторият ответник са получавали или усвоили по сметка
посочената от Банката сума от 141 000лв., нито сумата от 133 846лв.,
както е посочено в Справката на банката. Банковият кредит не е бил предсрочно
изискуем, защото предпоставките за това били предвидени или в Договора, или в
чл.432 ТЗ и чл.71 ЗЗД. Двата кредита са свързани и неправилно са определени
лихвите по същите. Неясно за нея било кога е платена последната вноска по
кредита, колко лихва и колко главница са погасени, кога е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита. Клаузите
от Договора от 26.02. 2015г., с които се определя размерът на лихвите, са
нищожни на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД, защото накърняват добрите нрави. Освен това
клаузите, регламентиращи санкционната лихва са неравноправни и не са уговорени
индивидуално.
Твърди,
че Банката е бездействала повече от една година, за да се увеличи задължението
и стане неизпълнимо. След издаване на Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК на
ответницата са й удържали по изп. дело на ЧСИ по 100лв. месечно.
Като представя писмена защита в подкрепа на доводите си, моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
Ответникът В.Г.Б. чрез особен представител адв.М. М. от ПлАК твърди, че ИМ
е противоречива. Банката твърди, че е отпуснала кредит в размер на
141 000лв. за погасяване на друг кредит, а в Приложение № 1, т.4 се сочи
сумата от усвоен кредит в размер на 133 846лв., в Договора има данни, че е
обезпечен с договорна ипотека на недвижим имот, но липсват данни по ИМ кой е
този имот, послужил ли е за това и при какви условия, както и от кога не е
обслужван кредита и обявен ли е от банката за предсрочно изискуем. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, и по реда на чл.235 вр. чл.12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и това се установява от
приложеното ч.гр. дело, че на 02.12.2019г. ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение и
ИЛ въз основа на документ – извлечение от счетоводните книги на Банката към
27.11.2019г. – по чл.417 т.2 ГПК, заедно с Документа от който произтича
вземането и всички негови приложения но без Общи условия, т.к. Договорът за
кредит не е сключен при Общи условия на Банката, срещу ответниците Д.Д.Б. и В.Г.Б.
за заплащане на сумата от 65 168лв., от които 65 000лв. – Част от
дължимата главница за периода от 04.12.2017г. до 27.11.2019г. и 168лв. разноски
за покани, ведно със законната лихва върху главницата от 65 000лв. до
окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски за
държавна такса и адв. възнаграждение.
По делото на 03.12.2019г. е издадена Заповед за изпълнение за заплащане от
длъжниците на ищеца на сумата от 65 168лв., от които 65 000лв. – Част
от дължимата главница за периода от 04.12.2017г. до 27.11.2019г. и 168лв.
разноски за покани, ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2019г.
до окончателното й изплащане, сумата от 1 303,36лв. – разноски за д.т., и
за 1 809,02лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Въз основа на
Заповедта съдът е издал ИЛ, за което е направена отметка на същата – л.57 от
делото и върху извлечението от счетовондите книги – л.14 от делото.
В
срока по чл.414 ГПК длъжницата Д.Д.Б. е подала възражение – л.60 – л.62 и л.77
– л.81 от делото - срещу Заповедта за изпълнение и със съобщение, получено на 18.06.2020г. – л.94 от делото, на ищеца
е указано да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането, като
довнесе дължимата д.т.
С подаване на ИМ на 17.07.2020г., видно от
представената по ч.гр. дело товарителница – л.106 от същото, ищецът е предявил
в законоустановения срок иск за съществуване на вземането му, поради което
искът е допустим.
Спрямо другия ответник – В.Г.Б.
– ПДИ е връчена от ЧСИ на 23.04.2020г. по реда на чл.47 ГПК – л.86 – л.87 от
делото и до 05.06.2020г. същият не се е явил да получи книжата, при което с
определение № 1981/22.06.2020г. ПлРС на осн. чл.415 ГПК е указал на Банката да
предяви иска по чл.422 ГПК и е спрял изпълнението по изп. дело № 17/2020г. на
ЧСИ спрямо длъжника В.Г.Б.. Съобщение за
това на Банката е изпратено на 23.06.2020г. – л.93 от делото и макар да не е
приложен отрязък от върнатото съобщение, искът спрямо и двамата длъжници се
явявя предявен срок дори от датата на изпращането на указанията на съда до
Банката спрямо В.Г.Б..
Спорен по делото
е въпросът да се признае ли за установено между страните, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 65 168лв. по Договор за банков кредит № НL №
70825/26.02.2015г., ведно с Допълнително споразумение от 04.03.2015г. и
Приложение № 1/05.03.2015г. към него, по извлечение от счетоводните книги на
Банката към 27.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2019г.
- датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на
сумата, както и 1 303,36лв. – направени разноски за д.т. и 1 809,02лв.
– разноски за адв.възнаграждение в Заповедното производство.
За
да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази писмените
доказателства и заключението по назначената СИЕ.
Видно
от представените с ИМ писмени доказателства и заверени преписи от кредитните
досиета на Банката – л.78 и сл. от делото, на 26.02.2015г. между Юробанк
България АД и ответниците е сключен Договор за банков кредит № НL 70 825,
с който на кредитополучателите Банката е предоставила кредит в размер на
141 000лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по Договор за
кредит № НL 35495/26.03.2008г. и който същите се задължили СОЛИДАРНО да върнат
при определени условия. Размерът на погасените задължения е посочен в
Приложение № 1 към Договора – л.42 от делото и възлиза на 133 846лв. На В.Г.Б.
се открива обслужваща сметка в Банката, по която постъпват средства в лева и се
превалутират служебно безкасово във швейцарски франкове по курс „безкасово
продава“ на банката към датата на откриване на заемната сметка и се превеждат
служебно за цялостно погасяване на задълженията по първия Договор за кредит.
Разноските по изпълнение на платежните операции са за сметка на
кредитополучателите. Дължимите лихви се начисляват от датата на първото
усвояване на средства – 05.03.2015г., при просрочие на погасителни вноски и при
предсрочна изискуемост на кредита, ответниците дължат лихви за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва. ГПР е 5,26%.
Крайният срок на погасяване е 276 месеца от датата на откриване на заемната
сметка – 05.03.2015г. – т.е. 05.03.2038г. Задълженията по Договора се погасяват
в поредност застраховки, такси, разноски, комисионни, лихви и главница.
Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот – Ап.11 и маза №
7, находящи се в гр.Плевен, ***, изразена в нот. акт № ***на Нотариус С.И.,
рег. № *** при НК с район на действие района на ПлРС – л.190 – л.191 от делото.
При непогасяване в срок на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е задължение по Договора, банката има право да
направи кредита частично или изцяло предсрочно изискуем.
Неоснователни
са възраженията от отговора на ответницата, че лихвата по Договора за кредит от
2008г. е станала главница по Договора от 2015г. – ответниците са сключили нов
Договор за кредит с Банката на 26.02.2015г. и поради задълженията си към
Банката по предходния, са погасили същите с отпуснатата им сума от
141 000лв. Твърденията, че не са получили сумата се опровергават от
усвояването й по банков път по сметка на втория ответник.
Възражението,
че не е настъпила предсрочната изискуемост също е неоснователно – изискванията
на т.18 от ТРОСГТК № 4/18.06.2014г. на ВКС на РБ са спазени – преди подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на 02.12.2019г. предсрочната
изискуемост е настъпила и за двамата длъжница – чрез връчена лично на Д.Б.
покана на 10.09.2018г., т.е. след изтичане на едноседмичния срок е настъпила на
18.09.2018г. за ответницата и чрез връчване на поканата на В.Б. по реда на
чл.47 ГПК от ЧСИ на 04.09.2018г. чрез залепване на уведомление на постоянния
адрес на длъжника и изтичане на едноседмичния срок след този по чл.47 ГПК – на
26.09.2019г. Същественото в случая е обстоятелството, че тези факти са се
осъществили преди подаване на заявлението за заповедното производство и
съобразно тълкуването на правилата от практиката на ВКС на РБ – с Р №
198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. на ВКС на РБ се приема, че Банката, ако
не е уговорено друго, може да избере начин на връчване на изявлението за
предсрочна изискуемост на длъжника вкл. чрез покана връчена от ЧСИ, стига
отсъствието от адреса по чл.47 ГПК да е удостоверено от длъжностното лице при
ЧСИ.
Видно
от заключението
по първоначално поставените въпроси към вещото лице се установява, че
длъжниците не са обслужвали кредита от 04.12.2017г. и за главницата са в забава
от тази дата. Към датата на извлечението от счетоводните книги на Банката –
27.11.2019г., дължимата главница по Договора и Споразумението по него от
04.03.2015г. е в размер на 121 745,46лв. за периода от 04.12.2017г.до
27.11.2019г. при отчитане на настъпила предсрочна изискуемост като главница
дължоима до крайния срок на кредита. Разходите по изготвяне и връчване на
покани възлизат на 168лв.
Изготвено е и допълнително заключение от вещото
лице В.В. – л.373 от делото, видно от което по процесния Договор за ккредит от
26.02.2015г. няма извършвани цесии . За замяната на индекса Софибор с Праймтайм
ответниците са уведомени чрез сайта на Банката. Дължимата главница от 121 745,46лв.
е от вноски с настъпил падеж от забавата – 04.12.2017г. до 02.09.2018г. в
размер на 3 298,33лв. и след предсрочната изискуемост от
118 447,13лв. до края на срока на договора, която не е падежирала. При
претендирана сума от 65 000лв. главница – към датите на предсрочната
изискуемост спрямо от всеки от длъжниците падежиралите вноски са в размер на
3 298,33лв. и в размер на 61 701,67лв. предсрочно изискуема главница.
С платените след 04.12.2017г. суми в размер на 3 913,72лв. е погасена
главница от 1 855,84лв.
Неоснователно
ответницата оспорва съдържанието на
препис – извлечението от счетоводните книги на Банката, на уведомлението по
чл.47 ГПК и на Справката по чл.366 ГПК по Договора за банков кредит от
26.02.2015г. – данните от същите се потвърждават от писмените доказателства и
двете заключения на вещото лице.
С оглед изложеното и при съвкупната преценка на
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение дължимостта на сумите по процесния
Договор за кредит като главница и разноски, съдът възприема първоначалното
заключение на вещото лице В.В., от което по категоричен начин се установява
размера на дължимите суми като главница по процесния Договор за кредит.
Не са доказани и са неоснователни възраженията на ответницата за нищожност
на отделни клаузи от процесния Договор за кредит и допълнителните споразумения
към него.
Наред с това съгласно т.2 от ТРОСГТК № 3/27.03.2019г. на ВКС на РБ размерът
на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по Договор за кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
Договора главница и законната лихва, с което Банката се е съобразила като
претендира Част от главницата от 65 000лв., и 168лв. разноски за покани,
която сума ищецът е платил преди настъпването на предсрочната изискуемост.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе и по направените
разноски, както в заповедното, така и в настоящото производство, като следва да
бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят направените от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД – СОФИЯ разноски в хода на развилото се заповедно производство
пред ПлРС по ч.гр. № 7673/2019 г. по описа на същия съд, както и да заплатят
направените деловодни разноски от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – СОФИЯ в размер
на 3 988,36 лв., съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, от
които ответницата - сумата от 19994,18лв. и ответникът – сумата от
1 994,18лв.
На осн. чл.77 ГПК ответникът е останал задължен за разноски
за вещо лице, които поради участието му по делото чрез особен представител са
заплатени от Бюджета на съда – сумата от 240лв., които следва да бъде осъден да
заплати по Бюджета на съдебната власт – в полза на ОС гр.Плевен.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК и чл.430 ТЗ, че В.Г.Б. ***, ЕГН **********
и Д.Д.Б. от с.гр., ЕГН ********** дължат
солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, район ***, ул.„***” № 260, представлявано от П.Д.и Д.Ш.-
Изпълнителни директори и членове на УС сумата от 65 168лв., от които 65 000лв. – Част от общо дължимата
главница в размер на 121 745,46лв. за периода от 04.12.2017г. до
27.11.2019г. и 168лв. разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението – 02.12.2019г. до окончателното й
изплащане, както и 1 303,36лв. – направени разноски за д.т. и 1 809,02лв.
– разноски за адв.възнаграждение в Заповедното производство, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 т.2 ГПК № 4320/03.12.2019г. по ч.гр.д. № 7673/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Д.Д.Б. ***, ЕГН **********
да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район ***, ул.„***” № 260, представлявано от П.Д.и Д.Ш.- Изпълнителни
директори и членове на УС разноски за исковото производство по настоящото дело в
размер на 1 994,18 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК В.Г.Б. ***, ЕГН **********
да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район ***, ул.„***” № 260, представлявано от П.Д.и Д.Ш.- Изпълнителни
директори и членове на УС разноски за исковото производство по настоящото дело в
размер на 1 994,18 лева, а в полза на ОС гр.Плевен - разноски за вещо лице
в размер на 240лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от
съобщението до страните чрез връчване на препис от същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: