Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Лом, 15.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1291 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове
е с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, вр. чл. 79от ЗЗД и
акцесорен иск за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени искове от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощник, ю.к. срещу К.Е.Т.,
ЕГН **********,***, за установяване на задължение по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът посочва, че с Договор за кредит за покупка на стоки
или услуги на изплащане е сключил с ответника и договор за револвиращ кредит
под формата на кредитнакарта с максимален лимит 1000 лв., които са усвоени.
Длъжникът е преустановила плащанията по договора за кредит
на 01.03.2018 год. и кредитната карта е била блокирана.
За дължимата сума ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК.
Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяването на
настоящия установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено,
че е налице вземане от страна на ищеца от ответника, в размер на 1215,47 лв.,
представляващи: главница – 976,95 лв., договорна лихва 187,02 лв. за периода
01.03.2018 – 06.08.2018 год., обезщетение за забава на осн. чл. 76 ЗЗД – 51,50
лв., за периода от 06.08.2018 – 11.02.2019 год., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението (20.02.2019 год.) до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство – юрисконсултско възнаграждение
по заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил
от ответника.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. №
304/2019 год. на РС Лом.
В
с.з. ищецът, редовно
призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба процесуалният му
представител поддържа иска. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът К.Е.Т. се явява лично. Счита исковете за
допустими, като ги признава по основание и размер.
Предвид доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е допустим.
По ч.гр.д. № 304/2019 год. на РС Лом е издадена Заповед № 236/22.02.2019
год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на ищеца,
срещу ответника, за сумата от 1215,47 лв., представляващи: главница – 976,95
лв., договорна лихва 187,02 лв. за периода 01.03.2018 – 06.08.2018 год.,
обезщетение за забава на осн. чл. 76 ЗЗД – 51,50 лв., за периода от 06.08.2018
– 11.02.2019 год., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
(20.02.2019 год.) до окончателното изплащане на задължението до окончателното
изплащане, както и 75 лв. – разноски по заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК
и съдът е указал на заявителя да предяви установителен иска за вземането си.
Съобщението е получено от ищеца на 15.07.2019 год.
Настоящият иск е предявен в указаният срок, от и против
надлежна страна по спора, поради което е допустим. Разгледан по същество е
основателен.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните е сключен Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги на изплащане № CREX-14280327/13.12.2016 год., по силата на който ответникът е
получил кредит за закупуване на избрани стоки от /пералня/. Заедно с него е
заявил и искане за предоставяне на кредитна карта, поради което между страните
е сключен и Договор за издаване и ползване на кредитна карта CARD-14804718/13.12.2016 год., с кредитен
лимит от 1000 лв., който по същество е револвиращ потребителски кредит, по
който погасяването се извършва чрез месечни вноски, чиито размер зависи от
размера на усвоената сума.
Ответницата е преустановила плащането по кредита на
01.03.2018 год., като към него момент баласът е бил отрицателен – минус 1163,97
лв. За това кредиторът е блокирал картата.
В съдебно заседание отв. К. Т. признава исковете.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането,
за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена
заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът
/длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът
приема за доказано изпълнението на договора от негова страна. Поради това,
съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договора, както
и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и
изискуемо вземане спрямо длъжника.
Ответникът не въвежда възражения и по същество признава
иска.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства се установява, че БНП
Париба Пърсънъл Файнес” ЕАД, се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника по настоящото производство, регулирани от Договор
за издаване и ползване на кредитна карта CARD-14804718/13.12.2016 год.
Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по този
договор.
Ответникът признава, че е усвоил сумата, предоставена като
кредитен лимит и е преустановил плащанията на погасителни вноски.
По далото са представени и месечни извлечения от кредитната
карта, които не са оспорени от ответната
страна.
За това искът за главница следва да се уважи в предявеният
размер като основателен и доказан.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното
задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно
чл. 84, ал. І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и
същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. Лихвата за забава също е
уговорена по размер между страните – в т. 5 от Договора. В този смисъл иска
следва да се уважи за предявения размер.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При
този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените във връзка с
настоящото производство разноски, които от доказателствата по делото се
установяват на 300 лв., от които 100 лв. за процесуално
представителство и 125,00 лв. – д.т., както и разноските по ч.гр.д. № 304/2019 год. на РС Лом, в размер на 75,00 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на К.Е.Т., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА 1215,47 лв. /хиляда двеста и петнадесет
лв., 47 ст./, представляваща: главница – 976,95 лв., договорна лихва – 187,02 лв., за
периода 01.03.2018 – 06.08.2018 год., обезщетение
за забава на осн. чл. 76 ЗЗД – 51,50
лв., за периода от 06.08.2018 – 11.02.2019 год., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението (20.02.2019 год.) до окончателното изплащане на
задължението, за които има издадена Заповед № 236/22.02.2019 год., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 304/2019 год. на ЛРС.
ОСЪЖДА К.Е.Т., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, гр. София, направните
във връзка с делото разноски за тази инстанция в размер на 300 лв., от които 225
лв. по исковото производство и 75 лв. – по ч.гр.д. № 304/2019 год. на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: