№ 243
гр. Русе, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202552 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Херос“ ООД, депозирана против наказателно
постановление № 18-2100001/26.10.2021г., издадено от Директор на дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което на дружеството жалбоподател, на
основание чл. 414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1
КТ.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушение на процедурните
правила, при неточно приложение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание. Във връзка с тези твърдения се
релевират доводи, че наказателното постановление е издадено при непълнота
на доказателствата и без наказващия орган да е извършил проверка на
обосноваността на АУАН, преди да се произнесе по преписката, което е
нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН и това нарушение, според дружеството
жалбоподател е съществено, тъй като е довело до накърняване правото на
защита на наказаното лице. По отношение на твърденията, касаещи
нарушение на материалния закон се инвокират доводи, че материалния закон
е приложен неправилно, тъй като не е налице деяние, което да се определи
1
като административно нарушение, което да е извършено виновно и да
подлежи на санкциониране. В тази връзка се излага доводи, че работника е
бил насочен за работа в дружеството от Бюрото по труда, с насочващо писмо
от 18.08.2021г. и е дошъл на работа на същата дата, за да се запознае с
условията на работа, работното място и работната атмосфера, поради и което
е допуснат в цеха, където именно е установен по време на проверката и
обективно дружеството не е имало възможност да подготви документите и
трудовия договор, а самото лице е искало да се запознае с условията на
работа. Във връзка с попълнената от работника декларация, цитирана в НП се
развиват съображения, че в същата са били описани именно обсъдените
параметри на трудовия договор при евентуалното сключване на такъв, като
при попълването на същата лицето не е било наясно, какво се изисква да
посочи. Посочва се, че след като е било получено предписанието, незабавно е
било предложено на лицето да сключи договор и такъв е бил подписан на
23.08.2021г., когато е работничката е подала нова молба и на същата дата
договорът е бил регистриран в НАП. Развиват се съображения, че в
конкретния случай не е налице действие от страна на дружеството, което да
бъде определено като административно нарушение – полагане на труд без
трудов договор и са били налице обективни предпоставки за пребиваване на
лицето в работните помещения, тъй като трябва да се запознае с работата и
условията на труд, като в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 70 и
сл. КТ за сключване на трудов договор със срок за изпитване. Релевират се
доводи, че дори и да се приеме, че е налице административно нарушение, то
наложената глоба не отговоря на тежестта на извършеното нарушение и са
налице предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай
и предвид липсата на вредни последици и отегчаващи отговорността
обстоятелства, и при наличието само на смекчаващи такива деянието има
изискуемите се от чл. 93, т. 9 НК, вр. чл. 11 ЗАНН признаци за маловажност и
попада в обхвата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН и отказът на наказващия орган да
приложи чл. 28 ЗАНН, въпреки наличието на предпоставките за това,
противоречи на закона.
В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи, касаещи твърденията на дружеството, че
работника не е полагал труд в момента, когато е била извършена проверката, а
2
лицето е било допуснато не повече от два часа след началото на работното
време, поради и което не е налице полагане на труд без трудов договор.
Развиват се съображения, касаещи приложимостта на чл. 28 ЗАНН за
конкретното деяние, тъй като не са настъпили вредни последици за
работника, за държавата и за работодателя и работодателят е следвало да
съобрази дали конкретните условия на труд са били подходящи работника и с
оглед промените в ЗАНН следва да бъде отменено наказателното
постановление като бъде дадена препоръка, която вече е изпълнена, предвид
сключването на трудов договор с работника. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема
становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. В подкрепа на тази своя теза инвокира
доводи, за доказаност на състава на нарушението, тъй като от доказателствата
по делото се установява по безспорен начин, че работника е полагал труд от
период, по-ранен от проверката, както и в работно време удължено от това, за
което е сключен договора, което е довело до нарушаване на пенсионните
права на работника, органичен достъп до здравеопазване, потенциално
лишаване от трудови права и нелоялна конкуренция. Развиват се
съображения за неоснователност на доводите в жалбата, касаещи обективна
невъзможност за изготвяне на трудов договор като се застъпва тезата, че
работникът следва да пристъпи към изпълнение на трудовите си задължения
едва след като трудовото правоотношение бъде оформено според
изискванията на закона. Моли се да бъде потвърдено наказателното
постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
3
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство срещу дружеството
жалбоподател е започнало със съставянето на АУАН № 18-
2100001/08.09.2021г., за това че на 18.08.2021г., в 11,15 часа, при извършена
проверка за спазване на трудовото законодателство по работни места на
„Херос“ ООД, в обект на контрол – шивашки цех, находящ се в град Русе,
бул. „Христо Ботев“ № 9 е било установено, че работникът Г. Й. М., полага
труд в обекта на контрол като „ръчник“, с работно време от 08,00 часа до
17,00 часа, считано от дата 09.08.2021г., без да има сключен писмен трудов
договор с работодателя. Установено е, че по време на проверката работника е
правила чистене на заячки на шорти.
На основание чл. 405а, ал. 1 КТ е било издадено постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.08.2021г. между
дружеството жалбоподател и работника и е било дадено предписание на
работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор,
какъвто впоследствие е бил сключен. Постановлението за обявяване
съществуването на трудово правоотношение не е било обжалвано и същото е
влязло в сила. На 23.08.2021г. между дружеството и работника, на основание
чл. 405а, вр. чл. 70 КТ е бил сключен трудов договор, с който работникът е
бил назначен на длъжност „ръчник“, при условията на непълно работно време
– 4 часа.
Срещу дружеството жалбоподател бил съставен АУАН, в който
установените факти били субсумирани от актосъставителя като нарушение на
чл. 62, ал. 1 КТ, вр. чл. 61, ал. 1 КТ, вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е било депозирано възражение
от страна на дружеството жалбоподател срещу съставения АУАН, в което са
релевирани доводи, че работника е бил насочен от Бюро по труда – Русе и с
оглед здравословното състояние на работника е било необходимо становище
от обслужващата дружеството Служба по трудова медицина, като в деня на
проверката работника е поискал да се запознае с условията на работата и
възможността да изпълнява трудовата функция, което според дружеството
представляват обективни предпоставки за пребиваването на лицето в
работните помещения.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
4
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентично с описаното в АУАН, като на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 414, ал. 3 е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева, за нарушението на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ.
Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното
качество на свидетели М.- Л. К. Я. - актосъставител и Г. Й. М. – работник и
писмени доказателства и писмените доказателствени средства – АУАН № 18-
2100001/08.09.2021г., възражение срещу АУАН, молба от Г. Й. М., относно
сключване на трудов договор от 23.08.2021г., Молба от Г. Й. М. за
назначаване като работник от 23.08.2021г., Трудов договор от 23.08.2021г.,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от
23.08.2021г., протокол за извършена проверка № ПР2127570 от 08.09.2021г.,
предложение от „Херос“ ООД относно сключване на трудов договор,
насочващо писмо от Агенция по заетостта, Експертно решение № 0176 от
21.01.2020г., постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 18.08.2021г., Декларация във връзка с проверка на ДИТ –
Русе по спазване на трудовото законодателство от Г. Й. М., Декларация от Л.
Н. П. и уведомление по чл. 62, ал. 4 КТ.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат
излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени
средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета
на доказване по настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ Редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
Събраните в хода на настоящото производство по делото доказателства, не
опровергават приетите за установени в АУАН фактически констатации, а
напротив, същите се намират в корелативно единство с тях.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи.
5
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на
която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството нарушител. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Без опора в доказателствата по делото са твърденията на дружеството
жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН от страна на
наказващия орган. Депозираното от страна на дружеството възражение срещу
съставения АУАН е било обсъдено от наказващия орган и същият в самото
наказателно постановление е изложил мотиви, защо намира същото за
неоснователно. Самият факт, че наказващия орган е приел възражението за
неоснователно и е издал наказателното постановление по никакъв начин не е
довело до накърняване правото на защита на наказаното лице, тъй като във
връзка с възраженията на дружеството има произнасяне от страна на
наказващия орган.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че дружеството жалбоподател е
осъществило състава на административното нарушение по чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 61, ал. 1 КТ
От показанията на свидетеля Г. Й. М., чиито показания съдът кредитира
като депозирани от лице, което пряко и непосредствено е възприело фактите,
за които свидетелства и показанията на който свидетел по своята
6
доказателствена същност представляват преки доказателства, които
едновременно с това не се сугестират по никакъв начин от останалите
доказателства, а напротив намират се в корелативно единство с тях,
категорично се опровергават твърденията на дружеството жалбоподател, че
М. не е полагала труд в обекта, а само и единствено се е запознавала с
работата, когато е била установена към момента на проверката. Видно от
показанията на свидетеля М., същата е започнала работа около една седмица
преди датата на извършената проверка от страна на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, което напълно кореспондира с попълнената от нея декларация
по време на проверката и опровергава тезата на дружеството жалбоподател,
че работникът е дошъл в предприятието в деня на проверката и само се е
запознавал с работата, както и че в декларацията е попълнил обстоятелства
във връзка с водени разговори за един бъдещ трудов договор.
От оценката на всички събрани в хода на производството гласни и
писмени доказателства еднозначно се установява и доказва, че дружеството
жалбоподател „Херос“ ООД, в качеството му на работодател е допуснало
работника Г. Й. М. да полага труд като „ръчник“, в шивашки цех,
стопанисван от дружеството жалбоподател, находящ се в град Русеу ул.
„Христо Ботев“ № 9, където именно е била установен при извършената
проверка по работни места на 18.08.2021г. да извършва тази трудова дейност,
без да има сключен писмен трудов договор с дружеството работодател, преди
постъпването й на работа.
Непълно опровергана, както от гласните доказателства – показанията на
свидетелката Г. Й. М., така и от писмените доказателства – декларация от
работника и АУАН е тезата на дружеството жалбоподател, че към датата на
проверката лицето не е полагало труд в обекта, а само е дошло да се запознае
с работата.
Иреленатно е обстоятелството от кого и как е било насочено лицето, а
същественото е, че същото е допуснато на полага труд, без да има сключен
писмен трудов договор с дружеството работодател преди постъпването му на
работа.
Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията по предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения и за да бъде прието, че е
налице трудово правоотношение следва безспорно да бъде установено и
доказано, изпълнение на трудови задължения от страна на работника на
7
определено работно място, с определено работно време, трудово
възнаграждение и пр., т.е. да се установи наличие на всички елементи,
определящи правоотношението като трудово.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ изисква сключване на
трудов договор, в писмена форма, преди постъпването на лицето на работа.
В настоящия случай от гласните доказателства – показанията на
актосъставителя и работника безспорно се установява и доказва, че към
датата на установяване на нарушението Г. Й. М. е изпълнявала именно
трудови задължения – полагала е труд като „ръчник“, за която именно
длъжност впоследствие е бил сключен и трудовия договор, като задълженията
са изпълнявани на определено работно място – шивашки цех, стопанисван от
дружеството жалбоподател, с определено работно време от 08,00 часа до
17,00 часа.
Отделно от това на датата, на която е извършена проверката от
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, а именно 18.08.2021 г. е издадено
постановление по реда на чл. 405а от КТ, с което е обявено трудовото
правоотношение между страните за възникнало от същата дата – 18.08.2021г.
Това постановление, представляващо индивидуален административен акт,
който поради необжалване от адресата му е влязъл в сила и е придобил
стабилитет, поради и което при наличие на влязъл в сила административен
акт, с който е обявено съществуването на трудово правоотношение, съдът при
решаване на въпроса дали работникът е полагал труд или не, не може да не се
съобрази с него и с породените от този акт правни последици.
В този смисъл е Решение от 20.07.2016 г. на Административен съд –
Русе, постановено по КАНД № 196/2016 г.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е
обективна и безвиновна, то няма как да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, че не е осъществен състава на нарушението, тъй като липсва
виновно поведение. Както беше посочено в настоящия случай са се
осъществили от обективна страна всички елементи на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството
жалбоподател.
Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай,
при който да се приложи привилегирования състав на чл. 415в КТ, с оглед
задължителното за съдилищата разрешение съдържащо се в Тълкувателно
8
решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, или на
малозначителност на деянието, свързано с освобождаване от наказателна
отговорност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, приложима на основание чл. 11
ЗАНН.
Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма са
регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на
възнаграждение, на почивка и социални осигуровки, респективно
нарушаването на разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ пряко засяга тези права и
категорично изключва извода, че се касае за деяние, лишено от обществена
опасност или притежаващо явно незначителна такава.
В същия смисъл е и Решение от 13.07.2018 г. на АдмС - Русе по к. а. н.
д. № 151/2018 г.
Тезата на защитата, че тези наведени от страна на процесуалния
представител на наказващия орган обстоятелства, касаещи неприложимостта
на привилегирования състав не са намерили отражение в наказателното
постановление не освобождава съда от задължението му да ги съобрази при
постановяване на своя съдебен акт и не е основание да бъде отменено
наказателното постановление.
Не е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай
за нарушението по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 КТ, санкционната разпоредба
на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция в размер от 1500 до
15000 лева, като на дружеството жалбоподател е наложена именно
минималната предвидена в санкционната разпоредба санкция, а ал. 5 на чл. 27
ЗАНН не допуска определяне на наказание под най-ниския размер посочен в
санкционната разпоредба.
По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или
изменение, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател за присъждане на
разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН,
във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
9
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-
2100001/26.10.2021г., издадено от Директор на дирекция „Инспекция по
труда“ – Русе, с което на „ХЕРОС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление град Русе, бул. „Христо Ботев“ № 9, на основание чл.
414, ал. 3, вр. чл. 415в, ал. 2 КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 61, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „ХЕРОС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление град Русе, бул. „Христо Ботев“ № ДА ЗАПЛАТИ на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ –
град СОФИЯ, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10