Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 164

 

                                         гр. Пловдив, 10 октомври 2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕЛА ДАНДАРОВА

 

ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА АРНАУДОВА

                                                                           

             РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

с участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 355/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.Й. против решение № 150/27.04.2018 г., постановено по гр.д. № 409/2017 г. по описа на Хасковския окръжен съд, в частта относно заплащане на сумата 6 850 евро. Жалбоподателят твърди, че в тази част решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, при непълнота и превратно тълкуване на събраните доказателства, тъй като съдът е приел, че извършените от него суми на ответника преди 29.03.2010 г. не следва да се считат като платени по изпълнение на задълженията му, поради което моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да бъде уважена претенцията му, като приеме, че сумата е платена или тя бъде намалена на 3 850 евро. В случай, че не бъде уважена жалбата му и бъде потвърдено решението в обжалваната от него част, моли да бъде удължен срокът за заплащане на определената сума, като вместо двуседмичен срок от влизане в сила на решението бъде даден шестмесечен срок от същия момент. Оспорва жалбата на А.Т.. Претендира разноски за всички инстанции.

Постъпила е жалба и от А.Т. против същото решение, като жалбоподателят счита, че то е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на закона и задължителната съдебна практика, не е мотивирано и не кореспондира на доказателствения  материал по делото по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Оспорва жалбата на С.Й.. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от С.М.Й. против А.Д.Т. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Ищецът твърди, че през 2004 г. във връзка с отпуснат му кредит от „Б.“ ЕАД – С. учредил в полза на банката ипотека върху собствения си недвижим имот УПИ Х.по плана на гр. Х., ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, но не му достигали средства, потърсил заем от ответника и като обезпечение му прехвърлил имота, като едновременно с това на 30.09.2005 г. те сключили предварителен договор, с който Т. се задължил да му прехвърли обратно имота след връщане на заетата сума, а впоследствие подписали още два предварителни договора – на 16.03.2010 г. и на 29.03.2010 г., с които преуредили условията за връщане на имота. На 04.01.2016 г. ищецът изплатил заема изцяло и поискал сключването на окончателен договор, но Т. отказал, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде обявен за окончателен сключеният на 29.03.2010 г. предварителен договор за продажба на процесния недвижим имот, понастоящем с идентификатор .......с площ от 245 кв.м., ведно с жилищна еднофамилна сграда с идентификатор .......с площ от 63 кв.м., пристройка сграда с идентификатор .......с площ от 54 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор .......с площ от 14 кв.м.

Ответникът оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

С обжалваното решение е обявен за окончателен сключеният на 29.03.2010 г. между А.Т. в качеството му на продавач и С.Й. в качеството му на купувач предварителен договор за покупко-продажба на гореописания недвижим имот, ведно с построените в него две еднофамилни жилищни сгради и селскостопанска сграда, при условие, че купувачът заплати на продавача в двуседмичен срок от влизане на решението сумата 6 850 евро, А.Т. е осъден да заплати на С.Й. разноски в размер на 1 210,79 лв., а С.Й. *** данък за възмездно придобиване на недвижимо имущество в размер на 521,58 лв.

Решението е обжалвано от двете страни и то е предмет на въззивната проверка изцяло. 

Изхождайки от посочените в исковата молба фактически твърдения, настоящият състав намира, че предявеният иск по чл. 19,    ал. 3 от ЗЗД е допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗЗД предварителният договор за сключване на определен окончателен такъв трябва да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, като всяка от страните по него може да предяви иск за сключване на окончателен договор, а в производството по чл. 362 и сл. от ГПК с предмет вещно право върху недвижим имот съдът е длъжен да установи наличието на действително съглашение между лицата и неговото съдържание, както и да провери дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред.

С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.09.2005 г. А.Т. като продавач се задължил да продаде на С.Й. като купувач УПИ Х.с площ от 245 кв.м., кв. ...по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 626/ 1979 г., находящ се в гр. Х., ул. „......., ведно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, за сумата 23 600 лв., платима на три равни месечни вноски от по 7 866,66 лв. до всяко 10 число на текущия месец, а страните се задължават да сключат окончателен договор до 30.12.2005 г.

На 16.03.2010 г. е сключен нов предварителен договор за покупко-продажба между същите страни и за същия недвижим имот за сумата 33 500 лв., от която 13 000 лв. платени от купувача на продавача при подписване на договора и представляваща капаро, а остатъкът от 20 500 лв. платими при сключване на окончателната сделка с подписване на нотариалния акт, а окончателният договор ще бъде сключен в срок до окончателното заплащане на имота.

По делото е представен и трети предварителен договор за същия недвижим имот и между същите страни от 29.03.2010 г., като единствената разлика касае уговорената продажна цена, която е 18 000 евро, от които 6 800 евро заплатени от купувача на продавача към датата на подписване на договора, представляваща капаро, изплащана на различни вноски за различен период от време, а остатъкът от 11 200 евро ще бъде изплатен на продавача при сключване на окончателната сделка с подписване на нотариален акт до края на 2010 г.

Трите цитирани договора са заверени от страната, а тези от 30.09.2005 г. и от 29.03.2010 г. са представени и в оригинал, като те могат да бъдат доказателства по делото.

В същото време обаче следва да се уточни, че ищецът изрично е заявил, че искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е предявен по отношение обявяване за окончателен на договор от 29.03.2010 г. /вж. молба на Й. от 31.05.2017 г. и становището на процесуалния му представител адвокат Д. С. в съдебно заседание на     09.10.2017 г./, поради което и имайки предвид, че всеки един от тях, изхождайки от съдържанието му, е самостоятелно съглашение, а не анекс към предходното, следва да бъде обсъден само последният цитиран предварителен договор.

По този начин е очертан предметът на делото и в доклада на съда по реда на чл. 146 от ГПК в съдебно заседание на 09.10.2017 г., който страните са приели без възражения, като така е организирана и защитата на ответника.

Установява се, че понастоящем описаният недвижим имот е с идентификатор .......по кадастралната карта на гр. Х., с 245 кв. м., като в него са построени жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор .......със застроена площ от 54 кв. м., на два етажа, жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор .......със застроена площ от 63 кв. м., на един етаж, и селскостопанска сграда с идентификатор .......със застроена площ от 14 кв. м.

Не се спори също, че ответникът е бил собственик на имота към момента на сключване на предварителния договор, като той се легитимира като такъв с договор за покупко-продажба, сключен с н.а.  № ............................на НК и с район на действие района на Районен съд – Х..

Основният спорен въпрос е дали предварителният договор е нищожен поради липса на съгласие доколкото той не е подписан от ответника, в каквато насока е направено възражение в първото по делото редовно проведено съдебно заседание на 09.10.2017 г. и за който договор в същото съдебно заседание е открито производство по оспорване на истинността му относно положения от А.Т. подпис срещу продавач.

Настоящият състав намира, че посоченото възражение е направено своевременно, тъй като представеният от ищеца препис от предварителния договор от 29.03.2010 г. към исковата му молба е непълен, като е вид при обикновен прочит, че втората му страница, съдържаща и подписите на договорящите се, е заменена с втората страница на договора от 16.03.2010 г.

Следователно към момента на подаване на отговора на исковата молба ответникът не е имал обективната възможност да възприеме положения в процесния договор подпис, но въпреки това той е оспорил истинността на трите предварителни договора /вж. отговор на л. 75 от гр.д. № 65/2017 г. на Районен съд – Х./.  

Видно от приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно–почеркова експертиза с вещо лице инж. В. М.., което съдът като неоспорено от страните и компетентно изготвено възприема, подписът за „Продавач“ в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.03.2010 г. не е изпълнен от А.Т..

 Доколкото предварителният договор от 29.03.2010 г. не е подписан от ответника, той е нищожен поради липса на съгласие и като такъв не е породил правно действие, в т.ч. не може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред.

На база на установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът намира, че не са налице предпоставките за обявяване на цитирания предварителен договор за покупко-продажба на описания в него недвижим имот за окончателен, поради което искът по чл. 19,  ал. 3 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до обратните правни изводи, решението му е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо това следва да бъде постановено друго решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените от него разноски в двете инстанции в общ размер на 3 332,74 лв., от които по 1 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Г.С. в първоинстанционното и въззивното производство и 132,74 лв. заплатена държавна такса и банкови комисионни за въззивното производство.

Предвид гореизложените мотиви съдът

 

                                    Р       Е       Ш       И   :

 

ОТМЕНЯ решение № 150/27.04.2018 г., постановено по гр.д.      № 409/2017 г. по описа на Хасковския окръжен съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.М.Й. ***,       ЕГН ********** против А.Д.Т. ***,         ЕГН ********** иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.03.2010 г. по отношение на УПИ Х.с площ от 245 кв.м., кв. ...по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 626/1979 г., находящ се в гр. Х., ул. „......., ведно с построените в имота жилищна сграда и лятна кухня, понастоящем имот с идентификатор .......по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Х., одобрени със заповед № РД–18–9/   23.03.2006 г., с площ от 245 кв.м., с адрес: гр. Х., ул. „......., предназначение на територията – урбанизирана, ведно с построените в него жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор .......със застроена площ от 54 кв.м., на два етажа, жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор .......със застроена площ от 63 кв.м., на един етаж и селскостопанска сграда с идентификатор .......със застроена площ от 14 кв. м., за сумата 18 000 евро, от които 6 800 евро заплатени от купувача на продавача към датата на подписване на договора,а остатъкът от 11 200 евро платим на продавача при сключване на окончателната сделка.

ОСЪЖДА С.М.Й. ***, ЕГН ********** да заплати на А.Д.Т. ***, ЕГН ********** сумата 3 332,74 лв. /три хиляди триста тридесет и два лева и седемдесет и четири стотинки/ разноски в производството по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                             ЧЛЕНОВЕ:   1.              

 

 

 

                                                                  2.