№ 3173
гр. София, 02.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503553 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 122 ГПК.
Образувано е въз основа на разпореждане на СГС, I-14 състав по гр.д. №
10698/2021 г., с което е повдигната препирня за подсъдност между СГС и СРС относно
родовата подсъдност за разглеждане на искова молба, депозирана от Столична община
против“Пламс 2001“ ЕООД с вх. № 5508/10.04.2014 г. по описа на СРС.
Настоящият състав, като разгледа делото, намира следното:
В исковата си молба Столична община е твърдяла, че е собственик на поземлен
имот, върху който ответното дружество държи незаконна постройка, представляваща
Магазин – метален павилион с площ 119 кв.м., който не може да бъде узаконен.
Твърдели са, че с това ответникът пречи неоснователно на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху земята. Посочили са, че ответникът се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху магазина, което обосновава правния
интерес на Столична община да иска същият да бъде отменен, като съответно е
формулиран такъв петитум. Петитум на иск по чл. 109 ЗС не е формулиран, въпреки че
в заглавната част на исковата молба е посочено, че се предявява такъв.
С разпореждане от 08.05.2014 г. СРС е указал на ищеца да посочи предявява ли
иск в защита на твърдяното право на собственост, както и да индивидуализира
надлежно недвижимия имот.
С молба от 19.06.2014 г. е посочено, че се предявява иск за премахване на
незаконния строеж, както и се прави индивидуализация на поземления имот.
Исковата молба е вписана. Същата е изпратена за отговор на ответника, който е
депозирал такъв на 02.03.2018 г.
С разпореждане от 25.02.2020 г. друг докладчик отново е указал на Столична
община да отстрани нередовности на исковата молба, като сред указанията е и такова
за посочване цената на иска при съобразяване, че след като се иска ответникът да бъде
осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка
на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията.
С молба от 21.05.2020 г. е представена нова искова молба, с която се предявяват
1
освен искове по чл. 109 ЗС и чл. 537 ГПК и иск за собственост на земята, както и иск
по чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползването на земята в размер на 115 800
лева.
С разпореждане от 01.10.2020 г. СРС е дал последна възможност на ищеца да
изпълни в цялост разпореждането от 25.02.2020 г.
С молба от 26.10.2020 г. ищецът е направил детайлна индивидуализация на
поземления имот. Посочил е, че цената на иска по чл. 109 ЗС, формирана от
стойността на разходите за материали и труд за премахване на обекта, съгласно
указанията по т. 1 от Тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2015 г. на ОСГК е 2000
лева. Посочено е още, че искът по чл. 537, ал. 2 ГПК е акцесорен към предявения иск
за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Уточнено е, че искът по чл. 59 ЗЗД се предявява
като частичен за сумата 23 160 лева от общ размер 115 800 лева.
С определение от 19.05.2021 г. СРС е прекратил пред себе си производството и е
изпратил делото по подсъдност на СГС, като е приел, че единият от предявените
искове е с цена 115 800 лева, поради което на основание чл. 104, т. 4 ГПК е подсъден
на СГС. Останалите искове също са подсъдни на СГС на основание чл. 104, т. 6 ГПК.
В определението, с което СГС е повдигнал препирня за подсъдност е прието, че
СРС изобщо не е направил преценка дали е допустимо извършеното последващо
обективно съединяване на искове и не се е произнесъл дали допуска направеното
последващо съединяване на искове. СРС не съобразил освен това, че искът по чл. 59
ЗЗД е предявен като частичен само за 23 160 лева, която цена обуславя подсъдността
му на районния съд.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира
следното от правна страна:
Съставът на САС споделя приетото от СГС, че не е допустимо последващо
обективно съединяване на искове чрез предявяване на нови искове в хода на процеса
под формата на уточнение на исковата молба. Следователно, в предмета на спора
между Столична община и „Пламс 2001“ ЕООД следва да бъдат включени само
първоначално предявените искове, а именно иска по чл. 109 ЗС за премахване на
незаконна временна преместваема сграда – павилион, разположен върху земя,
собственост на Столична община и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК (като следва да бъде
преценено дали при така предявен главен иск това искане е допустимо). Ищецът е
посочил цена на иска по чл. 109 ЗС 2000 лева, при съобразяване указанията на по т. 1
от Тълкувателно решение по тълк.дело № 4/2015 г. на ОСГК, като СРС не е счел за
необходимо да провери тази цена, напр. чрез назначаване на експертиза и следователно
цената на иска към момента е определена по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Действителната
цена на иска следва да бъде установена от съда в хода на процеса, включително чрез
назначаване на експертиза. Към момента обаче при цена на иска от 2000 лева, на
основание чл. 104, т. 4 ГПК, делото е подсъдно на районния съд.
Предвид изложеното, същото следва да бъде изпратено на СРС за продължаване
на съдопроизводствените действия, включително при съобразяване мотивите на
настоящото определение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ като компетентен да разгледа исковата молба, депозирана от
Столична община против “Пламс 2001“ ЕООД с вх. № 5508/10.04.2014 г. по описа на
2
СРС – Софийски районен съд.
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия, включително при съобразяване мотивите на
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3