Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261722 16.12.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Каменка Кяйчева,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18854 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
от „Лайт кредит консулт” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., чрез
пълномощника адв. П. П. против Б.А.Н., ЕГН ********** *** за признаване за установено, че
ответницата дължи сумата от 417,26 лева,
представляваща главница, от която 393,42 лв. извършено плащане по активирана
гаранция, поради неплащане на задълженията на ответника по договор за заем и
77,84 лева неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда, а именно – 29.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 12494/2019 г. по описа на ПдРС, ХІІІ гр. състав.
В
исковата молба се твърди, че между ответника и „ЛАЙТ КРЕДИТ' ООД, ВИК *********
е сключен договор заем № ***/19.12.2017г. Размерът на предоставената в заем
сума била 500 лв. Предоставеният заем бил за срок от 7 месеца, като
погасяването следвало да стане на /равни месечни вноски, всяка една от които на
стойност 81,26 лв., с първа погасителна вноска 19.01.2018 г, и краен срок на
погасяване е последна вноска 19.07.2018 г. Общата сума, подлежаща на връщане,
била в размер на 568,82 лв.
Като обезпечение на вземането по
договора за заем бил сключен Договор за гаранция от 19.12.2017 г. между
ищцовото дружество в качеството му на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД като заемодател
и ответника като заемател. Съгласно този договор заемателят дължи на гаранта
възнаграждение в размер на 7 ежемесечни премии всяка от които на стойност 38,92
лв., което пък възнаграждение било обезпечено с издадена в полза на гаранта
запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение.
Към момента на подаване на заявлението
в съда ответникът заплатил към дружеството заемодател 175,40 лв. /две месечни
вноски и частично плащане по третата/ и по договор за гаранция към дружеството
ищец 194,60 лв. - 5 месечни премии.
С уведомление от 02.07.2019 г. до
ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ООД заемодателят „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД на
основание чл. 5 от договора за гаранция активирал същата, като претендирал
плащане па задълженията на ответника към него в размер на 393.42 лв. Извършено
е плащане от ищеца по договора за гаранция (банков превод на сумата 393,42 лв.
на 04.07.19 г.).
Отделно от това ответникът дължал и
сумата от 77,84 лв. неплатено възнаграждение по договора за гаранция от
19.12.2017 г.
Твърди се, че сумата от 393,42 лв. се
претендира на основание плащане, извършено от ищцовото дружество по активирана
гаранция по задължение за заем /чл. 6 от тристранен договор за гаранция от
19.12.2017 г./.
Предвид
плащането, което извършило ищцовото дружество към заемателя и задължението на
ответника към тях по договор за гаранция от 19.12.2017 г., общата претенция е
за сумата от 417,26 лв.
Било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
12494/2019 г. по описа на ПдРС. Съобщението било връчено по реда на чл. 47 ГПК,
поради което предявяват настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 12494/2019
г. на ПРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 471,26 лв. – главница представляваща
дължима по договор за гаранция от 19.12.2017
г., с който е обезпечено вземането на „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД по договор за заем № ***/19.12.2017
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.07.2019
г. до окончателното изплащане. Длъжникът е бил
уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това ищецът е предявил иск по чл.
422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото е представен договор за паричен заем № *** от 19.12.2017г.,
сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и Б.А.Н., като
заемател. По силата на договора заемодателят се задължил да предостави на
заемателя сумата от 500 лева, а заемателят се задължава да върнат същата в срок
от 7 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 81,26 лева, при
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40%, годишен процент на разходите
от 48,36% и общ размер на всички плащания по договора 568,82 лева. Съобразно
чл. 6 от сключения между Лайт Кредит ООД и ответницата договор за кредит била
постигната договореност задължението на заемателя за заплащане на дължимите
суми по договора да бъде обезпечено с издаване на запис на заповед и сключване
на договор за гаранция. Представени са и Общи условия на договор за паричен заем,
предоставян от Лайт Кредит ООД.
Между „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на
„гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, в качеството му на „заемодател“ и Б.А.Н.,
в качеството и на „заемател“ бил сключен Договор от 19.12.2017г., по силата на
който съобразно чл. 1.1 от същия страните се споразумели гарантът да предостави
на заемателя гаранция при следните условия: гарантът се задължил към
заемодателя, в случай че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания
по договор за заем от 19.12.2017 г.,сключен между „Лайт Кредит“ ООД и
ответницата в техния пълен размер в продължение на шест седмици да започне да
отговаря пред заемодателя за изплащането на задълженията по заема. Съгласно уговореното в чл. 2 от договора за
гаранция, същият е обвързващ за гаранта до момента на пълното и окончателно
изплащане на всички задължения на заемателя към заемодателя по договора за
заем. Съобразно чл. 3.1 от договора заемателят дължал да гаранта възнаграждение,
както следва: седем ежемесечни премии в размер на 38,92 лева, които се
заплащали заедно със съответните месечни погасителни вноски по заема. Според
чл. 3.2 платените премии по предходните точки са окончателни и не подлежат на
връщане, независимо дали гаранцията бъде или не бъде ефектирана, както и
независимо дали са усвоени всички средства по заема и независимо от
възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени.
В чл. 5 от договора за гаранция е уговорено, че гарантът поема
отговорността си при постъпване на писмено уведомление от страна на заемодателя
за плащане по гаранцията, с което декларира неизпълнение на задълженията по
договора за заем, придружено с писмени доказателства за изпълнението на
условията по чл. 2 от договора за гаранция.
Съобразно чл. 5.1 в случай на активиране на гаранцията заемателят
продължава да дължи в пълен размер премиите по договора за гаранция. В чл. 5.2
е уговорено, че заемателят се задължава да възстанови в пълен размер всички
суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията в срок до седем работни
дни след извършването на плащането от гаранта.
Съобразно чл. 7 от договора за гаранция заемодателят се задължава към
заемателя и към гаранта да преведе по банковата сметка на гаранта сумата по
т.3.1, която да представлява част от отдадената заем сума по договора за заем и
да удържа постъпилите от заемателя плащания и незабавно да превежда към гаранта
от името и за сметка на заемателя сумите по т. 3.2, които са дължими от
заемателя към гаранта по силата на договора за гаранция. Така изплатените суми
нямало да се считат за част от погашенията, извършени от Заемателя към
Заемодателя.
Изготвено и прието по делото е заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. К., от която се установява, че извършените плащания по
договора за заем от заемателите към Лайт Кредит ООД е в размер на 370 лв.. Неплатената сума по договора за заем
възлизала общо в размер на 393,42 лв. Неплатената сума по договора за гаранция
е в размер на 77,84 лв. Платената сума от Лайт Кредит Консулт ЕООД към Лайт
Кредит ООД е в размер на 393,42 лв. на 04,07,2019 г.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза като обективни, компетентно изготвено и неоспорени от страните.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Установителните искове по реда на
чл.422 ГПК са допустими.
Относно тяхната основателност съдът
намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на 19.12.2017г. между трето за спора лице- „Лайт Кредит“ ООД
и ответницата е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем, по силата на който дружеството предоставило на заемателя парична
сума в размер на 500 лева под формата на потребителски кредит, а последната са
се задължили да върнат заетата сума от 500 лева на заемодателя, в срок от 7
месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 81,26 лева, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 40% и годишен процент на разходите от 48,36%.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че заемодателя е изпълнил задължението си по договора, като е
предоставил заемната сума на ответницата.
Сключеният
на 19.12.2017 г. договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********- гарант, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, -заемател и ответницата–
заемател има гаранционно-обезпечителен характер, като по силата на договора
ищецът- гарант се задължил да започне да отговаря пред заемодателя за
изплащането на задълженията по договора за заем от 19.12.2017 г., в случай че
заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания. По този начин се
гарантира задължението по договора за заем, като съобразно чл. 6 от договора за
заем, заемополучателят изрично е дал съгласието си вземането на заемателя да
бъде обезпечено чрез гаранция от трето лице. Със сключването на договора за
гаранция е възникнало такова правоотношение, което е различно от
правоотношението по поръчителството - чл. 138 - 148 ЗЗД и по банкова гаранция по
чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила задължение за плащане на вземането на Лайт
Кредит ООД към длъжника по договор за паричен заем от 19.12.2017 г., когато заемателят
не извършва дължимите и изискуеми плащания в техния пълен размер. Задължението
на гаранта е възмездно- за предоставеното обезпечение заемополучателя следвало
да заплати възнаграждение в полза на гаранта в размер седем ежемесечни премии в
размер на 38,92 лева, които се заплащали заедно със съответните месечни
погасителни вноски по заема.
Сключените
договори за заем и за гаранция са действителни, съдържанието им не противоречи
на повелителни норми на закона и на добрите нрави и отговаря на общото
изискване по чл. 9 ЗЗД. В договора за заем е уговорен годишен лихвен процент
40% и ГПР 48,36%, като при главница от 500 лева, общият размер на дължимите
плащания по кредита са 568,82 лева. С
договора за гаранция са уговорени насрещни задължения на ищеца – да гарантира
изпълнение задълженията на ответницата по договора за заем, и на ответницата –
да заплаща възнаграждение за това, че гаранцията е осигурена, независимо от
това налице ли е или не изпълнение по договора за заем. От граматическото и
систематическото тълкуване на клаузата на чл. 7 от договора за гаранция се
установява, че заемателят е дал съгласието си възнаграждението по договора за
гаранция да бъде удържано от заемодателя от постъпилите от страна на заемателя
суми, като удържаните суми не следвало да се считат за погашения по договора за
заем. С оглед посочената договорна разпоредба за заемодателят е възникнало
задължение да удържа част от постъпилите от заемателя суми, до размера на
дължимото възнаграждение за гаранция, и да ги превежда по банкова сметка ***. С
подписването на договора от ответницата, от една страна за последната е
възникнало задължение да заплащат възнаграждение по договора за гаранция, а от
друга- ответницата се е съгласила с начина на погасяване на това задължение.
В договора за гаранция е предвидено,
че при неизпълнение на задълженията по договора за заем, гарантът следва да
изпълни при поискване от заемодателя неизпълнените задължения на заемателя. При
извършено плащане от страна на гаранта съобразно чл. 5.2 от договора за
гаранция за заемателя възниква задължава да възстанови в пълен размер всички
суми, платени от гаранта към заемодателя по гаранцията. От заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
неплатената сума по договора за заем е в размер на общо 393,42 лева, от които 385,64 лева- главница и
7,78 лева – лихва, поради което тези вземания с основание са били изплатени от
гаранта на заемодателя. С това плащане ищецът се е суброгирал в правата на
кредитора, както по силата на уговореното в договора за гаранция – чл. 5.2,
така и по силата на закона – чл. 74 ЗЗД. Ето защо съдът намира, че в полза на
ищцовото дружество е възникнало вземане в размер от 393,42 лева, представляващо
невърната от заемателя сума по сключения с „Лайт Кредит“ ООД договор за заем.
Освен тази сума ответницата дължи и сумата от 77,84 лв. - представляваща
неплатено възнаграждение по сключен на 19.12.2017 г. между „ЛАЙТ КРЕДИТ
КОНСУЛТ“ ЕООД, в качеството му на „Гарант“, „ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, в качеството му
на „Заемодател“ и Б.Н., в качеството и на „Заемател“, Договор за гаранция като
обезпечение на задълженията на последния по сключен между нея и „ЛАЙТ КРЕДИТ“
ООД Договор за паричен заем № ***/19.12.2017 г.
Предвид
изложеното съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е възникнало вземане
в горепосочените размери спрямо обезпечения длъжник и предявените искове се
явяват доказани и основателни и следва да се уважат.
По
отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените в настоящото производство разноски. Съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано,
че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и
за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на
възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й
относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер 25 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева. В исковото производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер 75 лева и 110 лева - депозит за съдебно-счетоводна
експертиза. Общият размер на разноските в исковото производство е 185 лева,
който следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
страните, че Б.А.Н., ЕГН ********** *** дължи на „Лайт кредит консулт” ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2,
представлявано от у. А.Д.А. сумата от 417,26 лв. – главница, от която сума 393,42 лева представляваща дължима сума по договор
за заем № ***/19.12.2017 г., сключен между Б.А.Н. и „ЛАЙТ КРЕДИТ” ООД, която сума е била заплатена от „Лайт
кредит консулт” ЕООД в качеството му на гарант по договор за гаранция от
19.12.2017 г., 77,84 лева - представляваща неплатено възнаграждение по сключен
на 19.12.2017 г. между „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, в качеството му на „Гарант“,
„ЛАЙТ КРЕДИТ“ ООД, в качеството му на „Заемодател“,,ю Б.А.Н., в качеството и на
„Заемател“, Договор за гаранция, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 29.07.2019 г. до
окончателното изплащане, която сума е присъдена по ч. гр. дело № 12494/2019 г.
по описа на ПдРС със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Б.А.Н., ЕГН ********** *** да заплати
на „Лайт кредит консулт” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., сумата от 325 лв. - разноски по заповедното
производство по ч. гр. дело № 12494/2019 г. по описа на ПдРС и сумата от 185 лв. - разноски по настоящото гр.д.
№ 18854 по описа за 2019 г. на ПдРС, XVIII гр.състав, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен
съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ