МОТИВИ по НОХД № 246/18г. по описа на МРС
Подсъдимият Н.Ш.М. *** е предаден на съд да е извършил предявеното му
с обвинителния акт по време, място и
начин престъпление по чл.183,
ал.1 от НК и по чл.183, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите
обвинения срещу подсъдимия Н.Ш.М. и
счита, че той с деянията е осъществил престъпление по чл.183, ал.1 от НК и по чл.183, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК. Моли съда да
признае за виновен подсъдимия и предлага за деянието по чл.183, ал.1 от НК, да
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца с
приложение на чл.66 от НК за срок от три години. По отношение на второто деяние
по чл.183, ал.4, във вр. ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК предлага да се наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца. На основание
чл.66, ал.1 от НК, така определеното наказание да бъде отложено за срок от 3
години. На основание чл.23 от НК, да се определи едно общо наказание измежду
така предлаганите наказания, а именно: наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 месеца, с приложение на чл.66 от НК за срок от 3 години.
Подсъдимия Н.Ш.М.
в с.з. се признава за виновен, съжалява
за извършеното и моли съда да му наложи по-леко
наказание.
Съдът
като всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подс.Н.М. и св.С.И. живеели на семейни начала от 2002 г. до 2012 г. На 16.11.2008г. се родила
дъщеря им Зюлфиенур Н.М.. От съвместното им съжителство имали родено още едно
дете, но то не било припознато от Н.Ш.М.. С Решение №152/30.10.2015 г. по гр.дело №267/2015
г. по описа на МРС, подс.Н.М. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето
си Зюлфиенур Н.М. в размер на 95.00 лева, платими чрез неговата майка и законен
представител св.С.Р.И., считано от датата на предявяване на иска –
13.07.2015г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на основания за прекратяване или изменение на този размер, както и
издръжка за минало време по 90.00 лева месечно, считано една година назад –
т.е. от 13.07.2014г. до 13.07.2015г.
В Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - Момчилград било образувано изпълнително дело № 186/2015год. По делото е постъпила
сумата от 551,10 лева, която е била приведена по сметка на С.Р.И., представляваща около 6 месечни вноски за издръжка за периода от
01.01.2017г. до 30.06.2017 год. По делото няма данни за платени месечни вноски за издръжка на
Зюлфиенур Н.М. за минало време, както и към 14.08.2018г.
С влязла в сила на 26.10.2017 г. Присъда №167/10.10.2017 г. по НОХД №221/2017 г. по описа на МРС подс.Н.М. е осъден за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че през периода от 11.12.2015 г. до 11.06.2017 год., след като е осъден, не плащал дължимата от него ежемесечна издръжка
за детето Зюлфиенур Н.М. в размер на повече от две месечни
вноски, а именно: 18 месечни вноски, възлизащи на обща стойност 1710.00
лв.
Видно от приложената по делото справка от ОбА –
Джебел, за периода от 11.12.2015год. до момента не е изплащана издръжка от общината,
вместо подс.Н.М., по реда на НОРИДПИ /ПМС № 167/2011 г./.
По така
описаният начин подс.Н.М. осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.183,
ал.1 от НК, тъй като за периода от месец юли, 2017г. до м. октомври, 2017г. в с.Генерал Гешево, общ. Джебел след като е осъден с Решение №152/30.10.2015 г. по гр.дело №267/2015 г. по описа на Районен съд
- Момчилград, влязло в сила на 11.12.2015г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Зюлфиенур Н.М., родена на ***г., чрез
нейната майка законна представителка С.Р.И. ***, съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 месечни вноски от по 95.00 лв. всяка, възлизащи на обща
стойност 380.00 лв. и по чл.183,
ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с
чл.28, ал.1 от НК, тъй като за
периода от месец ноември, 2017г. до м. Септември, 2018г. в с.Генерал Гешево, общ. Джебел, след като е осъден с Решение №152/30.10.2015 г. по гр.дело №267/2015 г. по описа на Районен съд
- Момчилград, влязло в сила на 11.12.2015г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Зюлфиенур Н.М., родена на ***г., чрез
нейната майка законна представителка С.Р.И. ***, съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски от по 95.00 лв. всяка, възлизащи на обща
стойност 1045.00 лв., като деянието е извършено повторно, след като е осъден с
влязла в сила на 26.10.2017г. Присъда №167/10.10.2017 г. на Районен съд – Момчилград за
друго такова престъпление.
Съдът
кредитира показания на св.С.И., от които се установява, че
бащата на детето не е плащал дължимите издръжки за него. По нейна жалба той
един път вече бил осъден за неплащането на издръжка. Свидетелката сочи, че не е
получавала издръжка за детето и след осъждането на подс.Н.М..
Съдът кредитира и писмените доказателства по
делото, а именно - справка, жалба, обяснения, Решение на МРС, писмо от СИС – МРС, протокол за
уведомяване на пострадал, писма до и от Д „Социално подпомагане“, Агенция по
вписванията, „Бюро по труда“, ОбА Джебел, НАП Кърджали, свидетелство за
съдимост, характеристична справка и декларация за семейно състояние и другите
доказателства приложени към делото.
От правна страна съдът съобрази
следното :
Подс.Н.М. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и по чл.183, ал.4, във
вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец юли, 2017г. до м. октомври, 2017г. в с.Генерал Гешево,
общ.Джебел след като е осъден с Решение №152/30.10.2015 г. по
гр.дело №267/2015 г. по описа на МРС, влязло в сила на 11.12.2015г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Зюлфиенур Н.М., родена на ***г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 4 месечни вноски, възлизащи на обща стойност 380.00 лв. и за периода от месец ноември, 2017г. до м. Септември, 2018г. в с.Генерал Гешево, общ.Джебел, след като е осъден с Решение №152/30.10.2015 г. по гр.дело №267/2015 г. по описа на МРС, влязло в сила на 11.12.2015г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Зюлфиенур Н.М., съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 11 месечни вноски, възлизащи на обща стойност 1045.00 лв., като
деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила на
26.10.2017г. Присъда №167/10.10.2017 г. на Районен съд – Момчилград за друго такова
престъпление.
От обективна страна е безспорно, че за посочените
инкриминирани периоди подсъдимия не е изпълнил задължението си за издръжка. Задължението
за издържане на низходящ от страна на подсъдимия е въз основа на влязло в сила
съдебно решение. Неплатените издръжки за двата посочени периоди са за 15
месеца, т.е. повече от две месечни вноски.
Налице е
продължено престъпление, като с бездействието си, а именно неплащане на
издръжка всеки месец през посочения период, подс.Н.Ш.М. непрекъснато е
осъществявал престъпния състав на
чл.183, ал.1 от НК.
Деянието по настоящото дело е осъществено
повторно, след като с влязла в сила присъда подсъдимия е бил осъден за същото
такова престъпление по чл.183, ал.1 от НК, което безспорно се доказва от
справката за съдимост на подсъдимия.
От субективна страна деянието е осъществено
при форма на вината пряк умисъл. Това е така, тъй като подс.Н.М. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Така подс.М. е съзнавал, че следва да
издържа низходящия си, детето Зюлфиенур, за което е било образувано и
изп.производство, по което е била постъпила сумата от 551.10 лв., която е била
приведена по сметка на С.И. представляваща около 6 месечни вноски за издръжка
за периода от 01.01.2017 год. до 30.06.2017 год. По делото няма данни за
платени месечни вноски за издръжка на Зюлфиенур за минало време, както и към
14.08.2018 год. С влязла в сила на 26.10.2017 г. Присъда №167/10.10.2017 г. по НОХД №221/2017 г. по описа на Районен съд – Момчилград подс.Н.М. е бил осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Въпреки това, подсъдимия, съзнавайки,
че вече е осъден за деяние по чл.183 от НК е продължил да неизпълнява
задължението си да издържа детето си.
По наказанието :
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимият Н. Шевки М. за
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, съдът, взе предвид
степента на обществена опасност на деянието – типична за този вид деяния. Като
единствено смекчаващо отговорността обстоятелства може да се отчете
самопризнанията на подсъдимия на досъдебното производство и в съдебното
следствие.
Ето защо съдът намира, че следва да наложи на подс.Н.М. наказание „лишаване
от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което следва да бъде
отложено за срок от три години.
При определяне на наказанието по отношение на подсъдимият Н. Шевки М. за
престъплението по чл.183, ал.4 във вр.с ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК, съдът, взе предвид степента на обществена опасност на деянието – типична за този
вид деяния. Тази на дееца е висока, предвид наличието на осъждане за деяние по
чл.183 от НК. Като единствено смекчаващо отговорността обстоятелства може да се
отчете самопризнанията на подсъдимия на досъдебното производство и в съдебното
следствие.
Ето защо съдът намира, че следва да наложи на подс.Н.М. наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три месеца. Изпълнението на което на основание чл.66 от НК следва да бъде отложено за срок от три години.
На основание чл.23 от НК съдът определи едно общо
наказание, измежду така наложените му с настоящата присъда, а именно: наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/
месеца, изпълнението което, на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три
години.
С така определените
по вид и размер наказание, настоящата
инстанция намира, че ще се реализират
напълно целите на наказанието по смисъла на чл.36, ал.1
от НК.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество и по вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата
си.
Председател:
/Й.Геров/