МОТИВИ по НОХД №1862/13г.:
Обвинението
против подс.О.И.М. е за престъпление
по чл. 343в,ал.2,вр.ал.1от НК за това,
че на 01.04.2013г. в
гр..Пазарджик по бул.”Стефан Стамболов” е управлявал моторно превозно средство
- лек автомобил „Мерцедес С 180” с ДК№ РВ ****, без
съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство с НП
№16189/27.12.2011г. на Началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр. Пловдив,
връчено му на 12.08.2012г., влязло в законна сила седмица по-късно- на 21.08.2012г.
Проведено е предварително изслушване
на страните, при което подсъдимият се признава за виновни по така предявеното
му обвинение, признава изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и при условията на чл.373,ал.3 от НПК прие за установено от
фактическа страна следното
Съдът прецени събраните по делото
доказателства и прие за установено от фактическа страна следното :
На 01.04.2013г. около 02.00 часа подс. О.И.М. ***- околовръстното шосе на
гр. Пазарджик, където бил спрян за проверка от св. Г. и колегата му Т. М.–
служители в КАТ- Пътна полиция при ОДМВР
гр.Пазарджик. Полицейските служители се намирали на указаното място в
изпълнение на служебните си задължения по линия на КАТ. При извършената
проверка подсъдимият не представил СУМПС, като обяснил, че не притежава такова.
По този повод и след извършена справка по радиостанцията с дежурната част
на РУ „Полиция” Пазарджик св. Георгиев
му съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с № 578/01.04.2013г., в който било
обективирано управлението на лекия автомобил от страна на подсъдимияэМихайлов
на същата дата. Актът е бил подписан от подсъдимия без възражения.
От събраните по делото писмени
доказателства се е установило, че към инкриминираната дата под. М. е бил наказан по административен ред за това,
че е управлявал моторно превозно средство , без да притежава свидетелство за
правоуправление .
Гореописаната фактическа обстановка се установява от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетеля Георгиев, както и от писмените
доказателства - Акт за установяване на
административно нарушение с № 578/ 01.04.2013г., Заповед за прилагане на
принудителни административни мерки № 18/01.04.2013г. на Началника на „Пътна
полиция” при ОДМВР гр. Пазарджик , Наказателно постановление №
16189/27.12.2011г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.
Пловдив, характеристична справка, справка за съдимост-2бр., ДСМПИС .
При така установената и възприета фактическа обстановка се доказва, че подс.М.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343в ал.2
във вр. ал.1 от НК, тъй като на 01..04.2013г. в гр.Пазарджик, по бул.”Стефан Стамболов” е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес С 180” с ДК№ РВ ****, без
съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство с НП
№16189/27.12.2011г. на Началник на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.
Пловдив, връчено му на 12.08.2012г. и влязло в сила – на 21.08.2012г.
Подсъдимият е извършил деянието
виновно, с пряк умисъл, като форма на вината, с целени и настъпили
общественоопасни последици.
Подс.О.М. е осъждан 6 пъти: съответно по НОХД №260/1986г. на Окръжен съд гр.Пазарджик
за деяние по чл.195, ал.1, т.3,5, във вр. с чл. 26, ал.1, чл. 63, ал. 1, т. 3
ал.1, т. 3, чл. 54 от НК, за което го осъжда на 1 година и 10 месеца лишаване
от свобода. На осн. Чл. 252, ал. 1 във вр. чл. 195, ал. 1, т.3,5, чл. 26, чл.
63, ал. 1, т.3, чл. 54 НК го осэжда на 1 година и 2 месеца лишаване от свободам
на основание чл.256, ал. 2 във вр. чл. 199 ал. 1, т.2, чл. 26, ал.1, чл. 63,
ал. 1, т.3 от НК го осъжда на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода. На осн.
Чл. 23 от НК му налага общо наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от
свобода.
Второто му осъждане е по НОХД №449/1992г. за деяние по чл.195, ал. 1, т.
3,4,5 и 7 във вр. с чл.26, ал. 1, чл. 54
от НК. За това деяние е осъден на 2 години лишаване от свобода.На
основание чл. 252, ал.1, пр.1 във вр. чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 и 7 във вр.
чл.26, ал.1, чл.54 от НК го осъжда на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23 от НК му налага общо наказание в размер на 2 години
лишаване от свобода.
Третото осъждане на подсъдимияе по НОХД № 216/1992г. за деяние по чл.252,
ал.1, пр. 1 във вр. чл. 195, ал. 1, т.3,4,5 и 7, чл. 54 от НК. Наказанието му е
1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
Четвъртото осъждане е по НОХД №
43/1995г. за деянието по чл. 116, т.6, пр.2, т.10 във вр. чл. 115 и чл. 54.
Осъден е на 20 години лишаване от свобода.
Петото осъждане на подсъдимия е по НОХД 4/2005г. за деянието по чл.256,
ал.2/отменен/ във вр. чл.199, ал.1, т.2, във вр. чл.26, ал.1 и чл.2, ал.1 и 2
от НК и чл. 54 от НК. Подсъдимият е признат за невиновен.
На основание чл. 25 от НК му е определено общо най-тежко наказание по
присъди по НОХД 449/1989г. на Пловдивския районен съд
И 43/1995г. на
същия съд, в размер на 20 години лишаване от свобода.
Шестото осъждане е
по НОХД № 1083/2013г. за деянето по чл. 354А, ал. 1, пр.1 от НК, чл.55, ал.1,
т.1 и ал.2 от НК.Назанието му е 1 година и 9 месеца лишаване от свобода и глоба
в размер на 3 хиляди лева.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока. Подсъдимият е личност висока степен на обществена опасност – осъждан е за множество престъпления и има наложени административни
наказания за нарушаване ЗДвП. Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитане правовият ред в страната ,
в частност правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени, направените
самопризнаия, изразеното съжаление, ненастъпилите вреднипоследици.
Отегчаващи обстоятелства – предходни осъждания и налагани
административни наказания за нарушаване на ЗдВп.
При тези данни съдът счита, че отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства имат
превес над смекчаващите такива. Подсъдимият и към момента на постановяване на
настоящата присъда се намира в процес на изтърпяване на предходна.
На базата на всичко гореизложено, съдът на
основание 343В, ал.2, от НК във вр. с ал.1 от НК, във вр. чл. 54 от НК, във вр.
с ал.1 от НК, осъди подсъдимия на една година и три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.58а, ал.1 от НК намали
така определеното наказание с 1/3 , т.е. наказанието което подсъдимият следва
да изтърпи и десет месеца лишаване от свобода.
На основание ч.61, т.2 от ЗИНЗС определя първоначален строг режим за
изтърпяване на наложеното наказание в затвор.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :