№ 3048
гр. Варна, 13.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20253110102694 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Х. В. К., ЕГН: **********, с
адрес в град В., ул. „П. В.“ № **, чрез процесуален представител адв. Й. А. срещу
„Застрахователно дружество Б.И.” АД, ЕИК: ***, със седалище в град С., бул. „Д. Б.“ № **,
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, с който се иска ответникът ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ***,
със седалище: гр. С. район „Л.”, бул. „Д. В.” № **, да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 1745,44 лева /след допуснато изменение на размера на иска в посока
неговото увеличаване, на основание чл. 214 от ГПК/, представляваща частичен иск от
сумата в размер на 2 327.50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла и
десен водач предна броня, на собствения на ищеца автомобил марка „М.“, модел „***”, с peг.
№ ***, причинени в резултат на реализирано на 07.02.2025г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е
реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „С.Ф.”, с per. № ***, застрахован по
договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба, ищецът Х. В. К., чрез процесуалния си представител адв. Й. А.
заявява, че на 07.02.2025г., около 14:00 часа, в гр. В., кв. М., пазар „Г.”, собственият му лек
автомобил марка „М. ***”, с peг. № ***, е бил блъснат от лек автомобил марка „С.Ф.”, с peг.
№ ***, управляван от К. Й.. ПТП е настъпило, докато автомобилът на ищеца е бил паркиран
пред магазин за авточасти на пазар „Г.”, а К. Й. управлявайки лек автомобил марка „С.Ф.”, с
peг. № ***, при маневра на заден ход го е блъснал. Автомобилът „С.Ф.” е бил с монтиран
теглич, поради което при удара предната броня на автомобила на ищеца се е счупила. За
настъпилото ПТП от водачите на двата автомобила е бил попълнен двустранен констативен
протокол за ПТП, като за виновен е посочен водачът на лек автомобил марка „С.Ф.”, с peг. №
***. Твърди се, че лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна компания „Б.И.” АД, със срок на
действие от 29.04.2024г. до 28.04.2025г., като застрахователната полица е била действаща
към датата на настъпване на ПТП. На 11.02.2025г. ищецът е уведомил застрахователя на
виновния водач, като същият е извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал
1
и е съставил опис - заключение по щета № **********. В описа като увредени детайли са
били описани: облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла и водач предна броня -
десен. Като обезщетение за претърпените вреди ищецът е получил сумата в размер на 172.50
лв. Ищецът счита получената от застрахователя сума за недостатъчна да покрие нанесените
му материални щети. Във връзка с настъпилите увреждания е извършил проучване в няколко
сервизи, за това колко ще му струва ремонта на автомобила, като е установил, че сумата,
необходима за възстановяване на автомобила му е в размер на 2 500.00 лв. От необходимата
сума за ремонт в размер на 2 500.00 лв., е приспаднал сумата, изплатена като обезщетение в
размер на 172.50 лв. Съответно счита , че му се следва сума в размер на 2 327.50 лв.
Претендират се направените по делото съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна „Застрахователно дружество Б.И.“ АД,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. Не оспорва, че на посочената в исковата молба дата е настъпило застрахователно
събитие – процесното ПТП, не оспорва механизма на ПТП и отговорността за същото.
Оспорва размера на дължимото застрахователно обезщетение. Счита, че с вече изплатеното
на ищеца обезщетение в размер на 172.50 лв., същият е обезщетен в цялост за претърпените
от него имуществени вреди, предмет на настоящото производство. С оглед горното счита
предявеният иск за неоснователен.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. Й. А. поддържа иска.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът, редовно призован, не
изпраща представител. Постъпила е молба входящ № 64116/17.07.2025 г. подадена от „Б.И.“
АД, чрез процесуален представител адв. Г. С., с която изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 07.02.2025г.,
около 14:00 часа, в гр. В., кв. „М.“, пазар до „Г.”, е настъпило ПТП между лек автомобил
марка „М. ***”, с peг. № ***, собственост на ищеца Х. В. К. и лек автомобил марка „С.Ф.”, с
peг. № ***, управляван от К. Й.. ПТП е настъпило, докато автомобилът на ищеца е бил
паркиран пред магазин за авточасти на пазар „Г.”, а К. Й. управлявайки лек автомобил марка
„С.Ф.”, с peг. № *** при маневра на заден ход го е блъснал. Автомобилът „С.Ф.” е бил с
монтиран теглич, поради което при удара предната броня на автомобила на ищеца се е
счупила. За настъпилото ПТП от водачите на двата автомобила е бил попълнен двустранен
констативен протокол за ПТП, като за виновен е посочен водачът на лек автомобил марка
„С.Ф.”, с peг. № ***. Лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” от застрахователна компания „Б.И.” АД, със срок на
действие от 29.04.2024г. до 28.04.2025г., като застрахователната полица е била действаща
към датата на настъпване на ПТП. На 11.02.2025г. ищецът е уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие, като същият е извършил оглед на автомобила,
изготвил е снимков материал и е съставил опис - заключение по щета № **********. В
описа като увредени детайли са били описани: облицовка предна броня с отвори за фарове за
мъгла и водач предна броня десен. Като обезщетение за претърпените вреди ищецът е
получил от ответника сумата в размер на 172.50 лв.
Спорът по делото се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение.
От приложения на л. 7 от делото опис на щета **********/11.02.2025г., става видно, че
при оглед на лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег. № *** са констатирани
увреждания по предна броя с отвори за фарове за мъгла и десен водач на предна броня.
От заключението по допуснатата първоначална съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно дадено, експертът заключава, че общата стойност на
уврежданията на автомобила, като обща сума, по средни пазарни цени за части и труд към
2
датата на произшествието, въз основа на справка в сервизи работещи на различни цени,
половината от които притежават европейски сертификат за качество е в размер на 1917,94
лева. Посочената цена включва следните позиции: 1671,18 лева за облицовка за предна
броня с отвори за фарове за мъгла – подмяна и боядисване; 124,26 лева за водач за предна
броня и подмяна; 122,50 лева за общи операции – тониране и ускорено сушене.
От заключението на допуснатата повторна съдебно-автотехническа експертиза се
установи, че средната пазарна цена на процесната предна броня и водач за предна броня на
лек автомобил марка „М.“, модел „***“, с рег. № ***, към датата на произшествието, като
алтернативни части /без да се вземат под внимание части предлагани от официален вносител
и оригинални части/ е 455,40 лева. Средната часова ставка на труд за отремонтирането на
автомобила само в неоторизирани сервизи е в размер на 29,60 лева.
Съдът счита, че следва да обоснове решението си, въз основа на заключението по
първоначално изготвената експертиза, защото същото включва средни пазарни цени като
обща стойност, както на оригинални части, така и на алтернативни резервни части и средна
пазарна цена на труд, както на сертифицирани сервизи, така и на
несертифицирани/неоторизирани сервизи. Първоначалната експертиза дава по-пълно и
действително остойностяване на възникналите щети, с оглед обстоятелството, че са взети
предвид, както цени на оригинални, така и цени на алтернативни части, и цени за труд както
в оторизирани сервизи, така и цени в неоторизирани сервизи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В чл. 380 от КЗ е посочено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на
автомобилистите“, по чл. 432, ал. 1 от КЗ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от
фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение
между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на
пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска
отговорност, 3./ Осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а
именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./
претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на
претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се
предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества
тежестта на доказване.
В настоящия случай, не е спорно между страните, че ищецът е собственик на
увреденото МПС, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния причинител на процесното ПТП, като застраховката е била валидна по време на
настъпване на ПТП, както и, че ищецът е получил сумата от 172,50 лева като обезщетение за
настъпилото ПТП от ответника.
Спорният по делото въпрос е, какъв е размерът на обезщетението, което
застрахователят ответник дължи на ищеца, в следствие на настъпилото застрахователно
събитие, като ответникът счита, че със заплащането на сумата в размер на 172,50 лева
напълно е обезвредил ищеца.
3
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ. Посочената
разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност
на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други.
От заключението на извършената по делото първоначална съдебно автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и дадено от лице
притежаващо специални знания, се установи, че общата стойност на уврежданията на
автомобила на ищеца, като обща сума, по средни пазарни цени за части и труд към датата на
произшествието, въз основа на справка в сервизи работещи на различни цени, половината от
които притежават европейски сертификат за качество е в размер на 1917,94 лева. Посочената
цена включва следните позиции: 1671,18 лева за облицовка за предна броня с отвори за
фарове за мъгла – подмяна и боядисване; 124,26 лева за водач за предна броня и подмяна;
122,50 лева за общи операции – тониране и ускорено сушене.
Съдът приема заключението на първоначалната експертиза и счита, че стойността на
вредите по автомобила на ищеца от процесното ПТП е в размер на 1917,94 лева.
След приспадане размера на изплатеното от застрахователя обезщетение от 172,50,
застрахователят дължи сумата от още 1745,44 лева, представляваща разликата от 1917,94
лева – общата стойност на уврежданията на автомобила на ищеца, като обща сума, по
средни пазарни цени за части и труд към датата на произшествието и получената от ищеца
сума от застрахователя.
В обобщение, съдът намира, че предявеният като частичен иск за сумата в размер на
1745,44 лева е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен. Основателна е и
претенцията за обезщетение за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 04.03.2025г., до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът – Х. В. К.. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на Х. В. К. сторените в настоящото производство разноски за заплатена държавна
такса от 69,82 лева, възнаграждение за вещо лице от 400 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 570 лева с ДДС. По направено от ответника възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищеца, отчитайки действителната
фактическа и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия,
както и установения размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., съдът намира, че
същото е неоснователно, като се има предвид, че претендираното от ответника
възнаграждение по делото е в размер от 720 лева, който е по-висок от този на процесуалния
представител на ищеца.
ЗД „Б.И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Х. В. К., сумата в размер на 1039,82
лева, представляваща стойност на сторени съдебно – деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, „Застрахователно дружество Б.И.” АД,
ЕИК: ***, със седалище в град С.,бул. „Д. Б.“ № **, да заплати на Х. В. К., ЕГН: **********,
4
с адрес в град В., ул. „П. В.“ № **, сумата в размер на 1745,44 лева /хиляда седемстотин
четиридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/, /след допуснато изменение на
размера на иска в посока неговото увеличаване от 100 лева на 1745,44 лева, на основание
чл. 214 от ГПК/, представляваща частичен иск от сумата в размер на 2 327.50 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла и десен водач на предна броня, на
собствения на ищеца автомобил марка „М.“, модел „***”, с peг. № ***, причинени в резултат
на реализирано на 07.02.2025г. ПТП в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача
на лек автомобил марка „С.Ф.”, с per. № ***, застрахован по договор за гражданска
отговорност при ответното дружество, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със
законната лихва върху сумата от 1745,44 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 04.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Б.И.” АД, ЕИК: ***, със седалище в град
С.,бул. „Д. Б.“ № **, да заплати на Х. В. К., ЕГН: **********, с адрес в град В., ул. „П. В.“
№ **, сумата в размер на 1039,82 лева (хиляда тридесет и девет лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща стойност на сторени съдебно – деловодни разноски в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5