№ 10940
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110154599 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД излага в исковата молба, че
ответниците, са ползватели на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот с адрес гр.София, ж.к. “............................, в периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. Излага доводи, че ответниците имат качество на
ползватели на топлинна енергия при условията на разделна отговорност ,
съобразно дяловете им в собствеността от ½ ид.част.
Излага доводи за наличие на облигационно правоотношение,
възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за
горепосочения топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в
общите условия срок.
Излага съображения че ответниците не са изпълнили задължението си
за заплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение,
с което да бъде признато за установено по отношение на А. К. П. с
1
ЕГН:********** и Р. К. Ч. с ЕГН:********** , че дължат на „Топлофикация
София“ ЕАД в условията на разделна отговорност за сумата от 3409,28 лева,
от които 2994,94 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 27.06.2022г до окончателното изплащане на вземането, и
353,35 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.06.2022г,, както
и сума за дялово разпределение в размер на 51,11 - главница за периода от
м.05.2019г. до м,04.2021г., ведно със законната лихва от 27.06.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, и 9,88 лева - лихва за периода от
01.07.2019г. до 03.06.2022г., като претендират и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както следва:
1. А. К. П. с ЕГН:********** - 1/2, а именно: сумата от 1704,64 лева, от
които 1497,47 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м,05.2019г, до м.04.2021г., ведно със
законната лихва от 27.06.2022г до окончателното изплащане на вземането, и
176,67 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.06.2022г., както
и сума за дялово разпределение в размер на 25,55 - главница за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.06.2022г, до
окончателното изплащане, 4,94 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до
03.06.2022г., като претендират и направените по делото разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение;
2. Р. К. Ч. с ЕГН:********** - 1/2, а именно: сумата от 1704,64 лева, от които
1497,47 лева- главница, представляваща стойност на иезаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от 27.06.2022г до окончателното изплащане на вземането, и 176,67 лева
- мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.06.2022г., както и сума за
дялово разпределение в размер на 25,55 - главница за периода от м.05.2019г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.06.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и 4,94 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до
03.06.2022г., като претендираме и направените по делото разноски за
държавна такса н юрисконсултско възнаграждение;
Ответниците А. К. П. с ЕГН:********** и Р. К. Ч. с ЕГН:**********,
в писмените си отговори излагат съображения за неоснователност на исковете
поради недоказано съществуване на облигационно правоотношение и поради
2
частично погасяване на вземанията. Излагат доводи за неоснователност на
претенцията за дялово разпределение, както и за лихва за забава.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните
предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за
доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в
тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е
договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6
от ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за
топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост
са клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза
законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие.
От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище
от 05.05.1988г. се установява, че ответниците са станали собственици на
описания в исковата молба недвижим имот при равни дялове. Поради
изложеното се установява пасивната материално-правна легитимация на
ответниците, които имат качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Предвид изложеното съдът приема, че между Любка Денчева и
ответника е възникнало и съществувало през исковия период облигационно
3
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно
разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без
да е необходимо изричното им приемане по отношение на описания в
исковата молба топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
ищецът е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при
спазване на изискванията на общите условия и съществуващата нормативна
уредба до абонатната станция в етажната собственост, където се намира
топлоснабдения имот, като е налице непрекъснато топлоснабдяване през
процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общите топломери,
дяловото разпределение е в съответствие с методиката и нормативната
уредба.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
заключение за размера на дължимите суми, след като се вземат предвид
изравнителните сметки, които са в общ размер от 2994,94лв за доставена
топлинна енергия. Направено е заключение, че размерът на законната лихва
върху главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до
03.06.2022г. общо и за отделните месеци е в размер на 363,23лева, от които
9,88лева за дялово разпределение.
Предвид изложеното се установява, че ответниците имат задължение за
плащане на доставената топлинна енергия за процесния период.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение е основателен
до предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите
Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв
търговец е избран, както и че са извършвани редовни отчети, а
разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно
нормативната уредба. Затова съдът намира, че за ответника е възникнало
задължението за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи
именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите
Общи условия. Поради това съдът приема искът за цената на услугата дялово
4
разпределение за основателен, както и претенцията за лихва за забава върху
претендираната сума поради акцесорният й характер.
Ответниците са направили възражение за погасяване на вземането по
давност, което следва да бъде разгледано от съда.
С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по
описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по
реда на чл.290 ГПК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по
аргумент от чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата
на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при липсата на
твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът
приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът
свързва настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е.
преди 27.06.2022г.
Относно размерът и наличието на погасените по давност вземания
съдът кредитира заключението на вещото лице по ССЕ и приема, че не са
налице погасени по давност вземания за процесния период към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което възражението е
неоснователно.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат уважени до пълните
предявени размери.
5
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на
1019,80лева, от които ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по ½
или 509,90лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* срещу А. К. П. с ЕГН:********** искове с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че А. К. П. с ЕГН:********** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 1497,47 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м,05.2019г, до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.06.2022г до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 176,67 лева - мораторна
лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.06.2022г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 25,55 - главница за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.06.2022г, до окончателното
изплащане, 4,94 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до 03.06.2022г., за
които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№34438/2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. К. П. с ЕГН:**********
да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* направени
разноски направените в исковото и заповедното производство в размер на
509,90лева.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ПО предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* срещу Р. К. Ч. с ЕГН:********** искове с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. К. Ч. с ЕГН:********** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 1497,47 лева- главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м,05.2019г, до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.06.2022г до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 176,67 лева - мораторна
6
лихва за забава от 15.09.2019г. до 03.06.2022г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 25,55 - главница за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 27.06.2022г, до окончателното
изплащане, 4,94 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до 03.06.2022г., за
които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№34438/2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. К. Ч. с ЕГН:**********
да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* направени
разноски направените в исковото и заповедното производство в размер на
509,90лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7