РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. В. Т. , 04.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на шести октомври, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
Членове:Ирена Колева
Лилия Ненова
Секретар:Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500573 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „Е. С.“ АД, чрез адвокат А. М. от
ВТАК, срещу Решение № 260027/14.07.2020 г., постановено по гр.дело № 644/2020 г. по
описа на Районен съд – В. Т., с което по отношение на жалбоподателя е прието за
установено, че П. Г. Ц. не му дължи сумата от 2 152,06 лева, представляваща цена за
коригирано количество електрическа енергия за периода 16.09.2016 г. – 08.05.2019 г. по
фактура № ********** от 21.02.2020 г., издадена по партида с клиентски № 15000124** за
обект с № 05104121**, намиращ се в гр. В. Т., ул. „П. Х.“ № 26. С обжалваното решение
съдът се е произнесъл и по въпроса за дължимите разноски.
В жалбата се развиват съображения за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното решение. Жалбоподателят намира за правно необосновани изложените от
първостепенния съд изводи. Изтъква, че правното основание за начисляване на процесната
сума е нормата на чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ), за приложението на която било достатъчно да се установи, че са налице измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско
измерване (СТИ). Допълнително сочи, че текстът не поставя условие установяването на това
кога и по какъв начин е възникнало натрупването, за да се извърши начисление. Страната се
позовава на съставения от Българския институт по метрология (БИМ) констативен
протокол, който счита за официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК и който
1
установявал наличието на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран на
дисплея на процесния електромер регистър Т3, както и на заключението на изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза. Аргументира се с констативния протокол от
15.09.2016 г. за монтиране на процесното СТИ като ново, с нулеви показания, поради което
нямало основания да се счита, че същото е монтирано с показания, различни от нула, по
която и да било от тарифите си. Сочи още, че според извършената метрологична проверка
електромерът е метрологично годен и технически изправен и е неправилно и нелогично да
се счита, че в неизведения на дисплея регистър манипулативно могат да бъдат зададени
показания без реално преминало количество електрическа енергия през СТИ. С тези доводи
и съображения моли за отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, чрез адвокат Н. И. от ВТАК, в който се заема становище за
неоснователност на жалбата. Страната се позовава на констатациите в изготвения от БИМ
протокол и подчертава, че по делото не е установен нерегламентиран достъп до процесния
електромер, още по-малко от ищеца, нито реално потребление на количеството
електроенергия по третата тарифа на електромера. Твърди също опорочаване на
корекционната процедура поради неспазване на формалните изисквания на чл. 43, чл. 44 и
чл. 47 от ПИКЕЕ, както и неприложимост на нормата на чл. 50 от ПИКЕЕ, която според
страната се прилага само и единствено за случаите, когато електроенергията се измерва от
измервателна група. С тези съображения моли за оставяне на жалбата без уважение и
потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от
адвокат Минчева, която поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване.
Подновява искането за присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представя писмени бележки, в които след анализ на събраните по делото доказателства се
навеждат доводи и възражения, идентични с изложените във въззивната жалба, като се
прави позоваване на решение на Окръжен съд – Варна, приложено към писмените бележки.
Ответникът по жалба не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат
Илчев, който оспорва въззивната жалба и моли за оставянето ú без уважение. Възразява, че в
соченото от насрещната страна решение става въпрос за реално доставено и потребено
количество електроенергия, каквото в настоящия случай е недоказано. Представя писмени
бележки, в които се прави анализ на доказателствения материал и се извежда извод за
основателност на иска. Подновява претенцията за присъждане на разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните
предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира
2
обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя
възможността за произнасяне по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция
в настоящия си състав счита следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на П. Г. Ц. срещу „Е. С.“ АД, с
който се претендира да бъде прието за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата
2 152,06 лв., представляваща начислена за периода от 16.09.2016 г. до 08.05.2019 г. стойност
на електрическа енергия по фактура № ********** от 21.02.2020 г., издадена по партида с
клиентски № 15000124**, абонатен № 05104121**, за обект с адрес на потребление: гр. В.
Т., ул. „П. Х.“ № 26.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е потребител на електрическа
енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. В. Т., ул. „П. Х.“ № 26, за който е
разкрита партида с клиентски № 15000124**, абонатен № 05104121**. Ищцата сочи, че
получила писмо и фактура от ответника за служебно начислена електрическа енергия, която
оспорва да е потребявала, като подчертава, че претендираното количество електроенергия
надвишава многократно обичайно потребяваното такова за домакинството. Твърди
нарушение на чл. 61 от Общите условия на ответника при съставяне на констативния
протокол. Отрича дължимостта на претендираната от ответното дружество сума.
Ответната страна „Е. С.“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е заела становище за
допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Навежда твърдения, че в
съответствие с нормите на чл. 45 и чл. 46 от ПИКЕЕ негови служители извършили проверка
на процесното СТИ на 08.05.2019 г., при която електромерът бил демонтиран и
впоследствие изпратен за проверка в БИМ. Твърди още, че проверката е извършена в
съответствие с разписаните в чл. 49 от ПИКЕЕ процедурни правила. Посочва, че при
извършената проверка в БИМ било установено наличието на измерени количества
електрическа енергия в невизуализиран на дисплея на електромера регистър. Въз основа на
констативния протокол и метрологичната проверка на СТИ и на основание чл. 55, ал. 1 от
ПИКЕЕ дружеството извършило начисление на потреблението на абоната с 12 036 kWh за
периода от монтажа на електромера до датата на демонтажа му. Твърди, че с основание и
законно се претендира заплащане на така преизчисленото количество ел. енергия.
Релевантните за спора факти са следните: Видно от Протокол № М 50589** за
монтаж/демонтаж на електромер, на 15.09.2016 г. на обект с адрес гр. В. Т., ул. „П. Х.“,
клиент Пенка Цонева с абонатен № 05104121**, е бил монтиран електромер с фабричен
номер 1114 0216 6616 9626 с нулеви показания по дневна и нощна тарифи.
От констативен протокол № 1502511 се установява, че на 08.05.2019 г. служители на
„Е. С.“ АД - Ангел Динев и Красимир Иванов, в отсъствие на абоната са извършили
проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на
клиентски № 15000124**, абонатен № 05104121**, при която констатирали, че електромер с
фабричен номер 1114 0216 6616 9626 измерва в границите на точност, както и че е налице
натрупана електроенергия в регистър 15.8.3, а именно: 012036, поради което го демонтирали
и поставили в индивидуална опаковка с пломба. Протоколът за извършената проверка е
подписан от служителите на оператора на мрежата, както и от свидетелите Никола Буковски
и Георги Буковски, а в последствие – на 26.02.2020 г., препис от същия е връчен на абоната
с препоръчано писмо с обратна разписка.
Видно от констативен протокол № 47/31.01.2020 г., демонтираният електромер е
предаден в БИМ, където извършеното експертно изследване не установява видима външна
3
намеса или видима повреда в схемата на електромера, но при софтуерно четене е
констатирано наличие на регистрирана енергия в невизуализиран на дисплея на електромера
регистър в размер на 12 036.548 kWh. Констатирано е, че електромерът съответства на
метрологичните изискванията за измерването на електрическата енергия, но не съответства
на техническите характеристики.
Въз основа на резултатите от изследването „Е. С.“ АД са съставили становище за
начисляване на допълнително общо количество електрическа енергия на абоната в размер
на 12 036 кWh за периода 16.09.2016 г. – 08.05.2019 г. и са издали фактура № ********** от
21.02.2020 г. на стойност 2 152,06 лв.
В първоинстанционното производство в качеството на свидетел е разпитан
участвалия в процесната проверка на електромера служител на „Е. С.“ АД - Ангел Динев. В
показанията си пред съда свидетелят сочи, че поради завишена загуба в трафопоста,
захранващ с ток обектите на ул. „П. Х.“ в гр. В. Т., през пролетта на 2019 г. извършили с
колегата му Красимир Иванов проверка, при която установили, че процесният електромер
измерва точно преминалата през него електроенергия, но изчитане с лаптоп констатирали
отчетени киловати в трета тарифа, която не се визуализира на дисплея, съответно не може
да бъде отчетена от инкасатора и респективно - да бъде заплатена. Обяснява, че потърсили
абоната, но не го намерили и колегата му довел двама мъже, които се подписали в
протокола за свидетели. Не помни дали са показвали показанията по тарифите на лаптопа на
свидетелите, но им обяснили причината за подмяната на електромера, като им показали
показанията на новия електромер.
Показанията на свидетеля съдът намира за логични, последователни и
кореспондиращи на останалите доказателства, поради което дава вяра на същите и ги
кредитира.
От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, неоспорено от страните по делото, се установява, че след софтуерно
прочитане на паметта на СТИ експертът е извлякъл показания на електромера, като за
тарифа Т3 същите са 12 036.548. Според вещото лице не е възможно да се установят денят,
от който е започнало регистрирането на показания в тарифа Т3, както и конкретната
причина за наличието на показания в неизведени на дисплея на електромера и фабрично
ненастроени за отчет регистри, поради невъзможността за извличане на данни за товарния
график на СТИ. По време на разпита си в съдебно заседание вещото лице допълва, че към
датата на демонтажа електромерът е бил метрологично годен, като с оглед данните на БИМ
същият е работил в класа си на точност. Уточнява, че не е налице възможност за извличане
на информация за началния момент на натрупване на показания по всички тарифи, тъй като
СТИ не е смарт тип. Заявява, че в БИМ е изследвана дневната тарифа, но е и тарифа Т3, като
извлечената информация сочи за моменти стойности на показанията.
Сходна фактическа обстановка е установена и от първостепенния съд.
При тези данни, въззивният съд намира от правна страна следното: Предявен е
отрицателен установителен иск, за разглеждането на който абсолютна процесуална
предпоставка е наличието на правен интерес от търсената защита. В настоящия случай с
отричането на посоченото вземане ищцата ще намали своя пасив, ако заявеното от
ответника вземане бъде отречено със сила на пресъдено нещо, поради което за Пенка
Цонева е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск и същият се явява
процесуално допустим.
Доказателствената тежест по иска е за ответното дружество, което при условията на
4
пълно и главно доказване следва да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното вземане и неговия размер. В тази връзка с оглед твърденията на ответника,
същият следва да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и
при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е коригирал сметката на ищцата. В
доказателствена тежест на ищцата е да докаже възраженията си срещу вземането, с оглед на
които отрича съществуването на спорното право, т.е. фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право.
Между страните не е спорно съществуването в процесния период на действително
облигационно правоотношение по договор за продажба (доставка) на електроенергия,
сключен при Общи условия, съгласно чл. 98а от ЗЕ, като ищцата има качеството на „битов
клиент“ и „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 2а и т. 41б от ДР на ЗЕ и
се явява „краен клиент“ по смисъла на § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че във
връзка с този договор на името на ищцата е открита партида с абонатен № 05104121** и
клиентски № 15000124** за обект в гр. В. Т., ул. „П. Х.“ № 26, присъединен към
електроразпределителната мрежа, както и че за процесния период ищцата е получавала
услуга по доставка на електрическа енергия и ползвала услугите по пренос и разпределение
на електрическа енергия, предоставяни от ответното дружество. Безспорно между страните е
и обстоятелството, че ответното дружество е начислило като корекция на сметката на
ищцата сумата от 2 152,06 лв. за периода от 16.09.2016 г. до 08.05.2019 г. Спорно се явява
обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършване на
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Приложими за отношенията между страните по делото се явяват разпоредбите на
Закона за енергетиката и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ редът и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, се уреждат в правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от КЕВР. В настоящия казус ответното дружество се позовава
за вземането си на реализирана корекционна процедура по реда на ПИКЕЕ, приети от КЕВР,
обнародвани в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. и влезли в сила от 04.05.2019 г. Според тези
правила ответното дружество следва да извършва проверки на измервателните си системи за
съответствието им с изискванията за точност съобразно приложенията към правилата и да
преизчислява количеството електроенергия в случаите, визирани в тях.
Редът и начинът за преизчисляване се съдържа в раздел IX от правилата.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ предвижда съставяне на констативен
протокол при извършването на проверка от страна на оператора, който се подписва от
ползвателя или негов представител и служителя на съответния оператор. Предвидено е при
отсъствие на ползвателя или негов представител, или отказ от тяхна страна да подпишат
протокола, същият да се подпише освен от представителя на оператора и от свидетел, който
не е негов служител. В тези случаи, в седемдневен срок от датата на съставянето на
констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с
препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените
от ползвателя данни за контакт.
В настоящия случай данните по делото установяват, че съставеният за проверката
констативен протокол, е в отсъствието на собственика на партидата или негов представител,
но в присъствието на конкретно посочени двама свидетели. Съставеният протокол е
изготвен при спазване на процедурните правила и от формална страна отговаря на
нормативните изисквания. Несъстоятелно се явява наведеното от ищеца – ответник по жалба
5
пред ВТОС, възражение за нарушение на Общите условия на дружеството при съставянето
на констативния протокол, доколкото операторът на мрежата се позовава на нормите на
ПИКЕЕ за извършената от него корекция на сметката на потребителя, а не на общите си
условия.
Следва да бъде отбелязано, че макар в случая изпращането на констативния протокол
да е станало много по-късно от предвидения в чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ седмодневен срок,
допуснатото от дружеството нарушение съдът не счита за такова, което да доведе до
опорочаване на процедурата по корекцията. Срокът не е преклузивен и не води до отпадане
на правото на дружеството да извърши корекционната процедура. Правилото е въведено с
цел потребителят да се запознае със съставения констативен протокол, респективно да
възрази срещу същия, което право на потребителя не отпада с по-късното връчване.
Потребителят на електроенергия може да възрази както пред електропреносното дружество,
така и по съдебен ред, което е и сторил в настоящия случай с предявяване на искова молба.
Съдържащите се в изготвения по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ протокол констатации се
потвърждават от разпита на свидетеля Динев - служител на оператора, участвал в
извършването на проверката, който разказва за констатирани киловати в третата тарифа на
електромера на ищеца, невизуализирана на дисплея. Установеното по време на проверката
от служителите на оператора на мрежата се потвърждава от изготвената впоследствие
метрологична експертиза от независим компетентен орган, както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза, вещото лице по която е извършило софтуерно прочитане
на паметта на процесния електромер. Освен това експертът, изготвил метрологичната
експертиза, както и вещото лице по съдебно-техническата експертиза безпротиворечиво се
обединяват около становището, че процесното СТИ съответства на метрологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри, като
преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ. Именно на тази норма се позовава
ответникът по иска.
С оглед на изложеното, в настоящия случай за „Е. С.“ АД, като правоимащо лице
съгласно действащите ПИКЕЕ, е възникнало правото за извършване на едностранна
корекция на сметката на ищцата, като в случая претенцията на дружеството обхваща
периода от 16.09.2016 г. до датата на извършената проверка – 08.05.2019 г. Вярно е, че
началната дата на процесния период е съобразен с датата на монтажа на процесното СТИ -
15.09.2016 г. (съгласно данните от протокола за монтаж/демонтаж). Следва да се има
предвид обаче, че действието на нормите на новите ПИКЕЕ е занапред, т.е. те уреждат
отношения, възникнали след влизането им в сила, като за оператора не съществува
материално правно основание да начислява и определя цена на допълнителни количества
енергия по тези правила за периоди от време преди влизането им в сила. Ето защо в случая
операторът на мрежата може да претендира преизчисляване на измерено количество
електрическа енергия в невизуализирания регистър от датата на влизане в сила на ПИКЕЕ
до датата на извършената проверка, поради което неоснователно се явява възражението му
относно необходимостта от установяване на началния момент на натрупването.
Вярно е, че доказателствата по делото установяват наличието на натрупана
електроенергия в невизуализиран регистър в средството за търговско измерване в размер на
6
12 036.548 кWh. Съвкупният доказателствен материал обаче не установява от коя дата е
започнало регистриране на цифрови показания в процесния регистър, с оглед на което не е
възможно да се установи количеството ел. енергия, за която има основание за начисляване
на допълнителни суми по реда на чл. 55 от ПИКЕЕ. Липсата на ангажирани безспорни
доказателства в тази насока води до невъзможност за определяне на измереното количество
ел. енергия в невизуализирания регистър за релевантния период от времето след влизане в
сила на правилата до датата на проверката.
Не без значение е и обстоятелството, че за част от процесния корекционен период са
действали предходни ПИКЕЕ, при които проверката на СТИ в обектите на крайните
клиенти също се извършва от служителите на оператора на мрежата, но резултатите от нея и
документацията се предоставя на крайния снабдител – „Енерго-Про Продажби“ АД, който
издава фактурата и изпраща писмо до клиента, т.е. правоотношението по корекцията на
сметката е между крайния снабдител и крайния клиент. Извършвайки корекция за период,
обхванат от предходните ПИКЕЕ, операторът на мрежата претендира вземане, което не му
се следва доколкото титуляр на същото е крайният снабдител.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен, до
какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Лишено от смисъл е позоваването от страна на ответника по жалба на разпоредбата
на чл. 43 от ПИКЕЕ доколкото процесното СТИ е било метрологично годно, а нормите на
чл. 44 и 47 от ПИКЕЕ, които същият сочи, са ирелевантни за настоящия случай. Без правно
значение е и позоваването на ответника по жалба на чл. 50 от ПИКЕЕ, като заетото от него
виждане не съответства на смисъла на нормата.
Без значение е и обстоятелството дали процесният електромер е бил монтиран като
нов, след като датата на монтажа му предхожда влизането в сила на ПИКЕЕ, обнародвани в
ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г., на чиито норми се позовава жалбоподателят.
Обсъждането на останалите доводи и възражения на страните в случая се явява
безпредметно, тъй като същите засягат въпроси, отговорите на които не биха довели до друг
краен резултат, а сочената от жалбоподателя практика не представлява задължителна такава
за въззивния съд.
В обобщение на изложеното, депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на ВТРС –
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
своевременно и надлежно е сезирала съда с искане в тази насока. Видно от представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 02.10.2020 г. ответникът по жалба е сторил
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., които
следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК и съобразно цената на иска, настоящото
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260027 от 14.07.2020 г. по гр.дело № 644/2020 г. по
описа на Районен съд – В. Т..
ОСЪЖДА „Е. С.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В.,
район В. В., бул. „В. В.“ № 25*, В. Т. – Е, да заплати на П. Г. Ц., ЕГН **********, адрес: гр.
Д., общ. В. Т., ул. „И. В.“ № 3*, сумата 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8