№ 149
гр. Пазарджик , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201832 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. Р. Н. от гр.Пазарджик, ЕГН **********
против НП № 20-1006-003235 от 10.11.2020 год. на началник група в сектор
„ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.178е от ЗДП, за
нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 70 лв.
/седемдесет лева/, а на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП, за нарушение
на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10 лв. /седемдесет
лева/.
В жалбата се релевират доводи за наличие на материална и/или
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата
си и пледира за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата - АНО, не се явява лично и не изпраща
представител. Постъпва писмено становище от пълномощник на директора на
ОДМВР-Пазарджик, с което се иска потвърждаване на НП, прави се
възражение за прекомерност на разноските и на свой ред иска присъждане на
1
такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП затова, че на 16.10.2020 год., в
гр.Пазарджик, на ул.”Боян Мирков”, пред № 7, е паркирал личния си л.а.
„Мерцедес Е 270 ЦДИ“ с рег. № ***, върху тротоара, извън разрешените за
това места, определени от администрацията или собственикът на пътя. Не бил
представил и КТ към СУМПС.
Това било нарушение съответно на чл.94 ал.3 от ЗДвП и на чл.100 ал.1,
т.1 от ЗДвП. Първото нарушение била било констатирано първоначално от
гражданин – св.С.М.Г., живуща в къща на горепосочения адрес, която заснела
процесния паркиран автомобил и подала сигнал по електронен път до сектор
„ПП“ при ОД МВР-Пазарджик. Към сигнала приложило и фотос,
удостоверяващ паркирането на автомобила, не само на посочената в АУАН и
НП дата, но и на датите 19.10.2020 г. и 21.10.2020г.
Сигналът бил възложен за проверка на служител в сектора –
актосъставителят и свидетел по делото Г.Б.. Той установил собственика на
автомобила – жалбоподателят Н. и го призовал на 30.10.2020г. в СПП. Там Н.
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на 16.10.20г.
автомобилът му бил управляван от самия него. Св. Б. констатирал, че
жалбоподателят не носел в себе си КТ към СУМПС, когато се явил в сектора.
По повод на всичко това св.Б. съставил против жалбоподателя АУАН
бл. № 559657 от 30.10.2020г. за нарушения по чл.94 ал.3 и чл.100 ал.1, т.1 от
ЗДвП, който бил предявен на жалбоподателя, подписан и получен от него без
възражения.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено
лично на жалбоподателя на 13.11.2020 год., а жалбата против него била
подадена чрез АНО на 19.11.2020 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при
което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, имащо
2
правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
издаденото НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, показанията на св. Г.Б. и св.С.Г.,
както и от вещ. доказателства – 1 бр. фотос, изготвен от лицето, подало
сигнал за неправилното паркиране, както и частично от обясненията на
жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е частично основателна. Съображенията са следните:
Категорично бе установено по делото, че на посочените в НП дата, и
място жалбоподателят Н. е паркирала процесното МПС върху тротоара на
ул.“Боян Мирков“, пред № 7. В тази насока са всички събрани по делото
доказателства и най-вече показанията на свидетеля-очевидец С.Г., както и 1
бр. фотос на паркираното МПС. Отделно от това самият жалбоподател не
отрече в обясненията си, че бил спрял с автомобила си върху тротоара, но
посочи, че това било за кратко и цел разтоварване на покъщнина. Тези негови
обяснения са очевидно израз на защитна позиция, като напълно се
опровергаха от показанията на св.Г., както и от отразеното на фотоса, от
който се вижда, че МПС е в пълен покой, паркирано на тротоара и около него
няма движение на хора или автомобили, респ. няма отворени врати или
багажник, заради което са се съди, че се извършват товаро-разтоварни
дейности. Опровергаха се и от показанията н асв.Б., който бе категоричен, че
пред него жалбоподателят признал, че бил паркирал на процесната дата
автомобила си върху тротоара. Индиция, че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение за неправилно паркиране се извежда и от това, че в
АУАН той не е направил никакви оспорвания по установените факти.
Напротив – съгласил се е с тях, като в графата за възражения и обяснения не е
направил такива.
Вярно е, че посоченият като нарушител в АУАН не е длъжен да се
брани веднага с конкретни възражения и това, че не е направил такива не
3
означава автоматично, че признава вината си. Когато обаче е имал
възможността да направи такива, но не е направил, а след това, с въззивната
жалба или пък с дадени обяснения, навежда възражения против
констатациите в акта и НП, то това винаги следва да се преценява с оглед
оценка на достоверността на последващите възражения. В случая горното
косвено индицира, че към момента на проверката жалбоподателят е бил
съглА. с фактическите констатации в АУАН, пренесени после и в НП.
При това положение е категорично, че с поведението си Н. е нарушил
разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП, която императивно сочи и задължава
водачите на МПС, когато спират същите за престой и паркиране в населените
места, да ги позиционират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Същата правна норма в
своето второ изречение допуска престой и паркиране на МПС с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места и то успоредно на оста на
пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.
В конкретния казус паркирането от страна на Н. не попада в хипотезата
на чл.94 ал.3, изр.2 от ЗДП, т.к. той е паркирал върху тротоар, но не на място,
определено от собственика на пътя или администрацията, като по начина на
паркиране, откъм страната на сградите не е оставало разстояние най-малко 2
метра за преминаване на пешеходци.
С оглед на всичко това е несъмнено, че като не е изпълнил
задължението си по чл.94 ал.3 от ЗДП, а именно да паркира в населено място,
като позиционира лекия си автомобил възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, то Н. е
нарушил цитираната правна норма, при което абсолютно законосъобразно е
санкциониран на основание чл.178е от ЗДП, която пък норма предвижда
глоба за онези водачи, които паркират пътно превозно средство в паркове,
градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на
тротоари в населените места извън разрешените за това места. Както се
посочи и по-горе, Н. е паркирал МПС-то си върху тротоар, на който не е
имало обособени места – т. нар. джобове за паркиране.
4
При това положение НП по пункт І е законосъобразно и следва да се
потвърди. При определяне вида и размера на административното наказание
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализация на същото. След като е отчел степента на обществена
опасност на конкретното нарушение, както и това, че то не е било извършено
инцидентно, т.к. по същия начин Н. е паркирал неправилно и на още няколко
дати, то законосъобразно е наложил наказанието глоба в размер малко над
минималния, а именно в размер на 70 лева, с което ще се постигнат целите по
чл.12 от ЗАНН.
Съдът намира, че обжалваното му НП по пункт ІІ е незаконосъобразно и
следва да се отмени. Това е така, защото с него е ангажирана отговорността
на Н. на основание чл.183 ал.1, т.1, предл. 2 във вр. с чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП.
Посочено е, че на инкриминираната дата – 16.10.2020г., водачът не носел
контролния талон към свидетелството си за правоуправление. Това
нарушение обаче остана абсолютно недоказано. Както стана ясно от
показанията на актосъставителя Б., Н. е бил призован в СПП на 30.10.2020г. и
именно тогава не е носел в себе си КТ към СУМПС, т.е. не в деня на
неправилното паркиране – 16.10.2020г., посочен като дата и на двете
нарушения. Казано с други думи, на 16.10.2020г. Н. не е бил проверяван като
водач на МПС и не е било ясно дали по време на управление е носел в себе си
или не КТ към СУМПС. Това, че той не е носел този документ в деня на
съставянето на акта – 30.10.20г. не означава автоматично, че не го е носел и
на инкриминираната в НП дата, както неправилно са разсъждавали
актосъставителят и АНО. При това положение така вмененото
административно нарушение почива само и единствено на предположения, но
не и на действително доказани факти, което е абсолютно основание за отмяна
на НП и в тази му част.
При този изход от делото - частично потвърждаване на НП, принципно
ответната страна – ОДМВР-Пазарджик, би имала право на разноски, макар и
съразмерно определени. В същото време обаче искането на А. С. Г., в
качеството му на пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, от която
териториална структура е издаден фишът, направено в постъпило писмено
становище по съществото на спора преди последното съдебно заседание, а
именно за присъждане на разноски на основание чл.63 ал.5 вр. с ал.3 от
5
ЗАНН, във вр. с чл.144 от АПК и във вр. с чл.78 ал.8 във вр. с чл.32, т.3, пр.2
от ГПК, не може да бъде уважено. Това е така, защото видно от
представеното пълномощно пълномощникът А. С. Г. – началник сектор „ПП“
при ОДМВР-Пазарджик е лице с юридическо образование.
Тук веднага следва да се каже, че отговорността за разноски е
обективна и невиновна, като на репариране подлежат само действително
направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил.
Единственото изключение, което законодателят предвижда, е в хипотезата на
чл.78 ал.8 от ГПК, която гласи, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Това е единственото законоустановено
изключение, когато ще е законосъобразно присъждането на разноски, без
същите да са доказани по делото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е
процесуална и като такава е от публично-правен ред, визира изключение от
общото правило за присъждане на разноските и според настоящия състав не
следва да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия и в
хипотезите, когато страната по делото е представлявана не от юрисконсулт, а
от други служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32, т. 3,
предл. 2 от ГПК.
В конкретния казус директорът на ОДМВР-Пазарджик е бил надлежно
представляван в АНП по пълномощие от началника на сектор „ПП“ при
същата дирекция, което в случая е допустимо по силата на чл.32, т.3, предл.2
от ГПК във вр. с чл.17 ал.3 от АПК, като пълномощникът своевременно е
направил искане за присъждане на юрисконосултско възнаграждение, а
изходът на спора е частично благоприятен за представляваната от него
страна, но липсва законово основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, тъй като ОДМВР-Пазарджик, не е бил представлявана от
юрисконсулт, каквото е изискването на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В този смисъл има достатъчно съдебна практика, като само за пример
би могло да се цитира Решение № 1739/17.02.2016г. на ВАС по адм. д. №
14713/2015г., ІV отделение, в което е казано: „ Заплащането на юрисконсултско
възнаграждение е уредено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, който текст е субсидиарно приложим
чрез нормата на чл. 144 от АПК. Както в разпоредбите на чл. 143 от АПК, така и на чл.
78 от ГПК законодателят регламентира присъждането на реално направените в хода на
6
съдебния процес разноски, размерът на които и заплащането им се доказват с представяне
на платежни документи и с прилагане на списък. Единственото отклонение от този
принцип е предвидено в чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма е приложима само по отношение
на възнаграждението на юрисконсултите. Други лица с юридическо образование,
представляващи съответния орган не са посочени в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че горепосочената разпоредба представлява
изключение от общото правило, поради което е недопустимо разширителното й тълкуване
и прилагането й по аналогия. Ето защо разноски на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК се
присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения само при защита от юрисконсулт, но не и от друго лице с
юридическо образование, което е чл. на колективен административен орган. Изложеното
не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на
колегиите във Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №
5/2009 г., на което се позовава касаторът. В него е направено разграничение между
едноличен административен орган - министър, областен управител, кмет, директор и др.;
колективен административен орган със статут на юридическо лице - Комисия за защита
на конкуренцията, Комисия за енергийно и водно регулиране и др.; колективен
административен орган без статут на ЮЛ. Посоченото тълкувателно решение се отнася
до присъждане на възнаграждение, в случай, че административният орган е представляван
в съдебното производство от юрисконсулт, а не от друго лице с юридическо образование“.
В аналогичен смисъл са и Решение № 1141/03.02.2016г. на ВАС по адм.
д. № 13808/2015г., ІV отделение, Определение № 47/26.01.2017г. на
Административен съд София-област по адм. д. № 62/2017г., Решение №
80/08.02.2017г. на Административен съд София-област по адм. д. №
1059/2016г., Решение № 2192/17.12.2019г. на Административен съд Бургас по
адм. д. № 3049/2019г. и др.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-003235 от 10.11.2020 год. на
началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик В ЧАСТТА, с
което на Я. Р. Н. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.178е от
ЗДП, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 70 лв.
/седемдесет лева/.
7
ОТМЕНЯ НП № 20-1006-003235 от 10.11.2020 год. на началник
група в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик В ЧАСТТА, с което на Я. Р.
Н. от гр.Пазарджик, ЕГН **********, на основание чл.183 ал.1, т.1, пр.2 от
ЗДП, за нарушение на чл.100 ал.1, т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 10
лв. /седемдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
полза на ОДМВР-Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8