О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Видин, 21.12.2018г.
ВИДИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI състав, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Герасимова,
като разгледа докладваното от съдията - докладчик гр.д. № 3045/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК от
ищцата В.Л.М. против
С.А..
Твърди се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак в гр. Видин на 29.11.2005г. От брака са родени три деца – Драган Славишев А., Драгица М. и Станиша Мухамед А.. От 2015г. съпрузите се намират във фактическа раздяла, като ищцата живее в Германия заедно с децата.
Видно от
изготвените справки по реда на Наредба № 14/2009г., ищцата В.Л.М. е българска гражданка с регистриран
постоянен и настоящ адрес ***. Ответникът С.А. не притежава българско
гражданство, както и не е адресно регистриран на територията на Република
България.
Така
изложените обстоятелства разкриват наличие на международен елемент, попадащ в
предметния обхват на пряко приложимия с приоритет пред националното
законодателство Регламент (ЕО) №
2201/2003 на Съвета от 27
ноември 2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност /Регламент (ЕО) № 2201/2003/. Служебно задължен да следи за
международната си компетентност, настоящият съд намира следното:
Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 общата международна компетентност по делата, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, принадлежи на съдилищата на държавата-членка, на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване или са имали обичайно последно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; ответникът има обичайно местопребиваване или при обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване; ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в държавата поне една година непосредствено преди предявяване на иска или ако е живял поне шест месеца преди предявяване на иска и е гражданин на въпросната държава членка. Съгласно чл. 3, б. "б" от Регламента, компетентни да се произнесат по делата за развод са и съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи.
В настоящия случай е предявен иск за развод между съпрузи, единият от които е български гражданин, имащ обичайно местопребиваване в Германия, а другият не притежава българско гражданство.
Не е налице нито един от обективните алтернативни критерии, въз основа на които чл.3 от Регламент № 2201/2003г. предвижда основания за компетентност.
Предвид изложеното, съдът намира и следва служебно да прогласи в изпълнение на ангажимента си по чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, че на основание чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 не разполага с компетентност да разгледа така предявения иск, правно квалифицирани според националното право на сезирания съд по чл. 49, ал. 1 от СК.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 3045/2018г. по описа на Районен съд – Видин.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Видин с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: