Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
27.01.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на пети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 866
по описа на съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 71 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано е по жалба на „МАРСА“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: *, **, представлявано от изпълнителния директор Х. И. В., срещу Решение № РР-4652/09.08.2022 г. за отказ за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, издадено от Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че дружеството е собственик на три тръбни кладенеца, изградени още през 1975 г. за нуждите на бившия Домостроителен комбинат в *, като е регистриран по Закона за водите и има издадено разрешение за водоползване от подземни води от съществуващ водоизточник още през 2003 г., като разрешенията за водоползване били изменяни и удължавани през годините, съобразно действащите правила. През целия този период дружеството спазвало всички разпореждания и изисквания на Басейнова дирекция, както и заплащало в срок дължимите държавни такси. Изготвяли изискваните анализи през годините и от последния анализ от акредитирана лаборатория, който приложили в преписката за исканото разрешение, било видно, че към днешна дата качествата на водата от тръбния кладенец не били влошени, дори напротив. Отказът за издаване на разрешението за водоползване не бил конкретно обоснован, а се опирал на ненаучни и общи твърдения и догадки за справяне с „проблема“ със завишените показатели за радиоактивност на водата в района. Нямало никакви основания за посоченото в обжалваното решение, че издаването на нови разрешителни за водовземане от подземно водно тяло (водните количества по исканото ново разрешение за водоползване не надвишавали количествата при вече изтеклото разрешение – по същество то не се явявало ново разрешение, както и количествата не били нови за вододайната област, дори били десетократно намалени от разрешените на дружеството през 2003 г.) можело да окаже значимо въздействие върху подземните води по отношение котата на водното ниво във водното тяло, която имала предпоставки да достигне и надмине котата на установените най-плитки уранови орудявания. Спорно от научна гледна точка било и твърдението, че ограничаването на потреблението ще намали нивата на радиологичните показатели в района – известно било, че на тази територия нивата били винаги такива. Твърди се, че цялото решение за отказ било основано на предположение, а не на научни факти и обстоятелства. Твърди се също, че подземните води от ползваното водно тяло не влошили качественото си състояние, както и че дружеството като водоползвател по никакъв начин нямало допълнително да влоши качествата им. Сочи се, че по данни на специалисти в почвения слой в района били формирани обилни водоносни хоризонти с много добри филтрационни показатели. При водочерпене водният стълб в кладенеца оставал постоянно неизменен. Реалното водочерпене нямало да повлияе върху качеството и количеството на водата във водното тяло, тъй като по същество исканите количества били десетократно по-ниски от разрешените на дружеството отпреди 20 години и нямало никакви данни за обратното. Земите били неполивни и липсвала друга алтернатива за напояване от друг източник, освен от кладенеца.
Отделно от изложеното, преценката на административния орган се основавала на мониторинг на подземните води в района на гр.Хасково, доклад за състояние на водите в източнобеломорски район, информация от МОСВ на установени изменения на нивата на подземните води и въз основа на посочените било издадено и оспореното с настоящата жалба решение, като цялата тази информация не била сведена до знанието на дружеството, а то било дългогодишен собственик и добросъвестен ползвател на кладенеца. Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗВ, целта на закона била да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото. Тази цел не се постигала, като не се разрешавало водовземане на основание необосновани констатации за влошаване на качествените и количествените показатели на подземните води. Освен, че ограничавала производството на българска селскостопанска продукция, така държавата се лишавала от възможност за получаване на такси за водовземането. С оглед изложеното, се твърди, че оспореният акт бил издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, липса на мотиви, невъзможност да се прецени съответствието с материалния закон и противоречие с целта на закона и се моли да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В подадена чрез пълномощник писмена молба жалбата се поддържа. Претендира се присъждане на разноски в размер на заплатената държавна такса. В случай, че се направи искане за присъждане на разноски за юрисконсултска защита, се моли същото да не се уважава, а ако се уважи, се моли сумата да бъде определена на минимума по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, съответно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ответникът –
Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание и в представена по делото писмена
молба, оспорва жалбата.
Административен
съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление
за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи
водовземни съоръжения, вх. № РР-01-209/24.08.2021 г., подадено до Директора на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ от „Марса“ АД, *, на
основание чл. 52, ал. 1, т. 4 и чл. 44, ал. 1, във връзка с чл. 60 от Закона за
водите и Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, се
моли да бъде открита процедура по издаване на разрешително за водовземане от
подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения. Заявена е цел на
водовземането – самостоятелно водоснабдяване за напояване на земеделски
култури; воден обект – неогенски водоносен хоризонт; наименование и код на водното тяло – BG3G00000NQ009 „Порови
води в Неоген-Кватернер – Хасково“; място на водовземането – тръбен кладенец 2,
в ПИ 77195.218.29 по КККР на град Хасково, с максимален дебит на черпене 8.3
л/сек., годишен обем на черпене 15992 куб.м./годишно и период на черпене в
сезона – от 1 февруари до 30 ноември. Към заявлението са приложени документи –
за платена такса за издаване на разрешителното, скица на поземлен имот,
обосновка за водовземане и др.
С писмо изх.
№ РР-01-209(1) от 27.08.2021 г. на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски
район“, адресирано до Агенция „Митници“ и до Община Хасково, е изискана
информация, включваща данни за липса или наличие на задължения за публични
вземания, установени с влязъл в сила акт, с изключение на задължения по
невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени
задължения, за „Марса“ АД с ЕИК : *********. Исканата информация е представена
с писма с вх. № РР-01-209/2/ от 30.08.2021 г., вх. № РР-01-209/3/ от 31.08.2021
г. и вх. № РР-01-209/4/ от 31.08.2021 г.
От Директор
на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ е изготвена преценка съгласно
чл. 62, ал. 1 и ал. 6 от Закона за водите с изх. № РР-01-209/2021/5/ от
04.08.2022 г. В преценката е обективиран извод, че същата е отрицателна и въз
основа на нея не е открита процедура за издаване на разрешително за водовземане
от подземни води чрез нови водовземни съоръжения, а е постановено решение за
отказ за издаване на разрешително.
С
обжалваното в настоящото производство Решение № РР-4652/09.08.2022 г. за отказ
за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, Директорът на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“, на основание чл. 156а, ал. 1, т. 2
от ЗВ, чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, във връзка с чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от АПК и съгласно дадените му правомощия с разпоредбата на чл. 52, ал. 1,
т. 4 от ЗВ, отказва издаване на разрешително за водовземане от подземни води
чрез съществуващи водовземни съоръжения от подземно водно тяло „Порови води в
Неоген – Кватернер – Хасково“ с код BG3G00000NQ009, посредством тръбен кладенец,
изграден на територията на ПИ с идентификатор 77195.218.29 по КККР на гр.Хасково,
община Хасково, област Хасково, във връзка със заявление с вх. № РР-209/24.08.2021
г., подадено в БД ИБР от Х. И. В., в качеството му на законен
представител на „Марса“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, община
Хасково, област Хасково.
В решението е
посочено, че извършеният мониторинг на подземните води в района на гр.Хасково
(подземно водно тяло BG3G00000NQ009 „Порови води в
Неоген-Кватернер-Хасково“) констатира лошо химично състояние по радиологични
показатели и висок риск по отношение на количественото състояние (77,46 % от
разполагаемия воден ресурс е разрешен за използване). Съгласно доклад за
състояние на водите в източнобеломорски район, химичното състояние на водното
тяло през 2021 г. е „лошо“ по показатели: сулфати, желязо, манган, обща алфа
активност, обща бета активност. Посочено е, че в БД ИБР има постъпила
информация от МОСВ на установени изменения на нивата на подземните води, при
които водното ниво се колебае около котата на установените най-плитки уранови
орудявания в различните участъци от водоносния хоризонт, в който е формирано
подземно водно тяло BG3G00000NQ009 „Порови води в Неоген-Кватернер-Хасково“. Заявено е,
че понижаването на нивата на подземните води в различни участъци от водоносния
хоризонт, достигащи установените най-плитки уранови орудявания, е предпоставка
за повишаване на стойностите на радиологичните показатели и че издаването на
нови разрешителни за водовземане от подземно водно тяло BG3G00000NQ009 „Порови води
в Неоген-Кватернер-Хасково“ може да окаже значимо въздействие върху подземните
води по отношение котата на водното ниво във водното тяло, която има
предпоставки да достигне и надмине котата на установените най-плитки уранови
орудявания. Посочено е, че съгласно чл. 62, ал. 1, т. 3 от Закона за водите,
органът по чл. 52, ал. 1 преценява искането, като съобразява съответствието с
изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни
договори и вътрешното законодателство, като направената преценка е отрицателна.
Цитирани са разпоредбите на чл. 156а, ал. 1, т. 2 от ЗВ, според които, целите
за опазване на околната среда, по отношение на количеството и качеството на
водите, се определят при подземните води за: 1. недопускане или ограничаване
отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на
състоянието на всички подземни водни тела; 2. опазване, подобряване и
възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между
водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им
състояние; 3. идентифициране и насочване в обратна посока на всяка значима и
устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел
непрекъснато намаляване замърсяването на подземните води. Посочено е, че
съгласно чл. 68, т. 3а от Закона за водите, органът по чл. 52, ал. 1 отказва
издаване на разрешително, когато по реда на чл. 62 е установена невъзможност за
задоволяване на искането. В решението е направен извод, че е налице хипотезата
на чл. 68, т. 3а от Закона за водите за постановяване на отказ за издаване на
разрешително за водовземане от воден обект.
Решение № РР-4652/09.08.2022
г. за отказ за издаване на разрешително за водовземане от подземни води е
изпратено до „Марса“ АД с писмо изх. № РР-01-209/2021/6/ от 09.08.2022 г. и получено
на 25.08.2022 г.
Жалбата е
подадена на 01.09.2022 г. чрез Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“,
където е заведена с вх. № РР-01-209(7) от 01.09.2022 г.
По делото са
представени писмо вх. № РР-01-209(12)/17.11.2022 г. на Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“ и писмо изх. № ПУ-09-15(8) от 14.04.2020 г. на
Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ относно предприемане на неотложни
мерки във връзка с влошеното химично и количествено състояние на подземните
води в района на гр.Хасково (подземно водно тяло BG3G00000NQ009 „Порови води в
Неоген-Кватернер-Хасково“).
Представени
са също Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи
водовземни съоръжения № 31520560/07.09.2015 г., издадено от Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“,
с титуляр на разрешителното „Марса“ АД, с посочен в същото срок на действие на
разрешителното – начален срок: 07.09.2015 г. и краен срок: 07.09.2020 г., както
и Приложение към Разрешително за водовземане от подземни води, чрез
съществуващи водовземни съоръжения № 31520560/07.09.2015 г. - Условия, при
които е разрешено водовземането. Приложено е и Решение № РР-2549/14.09.2015 г.
за извършване на процедура по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на
очевидна фактическа грешка, издадено от Директор на Басейнова Дирекция
„Източнобеломорски район“.
Така
възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване административен
акт, пред компетентния съд и от активно легитимирано лице, при наличието на
правен интерес от търсената защита, съответно е процесуално допустима.
По
съществото й, като извърши съответната проверка по реда на чл. 168 от АПК, съдът
взе предвид следното:
Съгласно чл.
52 от Закона за водите (ред. ДВ - бр. 61/2010 г.), министърът на околната среда
и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешителни за
водовземане и ползване на воден обект в конкретно изброени хипотези,
изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав -
за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав,
кметът на общината след решение на общинския съвет - в конкретни хипотези,
между които не е налице водовземане на подземни води, а във всички останали
случаи компетентен да издаде разрешително за водовземане и ползване на води и
водни обекти - публична държавна собственост, е директорът на басейновата
дирекция. Конкретният случай не попада в нито една от изброените други хипотези
и затова материално и териториално компетентен да се произнесе по искането за
издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни
съоръжения е Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
гр.Пловдив.
Решението е
издадено в предписаната от закона форма и съдържание.
Изложени са
конкретни фактически и правни основания за неговото издаване.
При
издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. Не
представлява такова произнасянето след 20-дневния срок по чл. 61, ал. 2 от ЗВ,
доколкото този срок е инструктивен и не преклудира правомощието на
административния орган да се произнесе по заявлението.
По
прилагането на материалния закон, съдът съобрази следното:
Издаването
на разрешително за водовземане и/или ползване по Закона за водите е предмет на
специално производство, изчерпателно уредено в Глава четвърта на закона. То
преминава в две фази. Целта на първата фаза е преценката за наличието на
правото на заявителя и специфичните изисквания на чл. 60 от Закона за водите за
откриване на процедурата по издаване на разрешителното. Изричната разпоредба на
чл. 61, ал. 4 от Закона за водите предвижда, че процедура не се открива в
случай, че не бъдат изпълнени изискванията за съдържание на заявлението и
представяне на посочените приложения в указаните в закона срокове. В настоящия
случай няма данни процесното заявление да не е отговаряло на изискванията за
съдържание или да не са били представени съответните приложения.
При
преценката по чл. 62, ал. 1 от ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ е длъжен да
съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните
басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права, в това число
нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с
изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни
договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на
съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане
и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество;
съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането;
наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или
ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от Закона за водите. В
разпоредбата на чл. 68 от Закона за водите изчерпателно са посочени случаите, в
които органът постановява отказ за издаване на разрешително. В случая след извършена
преценка на описаните по-горе изисквания, административният орган се е
произнесъл с оспорваното решение за отказ за издаване на разрешително, в което
като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 68, т. 3а от ЗВ,
която разпоредба касае случаите, в които по реда на чл. 62 е установена
невъзможност за задоволяване на искането.
В случая преценката
по чл. 62 от ЗВ е извършена. Именно при извършване на тази преценка е
установено, че съгласно доклад за състоянието на водите в източнобеломорски
район, химичното състояние на водното тяло през 2021 г. е „лошо“ по показатели:
сулфати, желязо, манган, обща алфа активност, обща бета активност. Според
постъпила информация от МОСВ, са установени изменения на нивата на подземните
води, при които водното ниво се колебае около котата на установените най-плитки
уранови орудявания в различните участъци от водоносния хоризонт, в който е
формирано подземно водно тяло BG3GO0O0ONQOO9 „Порови води в Неоген - Кватернер
- Хасково”. Понижаването на нивата на подземните води в различни участъци от
водоносния хоризонт, достигащи установените най-плитки уранови орудявання, е преценено
като предпоставка за повишаване на стойностите на радиологичните показатели,
съответно, че издаването на нови разрешителни за водовземане от подземното
водно тяло може да окаже значимо въздействие върху подземните води по отношение
котата на водното ниво във водното тяло, която има предпоставки да достигне и
надмине котата на установените най-плитки уранови орудявання. Съгласно чл. 174а
от Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните
води, когато съществува риск от влошаване на състоянието на водно тяло,
директорът на съответната басейнова дирекция включва в програмата от мерки в
Плана за управление на речните басейни мерки за изменение или прекратяване на
разрешителните, когато не могат да бъдат постигнати целите за конкретното водно
тяло. В случая е установено наличието на тенденция за повишаване на
концентрацията на замърсител и правното основание за отказ правилно е посочено
като чл. 68, т. 3а от ЗВ, съгласно която разпоредба органът отказва издаване на
разрешително, когато е установена невъзможност за задоволяване на искането по
реда на чл. 62. Съдът намира тази невъзможност за задоволяване на искането за
безспорно доказана. Съгласно чл. 62, ал.
1 т. 3 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 преценява искането, като съобразява
съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от
международни договори и вътрешното законодателство. Мотивирано с предпоставките
по чл. 68, т. 3а от ЗВ решението за отказ е съобразено с материалноправните
разпоредби на специалния ЗВ и залегналите в него цели за недопускане или ограничаване отвеждането на
замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на
всички подземни водни тела; за опазване, подобряване и възстановяване на всички
подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването
на подземните води и постигане доброто им състояние; както и за идентифициране
и насочване в обратна посока на всяка значима и устойчива тенденция за
повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване
замърсяването на подземните води (чл.156а, ал. 1, т. 2 от ЗВ). Приложението на
чл. 68 от ЗВ не е по целесъобразност. Разпоредбата е императивна и обвързва
органа, при наличие на основания по чл. 68 от ЗВ, да откаже издаването на
разрешително за водовземане. Преценката е ограничена до обективното проявление
на юридическите факти от хипотезата на правната норма, при наличието на които
органът не може да избира решение, като в случая наличието на основания по чл.
68, т. 3а от ЗВ задължават органа с вземане на оспореното решение.
Възраженията на оспорващия, свързани с условията по предходно,
с изтекъл срок разрешително за водоползване, са неотносими към настоящото
производство, като наличието на такова разрешително не може да задължи органа
да издаде ново разрешително.
С оглед на
изложеното, настоящата инстанция приема, че решението е издадено от компетентен
орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на
процесуалните правила и при съобразяване с материалния закон и целта на закона,
поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
Така
мотивиран, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАРСА“ АД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: *, **, представлявано от изпълнителния
директор Х. И. В., срещу Решение № РР-4652/09.08.2022
г. за отказ за издаване на разрешително за водовземане от подземни води,
издадено от Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: