Р
Е Ш Е Н И Е
№
64
гр. Разград, 02.05.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлияна Цонева
с участието на секретаря Пламена М., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 54 по
описа за 2023 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Постъпила е жалба от С. Х. М., ЕГН-********** от с. Д., обл. Р., действаща чрез упълномощен адв. К. К., АК – Разград, съдебен
адрес:***, офис 8, против
Решение № 1012-16-16/1 от 08.03.2023г. на
Ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-16-33 от 24.01.2023г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл.68, ал.3 от КСО по отношение на жалбоподателката. Поддържат се
съображения за неправилно прилагане на
материалноправните разпоредби, тъй като периодът от 06.03.1974г. до 01.09.1974г., през който
жалбоподателката е родила и отглеждала дете, като неработеща майка, не е
признат за действителен
осигурителен стаж. Моли в тази връзка, обжалваното решение да бъде отменено и административната
преписка да
бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне по същество. Претендира за разноските
по делото.
Ответникът по жалбата - Ръководител на ТП на НОИ – гр. Разград чрез процесуалния си представител –
упълномощен юрисконсулт С. В., ангажира становище за
неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Поддържа
съображения, че през спорния период жалбоподателката не е била в трудово
правоотношение или приравнено на него такова, поради което няма изискуемия
действителен осигурителен стаж от 15
години за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.68, ал.3 от КСО.
Административен
съд-Разград, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление, подадено чрез
електронна административна услуга на 21.09.2022г., вх.№ 2113-16-914 от 27.09.2022г., от С. Х. М., ЕГН-**********, същата е поискала да й бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО. Към
датата на подаване на заявлението е имала навършена възраст от 67 години, 4 месеца и 12 дни и
осигурителен стаж от трета категория
труд - 15 години, 1 месец и 23 дни. В този
осигурителен стаж е включено и времето от 06.03.1974г. до
01.09.1974г., (5 месеца и 25 дни), през
което жалбоподателката е родила и гледала дете, като неработеща майка.
С Разпореждане № 2140-16-33 от
24.01.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Разград е постановен отказ
по отношение на заявителката С. Х. М., да й бъде отпусната поисканата лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с мотив, че не отговаря
на изискванията по чл.68, ал.3 от КСО – има изискуемата
възраст от 66 години и 10 месеца, но няма необходимите 15 години действителен
осигурителен стаж. Отчетен е действителен стаж от 14 години, 7 месеца и 28 дни, но времето на майчинството й от 5 месеца и 25 дни не е признато за
действителен такъв по смисъла на § 1, ал.1, т.12
от ДР на КСО.
Разпореждането
е било предмет на административен контрол пред по-горестоящия административен
орган и със същите мотиви е потвърдено от Ръководителя
на ТП на НОИ – Разград с оспореното пред съда Решение № 1012-16-16/1 от 08.03.2023г.
Въз основа на
така изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът прецени следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е от надлежна страна, в определения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Разгледана по
същество - жалбата е
основателна.
Съдът провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 във с чл.168, ал.1 от АПК.
Решението е постановено
от оправомощен административен орган, в
изискуемите, съгласно чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК форма и
съдържание, и при
издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила.
Неправилно е
приложен материалният
закон. Съгласно чл.68, ал.3 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се
придобива, ако до 31 декември 2016г. лицата имат навършени 65 години и 10
месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.
От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към датата
на подаване на заявлението необходимата възраст е 66 години и 10 месеца, и жалбоподателката отговаря на това условие. Има
и изискуемия осигурителен стаж от 15
години, 1 месец и 23 дни.
Неправилно административният орган е преценил, че периодът на бременност,
раждане и отглеждане на малко дете не е действителен стаж.
Съгласно § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО
„действителен стаж“ е действително изслуженото календарно време по
трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по
друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и
смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите
по чл. 7 от Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Разпоредбата е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г., последно допълнена ДВ бр.8 от
25.01.2023г., в сила от 29.01.2023г.
Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж
при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
В настоящия случай спорният стаж е за времето от 06.03.1974г. до 01.09.1974г., чиято действителност следва да се преценява
съобразно правната уредба до 31.12.1999г.
Съгласно чл.80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (Утвърден с ПМС № 3 от 15.01.1958г., обн., Изв., бр.5 от
17.01.1958г., в сила до 01.01.2000г., когато е отменен), се зачита за трудов стаж времето, прекарано в законно
установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда.
Към този период са действали Постановление № 61 от 28.12.1967г. на Централния комитет на БКП и на Министерския
съвет за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия
стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при
бременност, раждане и за отглеждане на деца
(обн., ДВ, бр. 15 от 20.02.1970 г., изм., бр. 85 от 1.11.1983г.),
издадена по приложението на т.9, ал.4 и ал.5 от Постановлението.
В Инструкцията е уточнено, че на неработещите
жени - майки, родили деца след 31.12.1967г.,
се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на
предвидения платен и неплатен отпуск, с който се ползуват майките-работнички и
служителки. В т.3 от същата Инструкция е предвидено, че придобитият стаж
се зачита при ползуване на права по изброените в т.2, ал.1 нормативни актове,
включително по Закона за пенсиите.
Жените-майки,
независимо дали са работещи или неработещи, осигурени или неосигурени, се
ползват от особената закрила на Държавата,
което е прогласено в чл.47, ал.2 от Конституцията. Проявна форма на тази
закрила са разпоредбите на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 и ал.7, пр.2 от КСО. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни
вноски, се зачита времето: 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на
дете; 2. на платените и неплатените отпуски за
временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст. А съгласно чл.9, ал.7, пр.2 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се
зачита времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна
възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна
заплата към датата на отпускане на пенсията. Времето на отпуските за бременност,
раждане и осиновяване, както и за отглеждане на дете, в размерите, определени в
Кодекса на труда - изцяло, независимо от продължителността на работното време,
е осигурителен стаж и по смисъла на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж.
Следователно, и при отменената, и при
действащата правна уредба законодателят изрично признава периода на
майчинството като осигурителен стаж при пенсиониране и този стаж е действителен
по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Горните изводи са в съответствие с
установената трайна практика на ВАС по обсъждания материалноправен проблем (Решение № 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по
адм. дело № 5956/2019 г., VI о., Решение № 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д.
№ 6669/2020 г., VI о. Р № 5017 от 20.04.2021 г.
по адм. д. № 1680/2021 г., VІ отд. на ВАС; Р № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д.
№ 8649/2021 г., VІ отд. на ВАС и др.).
Като не е съобразил действителния смисъл на
материалноправните разпоредби, административният орган е издал решението си в
противоречие с тях и при несъответствие с целта
на закона - отменителни основания по чл.146,
т.4 и т.5 от АПК, като преписката следва да се върне на пенсионния
орган за ново произнасяне, при което да се изпълнят дадените указания по
тълкуване и прилагане на закона.
Съобразно изхода на делото и съгласно чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателката има
право на разноски, които са своевременно предявени и доказани в размера от 500.00 (петстотин) лева –
заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 13.02.2023г., за които
страна представя и Списък за разноски.
Воден от изложените
съображения и на основание чл.118, ал.3 от КСО във вр. с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2
от АПК, Административен
съд-Разград,
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-16-16/1 от 08.03.2023г. на Ръководителя на ТП на НОИ – гр. Разград и потвърденото с него
Разпореждане № 2140-16-33
от 24.01.2023г. на Ръководител
„Пенсионно осигуряване“.
ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Разград за ново произнасяне при
спазване на дадените указания по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Разград ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. М., ЕГН-**********, сумата от 500.00 (петстотин) лева – направени от страната деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/