Определение по дело №1883/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, подадена чрез пълномощника адвокат Г. С., срещу решение от 01.10.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на програма „Околна среда 2014-2020“ (УО на ОПОС) за определяне на финансова корекция в размер на 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по сключения договор № ЗОП-75/08.10.2021 г., с изпълнител консорциум ДЗЗД „Алфа-Вод-Про 2020“, за изпълнение на обособена позиция № 1 - „Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място] - Запад“ от обществена поръчка с предмет: „Инженеринг за обекти: Реконструкция на ВиК мрежата на [населено място] - Запад; [жк], [населено място] и участък от деривация Камчия-Север при [населено място]“ с 4 обособени позиции.

С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на оспореното решение. Посочени са доводи, че възложителят не разполага с значителния финансов ресурс на който се изчислява размерът на наложената финансова корекция - 4 953 902,97 лева, с който да замести тази сума. Невъзможността му да осигури средствата за приключване изпълнението на договора ще доведе до неизпълнение на същия, с произтичащите от това значителни и трудно поправими вреди, както и до експлоатация стари водопроводи, чийто загуби на вода са огромни, а проекта засяга 90 % от населението на областта. Освен това наложената финансова корекция се кумулира с още две предложения за налага на финансови корекции, както следва: 1.По решение на ръководителя на УО на ОПОС от 02.09.2024 г. - 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по договор № ЗОП-33/02.06.2022 г., с изпълнител „Строй Експерт Електро 2018“ ДЗЗД, на стойност 659 000,00 лева без ДДС, за обособена позиция 1 по проект „Интегриран воден проект за област Бургас“ – „Строителен надзор за реконструкция на ВиК мрежите на [населено място], [населено място] и участък деривация Камчия-Юг“, както и 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по договор № ЗОП-31/27.05.2022 г., с изпълнител „Ен Ар Консулт“ ЕООД, на стойност 882 000,00 лева без ДДС, за обособена позиция 2 по проект „Интегриран воден проект за област Бургас“ – „Строителен надзор за реконструкция на ВиК мрежите на [населено място], [населено място], [населено място] и участък деривация Ясна поляна“. 2.По решение на ръководителя на УО на ОПОС от 01.10.2024 г. - 25 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по договор № ЗОП-74/08.10.2022 г., с изпълнител ДЗЗД „Консорциум Победа“ за изпълнение обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране и строителство на обект “Реконструкция на ВиК мрежата на [жк], [жк], ЦГЧ, [жк], [населено място]“, включен в рамките на проект „Интегриран воден проект за област Бургас“, на стойност 14 702 385,00 лева без ДДС. Заявява, че жалбоподателят не разполага с исканите от ОПОС парични средства , а прихващането им от последващо плащане по изпълнявания проект с дължимите лихви, ще доведе до нарушаване на паричните потоци на дружеството и не възможност да обслужва финансовите си задължения. Това би довело до спиране работата на основните експлоатационни съоръжения по предоставените му ВиК системи в цялата област Бургас, както и спиране на водоподаването и водопречистването за население над 350 000 души. Заявява, че изброените вреди не могат да бъдат поправени и при евентуална отмяна на решението за налагане на финансова корекция.

Ответникът - ръководител на УО на ОПОС, в съпроводителното писмо с което е изпратил жалбата и преписката, изразява становище за неоснователност на направеното искане за спиране изпълнението на оспореното решение.

Административен съд Бургас, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането изхожда от надлежна страна по чл. 166, ал. 2 АПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно.

Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове по този закон и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Следователно, тъй като оспореното с жалбата решение за определяне на финансова корекция е индивидуален административен акт, издаден по реда на ЗУСЕФСУ, той подлежи на предварително изпълнение по силата на закона.

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Според ал. 2 на чл. 166, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект.

Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, какъвто е настоящият случай, с оглед на разпоредбата на чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, вр. чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването му са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства, както и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на искателя.

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради значителния размер на определената финансова корекция и невъзможност да осигури тези средства за приключване изпълнението на договора. Следователно дружеството се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Направените твърдения не обосновават причинно-следствена връзка между извършените или предстоящи плащания по част от договорите и предварителното изпълнение на административния акт. Заплащането на сумите по сключените с изпълнителите договори, представлява договорно задължение, което следва да бъде изпълнено, независимо дали на възложителя е определена финансова корекция или не.

Следва да се има предвид, че трудно поправимата или значителна вреда трябва да е противопоставима на защитения от закона обществен интерес и да го преодолява. Сочените от дружеството доводи за финансовото му състояние не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Вредите, които дружеството твърди, че биха били причинени от предварителното изпълнение на оспореното решение касаят единствено парични плащания и не следва да се определят нито като значителни, нито като труднопоправими. Финансовите затруднения на бенефициера не представляват значителна и труднопоправима вреда, противопоставима на обществения интерес. Тук следва да се съобрази принципът залегнал в чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, че финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи, поради което не влияе пряко върху останалите парични потоци, управлявани от бенефициера. Последният има право да му бъдат възстановени единствено разходвани суми по проекта, които са допустими и за които не е наложена корекция. Допуснатото предварително изпълнение на корекцията означа единствено, че разходваните средства по проекта на този етап остават за сметка на бенефициера. Дали сумата ще бъде възстановена, респ. изплатена на бенефициера от УО зависи от законосъобразността на акта, с който се налага корекцията, но това се решава с акта по същество на спора в основното производство. На този етап „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД не доказва противопоставими на обществения интерес значителни или трудно поправими вреди, които да позволяват на съда да направи извод за защитим интерес, който е по-значителен от обществения, прогласен като принцип за разходване на средства от Е. само за допустими разходи, за които не са установени нередности.

С оглед на това съдът намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания акт е неоснователно и недоказано.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, в настоящия си състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за спиране на предварителното изпълнение на решение от 01.10.2024г. на ръководителя на Управляващия орган на програма „Околна среда 2014-2020“.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.