№ 9797
гр. С, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110124364 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от „ЕОС М” ООД, ЕИК ..., със седА.ще и адрес на управление
гр.С, ул.”Р П К” №4/6, представлявано от Р И М Т, чрез адв.М и адв.В., със съдебен адрес
гр.С, ул.”Г И“ № 22, ет.2, ап.3, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника С. Е. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл...., че последния дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д.№ 60680/2023 г. по описа на СРС, а именно: - сумата 1114.61 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит тип К Л К Ф № .... от
22.02.2021 г., сключен между ответника и „К К М“ ЕАД, вземането по който последното е
прехвърлило на „Еос М“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
07.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 88.02 лв., представляваща договорна лихва за период от 22.02.2021 г. до 22.02.2022 г.
Претендират се направените по делото разноски по настоящето дело и по предходно
проведеното заповедно такова.
В исковата молба се твърди, че на 22.02.2021 г. между „К К М“ ЕАД и ответника е
сключен договор за потребителски кредит тип К Л К Ф № ...., с който на А. е предоставена в
заем сумата от 2000.00 лв., която е следвало да бъде върната на 12 месечни вноски, но
погасяване на задълженията не е извършено.
Ищецът аргументира активната си материална легитимация по иска със сключени с
кредитната институция два договора за цесия, с които е придобил правата на кредитора по
процесния договор. Отбелязва, че ищецът е изпълнил задълженията си, като е уведомил
длъжника за извършената цесия, въз основа на изрично упълномощаване от цедента.
Претендира се, в случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уводемон за цесията,
този ефект да настъпи с връчване на кнжата по делото, към които е приложено уведомление
за цесия.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва да е страна по облигационно правоотношение с „К К М“ ЕАД,
доколкото не е представен двустранно подписан договор между тях. Оспорва се и
1
ответникът да е получил в заем процесната сума от 2 000.00 лв.
Отделно от това се излагат и съображения за недействителност на договора за кредит,
аргументирани с нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като се обяснява, че липсва
разписана методика за формиране на ГПР и в частност дА. в същия е включена
еднократната такса за оценка на риска. Според ответника, при включването й в ГПР,
неговия размер ще надвиши максималния, определен в чл.19, ал.4 от ЗПК.
Клаузата, с която е въведена процесната такса се оспорва като нищожна на основание
чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК. Ответникът се позовава и на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г.
Изразява се становище, че доколкото кредитното правоотношение е недействително,
на основание чл.23 от ЗПК, дължима е само чистата стойност на предоставения финансов
ресурс.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, взема писмено становище по
съществото на спора. Ответникът се представлява от назначения му от съда особен
представител, който оспорва исковете.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 60680/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата 1114.61 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит тип К Л К Ф № .... от 22.02.2021 г.,
прехвърлено в полза на ЕОС М ЕООД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 07.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата 88.02 лв., представляваща договорна лихва за период от
22.02.2021 г. до 22.02.2022 г.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен, за да му се връчи заповедта,
на основание чл.415, ал.1, т.2 вр.чл.47, ал.6 вр. ал.5 от ГПК, съдът е дал указания на
заявителя да предяви вземанията си за установяване в исков процес.
На 22.02.2021 г. С. Е. А. е сключил договор за потребителски кредит тип кредитна
линия – кешио фикс № .... с "К К М“ ЕАД за сумата от 2000.00 лв., при общи условия,
представени по делото. Сумата е предоставена чрез банков превод по сметка на
кредитополучателя в „Ю Б“ АД. Посочено, че приложимият лихвен процент по кредита е
18.68%, а годишният процент на разходите възлиза на 49.97%. Отразена е като дължима
такса за оценка на риска в размер на 240.00 лв.
На 07.04.2023 г. кредиторът е сключил с ищцовото дружество договор за цесия. Със
същия, видно от Приложение № 1, са продадени 29 вземания, сред които на ред 9 е посочено
и това от С. Е. А. по процесния договор. По делото липсват доказателства за вА.дно
съобщаване на цесията на длъжника, доколкото изпратеното в тази насока писмо е от трето
лице, а именно „Кредит Гаранция“ ЕООД, за което няма данни да е упълномощено от
цесионера, нито да е правоприемник или праводател на него или на цедента.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
договорената заемна сума е предоставена на заемополучателя по неговата банкова сметка в
„Ю Б“ АД на 22.02.2021 г
2
Според експерта, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, задълженията на ответника по
процесния договор възлизат общо на 1669.76 лв., от която сума главница от 1354.61 лв.,
договорна лихва в размер на 88.02 лв. и лихва за просрочие в размер на 315.15 лв.
В заключението е отбелязано, че вписания в кредита ГПР не отразява дължимата
такса за оценка на риска, като в случай, че и тя бъде добавена към разходите по кредита, то
ГПР би нараснал до 50.33 %.
Установено е, че кредитополучателят е заплатил до завеждане на делото общо
1030.45 лв., с което са закрити задължения за главница от 885.39 лв. и договорна лихва от
145.06 лв. При тези данни е констатирано, че дължими остават главница от 1345.61 лв. и
договорна лихва от 88.02 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД
вр. чл.430 от ТЗ и чл.9 от ЗПК, и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочената главница в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са
предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално
допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства, вкл. и изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза, се установява, че страните са били в облигационни отношения,
възникнА. по силата на договор за потребителски кредит тип кредитна линия – кешио фикс
№ ..../22.02.2021 г. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Съгласно
приложението към погасителния план /л.23 от делото/, в което са отразени параметрита на
кредита, одобрената за усвояване сума е 2000.00 лв., като се дължи и еднократна такса за
оценка на риска в размер на 240.00 лв. Така общия размер на кредита е определен на
2240.00 лв., която сума съответства и на сбора на включената във всяка една погасителна
вноска част от главницата. За самата такса за оценка на риска е посочено, че се дължи
еднократно – в деня на подписване на договора, финансира се от кредитора и се
възстановява от кредитополучателя разсрочено с дължимите месечни вноски.
Съгласно чл.5 срокът на договора е 12 месеца, като последното плащане е на
22.02.2022 г., а дължимият лихвен процент е 18,68 %. Съгласно чл.7 от договора, при
просрочие, потребителят дължи и лихва за просрочие с годишен лихвен процент в размер на
10% от стойността на съответното забавено плащане, ведно с направените съдебно и
извънсъдебно разходи за събиране на вземането.
На първо място, с оглед изрично наведените в отговора на исковата молба
възражения и задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се посочи, че процесният
договор за кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (обн.
ДВ бр.18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., след измененията с ДВ бр.104 от 08.12.2020
г.), който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая
договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от
ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуА.зация на страните,
3
посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера
на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният
процент на разходите по кредита и ясно е означена общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит, както и останА.те изискуеми
реквизити. Изготвен е и погасителен план, като в него са вписани падежна дата и размер на
дължимата сума, както и остатъчната главница.
Видно от параметрите, посочени на стр.2 от погасителния план към договора за
кредит и заключението на съдебносчетоводната експертиза общият размер на отпуснатия
кредит е 2240.00 лв., която сума включва 2000 лв. – чиста сума, одобрена за усвояване и
240.00 лв. еднократна такса за оценка на риска.
Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че
главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се
предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в
размер на 2000 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя. Всички други
вземания, уговорени в договора като лихви, неустойки, такси и т. н., нямат характер на
главница, поради което банката няма основание да претендира сумата над 2000 лева до
посочения в договора „размер на кредита“ 2240.00 лева като главница, доколкото в
разликата над 2000 лева до 2240 лв лева е включена таксата за оценка на риска. Последната
не е част от предоставената и разполагаема от кредитополучателя сума-главница.
В договора трябва да се посочи размера на годишния лихвен процент, като в
конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и начислената еднократна такса
за оценка на риска. При това се променя годишния лихвен процент, който няма да е 49.97 %,
както е записано, а 50.33%, съобразно отразеното в заключението на вещото лице. Ето защо
съдът приема, че в случая е допуснато и нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен процент на разходите. Отделно от това, реалният ГПР надвишава
и законовия максимум от 50 %, съобразно установеното в чл.19, ал.4 ЗПК. По изложените
съображения и доколкото са нА.це нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, целият договор
за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния
случай 2000 лева, като не дължи лихва или други разходи по кредита. Това дава основание
да се приеме, че от предявените искове, следва да бъде уважен само този за главница в
размер на 1114.61 лв. Искът за установяване дължимостта на договорна лихва следва да се
отхвърли изцяло.
При този изход на спора, всяка от страните има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Съдът
като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за държавна такса общо от 100.00 лв. по двете дела, и за депозит за
експертиза 350.00 лв., за особен представител на ответника 420.00 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение 240.00 лв. Съобразно уважената част от исковете, от тези разходи в тежест
на ответника следва да се постави сумата от 1028.76 лв.
По делото няма данни за извършени разноски от страна на ответника, поради което
съдът не се произнася с решението в тази насока по отношение на него.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Е. А., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.Д бл...., че дължи на „ЕОС М” ООД, ЕИК ..., със седА.ще и адрес на управление
гр.С, ул.”Р П К” № 4-6, сумата 1114.61 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит тип К Л К Ф № .... от 22.02.2021 г., сключен между ответника и „К К
М“ ЕАД, вземането по който последното е прехвърлило на „Еос М“ ЕООД с договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 60680/2023 г. по описа на
СРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЕОС М” ООД, ЕИК ..., със седА.ще и адрес на управление
гр.С, ул.”Р П К” № 4-6, за признаване за установено по отношение на С. Е. А., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл...., че последния дължи на ищеца сумата 88.02 лв.,
представляваща договорна лихва за период от 22.02.2021 г. до 22.02.2022 г., дължима по
договор за потребителски кредит тип К Л К Ф № .... от 22.02.2021 г., сключен между
ответника и „К К М“ ЕАД, вземането по който последното е прехвърлило на „Еос М“ ЕООД
с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 07.04.2023 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
60680/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА С. Е. А., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Д бл...., да заплати на „ЕОС
М” ООД, ЕИК ..., със седА.ще и адрес на управление гр.С, ул.”Р П К” № 4-6, сумата от
1028.76 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
60680/2023 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила препис от същото да се докладва с ч.гр.д.№
60680/2023 г. по описа на СРС, за продължаване на съдопроизводствените действия по
последното.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5