Р Е Ш Е Н И Е N_____
гр. Лом, 01.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А РО Д А
Ломският
районен съд, І граждански състав, в публично заседание на пети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Р. Д.а, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 1662 по описа за 2017 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по чл. 341, ал. 1 ГПК, във фаза по допускане на делбата.
Предявен е
иск от: от И.А.Б., ЕГН **********,***, чрез
пълномощника, адв. Н.А.,***, срещу Л.Т.М.,
ЕГН **********,***, С.А.С., ЕГН **********,***, В.С.И., ЕГН **********,***, С.С.Р.,
ЕГН **********,***, Е.Й.Ц., ЕГН **********,***, Д.Г.М., ЕГН **********,***, М.А.Г.,
ЕГН **********,***, Р.Й.М., ЕГН **********,***, К.З.М., ЕГН **********,***, И.З.М., ЕГН **********,***, Ц.С.Ф., ЕГН **********,***,
М.Х.К., ЕГН **********,***, Ц.Х.А., ЕГН **********,***, Б.Л.П., ЕГН **********,***,
Р.Г.В., ЕГН **********,*** и Т.Т.Б., ЕГН **********,***, за делба на земеделски
земи.
Правно основание – чл. 69 ЗН, вр. чл.
34 от ЗС, производство по чл. 341 и следв. ГПК.
В исковата молба се твърди, че страните, като наследници на Н.Р.М., поч.
09.04.1933 год. в с. Мокреш,
обл. Монтана, са съсобственици на възстановените му четири земеделски имота в
землището на с. Мокреш, обл. Монтана, подробно описани в и.м. и с обща площ от 89,665
дка.
Твърди се, че съсобствениците не могат да си поделят имотите доброволно,
поради което за ищците е налице правен интерес от иска за делба.
Иска се: да бъде допусната и
извършена съдебна делба между страните по отношение на съответните описани
имоти, със следващите им се права по закон.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
писмен отговор са подали ответниците М.Х.К.,
С.А.С., В.С.И. и С.С.Р. и Л.Т.М..
Останалите ответници не са
представили на съда писмен отговор, не изразяват становище по
иска.
І. Отв. М.Х.К. – счита предявеният иск за
допустим и основателен, като счита, че правата й по закон са 1/24 ид.ч.
ІІ. Ответниците С.А.С., В.С.И. и С.С.Р. са подали общ писмен отговор.
Считат
делбеният иск за допустим и основателен, а общият им дял, като наследници на внучката
на общия наследодател С.Д.М.– от коляното на сина му Д.
- за ¼ ид.ч.
ІІІ. Отв. Л.Т.М. е депозирал писмен отговор
в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК.
В
отговора си, отв.
Л. М. счита
иска за допустим и основателен.
Въвежда
възражение да се допуснат до делба всички имоти, оставени в наследство след
смъртта на Н.Р.М..
Представя
публично нотариално завещание от 16.05.1931 год., с
което наследодателят Н.М. е завещал на внуците си Т.и Ц. Д.и Н. общо осем
конкретни имота – едно дворово място и седем земеделски имота. Моли по отношение на тези имоти да не се допуска делбата.
От ангажираните до момента писмени доказателства, съдът е приел с доклада
си по делото, че между страните не е
спорно, че са наследници на Н.Р.М.,***, поч.
09.04.1933 год.
С Решение №
121А/11.11.1994 год. на ПК – Вълчедръм, по заявление, вх. № 2725/28.01.1992 год., на наследниците на
Н.Г. М. са възстановени, съгласно плана за земеразделяне следните
земеделски имоти:
1. НИВА от 88,060
дка, четвърта категория, имот № 009007,
ЕКАТТЕ 48859, по картата на землището, при гранци и съседи: - имот №
500020 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 009005 – нива на И.О., - имот № 009032 – нива на С.Й.Я., - имот №
009033 – нива на Л.Й.К., - имот № 009034 – нива на Л.Й.К. и др., - имот №
500023 - п–лски път на Община Вълчедръм, - имот № 009008 – нива на насл.
С. Д. М., - имот № 500026 – полски път на Община
Вълчедръм;
2. НИВА от 1,020 дка, четвърта
категория, имот № 026050, ЕКАТТЕ 48859,
по картата на землището, при гранци и съседи: - имот № 026051 – нива на насл. М.Б.К.,
- имот № 500089 – полски път, Общ.
Вълчедръм, - имот № 026049 – нива на ЗЛАТИЯ АГРО ЕООД, - имот № 026032 – нива на Е.М.Д.;
3. ЛИВАДА от 0,545 дка, четвърта категория, имот №
084029,
ЕКАТТЕ 48859, по картата на землището, при гранци и съседи- имот № 500179 – полски път, Общ. Вълчедръм, - имот №
084030 – ливада на К.Б.Б., - имот № 084012 – нива на Ф.Т.Ф., - имот № 084028 –
ливада на В.Р.Р.;
4. ЛИВАДА от 0,050 дка, четвърта категория, имот №
087206,
ЕКАТТЕ 48859, по картата на землището, при гранци и съседи- имот № 500079 – полски път, Общ. Вълчедръм, - имот №
087207 – ливада на А.Ц. М., - имот № 500361 – гора в земед.земи
на МЗГ – ДА/ДДС, - имот № 087205 –
ливада на насл. И.Г.С..
Н.Г. /Г./ М. и Н.Р.М. са имената на
едно и също лице.
Предвид
представеното от отв. Л.Т.М.
публично нотариално завещание, съдът е приел с доклада си, че правата на страните по отношение на процесните
имоти са спорни.
За първото по делото открито съдебно заседание, страните са редовно
призовани.
Ищецът И.А.Б. се явява лично и с адв. Н. А., МАК, редовно упълномощен.
Поддържа иска и моли да бъде уважен, като съдът да допусне делбастраните
съобразно правата им по закон, без да взема предвид представеното от отв. Л. М.
завещание.
Ответникът Л.М. се явява лично и с адв. В. Д., МАК. Поддържа становището,
изразено в писмения си отговор и счита, че при определяне имотите, по отношение
на които следва да бъде допусната делбата, съдът следва да съобрази
представеното от него завещание.
Ответникът Б. Л.П. се представлява от назначеният при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител, адв. В. И.,
МАК, която счита, че делба следва да се допусне между страните по отношение на
всички процесни имоти.
Останалите ответници не се явяват и не се представляват.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното от ищеца Удостоверение за наследници № 132/31.10.2018
год., издадено от Кметство Мокреш, Община Вълчедръм, обл. Монтана, след смъртта
си Н.Р.М.,
поч. 09.04.1933 год., б.ж. на с. Мокреш, обл. Монтана е оставил
наследниците:
1.
Д.Н. М., син, поч. 28.02.1920
год., с наследници:
a.
С.Г. М., съпруга, поч.
12.12.1966 год.,
b.
Т.Д.М., син, поч. 10.06.1999
год., с наследници:
i.
Л.Т.М., син,
c.
Ц.Д.М., син, поч. 26.06.1933
год., неженен, без низходящи,
d.
С.Д. М., дъщеря, поч.
06.06.1988 год., с наследници:
i. А.С.С.,
дъщеря, поч. 18.01.1990 год., с наследници:
·
С.А.С., съпруг,
·
В.С.И., дъщеря и
·
С.С.Р., дъщеря;
2.
Й. Н. М., син, поч. 31.12.1973
год., с наследници:
a. А.Т. М., съпруга, поч. 10.10.1984 год.,
b. Д. Й. М., дъщеря, поч. 01.09.2009 год., с наследници:
i. Е.Й.Ц., син,
c. Г. Й. М., син, поч. 28.09.1990 год., с наследници:
i. Г. Т. М., съпруга, поч. 27.12.2010 год.,
ii. Д.Г.М., син,
iii. А. Г. А., дъщеря, поч. 15.12.2003 год., с наследници:
1. А. Г.А., съпруг, поч. 05.12.2008 год.,
2. М.А.Г., син;
d. З. Й. М., син, поч. 10.04.1985 год., с наследници:
i. Р.Й.М., съпруга,
ii. К.З.М., син,
iii. И.З.М., син;
3. Р. Н.Р., дъщеря, поч. 04.11.1946 год., с наследници:
a. М. П. Д., дъщеря, поч. 24.03.2008 год., с наследници:
i. С. Ф. Д., съпруг, поч. 04.02.2012 год.,
ii. Ц.С.Ф., син,
b. В. П. Б., дъщеря, поч. 03.07.2012 год., с наследници:
i. М.Х.К., дъщеря и
ii. Ц.Х.А., дъщеря;
c. Л.П. Р., син, поч. 17.04.1996 год., с наследници:
i. Б.Л.П., син,
ii. Ц. А. И. - съпруга ІІ брак, поч.
24.04.1999 год., с наследници:
· Р.Г.В., дъщеря,
· Т.Т.Б., син;
4. Б. Н. П., дъщеря, поч. 11.11.1971 год., с наследници:
a. К. Д. П., съпруг, поч. 06.09.1978 год.,
b. Й. К. Д., дъщеря, поч. 27.10.2005 год., с наследници:
i. А. И.Б., син, поч. 14.03.2013 год., с наследници:
· И.Б.А., син.
Видно от представеното Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, издадено от Кметство с. Мокреш, Община Вълчедръм, обл. Монтана, Н.Р.М. и
Н.Г. М. са имената на едно и също лице.
Р. Н.Р. и Р. П. Р. са имената на едно и също лице.
Бракът между Д.Н. и С. Г. е сключен на 05.02.1906 год. Прекратен е със
смъртта му, през 1920 год., преди откриването на процесното наследство.
С Решение
№ 121А/11.11.1994 год. на ПК – Вълчедръм, по заявление, вх. № 2725/28.01.1992
год., на наследниците на Н.Г. М. са
възстановени, съгласно плана за земеразделяне, описаните в исковата молба земеделски имоти, намиращи
се в землището на с. Мокреш, обл. Монтана.
С Публично нотариално завещание от 16.05.1931 год., Н.Р.М. завещл
на внуците си Т.и Ц. Д.и Н., двамата от с. Мокреш, общо на двамата, следните
свои недвижими имоти: 1./ Дворово място,
находящо се в с. Мокреш, махала „Припека“, от 964 кв.м… 2./ Нива в района на с.с., м. Гладно поле,
от 6 дка и 2 ара, до: Е. Г. Г., Б. Н., път и Х. П. С., 3./ Нива в с.р., м. Ковачишка межда, т 2 дка и 5 ара, до: Л. П. Б., … А.
и от2 страни обратало, 4./ Нива с.р.
и м., от 3 дка и 6 ара, до: М.К., път, Й. Ф.и В. А.; 5./ Нива в с.р. и м., от 24 ара, до: Б. Н., Г. А., Е. Т. и път; 6./ Нива в с.р., м. Жимански валог, от 4
дка и 4 ара, до: Д. Е., път, К.Б. и В. Я., 7./ Нива в с.р., м. Цибърски път, от 6 дка и 1 ар, до: М. Н., П. Ц., А.
А. и път и 8./ 5 ара от Лозето в
същия район, м. Руцино бърдо, цялото от 1 декар, до съседи: Ц. В., Г. Н. и от
две страни път, а само петте ара – до Ц. В., Г. Н.а и от две страни път.
От съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. В. К.В. се
установява, че с публичното завещание от 16.05.1931 год., Н.М. е завещал на
внуците си, от коляното на сина си Д., починал преди него, имоти – ниви и част
от лозе, всичко 25,700 дка.
През 1934 год., землището на с. Мокреш е комасирано.
След комасацията през 1934 год., завещаните имоти не са отделени в отделна
ведомост.
През 1950 год. Т.Д.М. е внесъл в ТКЗС Нива от 50 дка и Гръстелник от 0,160
дка.
Също през 1950 год. Й. Н. М. е внесъл в ТКЗС нива от 38 дка и гръстелник от
0,400 дка.
Няма заявени и възстановени земеделски имоти по завещанието.
Със Заявлението си от 28.01.1992 год., Т.Д.М. е приложил извлечение от
имотна ведомост № 27, издадена от кметствтото на с. Мокреш, на комасираните и
некомасираните земеделски земи, собственост на Н.Г. М., всичко 89,675 дка.
Всички те са възстановени на наследниците на общия наследодател.
Няма решение на ПК за възстановяване на имоти по завещанието. Завещаните
под № 8 – 5 ара от лозето, са идентични с част от възстановеното лозе, парцел
4950 по имотната ведомост № 27.
Със Заявление-декларация за член на ТКЗС, Т.Д.М., с Опис-Декларация, е
заявил два имота, с обща площ от 50,160 дка.
Съдът е допуснал и приел и втора
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Д.Д..
Вещото лице Д. Д. е установила, че през 1931 год., когато е съставено
завещанието, все още не е бил изготвен стария кадастрален план на имотите и
придружаващият го имотен регистър. Такъв план е бил изготвен през 1933 год.
От имотните партиди на Т.Д.М. и Й. Н. М. и след справки в Държавен архив –
Монтана, ОСЗ – Вълчедръм и кметство – с. Мокреш се установило, че за землището
на с. Мокреш не се съхранява стар кадастрален план за земеделските земи преди
включването им в ТКЗС, въпреки, че такъв кадастрален план, както и комасационен
план, с придружаваща го партидна книга са съществували.
Идентичността на земеделски имоти по документи за собственост се установява
само косвено – по стари кадастрални планове, с придружаващи ги имотни
ведомости. В АГКК, Геокартфонд – С. се съхраняват кадастрален и комасационен
план на землището на с. Мокреш, изработен през 1933 год. Имената на
собствениците на комасирани земи са записани върху плана, но и тук не се
съхранява партидна книга към комасационния план. В кадастралния план от 1933
год. обаче няма имена и не се съхраява имотна ведомост.
В комасационния план не са записани имената на Т.М., Й. М. или на друг от
наследниците на Н.М.. Планът е изложен за проучване през м. Февруари – Март,
1933 год., а е утвърден със Заповед № 94/10.06.1933 год.
Заявленията за членство в ТКЗС са от 1950 год.
Имотите, описани в завещанието /с изключение на дворното място/ са
земеделски имоти. Вещото лице допуска без да е категорично, че те са част от
имотите, описани в реституционното решение от 11.11.1994 год. – т.е. вероятно
са част от имотите, предмет на настоящото производство.
Възможно е комасационния план от 1933 год. да е приложен, но след това да е
извъшвана делба на имотите на Н.М., обаче липсват достатъчно данни за историята
им, поради което заключението не може да даде категоричен отговор и на този въпрос.
В ОСЗ – Вълчедръм на в.л. били предоставени реституционни преписки №
2725/1992 год., на името на Н.Г. М., със заявител Т.Д. М. /първият от
бенефициентите по завещанието/ и преписка № 4924/1992 год., на името на Й. Н. М.,
със заявител Д.а Ц. Всички заявени за възстановяване имоти, посочени в
заявлението за членство в ТКЗС на Й. Н. М. са отказани за възстановяване с
решение по Протокол № 50/14.07.1993 год. и са включени в реституционното
решение за възстановяване на наследниците на Н.М. – така, както е заявено от Т.М..
По делото няма нито твърдения, нито доказателства реституционното решение № 121А/11.11.1994
год. на ПК – Вълчедръм, по заявление, вх. №
2725/28.01.1992 год., да е било обжалвано.
Същото е влязло в сила и е породило своя конститутивен
ефект.
По делото няма нито данни, нито твърдения за проведено между страните
производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
При така установените факти, съдът направи следните
правни изводи:
Очертаният с исковата молба предмет на делба включва общи права на ищеца и
ответниците от един и същ вид – вещното право на
собственост върху недвижими имоти.
Тези вещни права на собственост могат да бъдат включени в гражданския
оборот. Вещите по предназначението и естеството си могат да
се делят и тя /делбата им/ не е несъвместима с естеството и предназначението на
вещите, допустима е от закона и с нея се постига крайната цел на делбеното
производство, а именно окончателно ликвидиране на състоянието на съсобственост
върху тези обекти чрез някой от предвидените в закона способи.
Липсват данни, които да навеждат на извода, че някои от
страните са процесуално недееспосбни. Страните са процесуално
дееспособни, не са налице визираните от закона отрицателни процесуални
предпоставки, налице са абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска.
По делото не е спорно, че страните са наследници на Н.Р.М.,***, поч.
09.04.1933 год.
С оглед на въведените от отв. Л.М. възражения, спорният
въпрос е, следва ли да се вземе предвид завещателното разпореждане от 19.05.1931
год., направено от наследодателя в полза на внуците от коляното на починалия
преди него син Д. – Т.Д.М. и Ц.Д.М. /починал около два месеца след
наследодателя, без низходящи/.
Едва след като даде отговор на този въпрос, съдът
може да пристъпи към установяване правата на станите.
По делото е безспорно, че с Публично нотариално завещание от
16.05.1931 год., Н.Р.М. завещл на внуците си Т.и Ц. Д.и Н. земеделски имоти, с
обща площ 25,700 дка. – ниви и част от
лозе, както и дворно място.
През 1934 год., землището на с. Мокреш е комасирано. Наследодателят Н.М. е
починал два месеца преди комасацията.
Т.е., към момента на откриване на наследството му, имотите – предмет на
завета вероятно са били в
патримониума му.
След комасацията през 1934 год., завещаните имоти не са отделени в отделна
ведомост.
През 1950 год. Т.Д.М. е внесъл в ТКЗС Нива от 50 дка и Гръстелник от 0,160
дка.
Също през 1950 год. Й. Н. М., вторият син на общия наследодател е внесъл в
ТКЗС нива от 38 дка и гръстелник от 0,400 дка.
Имотите, описани в завещанието /с изключение на дворното място/ са
земеделски имоти. Вещото лице Д. Д. допуска
без да е категорично, че те са част от имотите, описани в реституционното
решение от 11.11.1994 год. – т.е. вероятно са част от имотите, предмет и на
настоящото производство.
В.л. Д. Д. допуска също, че е възможно комасационния план от 1933 год. да е
приложен, но след това да е извъшвана делба на имотите на Н.М., обаче липсват
достатъчно данни за историята им, поради което заключението не може да даде
категоричен отговор и на този въпрос.
Реституционни преписки пред ПК Вълчедръм са две – преписка № 2725/1992
год., на името на Н.Г. М., със заявител Т.Д. М. /първият от бенефициентите по
завещанието/ и преписка № 4924/1992 год., на името на Й. Н. М., със заявител Д.Ц..
Всички заявени за възстановяване имоти, посочени в заявлението за членство
в ТКЗС на Й. Н. М. са отказани за възстановяване с решение по Протокол №
50/14.07.1993 год. и са включени в реституционното решение за възстановяване, съгласно план за земеразделяне, на наследниците на Н.М. – така, както е
заявено от Т.М..
По делото няма нито твърдения, нито доказателства реституционното Решение № 121А/11.11.1994
год. на ПК – Вълчедръм, по заявление, вх. №
2725/28.01.1992 год., да е било обжалвано.
Същото е влязло в сила и е породило своя конститутивен
ефект.
По делото няма нито данни, нито твърдения за проведено между страните производство
по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Такъв иск не е предявен от отв. Л. М. и в хода на настоящото производство.
С оглед твърдението на отв. Л. М., че завета е породил действие преди
включването на завещаните имоти в ТКЗС, претенцията му е за изключването им от
съсобствеността. Тази претенция обосновава спор за материално право по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ и не може да бъде разгледана в настоящото производство. Съдът е
длъжен да зачете решението на органа по земеделска реституция и не е в
правомощията му в делбата да извършва преценка кому е следвало да се реституира
имота или част от него /в случая с лозето/ с оглед на завета.
При
постановено от
органа по земеделската реституция и възстановено право на собственост на всички наследници на
общия наследодател, валиден титул за собственост притежават лицата, в чиято
имуществена сфера те са възстановени. Това е така,
защото собствеността на притежаваните преди образуване на ТКЗС земеделски земи
се възстановява с решениетото
на поземлената комисия /сега общинска служба по земеделие и гори/, което има конститутивно действие.
В
конкретния случай с оглед заявеното от отв. Л. М.,
че неговият наследодател Т.Д.М. е собственик на
завещаните му земи и при наличието на решение за
възстановяване правото на собственост върху делбените земеделски земи на всички
наследници на Н.М.
се налага извода за наличието на спор за материално право, който не може да
бъде решен в настоящото производство.
В
производство по чл.14, ал.4
ЗСПЗЗ може да се преценява правното действие на акта, легитимиращ
всички наследници като правоимащи по см. на
чл.10 ал.1 ЗСПЗЗ. При успешно проведен иск по чл.14 ал.4
ЗСПЗЗ поземлената комисия /сега общинска служба земеделие и гори/ постановява
ново решение, с което се
определят конкретните земи и лицата на които се възстановява собствеността.
Затова,
недопустимо е предявяването на установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ в
делбеното производство.
Това е така, тъй като решението по този иск не създава право на собственост по отношение
на вече възстановената с решението
на административния орган земеделска земя на други лица, докато не бъде
изменено по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ. /в този смисъл Р. №
503/16.06.2009 год., по гр.д. № 4087/2008 год., ІІІ ГО, ВКС/.
Още повече, в случая именно бенефициентът по завета Т.М. е заявил
възстановяването на имотите на общия наследодател.
Ето защо делбата следва да се допусне между страните по отношение на всички
имоти, възстановени с Решение
№ 121А/11.11.1994 год. на ПК – Вълчедръм, по
заявление, вх. № 2725/28.01.1992 год., на наследниците на Н.Г. М..
Доколкото наследството е открито при действието на Закона
за наследството от 1889 год., дяловете следва да се определят при приложението
на чл. 21, ал. 3, изр. 2 от ЗН /отм./ - т.е. – когато низходящите са от еднакъв
пол, дяловете им са равни, а когато са от различен пол, какъвто е настоящият
случай, частта на низходящите от мъжки пол е два пъти
по-голяма от частта на низходящите от женски пол.
Т.е. наследниците от колената на синовете Д. и Й. имат право на по 1/3 ид.ч. от наследството, а наследниците от колената на дъщерите Р.
и Б. – по 1/6 ид.ч.
Правилото на чл. 21, ал. 3 ЗН/отм./ ще намери приложение и при определяне
дяловете на децата Д.Н. М. – сина на общия наследодател, който е починал преди
него, през 1920 год., като така синовете му Т.и Ц. ще получат по 2/5 ид.ч. от неговия дял, а дъщеря му С.– 1/5 ид.ч. Тъй като Ц.М.
е починал без низходящи, неговите 2/5 ид.ч. ще се
разпределят поравно между наследниците на брат му Т.и сестра му С.
Между наследниците от следващите редове правата се определят вече по
правилата на чл. 5, ал. 1 ЗН.
Ето защо, делбата следва да се допусне между страните при права от по: 216/1080 ид.ч.
за съделителя Л.Т.М., по 48/1080 ид.ч. за съделителите С.А.С., В.С.И. и С.С.Р., 120/1080
ид.ч. за съделителя Е.Й.Ц., по 60/1080 ид.ч. за Д.Г.М. и М.А.Г., по 40/1080
ид.ч. за Р.Й.М., К.З.М. и И.З.М., 60/1080 ид.ч. за Ц.С.Ф., по 30/1080 ид.ч. за М. Ц. К., Ц.Х.А. и Б.Л.П.,
по 15/1080 ид.ч. за Т.Т.Б. и Р.Г.В.
и 180/1080 ид.ч. за ищеца И.А.Б..
При упражняването от единия съсобственик на
потестативното му право на делба и при наличието на законовите предпоставки за
ликвидиране съсобствеността между страните, съдът следва да я прекрати и да
допусне делба при посочените по-горе права.
След влизане в
сила на решението по допускане на делбата ще следва да се насрочи втората фаза
на производството-по извършване на делбата.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА съдебна
делба между И.А.Б., ЕГН **********,***, Л.Т.М., ЕГН **********,***, С.А.С., ЕГН **********,***,
В.С.И., ЕГН **********,***, С.С.Р., ЕГН **********,***, Е.Й.Ц., ЕГН **********,***,
Д.Г.М., ЕГН **********,***, М.А.Г., ЕГН **********,***, Р.Й.М., ЕГН **********,***,
К.З.М., ЕГН **********,***, И.З.М., ЕГН **********,***, Ц.С.Ф., ЕГН **********,***,
М.Х.К., ЕГН **********,***, Ц.Х.А., ЕГН **********,***, Б.Л.П., ЕГН **********,***, Р.Г.В., ЕГН **********,*** и Т.Т.Б., ЕГН **********,***,,
на следните недвижими имоти, останали в
наследство от Н.Р.М., поч. 09.04.1933 год., б.ж. на
с. Мокреш, обл. Монтана:
1. НИВА от 88,060
дка, четвърта категория, имот № 009007,
ЕКАТТЕ 48859, по картата на землището, при гранци и съседи: - имот №
500020 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 009005 – нива на И.О., - имот № 009032 – нива на С.Й.Я., - имот №
009033 – нива на Л.Й.К., - имот № 009034 – нива на Л.Й.К. и др., - имот №
500023 - п–лски път на Община Вълчедръм, - имот № 009008 – нива на насл.
С. Д. М., - имот № 500026 – полски път на Община
Вълчедръм;
2. НИВА от 1,020 дка, четвърта
категория, имот № 026050, ЕКАТТЕ 48859,
по картата на землището, при гранци и съседи: - имот № 026051 – нива на насл. М.Б.К.,
- имот № 500089 – полски път, Общ.
Вълчедръм, - имот № 026049 – нива на ЗЛАТИЯ АГРО ЕООД, - имот № 026032 – нива на Е.М.Д.;
3. ЛИВАДА от 0,545 дка, четвърта категория, имот №
084029,
ЕКАТТЕ 48859, по картата на землището, при гранци и съседи- имот № 500179 – полски път, Общ. Вълчедръм, - имот №
084030 – ливада на К.Б.Б., - имот № 084012 – нива на Ф.Т.Ф., - имот № 084028 –
ливада на В.Р.Р.;
4. ЛИВАДА от 0,050 дка, четвърта категория, имот №
087206,
ЕКАТТЕ 48859, по картата на землището, при гранци и съседи- имот № 500079 – полски път, Общ. Вълчедръм, - имот №
087207 – ливада на А.Ц. М., - имот № 500361 – гора в земед.земи
на МЗГ – ДА/ДДС, - имот № 087205 –
ливада на насл. И.Г.С..
при права: 216/1080 ид.ч.
за съделителя Л.Т.М., по 48/1080 ид.ч. за съделителите С.А.С., В.С.И. и С.С.Р., 120/1080
ид.ч. за съделителя Е.Й.Ц., по 60/1080 ид.ч. за Д.Г.М. и М.А.Г., по 40/1080
ид.ч. за Р.Й.М., К.З.М. и И.З.М., 60/1080
ид.ч. за Ц.С.Ф., по 30/1080 ид.ч. за М. Цветанова К., Ц.Х.А. и Б.Л.П., по 15/1080 ид.ч. за Т.Т.Б. и Р.Г.В. и 180/1080 ид.ч. за ищеца И.А.Б..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: