Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 03.05.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
16.04. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1296 2018
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. срещу: М.М.А., ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 17.12.2014 г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между него и ответника за сумата от 1000 лв. за срок от 24 месеца при размер на месечната вноска 61, 82 лв.; падеж на вноската дванадесети ден от месеца; ГПР: 49.90 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по кредита: 1 483, 68 лв., а по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 999, 84 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 41, 66 лв.; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 2483, 52 лв.; общ размер на вноска: 103, 48 лв.; дата на погасяване: 12 ден от месеца. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора и е преведена сумата по кредита по банкова сметка ***. Сочи, че на 13.06.2015г. след подадено заявление за промяна на погасителен план - отлагане на погасителна вноска, която по погасителен план се явява № 4 между страните е сключен Анекс №1, с който се отлага вноска № 4 и неразделна част и от този Анекс №1 е нов погасителен план с 25 погасителни вноски, който представлява неразделна част от този анекс, отложената вноска се отбелязва като 0.00 лв. и се пренася в края на погасителния план, общият размер на задължението остава непроменен след отлагането. Твърди, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и е направил само 7 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната е с дата 30.06.2017г., след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, на 25.08.2015 г. договорът е прекратен автоматично от страна на ищеца и е обявена неговата предсрочна изискуемост, а на 26.08.2015 г. на длъжника е изпратено уведомително писмо, с което той е информиран,че договорът е едностранно прекратен и задължението е обявен за предсрочно изискуемо. Твърди, че след прекратяване на договора на основание чл.12.4 от общите условия, а именно ответникът дължи неустойка в размер на 35% (тридесет и пет процента) върху остатъчния размер на главницата по погасителен план и му е начислена неустойка в размер на 320, 11 лв. Сочи, че към момент на предявяване на исковата молба размерът на погасеното от М.М.А. задължение по ДПК № ********** е в общ размер на 824, 56 лв., с което е погасил част от номинала по заема в размер на 808, 34 лв., сумата от 16, 22 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1 995, 29 лв., от които главница в размер на 1 675, 18 лв. и неустойка в размер на 320, 11 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 681/2018г. по описа на РС - Дупница. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от назначения особен представител на ответника – адв. К. ***, в който отговор се изразява становище за допустимост и неоснователност на предявените искове по подробно изложени съображения в отговора. Прави се възражения за нищожност на процесния договор между страните, на закупения пакет допълнителни услуги и анекс, поради противоречие с императивни норми на ЗПК - чл. 22 и ЗЗП. Прави възражение за нищожност на договора за заем и поради противоречието му с добрите нрави / чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД/, с оглед прекомерно високия размер на договорените с него възнаградителна лихва, годишен процент на разходите, лихвен процент, неустойка и стойност на допълнителните услуги. Прави възражение и за изтекла погасителна давност на всички претендирали от ищеца вземания, като счита, че в случая е приложима кратката тригодишна давност не само по отношение на лихвите, но и по отношение на главницата и неустойката, тъй като се касае за периодични платежи / по арг. на чл. 111 ЗЗД/. Излага аргументи относно твърдението, че е не обявена предсрочна изискуемост на кредита надлежно на длъжника.
Съдът, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени доказателства набор от двустранно подписани от страните документи, съдържащ искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити и допълнителна преддоговорна информация към него, договор за потребителски кредит „ПРОФИ Кредит Стандарт“, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, общи условия /ОУ/ на „ПРОФИ Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит и погасителен план към договора за потребителски кредит, се установява, че на 17.12.2014 г. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между него и ответника за сумата от 1000 лв. за срок от 24 месеца при размер на месечната вноска 61, 82 лв.; падеж на вноската дванадесети ден от месеца; ГПР: 49.90 %; годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по кредита: 1 483, 68 лв., а по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 999, 84 лв.; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 41, 66 лв.; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 2483, 52 лв.; общ размер на вноска: 103, 48 лв.; дата на погасяване: 12 ден от месеца, както и че на 13.06.2015г. след подадено заявление за промяна на погасителен план - отлагане на погасителна вноска, която по погасителен план се явява № 4 между страните е сключен Анекс № 1, с който се отлага вноска № 4 и неразделна част и от този Анекс № 1 е нов погасителен план с 25 погасителни вноски, който представлява неразделна част от този анекс, отложената вноска се отбелязва като 0.00 лв. и се пренася в края на погасителния план, общият размер на задължението остава непроменен след отлагането. Не се оспорва от ответника, че ищецът е изпълнил задълженията си по така описания сключен между тях процесен договор.
По делото е прието като доказателство уведомително писмо, адресирано от „ПРОФИ Кредит България“ ЕООД до ответника, с което последният е уведомен, че считано от 25.08.2015г. договорът за кредит с номер ********** е едностранно прекратен и задължението по него е обявено за предсрочно изискуемо. Описани са като дължими сумите, предмет на установителния иск, плюс лихва за забава от 10.53 лв., която е предмет на заповедното производство, но не и на исковото такова. Към писмото няма приложени известия за доставяне или други документи, от които да е видно, че уведомителното писмо в действителност е било изпратено, поради което този факт остава недоказан, доколкото писмото е едностранно съставено от кредитора, без данни за изпращане и достигане до адреса на длъжника.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.
Предявени са установителни искове, в производството по които ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 681/2018г. по описа на Районен съд - Дупница е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ищецът следва да докаже съобразно правилата на чл. 154 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си.
Няма спор по делото за това, че между страните е сключен процесният договор за кредит, което обстоятелство се установява както от твърденията на страните, така и от събраните по делото писмени доказателства. Ищецът признава в исковата молба, че до момента ответникът е платил част от дължимите суми по сключения договор за кредит в размер на общо 824, 56 лв.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
Съгласно практиката на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, обаче, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобр. т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение (в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.). Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо, за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции - така решение №123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. на II т. отд. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ. Неоснователен е и доводът на ищцовата страна, изложен в условията на евентуалност за това, че дори при липса на предпоставките за настъпила предсрочна изискуемост, вземането е изискуемо поради изтичане срока на договора, тъй като сам ищецът твърди автоматичното му прекратяване считано от 25.08.2015г., при което след тази дата срокове не могат да текат.
Само за яснота следва да се отбележи и че със заявлението и исковата молба вземанията за главница и договорна лихва се претендират в общ размер въз основа на твърдение за настъпила предсрочна изискуемост на кредита (а не присъждане на вноските с настъпил падеж до датата на подаване на заявлението). Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен иск, което обаче недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по прилагането на закона в т. 11.б от решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че доколкото кредиторът не е довел до знанието на длъжника обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора, то договорът не е прекратен на претендираното основание, при което вземанията по него не са изискуеми, липсва и основание за начисляване на уговорената неустойка при прекратяването му, обстоятелства, обуславящи извод за неоснователност на предявените искове и тяхното отхвърляне изцяло, на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложените съображения, съдът намира за ненужно да обсъжда направените от ответника чрез особения му представител в отговора на исковата молба възражения.
С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат направените и претендирани по делото разноски, както и тези, сторени в заповедното производство – по ч.гр.дело № 681/2018г. по описа на РС – Дупница.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В срещу М.М.А., ЕГН: **********,
с адрес: *** искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл.
79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в общ размер на 1 995, 29 лева,
от които 320, 11 лева – неустойка по сключения между страните на 17.12.2014г. договор
за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 681/2018г. по описа на РС –
Дупница, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: