Решение по адм. дело №399/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Д. С. К. от [населено място], [община], [област], чрез пълномощник адвокат Г. Р. Г. от АК-[област], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0358-000068 от 29.09.2025 г. на Началник РУ-Тополовград при ОДМВР-Хасково, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на МПС т.а. [марка, модел] с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца, отнети са 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер] и СРМПС [номер].

Твърди се, че не са налице фактическите и правни основания санкциониращият орган да издаде заповедта. Същата се счита за произнесена при объркана фактическа обстановка, с неясно и неразбираемо съдържание, при допуснато съществено процесуално нарушение, в несъответствие с материалния закон и с целта на закона. Иска се съдът да отмени заповедта, ведно с присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. С. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирана Молба с вх. № 2909 16.12.2025 г. от жалбоподателя чрез адвокат Г. Г. от АК–[област] е направено изявление, че подадената жалба се поддържа, като се иска обжалваният административен акт да бъде отменен и в полза на оспорващия да се присъдят направените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответната страна Началник РУ – Тополовград при ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не изразява и писмено становище по жалбата.

Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Със ЗППАМ № 25-0358-000068 от 29.09.2025 г. на Началник РУ-Тополовград при ОДМВР-Хасково на жалбоподателя Д. С. К. от [населено място], [община], [област], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на МПС т.а. [марка, модел] с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, отнети са 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер] и СРМПС [номер]. От фактическа страна заповедта е обоснована със съставен на лицето АУАН GA № 4103318 от 26.09.2025 г. за това, че 26.09.2025 г. около 16:30 часа в [населено място] на кръстовището на [улица]и [улица], в посока [улица], като водач на МПС - [марка, модел] с peг. № [рег. номер], оспорващият Д. С. К. управлява собствения си товарен автомобил, без да е правоспособен водач. Посочено е и в АУАН, и в ЗППАМ, че при извършената от контролните органи проверка лицето не представя СУМПС, а от направената справка в АИС АНД се установило, че то действително не притежава СУМПС и е неправоспособен водач, въз основа на което е прието, че виновно е нарушен чл. 150 от ЗДвП. Процесната ЗППАМ е надлежно връчена на адресата на 16.10.2025 г. В нея се съдържат указания за начина и срока за обжалване. До съда е депозирана Жалба вх. № 2405 от 17.10.2025 г. по описа на ЯАС, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна предвид следното:

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № 25-0358-000068 от 29.09.2025 г., издадена от Началник РУ-Тополовград при ОДМВР-Хасково, с която на Д. С. К. от [населено място], [община], [област], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на МПС т.а. [марка, модел] с рег. № [рег. номер], за срок от шест месеца, отнети са 2 бр. регистрационни табели с номер [рег. номер] и СРМПС [номер].

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценя законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съобразно разписаното в чл. 23 от ЗАНН органите, които налагат принудителните административни мерки, се уреждат в съответния закон. Според правилото на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП в относимата към казуса редакция принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесния случай заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от Началник РУ-Тополовград при ОДМВР-Хасково, за което издателят е надлежно оправомощен с т. 6 от наличната по делото Заповед № 272з-199 от 19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР-Хасково (л. 38). В този смисъл административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта, съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта, като се е позовал на съставен на лицето АУАН за нарушение по чл. 150 от ЗДвП – управление на товарно МПС без правоспособност за това. Доколко тези констатации съответстват на приложената в случая правна норма е въпрос на материалната законосъобразност на акта. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

При преценка на съответствието на процесната ЗППАМ с материалния закон съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат изчерпателно изброените в нормата принудителни административни мерки, една от които е разписаната в т. 2а – „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“, като нормата предвижда две хипотези, а именно: 1. тази по б. „а“ - на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; 2. тази по б. „б“ – на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; действието на принудителната административна мярка се прекратява, когато превозното средство е конфискувано или отнето в полза на държавата.

В случая като фактическо основание за издаването на заповедта и за прилагането на ПАМ е посочено констатирано по надлежния ред нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач. Фактът на така допуснатото от оспорващия нарушение се установява от наличните по делото писмени доказателства, в т.ч. и от съдържащата се в преписката справка за нарушител/водач (л. 30). Видно от съдържанието на ЗППАМ, правното основание за издаването й е разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, за която се посочи, че е приложима в хипотеза на установено управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, какъвто не е настоящият случай с оглед действително установеното от фактическа страна. В този смисъл налице е несъответствие между изложените в акта фактически констатации и приложената от органа правна норма. За соченото в ЗППАМ нарушение по чл. 150 от ЗДвП, установено с АУАН, законът предвижда налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от с.з., а не както неправилно е възприето от органа по б. „б“ от сочената разпоредба. Налице е позоваване на текст от Закона за движението по пътищата, относим за нарушение, различно от реално извършеното и установено по надлежния ред. Ето защо процесната заповед се явява материално незаконосъобразна и следва да се отмени на това основание. Жалбата против нея следва да бъде уважена като основателна.

При този изход на спора в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени разноските по делото за внесена държавна такса от 10 лева и за адвокатски хонорар от 1 000 лева, възлизащи на общо 1 010 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0358-000068 от 29.09.2025 г. на Началник РУ-Тополовград при ОДМВР-Хасково.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, ГР. ХАСКОВО да заплати на Д. С. К. от [населено място], [община], [област], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Г. Р. Г. от АК-[област] разноски по делото в размер на 1 010 (хиляда и десет) лева.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.