Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.07.2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 5603 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 5434 от 08.01.2020 г., постановено по
гр. дело № 29892/2019 г., Софийският районен съд, I ГО, 40 състав, е уважил частично
предявените по реда на чл 422 от ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу Р.Е.В. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите от 1405,79
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот - апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. „******, абонатен № 291494,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда - 26.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата; 218,17
лева – обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главницата от датата на всяко просрочие до 15.02.2019 г.,
62,60 лева - главница за услугата дялово разпределение за
периода от м.01.2016 г. до м. 06.2018 г., и 11,29
лева – мораторна лихва върху таксата за извършената
услуга дялово разпределение от датата на всяко просрочие до 15.02.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.03.2019 г. по ч.гр.дело № 11433/2019 г. на СРС, ГО, 40 състав, като е
отхвърлил претенциите за стойността за ползваната топлинна енергия за разликата
над присъдената сума от 1405,79 лева до пълния предявен размер от 2274,55 лева
и за периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2015 г. и за мораторната лихва за
разликата над присъдената сума от 218,17 лева до пълния предявен размер от 351,89
лева като погасени по давност.
С решението ответната страна е осъдена да заплати на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 148,48 лева –
разноски по делото и 64,49 лева – разноски в заповедното производство, а
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК –
сумата от 148 лева.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която предявените искове са отхвърлени е постъпила въззивна жалба от „Т.С.“
ЕАД, в която прави оплакване, че решение в обжалваната част е неправилно и
излага довод, че съдът не е съобразил, че общата фактура за периода от м.05.2015
г. до м. 12.2015 г. е издаден на 31.07.2016 г., за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. Сумата е станала изискуема на 15.09.2016 г., поради което
вземането по нея не е погасено по давност. С оглед изложеното, моли решението в
обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение. В молба, депозирана преди открито съдебно
заседание поддържа въззивната жалба. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Не представя отделен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба, такъв не е
постъпил от Р.Е.В..
В законоустановения срок срещу решението в частта, с
която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба от Р.Е.В., в
която прави оплакване, че решението в атакуваната част е неправилно, незаконосъобразно
и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй
като в хода на първоинстанционното производство съдът погрешно е приел, че
ответникът е в облигационни отношения с ищеца за процесния период, че страните
са обвързани от общите условия на ответника, че топлинната енергия е изчислена
вярно, като оспорва заключението на вещото лице по СТЕ. Оспорва дължимостта на
сумата за дялово разпределение. Излага общ довод, че приетите по делото
експертизи не кореспондират с останалите доказателства по делото. С оглед изложеното, моли решението в обжалваната
част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени. Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД не взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия
състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Ищецът в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 26.02.2019 г. срещу
Р.Е.В., по което е образувано ч.
гр. дело № 11433/2019 г. на СРС, ГО, 40 състав, по което на 05.03.2019 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с
предмет описаните в диспозитива на обжалваното решение вземания за посочените
от съда периоди и възникнали на описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжника в
заповедното производство е подал възражение по образец, че не дължи изпълнение
на вземанията по издадената заповед.
При наличие на валидно възражение, породило своите
правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят, съгласно
дадените от съда указания, е предявил установителни искове с предмет всички
вземания,
за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по посоченото дело.
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
е да установи, че ответникът, е потребител на топлинна енергия, че сградата,
където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична
проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна
енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните
отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи
цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
От представените по
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира ап. № 15, находяща се в гр. София, ж.к. „******, е
била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер.
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно
право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
От представения по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 93, том LXXIX, дело № 15729 от 22.07.1996
г. на нотариус с район на действие Софийския районен
съд, чието легитимиращото действие по
отношение на принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса,
се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху
топлоснабдения имот преди исковия период, както и че на 24.04.1997 г. е подал
молба-декларация за откриване на партида за топлоснабдения имот. По делото няма
данни имотът да е отчужден, поради което в качеството си на собственик на
процесния имот и въз основа на заявлението за откриване на партида ответникът
има и качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период на
основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, следователно е легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Притежаваното от
ответника право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие
на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор
за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на
договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените
публично известни Общи условия за продажба, които са съответно одобрени с
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и от
2014 г. и които са публикувани. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и
за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.
В срока за отговор на
исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът изрично е заявил, че не оспорва сумите
за начислена топлинна енергия, а и от представените по делото отчети на топлинния счетоводител, се установява,
че през процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия.
Съдът не следва да обсъжда заявеното с въззивната жалба оспорване на заключения
на вещи лица по СТЕ, тъй като такива не са допускани, изготвяни и приемани от
първата съдебна инстанция с оглед факта, че сумите за топлинната енергия са били
безспорни.
С оглед предмета на проверка, въведен с въззините
жалби и забраната по чл. 271, ал. 1 от ГПК, обстоятелствата относно количеството на доставената топлинна енергия в
топлоснабдения имот и нейната стойност не се предмет на проверка от въззивния
съд, като предвид безспорния характер на предпоставките за възникване на
процесното вземане и неговия размер, на разглеждане подлежи доводът на въззивника-
ищец във връзка с разрешението, дадено от първоинстанционния съд в обжалваното
решение по уваженото възражение за изтекла погасителна давност.
Както правилно е приел и първоинстанционният съд, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, буква „в”
от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
(Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към относимия период Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от
2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2
от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2,
т.е. общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, т.е паричното задължение на абоната за заплащане на
остойностената топлинна енергия действително възниква ежемесечно и периодично.
Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., като е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение в съда на 26.02.2019 г., поради което вземанията,
чиято изискуемост е възникнала в периода преди 26.02.2016 г. са погасени по
давност на основание чл. 114, ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай, както правилно
е приел и първоинстанционният съд, това са сумите за енергията за цялата 2015
г., тъй като тези вземания възникват с издаване на фактурата за съответния
месец според чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 31, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от
ОУ, а обстоятелството, че задълженията следва да бъдат платени след
оповестяването им по реда и в срока по чл. 33, ал. 1 от ОУ, тълкувайки
посочените разпоредби във връзка една спрямо друга и с оглед предходните
редакции на общите условия, има отношение единствено към момента, в който
длъжникът изпада в забава. Тъй като съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки, общата фактура
издадена на 31.07.2016 г. отразява цената на реално потребеното количество
топлинна енергия, но не може да промени давността на вземането за заплащане на
топлинната енергия за всеки отделен месец. С оглед изложеното възражението на
ответника, че вземанията за незаплатена ТЕ са частично погасени по давност е
основателно, поради което искът за разликата над получените 1405,79 лв. до
пълния предявен размер от 2274,55 лв., изчислени съгласно представените и
неоспорени от ответника съобщения към фактури, правилно е бил отхвърлен, поради което решението по иска за
главница е изцяло правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Правилни са и изводите на районния съд, относно
размера на претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за посочения период – от датата на
падежа на всяка фактура до крайната дата на исковия период – 15.02.2019 г.
Същото, определено по правилото на чл. 162 от ГПК с помощта на лихвен
калкулатор върху всяка главница считано от деня, следващ датата на която
длъжникът е изпаднал в забава, съобразявайки началния период на претенцията
предвид заявеното в исковата молба и до посочената от ищеца крайна датата, е в
общ размер на 218,17 лв., поради което искът е основателен и правилно е уважен.
Претенцията над посочената сума до пълния предявен размер от 351,89 лева е
неоснователна и правилно е била отхвърлена.
Доводът във въззивната жалба на ответника, че сумата
за услугата дялово разпределение не се дължи е неоснователен. На
основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.”
ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник „19 минути“ и вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от
12.03.2014 г., дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС.
Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. С оглед изложената правна рамка ищецът е
легитимиран да получи цената на услугата „дялово разпределение“.
От представения по делото
договор № 314-1 от 11.09.2002 г., сключен от представител на етажната
собственост, в която се намира имотът, и „Т.С.“ ЕООД, както и от приетите като
доказателства формуляри за отчети и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за топлоснабдения имот, се установява, че услугата „дялово разпределение“
е извършвана за процесния период от 01.01.2016 г. до 01.04.2018 г.,
а нейната стойност, определена по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза общо
на 62,60 лева, поради което правилно
първоинстанционният съд е признал съществуването на вземането. По отношение на
лихвата за забава в размер на 11,29 лева от датата на всяко просрочие до
01.05.2015 г. по делото са представени доказателства – констативни протоколи за
обявяване на дължимите суми, в това число и за заплащане на стойността на
дяловото разпределение, с оглед на което и при липса на оплаквания във
въззивната жалба относно поставянето на длъжника в забава за плащане на сумата,
решението и в тази част е правилно и следва да се потвърди.
Ето защо с оглед предмета на проверка, въведен с въззивните
жалби и липсата на други заявени относими към предмета на делото оплаквания,
въззивните жалби са неоснователни, а при съвпадение на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора, разноските за страните остават така, както са ги
сторили.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5434 от 08.01.2020 г., постановено по гр.
дело № 29892/2019 г., на Софийски районен съд, I ГО, 40 състав.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД, ЕИК ******, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.