№ 420
гр. Плевен, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20234400500209 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 ГПК.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна въззивна жалба от
О. И. С. с ЕГН********** чрез адв. Н. М. срещу Определение № 1021/ 06. 03.
2023 г. по гр. д. № 183/ 2023 г. по описа на РС- Плевен в частта, в която е
отказано освобождаването на частната жалбоподателка от внасянето на
държавна такса и от заплащането на деловодни разноски в производството по
делото. Твърди се, че са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 ГПК за
освобождаването на частната жалбоподателка от държавна такса предвид
нейното и на съпруга й имуществено състояние, поради което е отправено
искане за отмяна на определението на районния съд и за освобождаване на
частната жалбоподателка от внасяне на държавна такса в исковото
производство.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и обсъди доводите на частната жалбоподателка, счита, че частната
жалба е ДОПУСТИМА като подадена в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК
от надлежна страна срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване.
ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Пред районния съд е подадена искова молба от О. И. С. срещу „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК*** НА ОСНОВАНИЕ чл. 432, ал.1 КЗ
1
вр. чл. 52 ЗЗД с цена на иска 24 000 лв. и иск с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД с цена на иска 29, 30 лева обезщетение за имуществени
вреди.
С исковата молба е отправено искане за освобождаването на ищцата
от внасяне на държавна такса и деловодни разноски на основание чл. 83, ал.2
ГПК, за което е представена неколкократно декларация по чл. 83, ал.2 ГПК за
ищцата и съпруга й. Освен данните по декларацията съдът е изискал справки
за банковите сметки на ищцата и съпруга й, за притежавани недвижими
имоти, МПС и за получавано трудово възнаграждение. По делото са
постъпили данни, които кореспондират с декларацията по чл. 83, ал.2 ГПК, че
ищцата получава обезщетение за безработица в размер на 1600 лв. и съпругът
й получава ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. По
делото са налице данни за притежавани два автомобила от ищцата и съпругът
й, които са от 2007 г. Не са налице данни разполагат ли ищцата и съпругът й
със суми по банковите им сметки съгласно справки от БНБ, липсват данни и
за притежавани недвижими имоти. От декларацията по чл. 83, ал.2 ГПК става
ясно, че ищцата и съпругът й нямат значителни здравословни проблеми и
непълнолетни деца или други лица, за които да заплащат издръжка.
От данните по делото се установява, че общият размер на исковите
претенции е 24 029, 30 лв., съответно дължимата държавна такса при
предявяване на исковете е в размер на 961, 17 лв.
С обжалваното определение районният съд е приел, че въз основа на
ежемесечните доходи на съпрузите, притежаваните МПС и липсата на
здравословни проблеми и лица, за които да изплащат издръжка, ищцата е в
състояние да заплати дължимата държавна такса , поради което е оставила
без уважение молбата на ищцата по чл. 83, ал.2 ГПК.
Въззивният съд счита, че са налице предпоставките за
освобождаването на частната жалбоподателка от заплащане на държавна
такса при предявяване на иска и от деловодни разноски в производството
пред районния съд. Освен посочените по- горе доказателства, с частната
въззивна жалба е представено разпореждане на НОИ, от което е видно, че
частната жалбоподателка е получавала обезщетение за безработица в размер
на 1600 лв. ежемесечно до 08. 02. 2023 г. и след този период единственият
доход в семейството й е трудовото възнаграждение на съпруга в размер на
2
710 лв. ежемесечно.Представени са доказателства, че един от автомобилите
на частната жалбоподателка е бракуван, а за другия става ясно, че е с дата на
производство 2007 г., което значително понижава стойността му. Частната
жалбоподателка не притежава недвижи ми имоти и въз основа на тези данни
за месечните й доходи и на семейството й се налага изводът, че същата би
била сериозно затруднена да заплати дължимата държавна такса при
предявяване на иска по чл. 432, ал.1 КЗ и предстоящите деловодни разноски
за вещи лица, които са необходими за изясняване на предмета на спора, за
събиране на гласни и други доказателства относими към производството пред
районния съд. Следва да се има предвид, че с обжалваното определение съдът
е изложил мотиви само досежно възможностите на частната жалбоподателка
за заплащане на дължимата държавна такса при предявяване на исковете, но
не е съобразил и другите предстоящи разходи за частната жалбоподателка
като деловодни разноски във висящото исково производство.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл.
83, ал.2 ГПК за освобождаването на частната жалбоподателка като ищец в
първоинстанционното производство от заплащане на такси и разноски,
поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и следва
ищцата да бъде освободена от заплащане на такси и разноски на основание
чл. 83, ал.2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1021/ 06. 03. 2023 г. по гр. д. № 183/
2023 г. по описа на РС- Плевен В ЧАСТТА, в която е отказано
освобождаването на О. И. С. с ЕГН********** като ищец от внасянето на
държавна такса и от заплащането на деловодни разноски в
производството по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал.2 ГПК О. И. С. с
ЕГН********** като ищец в гр. д. № 183/ 2023 г. по описа на РС- Плевен
от внасянето на държавна такса и от заплащането на деловодни разноски
в производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4