№ 1851
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20241110202383 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЗК „ХХХ“ АД, ЕИК ХХХ, със седалище и
адрес на управление в гр. ХХХХХ, чрез юрк. Р., срещу Наказателно
постановление № Р-10-5/10.01.2024 г., издадено от Заместник-председател на
Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление
"Застрахователен надзор", с което на ЗК „ХХХ“ АД, ЕИК ХХХ на основание
чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и
чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ, вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. с параграф 1, т. 51 от
ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на сумата от 4000 (четири хиляди) лева за
нарушение на чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди
се, че административнонаказващият орган се е произнесъл по преписката
извън регламентирания в чл. 52, ал. 1 ЗАНН срок, с което е допуснал
съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че застрахователят не е
получил дължимата застрахователна премия като насрещна престация, срещу
1
която следва да изплати застрахователно обезщетение, като неплащането на
премията от датата на съставяне на опис на документите по щетата до
момента, следва да се счита за отказ от предявената претенция.
Въз основа на изложените аргументи се релевира искане към съда за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, алтернативно – да бъде
намален размерът на наложената имуществена санкция.
В съдебното заседание жалбоподателят ЗК „ХХХ“ АД, редовно призован,
не изпраща процесуален представител.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Х., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. Същата, от името на доверителя си,
моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана, като ангажира писмени бележки с подробни съображения във
връзка със законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на ЗК „ХХХ“ АД, ЕИК ХХХ, срещу Наказателно постановление
№ Р-10-5/10.01.2024 г., издадено от Заместник-председател на Комисията за
финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира следното:
На 24.08.2023 г. в КФН, Управление „Застрахователен надзор“, е
постъпила жалба с входящ № 91-02-750 от 24.08.2023 г. от А.В.С., в която се
съдържало оплакване срещу произнасянето с отказ по предявена пред ЗК
„ХХХ“ АД, ЕИК ХХХ претенция, регистрирана с № 0000-1201-22-000516,
заведена на основание договор за имуществена застраховка "...", обективиран
в полица № ХХХХХ.
2
На 04.09.2023 г. и на 20.09.2023 г. с писма от КФН били изискани
подробни писмени обяснения от ЗК „ХХХ“ АД по повод изложеното в
жалбата и заверени преписи от всички документи по горната претенция №
0000-1201-22-000516.
На 15.09.2023 г. и на 28.09.2023 г. с писма вх. № 91-02-750 в КФН
постъпил отговор на ЗК „ХХХ“ АД по поставените от КФН въпроси.
След проверка и анализ на предоставените от застрахователя документи
по преписката, било установено следното:
На 01.08.2022 г. пред ЗК „ХХХ“ АД, била предявена претенция № 0000-
1201-22-000516, вследствие на подадено „Уведомление за настъпило
застрахователно събитие“ от А.В.С. – представител на „ХХХХ“ ЕООД, за
изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на претърпяно
пътнотранспортно произшествие (ПТП) – настъпило на 29.07.2022 г., при
което били причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „ХХХ“,
модел „ХХХХХХХ“, с регистрационен № ХХХХХХХХХХХ. Завеждането на
претенцията към ЗК „ХХХ“ АД било основано на сключен договор за
имуществена застраховка „...“, обективиран в застрахователна полица №
ХХХХХ със срок на покритие от 22.03.2022 г. до 21.03.2023 г. включително.
На същата дата 01.08.2022 г., собственикът на увреденото имущество,
представил на застрахователя писмени доказателства, необходими за
установяване на претенцията по основание и размер.
На същата дата 01.08.2022 г. бил извършен оглед на вредите на
процесния лек автомобил, за което били съставени необходимите документи.
На същата дата 01.08.2022 г. от ползвателя на застрахователни услуги
били изискани доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че втората
вноска от застрахователната премия по договор за имуществена застраховка
„...“, обективиран в застрахователна полица № ХХХХХ, е изплатена.
След като се запознал с предоставените от ЗК „ХХХ“ АД доказателства,
съобразявайки гореизложените обстоятелства, свидетелят В. Р. Ш. приел, че
като не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 2 КЗ – в срок от 6 месеца
от датата на предявяването на претенцията, когато не са представени всички
доказателства по чл. 106 по застраховките по ал. 1, с изключение на
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, да се произнесе
3
по един от посочените в чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ начини - като определи и
изплати размер на обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано да
откаже плащане, на 02.02.2023 г. в гр. София дружеството извършило
нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ. Поради това на
24.10.2023 г., в присъствието на упълномощен представител на ЗК „ХХХ“ АД
и двама свидетели, св.Ш. съставил АУАН № Р-06-350/24.10.2023 г., в който
описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.
АУАН бил съставен в присъствието и на упълномощен представител на
дружеството – Димитър Димов и връчен на последния.
Освен това с Наказателно постановление № Р-10-250/13.10.2022 г. на
заместник председател на КФН, ръководещ направление застрахователен
надзор, на ЗК „ХХХ“ АД била наложена имуществена санкция по реда на чл.
644, ал. 1, т. 2 от КЗ за извършено друго нарушение на чл. 108, ал. 2 от КЗ.
Липсват твърдения за обжалването му, като Наказателното постановление е
влязло в сила на 01.11.2022 г., съгласно направеното върху същото
отбелязване.
Въз основа на АУАН № Р-06-350/24.10.2023 г., било издадено и
процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била
наложена имуществена санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева, на
основание на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, т. 2
КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ и чл. 648, ал. 1 КЗ, за извършено нарушение на
чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля В. Р. Ш.; писмена документация във връзка
с образуваната застрахователна претенция № 0000-1201-22-000516; Заповед
№ З-141/31.05.2023 г. на заместник председателя на КФН, ръководещ
управление "Застрахователен надзор"; НП № Р-10-250 от 13.10.2022 г. на
заместник-председателя на КФН.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. Съдът кредитира напълно показанията на св. В. Р. Ш. като намира
същите за пълни, логични и последователни. Установената от съда
4
фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с описаната такава в
процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен начин от приетите по
реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени към
административнонаказателната преписка.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Видно
от събрания доказателствен материал, безспорно се установява сключен
застрахователен договор между „ХХХХ“ ЕООД и застрахователното
дружество, настъпване на застрахователно събитие, както и датата на
завеждане на застрахователната претенция. Установиха се и предприетите
действия по оглед и оценка на материалните щети, поради настъпилото
застрахователно събитие. С категоричност по делото е установено, че до
момента на осъществяване на проверка от страна на контролните органи
спрямо застрахователното дружество, не е имало произнасяне по заведената
застрахователна претенция.
Следва да се посочи, че между страните липсва спор по фактите,
изложени в обжалваното НП, доколкото дружеството-жалбоподател оспорва
единствено приложението на материалния и процесуалния закон от страна на
наказващия орган, но не и фактите, посочени в наказателното постановление.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване, е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН
препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е
за него. Отразените в акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.
5
Същите не се считат за установени до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на
процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № З-
141/31.05.2023 г. на заместник председателя на КФН, ръководещ управление
"Застрахователен надзор" се установява, че актосъставителят В. Р. Ш. е
оправомощен от заместник председателя на КФН по реда на чл. 647, ал. 1 КЗ
да съставя АУАН по КЗ. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 647, ал. 2 КЗ – заместник-председателя
на КФН.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. В тази
връзка следва да бъде посочено, че установяването на нарушението и
нарушителя от страна на КФН е станало едва с представянето на изисканите
от ЗК „ХХХ“ АД писмени обяснения и доказателства с писмо с вх. № 91-02-
750/28.09.2023 г. на изпълнителния директор на ЗК „ХХХ“ АД. Именно от
тази дата е започнал да тече законоустановеният 3-месечен срок по чл. 34, ал.
1 ЗАНН за съставяне на АУАН, като е видно, че към датата на издаването му
(24.10.2023 г.) този срок не е бил изтекъл. В този смисъл практиката на АССГ
е константна – Решение № 1803/20.03.2014 г. на IV-ти касационен състав;
Решение № 1715/17.03.2014 г. на VI-ти кас. състав; Решение №
1580/12.03.2014 г. на IX-ти кас. състав; Решение № 2233/04.04.2014 г. на XII-
ти кас. състав; Решение № 1513/11.03.2014 г. на II-ри кас. състав; Решение №
880/17.02.2014 г. на III-ти кас. състав и т. н.
Спазен е и 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на
наказателното постановление, считано от съставянето на АУАН, както и 2 -
годишният срок от извършване на нарушението. Същевременно АУАН и НП
съдържат всички задължителни реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в
съдържанието им.
6
За пълнота на изложението и във връзка с доводите на въззивника е
необходимо да бъде посочено, че според чл. 52, ал. 1 от ЗАНН наказващият
орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в
месечен срок от получаването й. Неспазването на този срок обаче не води до
прекратяване на административното производство, нито до
незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като срокът по чл.
52, ал. 1 ЗАНН не е преклузивен, а е инструктивен и осигурява единствено
бързото произнасяне на административните органи по преписките.
По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото
въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни
изисквания на ЗАНН.
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и с оглед правилното приложение на материалния закон.
В хода на административнонаказателното производство с АУАН № Р-
06-350/24.10.2023 г. и НП № Р-10-5 от 10.01.2024 г. на жалбоподателя ЗК
„ХХХ“ АД е повдигнато административнонаказателно обвинение за
извършено нарушение на чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ - произнасяне по
застрахователна претенция № 0000-1201-22-000516 по имуществена
застраховка "..." след изтичането на максималния срок от шест месеца от
предявяване на претенцията, независимо дали са представени всички
необходими за определяне на основанието и размера на претенцията
доказателства. Нарушаването на визираното законовоустановено задължение
на застрахователните дружества е скрепено с налагането на санкция на
основание чл. 644 КЗ.
От събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност по
безспорен начин се установи, че въззивникът ЗК „ХХХ“ АД не е изпълнил
законовото си задължение по чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ в срок от 6 месеца от
датата на предявяването на претенцията № 0000-1201-22-000516, да се
произнесе по един от посочените в чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ начини - като
определи и изплати размер на обезщетение или застрахователна сума, или
мотивирано да откаже плащане.
Фактическите рамки на обвинението се базират на обстоятелството, че
щета с посочения по-горе номер е била заведена на 01.08.2022 г., от която
дата започва да тече установеният в чл. 108, ал. 2 КЗ срок от шест месеца за
7
окончателно произнасяне по претенцията по някой от изброените в чл. 108,
ал. 1 КЗ начини, а именно – чрез определяне и изплащане на обезщетение или
чрез постановяване на отказ за изплащане на такова. Видно от нормата на чл.
108, ал. 2 КЗ, законовата разпоредба определя максимален срок за
произнасяне по застрахователните претенции по застраховките, изброени в
ал. 1, сред които попада под хипотезата на т. 3, Раздел II, буква А на
Приложение № 1 към КЗ и претенцията по имуществена застраховка на МПС,
каквато е настоящата, като същата не представлява голям риск по аргумент за
обратното от § 1, т. 31, б. В на ДР на КЗ. Срокът за произнасяне по
застрахователна претенция № 0000-1201-22-000516 от страна на
застрахователното дружество е започнал да тече от 01.08.2022 г. – денят, на
който е предявена претенцията. При това крайният срок за произнасяне се
явява 01.02.2023 г. съответният ден на месеца, в който изтича срокът,
независимо дали са представени или не всички доказателства. Правилно АНО
е определил датата на извършване на нарушението, а именно 02.02.2023 г.
Основният аргумент на жалбоподателя е, че причината да не се
произнесе по претенцията е липсата на заплащане на дължимата
застрахователна премия. Следва обаче изрично да се изтъкне, че разпоредбата
на чл. 108, ал. 2 КЗ регламентира максимален срок за произнасяне от шест
месеца именно в случаите, когато не са представени всички необходими
доказателства, с оглед на което възраженията на жалбоподателя в
противоположния аспект са изцяло неоснователни. Следва да се отбележи
също така, че обстоятелството, че втората вноска по застрахователната
премия не е била заплатена, не освобождава от задължение застрахователя да
се произнесе по застрахователната претенция в посочения срок по един от
визираните в закона начини, в това число и с отказ. Поради това, с
бездействието си дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 108, ал. 2, вр.
ал. 1 от КЗ, респективно и правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение на
КЗ в съответствие с нормата на чл. 644 от КЗ.
Предвид изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е
приложил материалния закон и правилно е квалифицирал извършеното
административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1
КЗ.
8
С оглед обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството –
жалбоподател носят обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се
обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно
нарушение.
Наказващият орган правилно е определил санкцията за така извършеното
административно нарушение, съобразно разпоредбата на чл. 644, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 КЗ, която предвижда при "повторност" налагането на имуществена
санкция в размер от 2000 до 40 000 лева. В случая е налице "повторност" на
извършеното нарушение по смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, доколкото
административното нарушение е извършено в 1-годишен срок от наказването
на ЗК „ХХХ“ АД за същото нарушение с НП № Р-10-250 от 13.10.2022 г. на
заместник-председателя на КФН, влязло в сила на 01.11.2022 г.
Следва да се посочи, че извършването на нарушението в условията на
"повторност" касае определяне размера на наказанието по смисъла на чл. 57,
ал. 1, т. 7 ЗАНН, поради което и не е необходимо това обстоятелство да е
посочено в АУАН съгласно разпоредбата на чл. 42 ЗАНН (в този смисъл
Решение № 880/17.02.2014 г. по описа на III-ти кас. състав; Решение №
1803/20.03.2014 г. по описа на IV-ти кас. състав; Решение № 289.14.01. 2014 г.
по описа на III-ти кас. състав и т. н.). С оглед на това, по никакъв начин с
непосочването на признака "повторност" в АУАН не е било ограничено или
нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като са му били вменени
всички съставомерни признаци на процесното административно нарушение
по чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ.
В случая административното наказание на дружеството-жалбоподател за
извършеното административно нарушение е било определено чрез налагане
на имуществена санкция в размер на 4000 лева, който размер надвишава
законоустановения минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 644, ал. 2 КЗ. В
атакуваното НП са изложени съображения за индивидуализиране на
наказанието в посочения размер, които съдът напълно споделя. Безспорно
забавянето повече от една година за произнасяне по предявената претенция
представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, което обуславя
определяне на санкцията в завишен размер от 4000 лева. С оглед на това,
обжалваното НП се явява законосъобразно и в тази си част, като
възраженията на дружеството-жалбоподател за намаляване на размера на
9
санкцията се явяват неоснователни.
Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за
квалифициране на нарушението като „маловажно“ такова. С Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение
относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните
или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба
се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно
разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един
случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче,
предвид обстоятелството, че нарушението по чл. 108, ал. 2 КЗ е формално, на
просто извършване, се явяват ирелевантни съображения за липсата на
настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил
в състава на нарушението настъпването на такива. При преценка характера на
извършеното административно нарушение по чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1 КЗ и
неговите обективни проявления съдът не може да приеме, че в случая се
касае за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. На първо място следва да се
отчете значимостта на регулираните обществени отношения в сферата на
застраховането и презастраховането. В този смисъл разпоредбата на чл. 108,
ал. 2 КЗ се явява гаранция за защита интересите на потребителите, чрез
осигуряване на своевременното и ефективно произнасяне по
застрахователните претенции, в контекста на целите по чл. 2 от КЗ –
осигуряване защита на интересите на потребителите на застрахователни
услуги и създаване на условия за развитието на стабилен, прозрачен и
ефективен застрахователен пазар. Съобразно изложеното съдът счита, че с
неизпълнението на задължението си по чл. 108, ал. 2, вр. ал 1 КЗ ЗК „ХХХ“
АД е засегнало в значителна степен обществените отношения, обект на
защита от визираната разпоредба.
Обобщавайки гореизложеното, административнонаказващият орган
правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното
административно нарушение не представлява маловажен случай.
10
По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
При този изход на спора, претенцията на Комисията за финансов надзор
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна,
като последното следва да бъде определено в размер на 80,00 лева, на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-5/10.01.2024 г.,
издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН),
ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на ЗК „ХХХ“ АД,
ЕИК ХХХ на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от
ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ, вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ,
вр. с параграф 1, т. 51 от ДР на КЗ, вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 4000
(четири хиляди) лева за нарушение на чл. 108, ал. 2, вр. ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „ХХХ“ АД, ЕИК ХХХ, със седалище и адрес на
управление в гр.ХХХХХ, да заплати на Комисията за финансов надзор,
сумата в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на въззиваемата страна по
настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12