№ 46
гр. гр. Добрич, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500774 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 261535/24.08.2021 год. на П. СТ. Б., от гр. Г.Т., ул. ***, с ЕГН
********** срещу решение №260070 /21.07.2021 год. по гр.д.№ 238/2020 год.
на Районен съд КаВ.,с което е осъден да заплати на П. Й. П.,от гр. В., ул. ***,
с ЕГН **********, сумата общо от 1134.22 лева, от които : 1./567.11 лева
представляваща 1/8 част от получената от него рента за стопанската 2017-
2018 год. и 2./567.11 лева, представляваща 1/8 част от получената от него
рента за стопанската 2018-2019 год. от „***“ ООД за ползването на нива с
площ от 50.410 дка, съставляващо имот №*** в землището на гр.Ш., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2020
год., до окончателното изплащане на вземането; сумата общо от 114.40 лева,
от които 3./86.00 лева, представляващи обезщетение за забава плащането на
сумата от 567.11 лева за периода от 01.01.2019 год. – 30.06.2020 год. и сумата
от 4./28.40 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на сумата
от 567.11 лева за периода от 01.01.2020-30.06.2020 год.
1
Отправено е искане за обезсилване ,евентуално отмяна на обжалваното
решение с доводи ,че не въззивника , а трето лице-Н.П.С. е бил собственик на
земеделския имот, то е сключило договора за аренда с “***“ ООД като
едноличен собственик , а не като пълномощник на въззивника и то е
получавало рентните плащания от арендатора. С оглед на горното
,недопустимо претенцията на П.П. била разгледана като такава в приложното
поле на вещното право- чл.30 ал.3 от ЗС, а не като облигационна по чл. 55
или чл. 59 от ЗЗД. Даже в случая да бил приложим ЗС, то съгласно чл.31 ал.2
от ЗС обезщетението било дължимо от датата на писменото поискване,
каквото освен исковата молба до въззивника не било отправяно. КРС
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила като зачел
направени искания и възражения на ищеца, вкл. за събиране на
доказателства, въпреки настъпила преклузия, а фактическите си констатации
и правни изводи съдът направил ,без да обсъди всички събрани по делото
доказателства.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
връчено на дата 06.08.2021 год., жалба рег.№ рег.№ 261535/24.08.2021 год.
,изпратена по пощата на дата 19.08.2021 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК, във връзка с чл.62 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна П. Й. П. счита жалбата за неоснователна и
настоява да не бъде уважавана. С влезли в сила съдебни решения било
установено както правото му на собственост върху 1/8 ид. част от
земеделския имот, така и правото му на припадащата се част от добивите му
за друг период от време . Сделката, по силата на която третото лице Неделчо
Стефанов се легитимирало като собственик на земеделския имот била
призната за относително недействителна по отношение на П.П., поради което
без значение било ,кой е сключил договора за аренда и че П.Б. реализирал
плодовете от съсобствената вещ, предоставяйки ги на своя син.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи ,както следва:
Предявените от П. Й. П. срещу П. СТ. Б. искове са осъдителни за суми,
съставляващи част от получени за стопанските 2017-2018 год. и 2018-2019
год. арендни плащания за съсобствен на страните земеделски имот,съответна
на правата на ищеца в съсобствеността от 1/8 ид.ч.,както и искове за
2
суми,съставляваща обезщетение за забавеното плащане на главните
задължения.
Изложени са твърденията за съвместно притежаване от страните по
наследствено правоприемство от П.К. Б. на правото на собственост върху
земеделски имот №*** с площ от 50.410дка.Правата на всяка от тях в
съсобствеността били установени с влязло в сила съдебно решение по чл.344
ал.1 от ГПК.През стопанските 2017/2018 год. и 2018/2019 год. ,земеделския
имот бил отдаден по аренда на “***“ООД .Ответникът получавал рентата от
тази нива,възлизаща на 90 лв./дка за всяка от стопанските години,а именно по
9 073.80 лв.Ответникът дължал на ищеца частта от доходите на
имота,съответна на правата му в съсобствеността, т.е. 1/8 ид.ч. от арендното
плащане за всяка година,равняваща се на сумата от 1 134.22 лв. Посочено е
,че П. СТ. Б. е получавал рентата чрез своя син Н.П.С. ,на когото бил
прехвърлил собствеността върху земеделския имот.С влязло в сила съдебно
решение ,сделката била обявена за относително недействителна по
отношение на ищеца,поради което гражданските плодове ,получавани за този
имот, били дължими от П. СТ. Б..
Ответникът П. СТ. Б. не е депозирал в срока и по реда на чл. 131 от ГПК
отговор на исковата молба.
Липсва спор между страните, че с влязло в сила на 25.11.2013 год.
решение по гр.д.№172/2003 год. на КРС е допусната съдебна делба на
процесния земеделски имот, като правата на страните в съсобствеността му са
определени на 1/ 8 ид.ч. за ищеца и на 2/8 ид.ч. за ответника.
Липсва спор между страните ,че с влязло в сила на дата 04.12.2015 год.
решение №96/07.04.2015 год. по в.гр.д.№141/2015г. на ДОС по реда на чл. 76
от ЗН е обявена недействителността по отношение на П. Й. П. на извършената
от П. СТ. Б. и С.К. Б. на Н.П.С. продажба на нива с площ 50. 410 дка- имот
№***.
Установява се по делото със заключение на вещо лице,че за
стопанските 2017/2018 год. и 2018/2019 год. ,“***“ ООД не е изплащала
арендните възнаграждения на ответника П. СТ. Б., а на неговия син Н.П.С..
Съсобствеността предполага съпритежание на правата на
съсобствениците в дадено съотношение, от което произтичат определени
правни последици – относно непосредственото ползване на общата вещ,
3
придобиването и разпределението на плодовете от нея, понасянето на
разноските за запазването й, правото това състояние да бъде прекратено чрез
делба. Ако съсобственик получава доходи от общия имот, като го ползва не
лично, а отдавайки възмездно ползването другиму, всеки друг съсобственик
може да иска от него получаване на припадащата му се част от тези доходи.
Отношенията се уреждат съгласно правилото на чл. 30 ал. 3 от ЗС,във връзка
с чл.93 от ЗС ,като получилият доходите дължи да възмезди останалите
съсобственици за полагащата им се (съобразно квотите в съсобствеността)
част от реализираните доходи.
За да е налице вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС не е важно как и защо е
използвана общата вещ, вкл. кой е извършил управителното действие по
отдаване под наем, аренда на съсобствените имоти, а само дали ползващият
съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от
ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от
ползването на която последният е бил лишен.Горното по делото не се
установява,напротив няма спор между страните,че доходите от земеделския
имот са получени от трето лице Н.П.С.,което обуславя неоснователност на
претенцията.
Правноирелеватно е в случая,че основание за получаване на
доходите от това лице е сделка,сключена с ответника и призната на основание
чл. 76 от ЗН за относително недействителна по отношение на ищеца.В
мотивите на т.1 от тълкувателно решение № 1/19.05.2004 год. по гр.д.№
1/2004 год. на ОСГК е посочено,че приложението на разпоредбата на чл. 76
ЗН е свързано с упражняването и реализирането на потестативното право на
делба. Възможността всеки извън делбения процес или иск за собственост да
се позове на тази недействителност логически противоречи на защитната
функция на нормата, охраняваща интересите на сънаследниците по
отношение на общите сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане
и запазването им в сънаследствената делбена маса. Систематичното място на
чл. 76 ЗН и граматичното тълкуване на нормата сочат, че основната й
защитна функция касае определен кръг лица при определени условия - само
сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, породена
при наследяване.Недействителността по чл. 76 ЗН не е абсолютна
недействителност, нищожност за извършен от сънаследник, несъобразен със
закона акт на разпореждане със сънаследствената вещ, а признато право за
4
защита срещу едно валидно разпореждане, дадено в полза на определен кръг
правни субекти да поискат незачитане на последиците му при ликвидиране
съсобствеността върху сънаследствени имущества.
При съобразяване на горните постановки, в производството по чл. 30
ал.3 от ЗС,във връзка с чл. 93 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД,ищецът не може да се
позовава на последиците на относителната недействителност по чл. 76 от
ЗН,като претендира,че по отношение на него следва да се счете, че доходите
от земеделския имот са получени от съсобственика,разпоредил се със
сънаследствения имот. Горното противоречи и на правната характеристика на
осъдителните искове по чл. 30 ал. 3 от ЗС във връзка с чл. 93 от ЗС- частна
хипотеза на неоснователното обогатяване ,при което има неоснователно /от
гл. т. на закона/ разместване на имуществени блага между правните сфери на
съсобственика, лишен от припадащите му се ползи/доходи/ и съсобственика,
който ги е получил.
Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено и на
основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде отменено и предявените искове
отхвърлени.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260070 /21.07.2021 год. по гр.д.№ 238/2020 год. на
Районен съд КаВ.,в частта на уважаване на исковете по чл. 30 ал.3 от ЗС,във
връзка с чл. 93 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД на П. Й. П. срещу П. СТ. Б.,както и в
частта на осъждането на П. СТ. Б. да заплати на П. Й. П. съдебно-деловодни
разноски в размер на 340 лв.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Й. П.,от гр. В., ул. ***, с ЕГН **********
срещу П. СТ. Б., от гр. Г.Т., ул. ***, с ЕГН ********** искове да му бъде
заплатена сумата общо от 1134.22 лева, от които : 1./567.11 лева
представляваща 1/8 част от получената от него рента за стопанската 2017-
2018 год. и 2./567.11 лева, представляваща 1/8 част от получената от него
рента за стопанската 2018-2019 год. от „***“ ООД за ползването на нива с
площ от 50.410 дка, съставляващо имот №*** в землището на гр.Ш., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2020
5
год., до окончателното изплащане на вземането; сумата общо от 114.40 лева,
от които 3./86.00 лева, представляващи обезщетение за забава плащането на
сумата от 567.11 лева за периода от 01.01.2019 год. – 30.06.2020 год. и сумата
от 4./28.40 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на сумата
от 567.11 лева за периода от 01.01.2020-30.06.2020 год.
ОСЪЖДА П. Й. П.,от гр. В., ул. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.
СТ. Б., от гр. Г.Т., ул. ***, с ЕГН ********** сумата от 100 лв.,сторени
съдебно-деловодни разноски в производството пред ДОС-заплатена ДТ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6