Решение по гр. дело №7525/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23472
Дата: 22 декември 2025 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20251110107525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23472
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110107525 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Образувано е по искова молба на „С.И.Г.“ ООД с ЕИК: *********,
доуточнена с молба с вх. № 65031/26.02.2025 г., срещу М. Л. Т., с ЕГН:
**********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищеца сумата от общо 985,30 лева – главница,
представляваща дължима сума на основание раздел IV от договори за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в: 1/ нотариален акт №
187, том I, рег. № ***, дело № 149/2022 г. на нот. К.Б., рег. № **** на НК /за
имот № *******/, 2/ нотариален акт № ***, том I, рег. № ******, дело
№ 150/2022 г. на нотариус К.Б., рег. № **** на НК /за имот № ********/ и 3/
нотариален акт № ***, том 2, рег. № ***, дело № 258/2022 г. на нотариус К.Б.,
рег. № **** на НК /за имот № ********/, която сума ответницата е получила
авансово като наемна цена на два поземлени имоти с предназначение
земеделски земи с идентификатори № ******* и ******** по КККР на с. С,
общ. СТР., предмет на посочените сделки по покупко продажба, обективирани
в нотарилните актове, въз основа на договори за аренда с трети лица – като
сумата е за стопанската 2021/2022 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.
№ 66275/2024 г. на СРС – 04.11.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски.
С молба от 17.11.2025 г., депозирана преди първо съдебно заседание,
ищецът е направил частично оттегляне на исковата си претенция – като е
посочил, че предявява същата в размер от 450 лева. В тази връзка и за
1
разликата до пълния първоначален размер от 985.30 лева или за сумата от
535.30 лева производството подлежи на прекратяване поради оттегляне на
иска.
Ищецът твърди, че между М. Л. Т. и И.Л.Т., като продавачи и „С.И.Г.“
ООД, като купувач, е сключен договор за покупко - продажба на земеделски
земи, обективиран в нотариален акт № 187, том 1, peг. № ***, дело №
149/2022 г. на нотариус К.Б., peг. № **** на НК, район на действие Районен
съд – Горна Оряховица, с предмет поземлен имот с идентификатор № *******
по КККР на с. С, общ. СТР., с площ 5003 кв.м., представляващ нива, 5
категория, местност „Г.“.
Сочи също, че на 24.03.2022 г. с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № ***, том 1, peг. № ******, дело № 150/2022 г.
на нотариус К.Б., peг. № **** на НК, район на действие Районен съд - Горна
Оряховица, М. Л. Т. и И.Л.Т. са продали на „АС ЛЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД
земеделски земи, сред които и поземлен имот с идентификатор № ******** по
КККР на с. С, общ. СТР., с площ 4997 кв.м., представляващ нива, трета
категория, местност „О“. Впоследствие „АС ЛЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД е
продал на „С.И.Г.“ ООД с нотариален акт № ***, том 2, peг. № ***, дело №
258/2022 г. на нотариус К.Б., peг. № **** на НК, район на действие Районен
съд - Горна Оряховица посочения поземлен имот – нива, трета категория, с
идентификатор ********.
Поддържа, че в пункт III от всички изброени нотариалните актове,
страните са постигнали съгласие, че правото върху дължимата наемна/арендна
вноска за текущата стопанска година принадлежи на купувача, а съгласно
раздел IV, страните са постигнали съгласие, че ако за продаваните недвижими
имоти има сключен договор за аренда или наем, то продавачите, чрез
пълномощника си, заявяват, че дават съгласието си купувачът да получи
полагащото се арендно/наемно плащане за съответната и следващи стопански
години. Ако същото е получено авансово, за срока на договора за наем/аренда,
то същото следва да бъде върнато на купувача от продавачите в размера на
полученото наемно/арендно плащане за съответния период. Излага, че
тълкувайки посочената договорна клауза следва изводът, че след като
процесните недвижими имоти са придобити през 2022 г., то текущата
стопанска година се явява 2021/2022 г., а двамата продавачи са поели
задължение да върнат процесната сума за арендно или наемно плащане на
купувача на процесния ниви.
Твърди, че след придобиване на собствеността върху двете ниви, с
уведомление № 51/26.05.2022 г. купувачът „С.И.Г.“ ООД е уведомил
наемателя И.Л.М. за настъпилата продажба на наеманите от него ниви,
поради което и следва да заплаща на новия собственик наемната вноска и му е
отправило покана да я заплати на ищцовото дружество. В отговор наемателят
е посочил, че рентата за стопанската 2021/2022 г. е изплатил преди изпращане
на уведомлението на бившия собственик на нивите – М. Л. Т., като също така
е представил и документи за заплащане на рентата в размер на 985,30 лв.
Въз основа на посоченото, излага, че право да получи арендните
2
плащания за стопанската 2021/2022 г. за двете ниви с идентификатори *******
и ******** по КККР на с. С, община СТР. въз основа на договорите за
покупко-продажба на посочените ниви, има купувачът „С.И.Г.“ ООД, но
въпреки това един от продавачите – М. Л. Т. – е получила цялото арендно
плащане в размер на 985,30 лева.
Поддържа, че доколкото според посочените договори за продажба,
продавачите имат задължение да върнат на купувача получено плащане на
наемна цена или арендно плащане по договора за наем и доколкото от
граматическото тълкуване на договора посоченото задължение е уговорено
като солидарно, а също така вземайки предвид, че ответницата е получател на
сумите за арендни плащания, тя е задължена да върне получените суми на
ищеца на основание изброените договорни клаузи от всеки от договорите за
покупко – продажба.
С оглед всичко изложено ищецът моли съдът да уважи предявения
установителен иск, като издаде съдебно решение, в което да признае за
установено, че ответницата М. Л. Т. дължи на ищеца „С.И.Г.“ ООД сумата от
985,30 лева. Претендира разноски.
С исковата молба са представени следните писмени доказателства:
Нотариален кат за покупко-продажба на недвижим имот № 187, том I, рег. №
***, дело № 149 от 2022 г. по описа на нот. К.Б., рег. № **** на НК;
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. №
******, дело № 150 от 2022 г. по описа на нот. К.Б., рег. № **** на НК;
Нотариален акт № ***, том II, рег. № ***, дело № 258 от 2022 г. по описа на
нот. К.Б., рег. № **** на НК; уведомление № 51/26.05.2022 г. от „С.И.Г.“ ООД
до И.Л.М.; разписка за приемане на паричен превод рег.№ ********* oт
05.01.2022 г. на „Български пощи“ ЕАД – 2 бр.; разписка за машинна
обработка с ИД ******** – лице и гръб; известие за доставяне на пратка с ИД
******* и копие на пощенски плик със същото клеймо с отбелязване
„непотърсена“; покана от адв. Р. Т. до М. Л. Т.; товарителница на „Еконт
Експрес“ ООД за пратка с № ********.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото М. Л. Т., е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се
оспорва като недопустим, евентуално – като неоснователен. Признава, че през
месец март и май 2022 г. в офиса на Земеделска компания „Сердика“ е продала
двата недвижими имота – ниви, получени от ищцата по наследство от нейните
родители. Оспорва обаче да е предоставяла ползването на двете продадени
ниви с договор за аренда, нито друг съсобственик или нейните родители да са
сключвали такъв договор, нито да е получавала арендно плащане в посочения
размер от 985,30 лв. на година. Твърди, че преди да почине, нейният баща е
казал на ищцата, че И.Л.М. от с. С му дължи пари, затова след неговата смърт
ищцата и нейният брат като наследници са потърсили паричната сума от
И.М.. Излага, че посочения дълг не е за аренда или рента, а е друго
задължение.
Поддържа, че никога не е виждала приложената бележка, на която на
ръка е записано „рента за 2022 г.“ и няма никакво отношение към него.
3
Излага твърдения, че не е получила нотариалната покана на ищеца, тъй
като тя е изпращана на постоянния адрес в ж.к. „Д“, а считано от 2017 г.
ответницата твърди, че вживее на друго място – в ж.к. „С“.
Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли иска като
неоснователен по посочените съображения.
Като приложения към отговора на исковата молба са представени
незаверени писмени доказателства, идентични с представени от ищеца
документи.
По делото от трето лице Общинска служба „Земеделие“ – СТР. е
представен договор за наем № 17/15.06.2021 г. за стопанската 2021/2022 г. за
имоти в с. С, община СТР. с № ***** /съответен на имот с идентификатор
******* – с площ 5 003 дка/ и с № ***** /съответен на имот с идентификатор
******** – с площ 4 997 дка/.

От ответницата по делото не са ангажирани никакви доказателства.
В съдебно заседание, проведено на 18.12.2025 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище, в което счита иска за
доказан и иска същият да бъде уважен.
Ответникът – редовно призован, не се явява и не изпраща представител
като не изразява и допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищеца „С.И.Г.“ ООД с ЕИК: ********* е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника за вземане, част от което е предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 35630/12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 66275/2024 г. по описа на СРС.
Последната е връчена на длъжника.
От представени по делото копия от 1/ нотариален акт № 187, том I, рег. №
***, дело № 149/2022 г. на нот. К.Б., рег. № **** на НК - за имот № ******* /
предишен номер *****/ с площ от 5003 кв.м.– от 24.03.2022 г.; 2/ нотариален
акт № ***, том I, рег. № ******, дело № 150/2022 г. на нотариус К.Б., рег.
№ **** на НК – за имот № ******** /предишен номер *****/ с площ от 4997
кв.м. – от 24.03.2022 г. и 3/ нотариален акт № ***, том 2, рег. № ***, дело №
258/2022 г. на нотариус К.Б., рег. № **** на НК – за имот № ********
/предишен номер *****/ с площ от 4997 кв.м. – от 11.05.2022 г. се установява,
че ищцовото дружество „С.И.Г.“ ООД е придобило като купувач чрез
договори за покупко продажба, обективирани в посочените нотариални актове
собствеността върху два имота – имот с идентификатор № ******* /
предишен номер *****/ с площ от 5003 кв.м. и имот с идентификатор №
******** /предишен номер *****/ с площ от 4997 кв.м. – по КККР на с. С,
общ. СТР.. Продавачи по сделката за имот с идентификатор № ******* са
лицата М. Л. Т. и И.Л.Т., като вторият имот / с идентификатор № ******** /
4
дружеството „С.И.Г.“ ООД е придобило от трето лице, на което имотът е бил
продаден с НА от 24.03.2022 г. отново от М. Л. Т. и И.Л.Т..
Във всеки от трите договора страните са постигнали уговорка в случай,
че за продаваните недвижими имоти има сключен договор за аренда или наем,
то продавачите приемат купувачът да получи полагащото се арендно/наемно
плащане за съответната и следващи стопански години. Ако плащането вече е
получено авансово, за срока на договора за наем/аренда, то същото да бъде
върнато на купувача от продавачите в размера на полученото за съответния
период.
Предвид обстоятелството, че сделките са сключени през пролетта на
2022 г. за текуща стопанска година се приема 2021/2022.
Видно от договор за наем № 17/15.06.2021 г., представен от Община СТР.
лицето И.Л.М. като наемател е сключило с ответницата М. Л. Т. и брат й
И.Л.Т. /ответницата сама сочи в отговора си, че Илиян Ташев е неин брат/ като
наемодатели договор за наем с предмет два имота в с. С, община СТР. – а
именно имот с № ***** /съответен на имот с идентификатор ******* – с площ
5 003 дка/ и имот с № ***** /съответен на имот с идентификатор ******** – с
площ 4 997 дка/ т.е. обща площ от 10 000 кв.м или 10 дка. Страните са
уговорили наем от 45 лева на декар за стопанската 2021/2022 г. или общо 450
лева / 10 дка х45 лева/ - платим до 30.11.2022 г.
Поради това с уведомление от 26.05.2022 г. ищцовото дружество „С.И.Г.“
ООД се е обърнало към И.Л.М. за получаване на наемното плащане, предвид
уговорката в продажбените договори. Лицето И.Л.М. обаче е отговорило, че
сумите са вече заплатени на ответницата М. Л. Т..
В тази връзка по делото са представени записка от „Български пощи“,
видно от която И.Л.М. е заплатил на М. Л. Т. сумата от 985.30 лева. Съгласно
разписка с печат сумата е за рента за 2022 г. за имоти в с. С.
Поради това ищецът е изпратил покана и до ответницата за заплащане на
сумата, но поканата така и не е получена.
Независимо от указанията в определение № 29801/14.07.2025 г.
ответницата М. Л. Т. не навежда нито конкретни твърдения, нито пък
доказателства между неин наследодател и лицето И.Л.М. да има някакво
друго облигационно отношение извън процесния договор за наем.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Искът е с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 415 от ГПК –
за установяване вземането на ищеца към ответника за връщане на авансово
получено наемно плащане съгласно договори за покупко продажба в размер на
450 лева, за което е издадена заповед № 35630/12.11.2024 г. по ч.гр.д. №
66275/2024 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е
депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
5
тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
Доколкото първоначално искът е бил за сумата от 985.30 лева, но е
последвал частично оттегляне на иска – преди първо по делото съдебно
заседание, за което съгласие на ответницата не е нужно – то делото следва да
бъде прекратено за сумата от 535.30 лева.
В тежест на ищеца е да установи, че М. Л. Т. е получила от И.Л.М.
посочена сума от 450 лева като наемно плащане за стопанската 2021/2022 г. на
земеделски земи с идентификатори ******* и ******** по КККР на с. С,
община СТР., сключване на договор за продажба на посочените земеделските
земи, по който М. Т. / заедно със своя брат И.Л.Т./ е продавач, а ищецът
„С.И.Г.“ ООД е купувач, както и твърдените клаузи във всеки от догвоорите за
продажба, съгласно които направени наемни плащания за процесния период се
дължат на купувача на имота, а в случай, че наемно плащане е получено от
продавача е дълъжен да го върне на купувача.
От своя страна в тежест на ответницата е да установи възраженията си и
в частност, че сумата, получена от лицето И.Л.М. е платена на друго правно
основание, различно от договор за наем на процесните два имота.
В случая страните не спорят, а и от представените по делото
доказателства се установява, че между М. Л. Т. и И.Л.Т., като продавачи и
„С.И.Г.“ ООД съответно „Ас ленд мениджмънт“ ЕООД като купувачи, са
сключени договори за покупко продажба на имот с идентификатор *******
съответно на имот с идентификатор ******** по КККР на с. С, община СТР. –
на 24.03.2022 г. Впоследствие на 11.05.2022 г. имот с идентификатор ********
също е придобит в собственост от „С.И.Г.“ ООД.
Липсва спор, а и от приложения документ за плащане през „Български
пощи“, се установява, че на 05.01.2022 г. ответницата М. Л. Т. е получила от
лицето И.Л.М. сумата от 985.30 лева.
От своя страна ответницата не ангажира никакви доказателства в полза
на своите твърдения – че в действителност между неин наследодател/респ. нея
и брат й, от една страна, и лицето И.Л.М., от друга страна, е имало друго
облигационно отношение, освен това, обективирано в договор за наем №
17/15.06.2021 г., представен от Община СТР.. Ответницата не оспорва
получаване на сумата от 985.30 лева, нито оспорва, че е получила сумата
изцяло – т.е. макар сумата да се е дължала от И.Л.М. на ответницата М. Л. Т. и
на брат й И.Л.Т., то сумата е получена и за двамата в пълна стойност именно
от ответницата - която сама сочи, че двамата с брат й са потърсили И.М. за
получаване на плащането. Липсват възражения от ответницата и относно
уговорената стопанска година, а именно 2021/2022 г. Ответницата не навежда
оспорвания и във връзка с подписа за наемодател в договор за наем №
17/15.06.2021 г..
Поради това и съдът приема за доказани твърденията на ищеца – а
именно, че ответницата е получила за двата процесни имота сумата от общо
6
450 лева – като платена наемна цена за стопанската 2021/2022 г. по договор за
наем № 17/15.06.2021 г. / като сумата по платежния документ е в по-голям
размер, вероятно поради наличие на няколко отдадени под наем имота в
същото землище с различни договори, но на същия наемател/.
Доколкото ответникът не доказа да е възстановила на ищеца сумата от
450 лева, то и искът следва да се приеме за доказан по основание и размер,
поради което и следва да бъде уважен изцяло.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 66275/2025 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищецът заявител претендира разноски в размер на
25 лева държавна такса, действително извършени. С оглед изхода на делото и
предвид частичното оттегляне на претенциите се дължи сумата от 11.41 лева.
По разноските в производството по гр.д. № 7525/2025 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищецът отново претендира разноски от 25 лева за
държавна такса като отново му се дължат 11.42 лева.
Ответната страна не претендира разноски и не представя доказателства
за извършени такива.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА по молба с вх. № 376432/17.11.2025 г. от „С.И.Г.“ ООД
с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. С, ул. Д.Ч. № 16, подадена чрез
пълномощника му адв. Р. Т., производството по гр.д. № 7525/2025 г. по описа
на Софийския районен съд – частично до сумата от 535.30 лева – главница,
представляваща дължима сума на основание раздел IV от договори за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в: 1/ нотариален акт №
187, том I, рег. № ***, дело № 149/2022 г. на нот. К.Б., рег. № **** на НК /за
имот № *******/, 2/ нотариален акт № ***, том I, рег. № ******, дело
№ 150/2022 г. на нотариус К.Б., рег. № **** на НК /за имот № ********/ и 3/
нотариален акт № ***, том 2, рег. № ***, дело № 258/2022 г. на нотариус К.Б.,
рег. № **** на НК /за имот № ********/, поради направено от ищеца „С.И.Г.“
ООД оттегляне на искова претенция до посочения размер преди първо по
делото съдебно заседание.
7
ОБЕЗСИЛВА частично заповед № 35630/12.11.2024 г. по ч.гр.д. №
66275/2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, със
заявител „С.И.Г.“ ООД с ЕИК: ********* и длъжник М. Л. Т., с ЕГН:
********** – до сумата от 535.30 лева – главница.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Л. Т., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. С, бл. 67, вх. А, ап. 17, ДЪЛЖИ на „С.И.Г.“ ООД с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. С, ул. Д.Ч. № 16, сумата от общо
450 лева – главница, представляваща дължима сума на основание раздел IV от
договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в: 1/
нотариален акт № 187, том I, рег. № ***, дело № 149/2022 г. на нот. К.Б., рег.
№ **** на НК /за имот № *******/, 2/ нотариален акт № ***, том I, рег. №
******, дело № 150/2022 г. на нотариус К.Б., рег. № **** на НК /за имот №
********/ и 3/ нотариален акт № ***, том 2, рег. № ***, дело № 258/2022 г. на
нотариус К.Б., рег. № **** на НК /за имот № ********/, която сума
ответницата М. Л. Т. е получила авансово като наемна цена на два поземлени
имоти с предназначение земеделски земи с идентификатори № ******* и
******** по КККР на с. С, общ. СТР., предмет на посочените сделки по
покупко продажба, обективирани в нотариалните актове, въз основа на
договори за наем/аренда с трети лица – като сумата е за стопанската 2021/2022
г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. № 66275/2024 г. на СРС – 04.11.2024 г. до
окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 66275/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М. Л. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. С, бл.
67, вх. А, ап. 17 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „С.И.Г.“
ООД с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. С, ул. Д.Ч. № 16, сумата от
11.41 лева – разноски за държавна такса в производството по ч.гр.д. №
66275/2024 г. на СРС и сумата от 11.42 лева, представляваща разноски за
държавна такса в настоящото исково производство по гр.д. № 7525/2025 г. на
СРС.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част и в частта, с която се обезсилва
заповедта за изпълнение, има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд /СГС/ в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба, а в останалата си част – с въззивна
жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 66275 по
описа за 2024 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8