О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1229 Година 16.03.2020 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети март
Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 90 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След като се запозна с подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, след отстраняване на нередовностите му в
дадения на ответникса срок, съгласно нормата на чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК
допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените с исковата молба писмени документи и представената с отговора
фактура, тъй като останалите представени с отговора документи са незаверени, в
който им вид не могат да бъдат приети като годни писмени доказателства по
делото (чл.
183 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на
ответника с
приложенията към него. Страните следва да бъдат приканени към постигане на
спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им
разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно
за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно
удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба
се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, на които ищецът
е основал предявения иск, са посочени в исковата му молба и по същество се
изразяват в това, че бил наследник по закон на починалия на
20.07.2014 г. Иван М. Георгиев. Наследодателят му бил клиент на ответното
дружество с клиентски номер ********** за имот с ИТН 2102963. Понастоящем
партидата била сменена и титуляр бил внукът на починалото лице - Иван Димитров И.,
като клиент с клиентски номер **********, който понастоящем бил собственик на
имота съгласно нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 143, том I, рег.
№ 1217, дело № 107/2019 г. на Нотариус Динко Господинов, вписан под номер 403 в
Регистъра на Нотариалната камара на Р. България. След смъртта на титуляря по
партида и до момента имота в с. Маджерито се обитавал и ползвал от неговия син
- Д.И.М.. Преди няколко дни ищецът узнал, че имало дължима сметка за ел.енергия
в размер на 4342.16 лева. Това го изненадало, т.к. той редовно и своевременно
заплащал сметките си за ток и текущата му сметка била платена, а начислената
сума била огромна. По тази причина посетил КЕЦ Стара Загора към ответното
дружество, за да разберял за какво дължал тази сума. Там му било обяснено, че
сумата била дължима като корекция на сметка за стар период. Поискал да му бъдат
предоставени документи, обосноваващи извършената корекция на сметката му, но
служителите при ответника отказали и заявили, че такива щели да му бъдат
изпратени по пощата и не можели да предоставят копия от същите. Междувременно
партидата била сменена на името на неговия син, който бил собственик на имота,
съгласно цитирания по-горе нотариален акт. Данни за процесната сума фигурирали единствено в сайта на ответното дружество, като от
разпечатката било видно, че за сумата от 4342.16 лева била издадена фактура за
електрическа енергия № ********** със срок за плащане: 18.12.2019 г. -
02.01.2020 г. Самата фактура не била налична, като единствените данни, които
фигурирали в сайта на ответното дружество, били, че се касаело за 23570 квТч ел.енергия, начислена за период от 17.12.2017 г. до
31.12.2017 г. Ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите
месечни суми към ответното дружество. Той не бил манипулирал електромера,
отчитащ доставяната ел.енергия до имот с ИТН 2102963, находящ
се в с.Маджерито, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице.
Към момента не бил заплатил така начислената сума в размер на 4342.16 лева. Не
дължал плащането й към ответното дружество, предвид което за него възниквал правния
интерес да предяви настоящия отрицателен установителен
иск. Допълнително начислената електрическа енергия на клиента била начислена от
ответното дружество неправомерно, в нарушение на ЗЕ и Общите условия на ЕВН ЕР
и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИКЕЕ правила. Смененият от
служители на ЕВН ЕР ЕАД електромер се намирал в заключено електромерно
табло, за което ищецът нямал ключ и то се намирало извън имота. Смяната на
електромера била извършена в негово отсъствие. Не бил получил от ответното
дружество никакви документи, от които да било видно как и на какво основание се
формирала дължимата към ответното дружество сума от 4342.16 лева. Не му били
връчвани нито констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства
за търговско измерване, нито фактура за процесната
сума, нито пък справка за коригиране на сметка, нито пък констативния протокол
от БИМ. Предвид разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателстваната тежест в гражданския процес, в тежест на
доставчика на електрическа енергия било да установи периода на грешното
измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя.
В противен случай, без да се държало сметка за този период или без да се
отчетяло реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и
коригиране на сметките за електрическа енергия за минал период позволявало на
доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при
едностранна корекция на сметките за минал период, предприета от страна на
дружеството - монополист, при неустановен период на грешно измерване или
неизмерване на електрическата енергия. В настоящия случай не ставало ясно как
точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане на СТИ на абоната,
нито какъв бил този период, липсват данни относно обстоятелствата, въз основа
на които бил определен периодът за корекция и липсвали документи, обосноваващи
тази корекция. На следващо място, от представените доказателства ставало ясно,
че липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да били
настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да били в причинна
връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя. Подобни
действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били
извършвани. Следвало да се отбележи още, че електромерът се намирал извън
неговия имот и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД
нямал физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности
при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били
причинени от него. Съгласно чл. 44 ЗИ, лицата, които използвали средства за
измерване, били длъжни да осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват
и представят за последваща проверка в Българския
институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено
за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия било да извършва
периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане
на СТИ - изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би
следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на
корекция на сметката му за минал период. СТИ били собственост на ответника и
като такива задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежало
именно на електроснабдителното дружество. В изпратеното до ищеца писмо липсвала
информация затова кога била извършена последната проверка на СТИ, което имало връзка
и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава
информация и в случай, че такава проверка не била направена, не можел да се
определи началният момент, от който се била появила отрицателната грешка в
отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при
липсата на яснота от коя дата било налице неотчитане или неточно огчитане на ел.енергия, от своя страна би довело до
евентуално неоснователно обогатяване на ответното дружество. Освен всичко
изложено по-горе, липсвало каквото и да било законово основание за извършената корекционна процедура. По въпроса за правото на доставчика
на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в
периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г., при условие че корекцията се извършвала при действието на
заварените Общи условия, била налице трайна съдебна практика. Съгласно
разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл.
83, ал., т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят бил вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде
посочените правила със съответното съдържание на новата законова уредба, както
съответно и Общи условия на договорите с крайния потребител на електрическа
енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за
корекция. Параграф 199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на
подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението на
новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат
действащите, доколкото не противоречали на закона. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият
параграф 199, ал. 2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С
изменението на чл. 98а ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., било предвидено в
съдържанието на Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на
ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28,
ал. 2 от действащите Общи условия на последния било предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо, и с оглед
разясненията, дадени с горепосочената съдебна практика, следвало да се приеме,
че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не бил
изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия, чието съдържание да отговаряло на изискванията в посочената
норма, доколкото в заварените Общи условия липсвал уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция. Тази теза се преповтаряла и в
решение № 2315 от 21.02.2018 г., постановено от ВАС по адм.д.
№ 3879/2017 г., потвърдено изцяло с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г. на ВАС, което било окончателно и
влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр. 98 от 2013 г.,
били отменени изцяло.
Искането
е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът, в качеството
му на наследник на Иван М. ***, починал на 21.07.2014 г., не му дължи сумата от
4342.16 лева за допълнително начислена ел.енергия вследствие установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството й за имот, находящ се в с. Маджерито, общ. Стара Загора, с ИТН
2102963, съгласно фактура № **********, с краен срок за плащане 02.01.2020 г. Претендира
разноски.
Правна
квалификация на предявения отрицателен установителен
иск - чл.124, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че искът бил допустим, но
неоснователен и поради това моли да бъде отхвърлен. На 13.03.2018 г. служители
на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на
Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили
проверка на електромер с № *********, монтиран в обекта на ищеца. Проверката била
извършена от двама служители на мрежовия оператор, които след като установили,
че електромерът измервал с грешка по-голяма от допустимите норми, поради което
демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна
употреба с номер 587144, с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен
уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в
рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези действия, извършилите проверката
лица съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 394947/13.03.2018 г. Въпреки положените
усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства
на проверката, същият не бил открит, ето защо тя била извършена в присъствието
на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа, тези лица подписали и констативния протокол. Проверката
била извършена в присъствието на двама свидетели, които подписали констативния
протокол. Към датата на извършване на проверката клиент на обекта на потребление
с ИТН210296 бил наследодателят на ищеца - Иван М. Георгиев, поради което и това
лице било записано в констативния протокол като клиент. Ищецът не бил изпълнил
задълженията по чл. 11, ал. 3 от ОУ на ЕВН ЕС и не бил уведомил ответното
дружество за настъпилите обстоятелства относно смъртта на наследодателя,а
същият строил това като подал заявление за промяна на клиентски данни в ответното
дружество с искане да бъде заведен като титуляр едва след извършване на
проверката. Действително към датата на процесната
проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за извършване на проверки на СТИ били
отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Юг" АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014
от 10.05.2008г., които били действащи между страните. Процесният
електромер впоследствие бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ)
за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било,
че при отваряне на електромера било констатирано следното: "Осъществен е
достъп до вътрешността на електромера. Има изменение в електрическата схема. Н
електронната платка има допълнително присъединени три броя електронни компоненти.
По този начин са изменени техническите и метрологични характеристики на
електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение извън границите на допустимото. Електромерът не съответства на
техническите изисквания.." и било обективирано в
изготвения от БИМ констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за търговско измерване № 1503/18.11.2019 г. С оглед на описаното по-горе и като
било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление
на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи
се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество
електрическа енергия на клиента в размер от 23570 kWh,
като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определените за периода цени от страна на КЕВР, била 4342.16 лева с ДДС.
Периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 8 дни, като първата
дата 17.12.2017 г. - началото на корекционния период,
била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който бил
най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен
период назад, считано от датата на проверката, в която била констатирана
манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка
13.03.2018 г. ЕР Юг предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя
страна издало и процесната фактура №
**********/18.12.2019 г. за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия. Всички изготвени
документи, касаещи процесната проверка, били
изпратени на ищеца с писмо с изх. № 7582529/18.12.2019 г. на адреса за
кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Видно от
известието за доставяне ИД PS 4040 01IMWQ G. Писмото било получено от ищеца на
09.01.2020 г. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Съществувало законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме правила
за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред с другото, да
регламентират условията и реда за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР
приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като
раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от
операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където
изрично било посочено, че „…. в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване ... измерва с грешка извън
допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни“, тъй като ставало
дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза бил
установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при
изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, т. 1,
б ."А" ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване". Стойността на дължимата сума пък била
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били
и законовото основание за преизчисление на сметка на
клиента (вж. решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г., докладчик
съдията Емилия Василева). ЕВН ЕС нямало задължение да доказва виновно поведение
от страна на ищеца. Неоснователни били доводите на ищеца, че имало съществено
значение кой точно бил извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало
да се вмени във вина на него, установяването на лицето, извършило неправомерно
въздействието върху електромера и неговата вина били от компетентността на
разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на
състава на престъплението по чл. 234в НК. Що се касаело до настоящия спор,
въпросът, кой бил конкретният извършител, бил ирелевантен,
защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа енергия, не се
съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки при
установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното - единственото
условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна
корекция било да бъде установено по съответния ред, че бил налице случай на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за да се
пристъпило към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа
енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено
от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната
процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след
приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни,
че законът давал възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция
на сметка на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху
средствата за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се
доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил неприложим в подобен тип
обществени отношения (вж. решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 15037/2014 г.
на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 11473 от 11.05.2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. №
1156/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.). В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен
ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, продавало
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г.
(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на
базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен
снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти,
свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. В
чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният
снабдител уведомявал клиента за дължимите от него суми при извършена корекция
на сметката му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28.
(1) ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество
констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и
коригира сметките на Клиента за изминал период. (2) В случаите по ал. 1
продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане.“ Не можел да сподели разбирането, че
спазването на изискването в ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2,
т. 6 ЗЕ) можело да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на
тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй
като законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване,
но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променят общите си
условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.)
нямало подобна инструкция), още повече, че такъв ред бил предвиден. Неговото тълкуване
се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 1473 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД
(също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на
Североизточна България) бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция (вж. решение № 118 от 18.09.2017 г.
на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че
ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД били одобрени с решение № ОУ-061/07.11 2007
г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г.,
като дословно чл. 1473 имал следното съдържание: „Чл. 24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД
констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2)
В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите
суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.". При
сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1473 от ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви,
т.е. нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема,
че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да
възприемал диаметралнопротивоположна теза и да твърдял,
че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Ноторно известен факт бил, че голяма част от съдебните
състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители
на ел. енергия само въз основа на обстоятелството, че същите не били привели
Общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 т. 6 ЗЕ и не били
предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ.
Тези мотиви на съдебните състави били в разрез с постановените до този момент
решения на ВКС, които потвърждавали неговите твърдения, че след измененията в ЗЕ
с ДВ, бр.54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от
същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно
корекция не било предпоставено от доказването на
виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на
клиента в ОУ. Тъй като гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно
противоречие с практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с решение
№ 124/18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991/2018 г., ГК, Ill г.о., ВКС се
произнесъл по спорните въпроси, като постановил: 1. „....Ако в общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението
си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание
да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред...". 2. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните
при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции
са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита
на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се
произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото
доказателства...". 3. „...изтъкнатите от въззивния
съд съображения за процедурни пропуски са несъстоятелни и не представляват
пречка за дължимостта на тази корекция...". 4. „...От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод
следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване...". От
изложените мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и въззивните
съдилища била в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на
законодателя, инкорпорирана в измененията на ЗЕ с ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83,
ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която била
преследвана с направените изменения, а именно: корекционната
процедура да се извършва с цел възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, без да се доказвало виновно поведение на клиента. Не било
необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция в ОУ на крайния снабдител, за да можел доставчикът на ел. енергия
да претендира дължимостта на допълнително начислената
сума. ВКС стигал и по-далеч в своите съждения, като отчитал факта, че
доставката на ел. енергия се подчинявала на общите правила за
покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвало специална уредба за извършване на
корекция на сметка, която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвало
да доплати дължимата сума, независимо от липсата на предварителни процедури за
защита на потребителите. В посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС, обективирана в решение № 150/26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело
№ 4160/2018 г., съгласно което електроразпределителното дружество имало
възможност да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия
погрешно била отчетена и съответно заплатена в по-малък размер. „Това
разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между крайния
снабдител и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата
на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ." Както правилно ВКС
отбелязвал в коментираното решение „Тази специална регламентация обаче не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия... Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в
по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на разликата." ВКС акцентира на логичния правен и житейски
извод, че „Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от
2013 г. и след отмяната им, този извод следва от общото правило, че купувачът
по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.". Тъй като били
налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на
корекцията на сметката в процесния случай, искът бил
неоснователен и като такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС
бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Тежестта
за доказването на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е
основал възраженията си за недължимост на отричаното
с иска му вземане, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства,
твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал това претендирано от него вземане, респективно - основанието за
възникването и съществуването му, и неговия размер.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил
като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, както и доказателства за
влизането им в сила, а тези общи условия, не представляват печатни материали по
смисъла на чл. 187 ГПК.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: препис-извлечение
от акт за смърт, удостоверение за наследници, нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 143/2019 г., талон за клиентски номер, разпечатка от сайта на
ЕВН ЕС ЕАД за дължими суми по фактура № **********, подробни данни за фактура №
фактура № **********, и фактура № **********/18.12.2019 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ това искане на ответника в отговора, за приемане като
писмени доказателства и на представените с него преписи от констативен протокол
№ 394947/13.03.2018 г., заявление от 13.03.2019 г., известие за доставяне,
констативен протокол № 1503/18.11.2019 г., писмо изх. № 7582529/18.12.2019 г.,
справка за коригиране на сметка за електроенергия, решение № 124/18.06.2019 г.
по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, и решение № 150/26.06.2019 г. по гр.д. №
4160/2018 г. на ВКС, тъй като са незаварени, в който им вид не могат да бъдат
приети, като годни писмени доказателства по делото.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.05.2020
г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: