Р Е Ш Е Н И Е
№ 1703
Гр. П., 21.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02802/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Е.И.А.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 848,16 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в
гр. ***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.02.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 95,66 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
25.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 00994/2019 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, IX-ти състав е издадена Заповед ***95 от 12.02.2019 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира
в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща
сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части
и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна
купувачът, като потребител, не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане
на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ
този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал.
1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 95,66 лв.
за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г. С тези съображения отправя искане
за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е.И.А.
не е подал писмен отговор на исковата молба. В депозираното в срока по чл. 414,
ал. 1 ГПК писмено възражение в хода на производството по ч. гр. дело №
00994/2019 г. по описа на съда същият е оспорил вземанията с твърдението, че не
е собственик, нито ползвател на имота, поради което няма качеството
„потребител“ на топлинна енергия. Претендираните суми са неправилно изчислени.
Счита същите за недължими и като погасени по давност.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им,
с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е
депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената
защита.
По
същество:
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва –
изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор от
20.06.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти Общинският народен съвет – гр. П., чрез председателя си, като
продавач, прехвърля на Е.И.А. – настоящи ответник, като купувач, собствеността
върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. П.,
ул. „***. Договорът е сключен въз основа на Заповед № 1798/22.05.1990 г. на
председателя на ИК на ОбНС – гр. П.. Изяснява се, че партидата за процесния
имот с абонатен № *** е открита на името на ответника Е.А..
Съдържащите
се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че по силата на
транслативния характер на покупко – продажбата от 20.06.1990 г. ответникът Е.А.
е придобил собствеността върху процесния недвижим имот.
Доколкото
по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне на притежаваните от
него права върху имота, то съдът приема, че през исковия период същият е
придобила и качеството потребител на топлинна енергия, чието основно задължение
към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество да
заплаща цената на доставеното количество топлоенергия, съответстващо на правата
му в съсобствеността – арг. клаузата на
чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.
С
оглед изричното становище, изразено от ответната страна, чрез процесуалния му
представител, с протоколно определение от 24.10.2019 г. за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в процеса е отделен фактът на реално извършената
доставка на топлоенергия до процесния имот от ищцовото дружество на твърдяната
от него стойност, възлизаща на сумата от 848,16 лв.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата,
предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е
обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок.
Съгласно клаузата на чл. 34,
ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети
като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи
заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца в този смисъл. С протоколно определение от 24.10.2019 г., с оглед
изричното становище от ответната страна, като безспорен между страните е
определен размерът на обезщетението за забава за процесния период от 09.07.2017
г. до 25.01.2019 г., възлизащ на сумата от 95,66 лв., следваща и от данните,
съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка за абонатен № ***.
Изясни
се, че с възражението по чл. 414 ГПК се въвежда правопогасяващо възражение с
твърдение, вземанията са недължими като погасени по давност. Съдът намира това
възражение неоснователно, предвид следните съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл
са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/ 2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.02.2019
г. което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД,
съдът намира, че до този момент не е изтекъл тригодишният давностен срок за
никоя част от процесните вземания.
Предвид
изложеното, предявените искове се явяват доказани по основани и размер, което
обуславя уважаването им в цялост.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените
искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът, в
частност за тези, сторени в хода на ч. гр. дело № 00994/2019 г. по описа на
Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от 75 лв.
– платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 125 лв. – платени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата
на фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответника разноски
следва да останат за негова сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Е.И.А., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Е.И.А. *** АД сумата от 848,16
лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се в гр. ***, с абонатен № ***, законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането и сумата от 95,66 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 00994/2019 г. по
описа на Районен съд – П., ГО, IX-ти състав е
издадена Заповед ***95 от 12.02.2019 г. за изпълнение на парични задължения по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е.И.А., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по . гр. дело № 00994/2019 г. по описа на Районен съд
– П., ГО, IX-ти състав и сумата от 125 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 00994/2019 г. по описа на съда, да се върне на
съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото
решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: