Решение по КНАХД №495/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно – процесуален кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба от Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място], чрез пълномощник гл. юрисконсулт В. Д., срещу Решение №238/30.09.2025 г. по АНД №1422/2025 г. по описа на Районен съд град Шумен.

В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът твърди, че съдът не е съобразил събраните по делото доказателства и в частност показанията на свидетелите – актосъставителя и свидетеля по акта, от които се установява по категоричен начин вмененото на санкционираното лице нарушение, което е осъществено както от обективна, така и от субективна страна, поради което се отправя искане към съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение на ШРС и да постанови друго по съществото на спора, с което да потвърди Наказателно постановление /НП/ №25-0869-001186/13.05.2025 г. на Н. С. ПП при ОД на МВР [населено място], както и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна.

Ответната страна Х. В. П., редовно призован не се явява и не изпраща представител, но е постъпило писмено становище на 28.11.2025 г. по настоящото дело, както и писмен отговор по касационната жалба, от пълномощника на страната адвокат В. П. при ШАК, редовно упълномощена, в които изразява подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, поради което отправя искане към съда да остави в сила атакуваното Решение на РС [населено място] като правилно и законосъобразно, както и да присъди направените по касационното производство разноски, изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи от фактическа страна следното:

С атакуваното решение Районен съд град Шумен е отменил НП №25-0869-001186/13.05.2025 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР [населено място], с което на ответната страна Х. П. е наложено “глоба” в размер на 50.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

За да достигне до този правен извод районният съд е приел, с оглед събраните пред него доказателства, от фактическа страна, че на 12.04.2025 г., около 16.10 ч., санкционираното лице се е намирало до собствения си мотоциклет [Марка], с рег.№Н 1957 К, като мотоциклетът бил спрян пред гараж, който гараж се намирал в [населено място], на [улица]бил ползван от лицето. На процесния мотоциклет табелата на регистрационния номер не била поставена на определеното за това място, като номерът бил поставен на планка хоризонтално на оста на пътя, а не както трябва да бъде - вертикално на оста на пътя. Докато бил до мотоциклета, пристигнали полицейски служители и му извършили проверка, при която констатирали, че „водачът управлява МПС, което е регистрирано с регистрационен номер, който не е поставен на определеното за това място, а бил поставен на планка хоризонтално на оста на пътя“. За констатираното нарушение на ответника бил съставен АУАН серия GA №3918418 от 12.04.2025 г., в който актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно „ …..в посока „Стара планина“ управлявал собствения си мотоциклет „Сузуки ГСХ – Р600“, с рег.№Н 1957 К, като водачът управлява МПС, което е регистрирано с регистрационен номер, който не е поставен на определеното за това място. Номерът бил поставен на планка хоризонтално на оста на пътя, а не както трябва да бъде - вертикално на оста на пътя“. Въз основа на материалите в административно-наказателната преписка е издадено и процесното НП.

В хода на съдебното производство пред решаващия съд са били разпитани като свидетели актосъставителя [населено място] и свидетеля по акта Д. Х., както и свидетеля Х. Х. – очевидец при констатиране на нарушението. При преценка както поотделно, така и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, включително и показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че процесната проверка е извършена в момент в който мотоциклетът е бил паркиран и в покой, а не в движение или след спиране от служителите на РУ Шумен. При това положение е прието, че не е установено по категоричен начин, че на посочените дата и място на извършване на нарушението както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, санкционираното лице да е управлявало процесният мотоциклет, както изисква нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че от събраните по делото доказателства не се установява проверката да е била извършена след спиране на мотоциклетът, който да е било в движение, т.е. не се установява фактът на управление от страна на жалбоподателя на посочената дата и място на нарушението, както и не са ангажирани доказателства от наказващия орган, чиято е доказателствената тежест да докаже извършеното от жалбоподателя нарушение, че непосредствено преди извършване на проверката мотоциклетът е бил в движение, респективно, че жалбоподателя го е управлявал. С оглед на това е изведен извода, че не следва да бъде ангажираната административно-наказателната отговорност на санкционираното лице за вмененото му нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. На това основание процесното НП е отменено от решаващия съд.

Настоящата касационна инстанция приема, че РС [населено място], с оглед събраните пред него писмени и гласни доказателства, е установил правилно фактическата обстановка и въз основа на това е приложил относимия по спора материален и процесуален закон. Правилно решаващият съд е приел, че не е установено по категоричен начин извършеното нарушение от санкционираното лице.

Неоснователно касаторът твърди, че събраните по делото доказателства установявали по категоричен начин, че санкционираното лице е осъществило състава на административното нарушение от обективна и субективна страна. Както е посочил и решаващия съд, съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съобразно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП-в редакция към момента на извършване на нарушението, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Или за да бъде приложена посочената санкционна норма на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, следва по категоричен начин да бъде установено, че санкционираното лице е водач на МПС, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Именно фактът, че санкционираното лице е било водач на процесния мотоциклет на посочената дата и място на нарушението в АУАН и в НП не е установено по категоричен начин. Районният съд е извършил подробен анализ на показанията на всички свидетели по делото, конкретно е посочил кои показания кредитира за конкретни факти и въз основа на това е извел единственият правилен извод в случая, че не е установено по категоричен начин санкционираното лице да е водач на мотоциклета. Мотивите в тази част изцяло се споделят от касационната инстанция, само с едно допълнение. При внимателен прочит на показанията на актосъставителя и свидетеля на акта се установява, че тези свидетели основно твърдят, че са видели през деня същия мотоциклет, без обаче да са категорични в показанията си, че този мотоциклет е бил управляван от санкционираното лице. Актосъставителят единствено сочи, че е видял нарушителя в момента, в който управлява моторното средство и са го спрели за проверка, които показания въобще не се подкрепят от показанията на другите свидетели. Освен установяване на моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места, следва да бъде установен и нарушителя, който, съобразно разпоредбата на закона, е водач на това МПС, т.е. го е управлявал. При липса на безспорно установеност на качеството водач на санкционираното лице, напълно законосъобразно решаващият съд е отменил процесното НП. Ето защо касационната инстанция приема, че при правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел законосъобразни правни изводи, поради което възраженията в касационната жалба са неоснователни.

От така установеното фактическо и правно положение и доколкото касационния съд е обвързан от наведените касационни основания в жалбата, съдът приема, че обжалваното Решение на Районен съд град Шумен е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба се явява неоснователна.

Съобразно изхода на спора касаторът ОД на МВР [населено място] следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените разноски пред касационната инстанция в размер на 300.00 лв., представляващо договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е под минимума, предвиден в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение №238/30.09.2025 г. по АНД №1422/2025 г. по описа на Районен съд град Шумен.

Осъжда ОД на МВР [населено място] да заплати на Х. В. П. с [ЕГН], от [населено място], сумата в размер на 300.00 /триста лева/ лв.,

представляваща направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.