Р
Е Ш Е
Н И Е
№46 /25.3.2019г.
гр. Девня
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Девненският районен съд, в публично съдебно
заседание на 06.03.2019г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1323 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на ДСП
гр. Вълчи дол, с правно основание чл.28, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗДт и е за
настаняване на детето С.М.М., ЕГН **********, в професионалното приемно
семейство на Т.Й.Д., за срок от една година.
Заинтересованата страна М.М.М. - баща на
децата, редовно уведомен, се явява лично в с.з. и с представител адв. Б., като
заявява, че желае, да отглежда детето С.
Заинтересованата страна И.Д.В. - майка на
децата, редовно уведомена, в с.з. заявява, че желае да отглежда детето С..
Заинтересованате страна Т.Й.Д. се явява в
о.с.з. и изразява съгласие детето да бъдат настанено в професионалното й
приемно семейство за срок от 1 година.
В о.с.з. назначеният от съда на основание
чл.29, ал.4 от ГПК особен представител на детето излага, че следва да се даде
възможност на бащата да полага грижи за дъщеря си, като тя се реинтегрира в
неговото семейство
Съдът, след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото заверено копие от
дубликат на удостоверение за раждане е видно, че С.М.М., ЕГН **********, е
родена на ***г. от майка И.Д.В., ЕГН **********
и баща М.М.М., ЕГН **********.
Със Заповед №ЗД/Д-В-ВД -022 от 19.10.2018г., на Директора на ДСП Вълчи дол детето С.М.М. е
настанено по административен ред съгласно чл 27, ал.1 вр. чл 25, т. 2 ЗЗДт в
професионалното приемно семейство на Т.Й. Д=до произнасяне на съда с решение по
чл. 28 ЗЗДт.
Съгласно представеното от молителя заверено
копие от Заповед №СО-ЗДПГ01/0014 от 14.03.2014г. на Директора на РДСП Варна Т.Й. *** дол, е вписани в регистъра за утвърдени приемни семейства като професионално
приемно семейство.
В представеното по делото заверено копие от
социален доклад, изготвен от социален работник при ДСП гр. Вълчи дол във връзка
с мярката за закрила, се излага, че детето С. е родено от съвместното
съжителство на М.М. и И.В.. Двамата имат още две деца Т=/ на 4 г./ и И./ на 2
г. / , и двете настанени в приемно семейство в с. М.. По данни на майката по
време на съвместното съжителство на родителите между тях имало постоянни
пререкания, по данни на бащата в живота им бил намесен трети човек от страна на
И.Д.. През м. 11.2017г. двамата се разделят, като заедно с трите си деца
майката заминава да живее в с. И., общ. А.при тяхната баба по майчина линия. През
месец Януари 2018г. в ОЗД Варна потъпва писмен сигнал от РУ А., че майката
съобщила на близките си, че заминава за чужбина с цел работа и им е оставила
децата. След това г- жа Д. е прекратила всякакви контакти с тях. На
19.03.2018г. г-н М. подава сигнал до Националната телефонна линия за деца, като
заявил невъзможност да полага грижи за децата поради липса на финансови
средства. Във връзка с това били предприети спешни мерки за закрила и със
заповеди на Директора на ДСП гр. ***децата били настанени в различни приемни
семейства. В следващите няколко дни приемния родител, при когото била настанена
С., подал молба за ползване на заместваща приемна грижа. След обсъждане на ситуацията
и с оглед съхраняване емоционалната близост на С. с нейнит братя е взето
решение детето да ползва заместваща приемна грижа в приемно семейство в населеното място, където
се отглеждат другите две деца. Като подходящо приемно семейство е определено
семейството на Т.Й. Д., която в разговор декларирала желание да поеме грижите
за детето С.. За детето в применото семйство се полагат добри грижи съответно
на възрастта му. В социалният доклад е отразено също, че майката и бащата нямат
капацитета да създадат необходимия за възрастта режим на своите деца, да ги
научат, да спазват правила с подходящи методи на възпитание. Същите имат нужда
от подкрепа от специалисти, които да повишат техния родителски капацитет в тази насока.
От представеното по делото заверено копие на
проучване, изготвено от ДСП ***се установява, че бабата на детето С. по бащина
линия Д. К=М. съжителства с мъж, като семейството й на този етап не желае, да
подписва декларация по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт за детето С.М.М., тъй като е образувано
гражданско дело по молба на сина им М.М. относно трите му деца, настанени в
приемни семейства. Излага се, че семеството на г –жа М. обитава собствено
жилище, представляващо двуетажна къща, състояща се от две стаи с коридор на първи
етаж и три стаи на втори етаж, с вътрешни санитарни помещения. Г- жа М. и
съжителника й работят, като доходите им са достатъчни за посрещане ежедневните
нужди на домакинството.
От представеното заверено копие от социален доклад на ДСП Варна се установява,
че родителите на детето С. не живеят заедно, като майката се е установила в с. С.,
където има нов партньор, а бащата се е установил в град Варна в жилище под
наем. В жилището са налице добри условия за отглеждане на деца, бащата е
трудово ангажиран. Становището на ДСП Варна е, че майката е непоследователна в
действията си - декларира нагласи да
поеме грижа, но до момента не е подобрила социално - икономическото си положение, бащата не
разполага със сигурна подкрепяща среда на територията на гр. Варна и сам не би
могъл да осигури стабилна и сигурна среда за отглеждането им.
От представеното заверено копие от соцален
доклад на ДСП Вълчи дол се установява, че И.Д.В. съжителства на семейна начала
с А. М. С.в с. М. в общ. Вълчи дол. След посещение на място е установена липса
на необходими жилищни условия за отглеждане на дете. Представена е и декларация от А. М. С.по
чл.24, ал.3 ППЗЗДт, с която заявява, че не желае настаняването в семейството му
на детето С. поради липса на условия и възможност за отглеждането му.
От писмо на ДСП Д. се установява, че на адреса
в с. С., общ. Д., не са открити близки и роднини на детето С., на оставена
покана за среща никой не се е отзовал. На външен оглед жилището изглежда
неизползваемо, при проведен разговор със съседи последните съобщили, че
живущите са заминали за чужбина, но не знаят имената им, тъй като накоро са се
нанесли в къщата.
Представени са също молба от М.М.М. от
15.05.2018г. за реинтеграция ва децата С., Т= и И.в семейството му, молба от И.Д.В. и М.М.М. с изх. № от 08.10.2018г. за
реинтеграци на детето С.М.М. в биологичното й семейство, 2 броя трудови
договори на М.М., удостоверение за настоящ адрес ***, графици за срещи на И.Д.В.
и М.М.М. с децата Т=, И.и С., протокол от проведена среща на соц. работник с
Димитричка М. от 01.02.2018г.
По делото е изслушана и свидетелката Д. К=М.,
баба на детето С. по бащина линия.
Свидетелката излага, че е посещавал жилището на сина си в град Варна и същия е
създал добри условия за отглеждане на деца. Твърди, че работи на 4 часов работен ден при дъщеря си, като може да
напусне работа и да помага на М. при отглеждането на децата в семейството му.
Отрича, да е подписвала декларация, че не желае да гледа децата, твърди, че
когато М. е подал сигнал на НТЛД , се е намирала в Спешна помощ и не е могла да
реагира. Заявява, че разполага с добри условия за отглеждане на дете в с.
Близнаци и е съгласна внуците й да живеят при нея.
За да се произнесе по искането за
настаняване на детето в съответствие с разпоредбата на чл.26 от ЗЗДт, съдът
съобрази следното:
Съгласно
пар. 1, т.11,
буква "а" от ДР на ЗЗДт
"дете в риск" е дете, чиито родители са починали, неизвестни,
лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени, или детето
е останало без тяхната грижа. Законът
отдава приоритет на това едно дете да бъде отгледано в неговата семейна среда,
като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако
важни причини налагат това и такива причини закона изрично е уредил в
хипотезата на чл. 25 от същия. Съгласно чл.25, т.2 от ЗЗДТ може да бъде
настанено извън семейството, дете, чиито родители без основателна причина
трайно не полагат грижи за детето. Най –
добре за детето е да живее в семейна среда в която е родено и отглеждано, с
възможност за редовни контакти с останалите роднини. Поради което и
отглеждането в семейството, ако това не поставя детето в риск и не вреди на
неговите интереси, не следва да се прибягва до налагане на мерки по чл. 4 от
ЗЗДт.
Съдът
намира с оглед изявеното в о.с.з. желание на бащата на детето С.М.М.М., както и
на неговата баба по бащина линия Д. К=М., че желаят да се грижат за детето в
дома си, че искането за настаняването на детето в професионално приемно
семейство е неоснователно. Дори и в някакъв предходен момент бащата и бабата на
детето по бащина линия да са имали други различни намерения, то с оглед изрично
изявеното от тях желание в о.с.з. тези причини очевидно вече не съществуват. От
съвкупността на доказателствения материал се установи, че бащата е започнал
работа на постоянен трудов договор, осигурил е жилище и условия за отглеждане
на дете. Установи се от гласните доказателства по делото, че в отглеждането и
възпитанието на детето ще помага и занапред бабата на детето по бащина линия.
Така изложеното налага извода, че не са налице предпоставки за предприемане на мярката
извеждане на дете от рожденото му семейство и настаняването му в приемно
такова, независимо че в приемното семейство се предоставят добри условия и се
полагат добри грижи, поради което съдът приема, че към момента настаняването на
детето С. в приемно семейство за срок от
една година или по – кратък срок не е в най - добрия интерес на детето, поради
което молбата на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Вълчи дол следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Вълчи дол по реда на чл. 28
ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от Закона за закрила на детето за вземане на мярка за
закрила по отношение на детето С.М.М., ЕГН **********, чрез настаняване в
приемното семейство на Т.Й.Д. ***, за срок от една година от датата на
постановяване на решението и определяне
на детето С.М.М., на възможност да ползва услугата “ заместваща приемна грижа “,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:....................