№ 797
гр. Силистра, 13.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ
при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова
като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело №
20253420101471 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
В постъпилата искова молба от Р. Д. Т., срещу "К." ЕООД, се твърди, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024.
Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на
Кредитополучателя кредит в размер на 3000.00 лева, а Кредитополучателят се
задължава да върне сумата от 10260.82 лева, съгласно условията на договора. Съгласно
договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024, ГПР по кредита е в размер
на 63%, а ГЛП в размер на 50% , при срок на кредита от 18 вноски. В чл.18 ал.1 от
договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение по
чл.6 от Договора, то дължи неустойка в размер на 5740.86 лева. В тази връзка и е
начислена неустойка в общ размер на 5740.86 лева, разпределена на 18 вноски. По
договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 г. ищцата е заплатила сумата
в размер на 4381.08 лева.
Счита, че договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 г. е
нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от
ЗПК. На първо място, сключеният договор за потребителски кредит №1124765 от
07/08/2024 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно
чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целият срок за кредита, или е променлив. Нито в договора, нито в погасителния план
има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора
1
възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от заемодателя.
На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. В договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 е посочена само
абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира същият/. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в
процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка.
Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях.
Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11
ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е
включена в ГПР и ГЛП. С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се
заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките
за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава
изискването ГПР да не бъде по--висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Поради
невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР,
последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.
Следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която посочва, че
когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените
са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това
2
договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 следва да се прогласи за
недействителен. При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.18 ал.1 от
договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 предвиждаща заплащането
на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143,
ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване. Неустойката по съществото си
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Моли съда да обяви договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024
сключен с Кредирект ЕООД, за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от
ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност, моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.18
ал.1 от договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024 предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 5740.86 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от
ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
На основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, моли съда да осъди „Кредирект ЕООД да
заплати на ищцата, сумата от 1381.08 лева, недължимо платена по недействителен
договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата, а в условията на евентуалност моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да
осъди „Кредирект“ ЕООД да заплати на ищцата, сумата от 1000 лева, недължимо
платена по недействителна неустойка по договор за потребителски кредит №1124765
от 07/08/2024, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът оспорва исковете и моли съда да
отхвърли същите като неоснователни. В отговора се твърди, че:
1. Налице е злоупотреба с права и основание за прилагане на чл. 213 ГПК
Ищецът упражнява правото си на иск в условията на злоупотреба с право.
Същият е депозирал пред Районен Съд - гр. Силистра три напълно идентични искови
молби, с които се оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, която
страните неколкократно са уговорили в сключените между тях общо четири договора.
3
Въз основа на исковите молби са образувани следните дела по описа на Районен Съд -
гр. Силистра: гр. д. № 1468/ 2025 г, гр. д. № 1471/ 2025 г. и гр. д. № 1469/2025 г.
Молбите се отнасят до различен договор за кредит, но във всяко отделно производство
се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне
на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребява с формалното си право да
инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел, а
именно да се генерират разноски по отделни производства. Твърди, че процесуалното
поведение на ищеца цели неправомерен резултат, а именно да се увреди другата
страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.
Въпреки че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на
едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за
недействителност на една уговорка, съдържаща се и в четири договора, сключени
между страните в различни периоди от трайните им отношения на заемодател и
заемател, той е образувал отделни дела с целта да се обогати за сметка на кредитора
си с по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Това
представлява очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа
за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК.
Моли съда да:
А) по реда на чл. 213 ГПК да съедини тези от горепосочените дела, които не са
решени, в едно производство и постанови едно общо решение по тях.
Б) при условията на евентуалност, в случай че делата не бъдат съединени моли,
при успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждани
разноски за повече от едно производство по примера на вече многобройната и все по-
увеличаваща се практика на съдилищата, в която съдебните състави ценят поведението
на ищеца по образуване на повече от едно идентични съдебни производства срещу
един кредитор като злоупотреба и „абсолютно противоречие с принципите на
справедливост, добросъвестност и законност“ и на това основание отхвърлят
исканията на ищците за присъждане на разноски.
2. По основателността - претенциите на ищеца за обявяване на
недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК,
ЗЗП и ЗЗД, за нищожност на клаузата от договора, уговаряща неустойка за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и за платени
при липсващо основание суми, са неоснователни.
2.1. Не е налице недействителност по смисъла на ЗПК.
Нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия
договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Настоящият случай е именно
такъв. Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем,
напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на
4
акцесорно задължение на заемателя. Евентуално, ако неустойката се приеме са
нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР
са неоснователни.
Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на
годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за потребителски кредит, така и в издадения
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира
същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК „ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ.“ При нормативно определен лимит на ГПР към датата на
сключване на договора от 67.65% и ГПР определен в процесния договор в размер на
63.00%, е видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти
размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19,
ал. 4 ЗПК.
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване
на договора. От своя страна, неустойката е проявление на свободата на договаряне
между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че
кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя
след сключване на договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно,
че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.
Разходите, които се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно
към датата на сключване на договора.
Неверни са твърденията, че неустойката представлява „добавък към
възнаградителната лихва“. Лихвата по кредита е възнаграждение за кредитора, като
цена на предоставения финансов ресурс. Същата представлява задължителен и
основен компонент от договора за кредит по дефиниция и страните я уговарят още
преди сключването на договора за кредит. Обстоятелството, че страните са се
договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка
част от нея ще се плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва.
Тази уговорка е изцяло в полза на ищеца, тъй като разпределя задължението му във
времето с падежни дати същите като за главница и лихва. Предвид изложеното с
неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
При така формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че
5
още към момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни
суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни
хипотези на развитие на отношенията им.
Неоснователни са и аргументите за нищожност поради липса на направена
проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка е извършена при
отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя.
2.2. Оспорената неустойка е действителна.
Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение,
в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора
ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения -
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия.
Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското
кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до
неравновесие в правата и задълженията на страните.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен изцяло по волята на
ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е
подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на
Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с
отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки.
Всъщност от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на
ищеца става ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя
обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита е целял да се обогати
неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой
неоснователни искове срещу своя кредитор. Очевидно е, че същият е договарял
недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип
на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.
2.3. Не е налице неравноправност по ЗЗП.
Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в
исковата молба, са неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не
са във вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като
едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са
ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички
аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била
налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В
Погасителния план към договора са изчерпателно посочени компонентите на всяка
една възможна вноска, както при предоставяне на обезпечение, така и в случай че
6
такова не бъде дадено. В самия договор са посочени условията за предоставяне на
обезпечение и сроковете за това. И лихвата и неустойката са фиксирани и ясно
описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел
потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.
2.4. На самостоятелно основание всички изложени твърдения за нищожност на
договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че ищецът е сключил общо
четири договора, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение по кредита. Наличието на четири договора за
идентични кредитни продукти, всеки от който съдържа оспорената в настоящото
производство уговорка, опровергава твърденията на ищеца за липса на достатъчно
информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя
към кредитора и, че клаузите накърняват добрите нрави.
• По отношение на твърденията за заблуждаваща търговска практика.
Заблуждаващата търговска практика представлява такова поведение от страна на
търговеца, което да подтикне потребителя да сключи определена сделка, която не би
сключил в противен случай. Кредитополучателят по своя инициатива се е задължил
четири пъти с уговорката за плащане на неустойка, в случай че не предостави
обезпечение на кредитите, а договорите са сключвани след като клаузата за неустойка
от предходния е породила действието си. Това напълно опровергава твърдението, че е
налице заблуда по отношение на условията на конкретния кредитен продукт.
3. По отношение на осъдителните искове
От неоснователността на установителния иск за обявяване на нищожност на
договора в цялост и на доводите за недействителност на неустоечната клауза следва и
неоснователност на исковете за връщане на даденото по договора, респективно
клаузата за неустойка. Признава се получаването на процесните суми, но твърди, че
договорът и отделните му клаузи са действителни по изложените в настоящия отговор
съображения, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно
основание да задържи плащанията по договора.
Моли, да съда да съедини горепосочените дела по описа на РАЙОНЕН СЪД -
ГР. СИЛИСТРА в едно общо производство, на основание чл. 213 ГПК, алтернативно,
да отхвърли предявените от Р. Д. Т., ЕГН *********, претенции като неоснователни.
Претендира разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит №1124765 от
7
07/08/2024, сключен с ответното дружество.
Договорът за кредит е сключен при следните параметри: Размер на кредита:
3000 лева, Размер на погасителна вноска: 4 x 125.00 лв. и 14 x 287.14 лв., Вид вноска:
месечна, Годишен процент на разходите: 63 %, Брой вноски: 18, Фиксиран лихвен
процент: 50%, Дата на първо плащане: 09/09/2024 г., Обезпечение: Поръчител или
банкова гаранция – по избор на кредитополучателя, Дата на последно плащане:
09/02/2026, Обща сума за плащане: 4519.96 лева, Срок 18 месеца.
Съгласно чл.6 от договора: (1) Страните се споразумяват, че договорът за кредит
ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения:
1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща
задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия:
2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-
малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от
тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за
страната.
2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със
кредитора, по които е налице неизпълнение;
2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ;
(6) Кредитополучателят се съгласява, че настоящият договор не би бил сключен
от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение.
В чл. 18 от договора е посочено, че:
(1) Със сключването на настоящия договор кредитополучателят декларира, че
му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от
настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора
за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 5 740.86
лева.
8
(2) Неустойката по предходната алинея обезпечава изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от настоящия договор, същата е
дължима единствено в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение и служи като обезщетение за причинените вреди на кредитора.
(3) Кредитополучателят се съгласява и признава, че неустойката по предходната
алинея представлява отделно от главницата и лихвата вземане, което се дължи за
неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и на основание чл.
19, ал. 3. т. 1 от Закона за потребителския кредит същата не се включва при
изчисляване на годишния процент на разходите.
(4) Кредитополучателят декларира, че размерът на неустойката по ал. 1 е
определен преди сключване на настоящия договор за кредит, след проведени
преговори с кредитора по предложение на едната със съгласието на другата страна,
като за определяне на нейния размер са взети предвид общият размер на кредита,
срокът на договора, както и предходна кредитна история на кредитополучателя.
(5) В случаите по предходното изречение неустойката може да бъде заплатена
от кредитополучателя разсрочено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да
отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на
потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11
ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.
По направеното твърдение, че не е посочен приложимият лихвен процент и
липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за
кредита, или е променлив – установява се от стр.1 на договора, че приложимият
лихвен процент е фиксиран и е ясно посочен в договора.
Не е вярно също твърдението, че в договора няма отбелязване какъв е общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита. Това също е посочено в договора.
Въпреки това, настоящият съдебен състав намира твърденията на ищеца за
недействителност на договора за паричен заем за основателни. Договорът паричен
9
заем следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като в случая това
обстоятелство не е налице.
В договора липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването
на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Фактически неясното определяне на ГПР е самостоятелно
основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.
Освен това в чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В договора за кредит, при изчисляване на ГПР не е включена дължимата
неустойка, съгласно чл.18 от договора в размер на 5740.86 лева.
Ако неустойката се включи при изчисляване на ГПР, същият ще надвишава
значително законоустановеният максимален размер и няма да отговаря на посоченият
в договора.
Плащането за „неустойка“ се явява възнаграждение, дължимо под условие, т.к.
последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не
са типичните последици от договорно неизпълнение, а вместо това договорът
продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по-
висока цена, прикрита като неустойка.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че процесният
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен.
Не са необходими специални знания, за да се изчисли, че при включване на
дължимата неустойка в ГПР ще бъде нарушен чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като води до
надвишаване на лимитирания от закона максимум на ГПР по потребителски кредит.
Неточното посочване на ГПР отново води нарушаване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което
прави договорът за потребителски кредит недействителен.
Тъй като главният предявен иск е основателен и следва да бъде уважен,
съответно няма основание за разглеждане на предявеният евентуален иск за
нищожност на клауза от договора.
По отношение на иска по чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД - полученото без основание
следва да бъде върнато. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е дал, а
ответникът получил (парична сума в случая), а в тежест на ответникът е да докаже че
е имал основание да получи.
Съдът приема, че този иск е основателен в претендираният размер, т.к. това
10
обстоятелство се признава от ответника с отговора на исковата молба. Предвид
размера на исковата претенция и приетата недействителност на договора, с
последиците по чл.23 ЗПК, същата следва да бъде уважена изцяло.
Тъй като главният осъдителен иск е основателен, няма основание за
разглеждане на предявеният евентуален осъдителен иск.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС – Силистра дължимата по делото държавна
такса в размер на 100лв., тъй като същата не е внесена от заявителя с оглед
разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК.
Представен е и списък с разноски по чл. 80 ГПК от процесуалния представител
на ищеца, към който е приложен и договор за правна защита и съдействие в
хипотезата на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА – за оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. Претендираното адвокатско възнаграждение е в размер
на 480лв. с ДДС.
Съдът определя дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 480 лева с
вкл. ДДС, дължимо на процесуалният представител на ищцата. Предмет на исковото
производство са четири иска – главен и евентуален установителен и осъдителен, като е
проведено едно открито съдебно заседание, на което не се е явил представител на
ищеца. Осъществената от процесуалния представител адвокатска защита е адекватна и
добросъвестна, като е допринесла като краен резултат до пълно уважаване на главният
иск. Съгласно разясненията, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, националният съд не е обвързан от размера на установените в Наредба №
1/2004 г. адвокатски възнаграждения. Съдът трябва да съобрази действителната правна
и фактическа сложност на делото, вкл. и реално извършената работа по предоставената
правна защита и съдействие, при отчитане на обстоятелството, че този труд е
висококвалифициран. Макар да не е явил лично в съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца е проявил активност в процеса, довела до уважаване на
предявените искове. Въпреки че е налице изобилна практика по множество идентични
казуси, определеният размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото,
и с материалния интерес и обема на осъществената от процесуалния представител
процесуална работа.
По въпроса за дължимостта на ДДС вече е налице Решение СЕС от 23.10.2025 г.
по дело C‑744/23, с което се приема че такова е дължимо.
По отношение на възражението, че между страните са налице и други
идентични производства – съдът счита, че наведените аргументи, че следва да бъде
определено едно общо възнаграждение могат и следва да бъдат релевирани в
производството по гр. д. 1468/2025 г. и гр.д. №1469/2025 г. на РС-Силистра, по които
тепърва ще бъдат постановени решения.
11
По отношение на възражението, че ищецът не е материално затруднено лице –
съдът счита че не може да изследва този въпрос, поради което не обсъжда това
възражение. С образуваното Тълкувателно дело № 3 /2025 г. ОСГТК се очаква този
спорен въпрос да бъде решен.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за потребителски кредит
№1124765 от 07/08/2024 сключен между Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес
с.Айдемир, общ.Силистра, ул.Преслав №28А и "К." ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско
шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П, е нищожен поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА "К." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано
от Н.П.П да заплати на Р. Д. Т., ЕГН:**********, с постоянен адрес с.Айдемир,
общ.Силистра, ул.Преслав №28А, сумата от 1381.08 лева, недължимо платена по
недействителен договор за потребителски кредит №1124765 от 07/08/2024, ведно със
законната лихва от 09.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "К." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано
от Н.П.П да заплати на адв. М. В. М., от Адвокатска колегия – Пловдив, Персонален
номер:**********, с адрес на кантора гр.Пловдив, ул.Парк Отдих и Култура №3б, ет.3,
ап.11, възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 480 лв. с вкл.
ДДС за настоящото исково производство.
ОСЪЖДА "К." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано
от Н.П.П да заплати по сметка на Районен съд - Силистра сумата в размер на 100лв. -
държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Силистра в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
12