РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. П., 02.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720105211 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“ АД срещу И. Г. Й..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди – съсобственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. П., както и
в качеството й на наследник на Т.И.К., съществува облигационно правоотношение с
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота
на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена
от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя
страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена
на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си,
съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като
потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При изложените твърдения, след като длъжникът в заповедното производство срочно
е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената заповед, се иска в
отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът – в качеството
му на съсобственик на топлоснабден имот, както и наследник на Т.И.К., дължи на
ищцовото дружество сумата от 1776,76 лева, представляваща ¾ от начислени в общ размер
2369,01 лева за доставена топлинна енергия, както следва: сумата от 1543,39 лева,
1
представляваща ¾ от главница в общ размер 2057,85 лв. за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия (за битова гореща вода и енергия за отопление – общи части,
сградна инсталация, отопление на жилище, както и вноски за дялово разпределение) за
апартамент, находящ се в гр. П., ************ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението
на 15.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 233,37 лева,
представляваща ¾ от сумата 311,16 лв. – законна лихва върху главницата за периода от
08.07.2021 г. до 18.07.2023 г. г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3945/2023 г. на ПРС. Претендират се разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор. Признава всички правопораждащи
факти, в частност – че е съсобственик на процесния имот при посочените квоти, както и че е
имало реално топлоподаване през процесния период, като не оспорва посочената от ищеца
стойност. Моли да бъде постановено разсрочено плащане на задължението.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
2
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. С
доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П.,
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр.
82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което посоченият
правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ се от
доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК. Тези правила уреждат взаимоотношенията
между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото
дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния случай, отношенията то
така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в
ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради
това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да
потребява топлинна енергия от същата.
В настоящия случай между страните не е спорно, че сградата, в която се намира
процесният жилищен имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
От представените по делото нотариален акт за продажба, удостоверение, издадено от
МДТ-П., удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, както и молба от И. Й. за откриване на партида, се установява, че през 2005 г. отв. И.
Й. е закупила заедно с трето лице – своята майка Т.К., процесния имот при равни квоти – по
1,/ ид.ч., арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. След смъртта на Т.К. през 2017 г. нейни наследници по закон
се явяват децата й – Д.Д. и отв. И. Й., като всеки от тях е придобил по ½ ид.ч. от
наследството на Т.К. – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. По този начин отв. Й. притежава общо ¾ ид.ч. от
процесния имот и е била негов собственик през процесния период, при липсата на данни за
последващи транслативни сделки.
При тези обективни данни, по делото безспорно се установи наличието на
облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при предварително
обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на
посоченото в исковата молба основание.
Не са спорни и обстоятелствата относно реалната доставка на топлинна енергия за
исковия период на посочената от ищеца стойност, като ответницата признава сочените
обстоятелства така, както са очертани в исковата молба. От представените по делото
писмени доказателства (и доколкото липсва спор), се установява, че за процесния период
дължимите се суми за главница и лихви са в размер на предявените искове. В случая не се
твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се представят доказателства в
този смисъл. Предвид изложеното, предявеният иск за главницата се явява основателен и
следва да бъде уважен до предявения размер от 1543,39 лева.
Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. При този извод, основателна е и акцесорната
претенция, тъй като задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се
извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане.
Изложеното дава основание на настоящия съд да приеме, че предявените искове са
основателни и доказани, поради което следва да бъдат уважени в претендирания от ищеца
размер.
3
По искането по чл. 241 ГПК.
Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи
или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други
обстоятелства. Съгласно т. 14 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл. 241
ГПК намира приложение в исковото производство по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК при
уважаване на иска за установяване на вземането, като компетентен да се произнесе по
искането е именно настоящият исков съд.
Искането за разсрочване на задължението, заявено от ответницата, е основателно, с
оглед изявленията, включително и данните на съпруга й, събрани при спазване принципа на
непосредственост в с.з., за влошено здравословно състояние и затруднено материално
положение, предвид обстоятелството, че единствените доходи на семейството са от пенсия,
а на ответницата – пенсия във връзка с влошеното здравословно състояние, независимо от
поначало трудоспособната възраст на страната – 49 години. От служебно извършената
справка се установява, че за периода в последната една година, считано от приключване на
съдебното дирене на 21.02.2024 г., ответницата действително няма регистрирано трудово
правоотношение и е получавала единствено пенсия в минимален размер от 396,95 лв., респ.
444,58 лева месечно. При тези данни за заболяване на ответницата и твърде ниския размер
на получаваните парични средства от пенсия – под линията на бедност на 2024 г., съдът
намира, че ответницата е материално затруднена и не е в състояние да изпълни наведнъж
задължението си.
Поради това на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на установеното парично
задължение следва да се разсрочи на равни месечни вноски по 70 лв. месечно – всеки месец
до 30-то число на месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение до
окончателното изплащане на задълженията по вземанията, признати с решението.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 35,54 лв. държавна такса в
исковото производство и 85,54 лв. държавна такса и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ла. 1
ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ съществува изискуемо вземане срещу И. Г. Й. , ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес гр. П., ********, за сумата в общ размер на 1776,76
лева, представляваща ¾ от начислени в общ размер 2369,01 лева за доставена топлинна
енергия, от които: сумата от 1543,39 лева, представляваща ¾ от главница в общ размер
2057,85 лв. за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия (за битова гореща вода
и енергия за отопление – общи части, сградна инсталация, отопление на жилище, както и
вноски за дялово разпределение) за апартамент, находящ се в гр. П., ************ за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от депозиране на заявлението на 15.08.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 233,37 лева, представляваща ¾ от сумата 311,16 лв. – законна
лихва върху главницата за периода от 08.07.2021 г. до 18.07.2023 г. г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
3945/2023 г. на Районен съд-П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 И. Г. Й. , ЕГН ********** да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 35,54 лева държавна такса в
исковото производство и 85,54 лева държавна такса и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите
4
съгласно настоящото решение суми за главница, лихви и разноски, като
ПОСТАНОВЯВА И. Г. Й. , ЕГН ********** да заплаща на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД,
ЕИК ********* сумата от 70,00 лева месечно, платима до 30-то число на месеца (на 27
равни месечни вноски по 70 лв. и последна изравнителна вноска в размер на 7,11 лева),
считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, до пълното изплащане на
дълга.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5