РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Сандански, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно
наказателно дело № 20231250200011 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № *******/18.08.2022 г.,
издадено от Д. В.П., на длъжност ВПД Началник група в ОДМВР
Благоевград, РУ Сандански, упълномощен с МЗ № Із-8121з-1632 от
02.12.2021 г., с което на Г. М. М. от гр. С****, бул. „*******” *, ЕГН
**********, на основание чл. 178Е ЗДвП му е наложена глоба в размер на
100.00 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от същия закон.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е
направено искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно,
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложените
доводи се свеждат до това, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като не е допуснато твърдяното в наказателното
постановление нарушение на правилата за движение. Излагат се
съображения, в насока, че описаната фактическа обстановка не отговаря на
действителността, че фактическата обстановка не може да се основава само
върху твърденията на длъжностните лица, че административно наказващият
1
орган не е посочил в обстоятелствената част на АУАН и НП точно описание
на нарушението съгласно изискването на закона и не е разяснил на
жалбоподателя правата му по чл.79б ЗАНН, съгласно чл.57 ЗАНН. Твърди се,
че не е доказано безспорно жалбоподателят да е извършител на нарушението,
с оглед на това, че той е собственик на автомобилите, но неговата съпруга
управлява същите, а и в случая няма пряк свидетел-очевидец на паркирането
на автомобилите. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
процесуален представител, като поддържат изложеното в жалбата,
претендират сторените по делото разноски. В писмено становище
процесуалният представител развива подробни мотиви за отмяна на НП.
Административно наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по депозираната
жалба.
Районна прокуратура-Благоевград, ТО-Сандански, редовно призована,
не изпраща представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 19.12.22 г. /л.4/, а
жалбата срещу същото подадена на 03.01.2023 г. – първи работен ден /л.2/,
т.е. в предвидения в ЗАНН преклузивен четиринадесет дневен срок.
Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално
допустимо.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят Г. М. М. е от гр. С******, ул. „*****” № *, ЕГН
**********, работи, с висше образование, правоспособен водач на МПС.
На 02.08.2022 г. полицейските служители М. К. и Д. К. били на работа,
съвместен автопатрул по КАТ в РУ-Сандански. Около 21.30 часа двамата
полицейски служители били изпратени от ОДЧ за съдействие на колегите им
Щ. и К, – автопатрул 618 относно неправилно паркирани автомобили на
тротоара на ул. „***** № *. Щ, и К. обяснили на К. и К., че пред дом три има
паркирани три автомобила, които пречат на пешеходците да преминават,
измежду които и лек автомобил Рено с рег. № *****. На място бил
2
собственикът на автомобилите – жалбоподателят Г. М..
За констатираното нарушение, свидетелят К. съставил акт за
установяване на административно нарушение серия GA № *****/02.08.2022
г., в присъствието на свидетеля Д. К., който бил предявен на нарушителя и
подписан от него без възражение. Екземпляр от акта бил връчен на
жалбоподателя Г. М. още същия ден – 02.08.2022 г. В законовия 3-дневен
срок - на 05.08.2022 г. Г. М. подал възражение срещу АУАН. Въз основа на
административно наказателната преписка на 18.08.2022 г. от Д. В. П., на
длъжност ВПД Началник група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански,
упълномощен с МЗ № Із-8121з-1632 от 02.12.2021 г., било издадено
наказателно постановление № *****/18.08.2022 г., с което на Г. М. М. от гр.
С****, бул. „*****” *, ЕГН **********, на основание чл. 178Е ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от същия
закон.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно от
обясненията на жалбоподателя М., от показанията на свидетелите М. К. и Д.
Д., копие на НП № 22-0339-000689 от 18.08..2022 г., НП № 22-0339-000689 от
18.08.2022 г. в оригинал, АУАН № 614762 от 02.08.2022 г. в оригинал, копие
от докладна записка на М. Г. К., копие от докладна записка на М.Г. К., копие
на докладна записка на Н. В. П., възражение от Г. М. М. с вх. № УРИ 339000-
7396 от 05.08.2022 г., копие от становище № УРИ 339р-17124/15.08.2022 г.,
отговор до Г. М. № УРИ 244 000-26536/19.08.2022 г, справка за
нарушител/водач, копие от заповед № 02.12.2021 г. на Министъра на МВР.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл. 281 от НПК
писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към
предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между
тях. Съдът счита, че събраните по делото гласни доказателства в своята
цялост не са противоречиви и кореспондират помежду си, досежно
признаците от обективна и субективна страна от състава на нарушението,
описани, както в акта за установяване на административно нарушение, така и
в наказателното постановление. Доказателствата и доказателствените
средства за тяхното установяване съдът постави в основата на фактическите
си констатации, като отчете тяхната достоверност и кореспонденцията
3
помежду им. От показанията на свидетелите К. и К., от обясненията на
жалбоподателя и от акта за установяване на административно нарушение се
установява времето, мястото, начина на извършване на проверката и
констатиране на нарушението. В тези части съдът даде вяра на заявеното от
свидетелите и жалбоподателя, тъй като показанията и обясненията са
последователни и логични, събитията ги описват в детайли /с изключение до
изводите, които са достигнали полицейските служители/. От справката за
нарушител от региона се констатират наличието на наказания за нарушения
по ЗДвП от нарушителя.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата
е основателна.
Съдът счита, че НП следва да се отмени поради допуснати съществени
нарушения на процедурата по установяване на нарушението и налагане на
наказанието, изразяващи се в следното:
Нарушени са разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, т.5 ЗАНН, тъй като не са
били описани според изискванията на закона обстоятелствата на
нарушението. В АУАН и в НП е посочено, че на 02.08.2022 г. около 21.30
часа в гр. С**** на ул. „****“ пред дом номер *, като водач на лек автомобил
„Рено 5“ *****, паркира неправилно собствения си лек автомобил марка Рено
с рег. № **** върху тротоара и пречи за преминаване на пешеходците, с
което е извършил: в населено място паркира МПС върху тротоарите извън
разрешените за това места, определени от администрацията или от
собственика на пътя. При тези факти му е вменено нарушение по чл.94, ал.3
от ЗДвП, който гласи, че: „ За престой и паркиране в населените места ППС
се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране
на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на
пешеходци.” В АУАН и в НП обаче, изобщо не е отразено дали в случая е
имало определени от собственика на пътя или администрацията места за
паркиране на посочената улица, какво е било разположението на паркираното
МПС спрямо оста на пътя и какво е било отстоянието му от сградите, ако е
имало такива, както и какъв е тонажът на МПС, за да се направи извод за
съставомерността на деянието по смисъла на чл.94, ал.3 от ЗДвП, тъй като,
само по себе си, паркирането върху тротоар не съставлява нарушение на
закона. Касае се за липсата на съставомерни обстоятелства, които е следвало
да бъдат посочени както в АУАН. Съдът счита, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, според която НП се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
4
вина, тъй като при тези данни не може да се направи извод, че
жалбоподателят е извършил нарушение. Този пропуск е пренесен и в самото
НП, в което, отново не е отразена в пълнота фактическата обстановка, а
липсата на конкретизация в акта и в НП не може да бъде отстранявана чрез
събиране на доказателства. Нещо повече, съгласно чл.178е ЗДвП «Наказва се
с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в
паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за
пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това
места.” В случая от описателната част както в АУАН, така и в НП не става
ясно извън разрешените за това места ли е или на разрешено място. Това
твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП,
която се твърди че е нарушена. Нормата има две условия, касателни
паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за
движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя,
което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които
не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната
на сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените
от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/. Така нормата
на чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните/ обратно на чл.98/,
а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата
също не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при
спазване на посочените в нея условия. НП не съдържа в обстоятелствената
част съществени белези на наказуемо по чл.178е и чл.94, ал.3 ЗДвП деяние: а
именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че паркираният
автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за
преминаване на пешеходци. Анализът на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2 т.2 и
санкцията на чл.178е ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично и a
priori паркирането върху тротоар. С така посочените разпоредби,
законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по
тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, е
необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което разстояние в
случая не е ясно дали е било налице, тъй като автомобилът освен на тротоара
е бил паркиран отчасти и на платното за движение. Обвинението за
„неправилно паркиране върху тротоар” е в противоречие с изискванията на
чл.94, ал.3, изр.2 ЗДвП, като дори наказващият орган не е посочил в какво се
състои „неправилността” и която точно забрана е нарушена. Констатираните
пропуски на съществени белези на нарушението, за което жалбоподателят е
санкциониран са съществени процесуални нарушения.
Отделно от гореизложеното административно наказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл.57, ал.3 ЗАНН, съгласно който „С
наказателното постановление нарушителят се уведомява за правата му по
чл.79б ЗАНН“, с което са нарушени правата му да заплати в 14-дневен срок 80
на сто от размера на глобата, която му е наложена. Това нарушение е
съществено, защото е нарушило правата на жалбоподателя и не може да бъде
отстранено към настоящия момент.
На следващо място, съдът намира, че не беше безспорно доказано, че
жалбоподателят е паркирал автомобила си, още по-малко на тротоар.
5
Установи се, че няма свидетели очевидци, които да посочат от кого, в кой
момент е бил паркиран автомобилът, т.е. не беше доказан авторът и времето
на извършване на нарушението, в случай, че се приеме, че същото е било
осъществено, т.е. нито от обективна, нито от субективна страна беше
доказано извършването на нарушението. По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена,
като видно от представеното адвокатско пълномощно са заплатени 400лв. за
възнаграждение на адв. А. М.. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, съдът
намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева. В случая
е направено възражение за прекомерност на разноските, но искането за
заплащане на разноски в този размер съдът намира за основателно, тъй като
съгласно чл.18, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.)
от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела от административно наказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 500 лв. за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административно наказателен характер извън случаите
по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. и макар делото да не се отличава с
фактическа или правна сложност, то е приключило в едно съдебно заседание,
с разпит на двама свидетели, с процесуално представителство в съдебната
зала от адвокат, поради това ОД на МВР-Благоевград, в която
организационна структура е РУ-Сандански следва да бъде осъдена да заплати
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, който е заплатил
адвокатския хонорар на адвоката /видно от пълномощното – л.34/ в размер на
400 лева.
Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д,
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление ****/18.08.2022 г., издадено от Д. В.
6
П., на длъжност ВПД Началник група в ОДМВР Благоевград, РУ Сандански,
упълномощен с МЗ № Із-8121з-1632 от 02.12.2021 г., с което на Г. М. М. от гр.
С****, бул. „********” *, ЕГН **********, на основание чл. 178Е ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на чл.94, ал.3 от същия
закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. М. от гр.
С****, бул. „*****” *, ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Благоевградски административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7