Решение по дело №1738/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 122
Дата: 5 април 2019 г. (в сила от 25 април 2019 г.)
Съдия: Маргарита Пламенова Алексиева
Дело: 20181510201738
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

05.04.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. II

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

14.03.

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АНД

 

1738

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59  и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на Н.К.  П., ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 348а-105 от 26.11.2018 г., изд. от Борислав Д.- Началник на РУ гр. Дупница, с което на жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.

Моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по съображения подробно изложени в жалбата и писмените бележки. Прави алтернативно искане ако съдът счете, че наказателното постановление е законосъобразно,  да измени същото като намали размера на глобата на 100 лв.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

На 11.11.2018 г. множество граждани провеждали протест на главен път Е-79 в района на пътен възел „Б.“ гр. Дупница. Протестните действия се изразили в спиране на пътното движение като гражданите застанали на пътните платна и в двете посоки. На място дошъл началника на РУ гр. Дупница, който разпоредил на множеството да освободи пътните платна с цел възстановяване на движението. Проверки на самоличността на протестиращите на място не били извършвани, като събитието било заснето с видеокамера. Впоследствие, от заснетите кадри била установена самоличността на жалбоподателя и на 12.11.2018 г. в негово отсъствие му бил съставен АУАН за нарушение по чл.64, ал. 4 ЗМВР. При връчване на акта, жалбоподателят направил възражение, че не е съгласен с констатациите. Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе административно наказание.

            Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат, установяват събитията в последователност и се подкрепят от писмените доказателства.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед  №Із-1371/2015г. на министъра на вътрешните работи.

От събраните по делото доказателства  се установи, че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.1 и ал. 2 ЗАНН. Общото правило визирано в чл. 40, ал. 1 ЗАНН изисква същият да се състави в присъствие на нарушителя и свидетелите. Ал. 2 от този текст предвижда единственото изключение на съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, но само ако са налице две кумулативно предвидени предпоставки -извършителят да е известен и след покана да откаже да се яви за съставяне на акта. Доказателствата по делото безспорно установиха, че жалбоподателя не е бил уведомяван по какъвто и да било начин  да се яви за съставяне на акта, който е  съставен в негово отсъствие и впоследствие му е бил предявен.

Предвид обвинителната функция на АУАН, законодателят е регламентирал императивно процедурата по съставянето му, като гаранция за правата на гражданите и неспазването на което и да било от изискванията,  води  до ограничаване  на възможността   нарушителят да организира защитата си.

В обжалваното наказателно постановление е посочено, че на 11.11.2018 г. около 12:30 ч. в гр. Дупница като е стоял на пътното платно по главен път Е-79, ПП-1, км 329+500 в района на пътен възел ,,Б.“ е препятствал движението по пътя и не е изпълнил издадено му устно разпореждане от полицейски орган и с действията си лицето всячески пречи на служителите да изпълнят задълженията си по служба, с което виновно е нарушил чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В настоящия случай в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление така, както е описано извършеното нарушение по същество се е стигнало до смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР – ,,неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му” и ,,противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си”, за които административни нарушения в санкционните норми на чл. 257, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР са предвидени съответни, различни по размер административни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР наказва се с глоба от 100 до 500 лева, лице което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, а съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР с глоба в размер от 500 до 1000 лева се наказва лице, което противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си. Липсва яснота за какво нарушение е бил привлечен към административнонаказателна отговорност Н.П. - за това, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР или за това, че противозаконно е пречил на орган на МВР да изпълни функциите си, или и за двете нарушения. Липсва посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, какво е съдържанието на издаденото устно полицейско разпореждане, респ. в какво се изразява съзнателното препятстване на полицейският орган да изпълни задълженията си по служба. Констатираните от съда в обжалваното наказателно постановление неясноти и непълноти при описание на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение, води до ограничаване възможността за санкционираното лице да организира своята защита и в този смисъл представляват съществено нарушение, което допуснато в производството по налагане на административното наказание налага отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Макар и посоченото нарушение на процесуалните правила да обосновава отмяната на НП само на това основание, следва да се отбележи, че  нарушението е недоказано.

В АУАН се сочи, че устното полицейско разпореждане е издадено в изпълнение функциите на полицейски орган - началника на РУ Дупница, по опазване на обществения ред. Не са посочени обаче фактически обстоятелства, които да сочат, че жалбоподателят е нарушавал обществения ред, а още по-малко, че е възприел разпореждането, издадено към множество от протестиращи граждани, като адресирано към него. Състава на нарушението по чл.257, ал.1 ЗМВР се осъществява, когато полицейски орган в изпълнение на възложените му функции, издаде към конкретно лице разпореждане за определено действие или бездействие и последното откаже да го изпълни. В случая, не се събраха доказателства, че разпореждането за освобождаване на пътното платно е било насочено към жалбоподателя, както и че го е възприел като такова, отнасящо се към него, а не към останалите  граждани, намиращи се на пътното платно, поради което нарушението се явява недоказано, както от обективна, така и от субективна страна.

            С оглед изложеното, съдът  прие, че наказателното постановление  е необосновано, издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348а-105 от 26.11.2018 г., изд. от Борислав Д.- Началник на РУ гр. Дупница, с което на Н.К.  П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Кюстендил по реда на АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: