Разпореждане по дело №5129/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14421
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20221110105129
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 14421
гр. София, 16.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Частно
гражданско дело № 20221110105129 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.410 и сл ГПК.
Образувано е по повод заявление на ...... за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Й. Г. В. за суми, дължими по сключен
между .... и длъжника договор за паричен заем № 4013978, вземанията по
който са заплатени на кредитора от поръчител - ....., който от своя страна е
цедирал вземанията си към длъжника в полза на заявителя.
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата,
договорната лихва, мораторната лихва и законната лихва върху главницата.
Що се отнася до претендираните вземания за възнаграждение по
гаранционна сделка в размер на 119, 76 лв. и разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 60 лв., съдът намира, че на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заповед за изпълнение за тези суми не следва да бъде издавана, тъй като
искането е в противоречие със закона и добрите нрави. Съгласно чл. 4 от
договора за паричен заем заемателят има задължение в 3-дневен срок от
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: 1/ две физически лица – поръчители, всяко от които следва да
отговаря на подробно описани в договора условия, или 2/ банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя за сума в размер на сбора на всички плащания на
задълженията по договора за заем. Приложен е и договор за предоставяне на
поръчителство от същата дата с ...... В него е уговорено, че възнаграждението
в размер на 119, 76 лв. се заплаща разсрочено от заемателя заедно с всяка от
погасителните вноски по договора за кредит. Свободата на договарянето не
може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други
правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави – правоотношенията следва да
се сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на
добросъвестност. До нарушаване на този принцип се стига, когато
икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо икономически
1
по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за сключване на
договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право
на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за
обезпечаване на заема чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът
на практика бива задължен да се ползва от опция за възмездно поръчителство
- сключване на договор за поръчителство със свързано с кредитора лице, за
възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума, близка до тази
на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, което противоречи на добрите.
По отношение на претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението съдът приема, че това задължение не съответства на никаква
допълнителна услуга, която да е предоставена на заемателя. Съгласно чл. 10а
ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая разноските за събиране на вземането са свързани с процедурата по
управление на кредита, поради което посочената клауза от договора влиза в
противоречие с императивната разпоредба. С претендирането на вземането се
нарушава забраната на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. В случая се претендира допълнително плащане, чиято
дължимост е свързана изцяло със забава на длъжника и която по съществото
си представлява неустойка за забава, което от своя страна ще доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително
неравновесие в правата на страните.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ......, ЕИК ......, в ЧАСТТА, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника ........,
ЕГН ********** за сумата от 171, 99 лв. – възнаграждение по гаранционна
сделка и сумата от 60 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2