Решение по дело №114/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник Група в ОД на МВР - Сливен, РУ – Нова Загора, подадена от пълномощник, против Решение № 3 от 27.01.2025 г., постановено по АНД № 450/ 2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-0306-001185 от 08.10.2024 г., издадено от Началник група РУ Нова Загора към от ОДМВР Сливен, с което на Й. З. З. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца, като е осъдена ОД на МВР - Сливен да заплати на Й. З. З. сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районния съд е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Посочва, че: АУАН е редовно съставен и като такъв, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното; фактическите констатации, описани в акта, са били подкрепени с убедителни доказателства за вида на нарушението и за авторството му; извършеното на нарушение по чл. 104б, т. 1 от ЗДвП, счита за доказано. Моли съда, след като се убеди в основателността на изложеното в касационната жалба, да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на първоинстанционния съд и реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - Началник Група в ОД на МВР - Сливен, РУ - Нова Загора, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея. Изразява становището си по същество, като моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно и потвърди наказателното постановление. В случай, че насрещната стара претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същото.

Ответникът по касационната жалба – Й. З. З., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от процесуален представител, който моли подадената против решението на Районен съд – Нова Загора касационната жалба да не бъде уважена. Счита решението за правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен счита, че са налице условия решението на Районен съд – Нова Загора да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 09.09.2024 г. в 20:50 часа, в гр. Нова Загора, на [улица]до блок н.**, Й. З. е управлявал личния си лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], като е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал резки маневри и извеждал превозното средство извън контрол, чрез форсиране на двигателя, така довеждайки го до загуба на сцеплението на част от колелата. Съставен бил АУАН № 1380033 от 18.09.2024 г.

Районният съд е приел, че: при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и съдържание, като е приел за нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в АУАН и НП, като се посочи мястото на нарушението. С оглед свидетелските показания, Районният съд е приел, че има разминаване в описаната в АУАН и НП посока на движение, което поставяло нарушителя в затруднение да разбере точно какво нарушение му се вменява. Приел е за недоказано наличието на съставомерно деяние от субективна страна; за недоказано извършването на деянието, както и че същото цели ползването на пътя по предназначение, различно от превоз на хора и товари. С такива мотиви Районният съд е отменил обжалваното НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил неправилен съдебен акт.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. При нарушаване на тази императивна забрана, с нормата на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП законодателят е предвидил на водача да се налага наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. Настоящата съдебна инстанция намира, че административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на З., е извършено. От събраните по делото пред първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства е установено, че ответникът по касация е управлявал на посочената дата, място и час процесното МПС по описания в АУАН и НП начин.

Настоящият касационен състав не споделя извода на Районния съд, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело до затруднение жалбоподателят да разбере за какво нарушение е санкциониран. Съгласно посочените разпоредби АУАН, съответно НП, трябва да съдържа мястото на извършване на нарушението. В процесния случай мястото на извършване на нарушението е подробно описано, по идентичен начин в АУАН и в НП. Действително от показанията на изслушания пред Районния съд свидетел Б. се наблюдава разминаване в посоката на движение на управлявания от З. автомобил, което обаче не е достатъчно, за да обоснове отмяна на НП. Санкционираното лице не е било възпрепятствано да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и да организира защитата си в пълен обем, което е и сторило в рамките на развилото се съдебно производство.

Не се споделя и изводът на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин извършването на процесното административно нарушение. Видно от събраните в производството пред Районния съд доказателства, З. е управлявал автомобила си по начин, който не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. При управлението на автомобила, в гр. Нова Загора, по [улица]до блок н.**, е извършвал резки маневри и е извел превозното средство извън контрол, чрез форсиране на двигателя, което е довело до загуба на сцеплението на част от колелата. По делото пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите – актосъставител; свидетел по АУАН и очевидец на нарушението, съставил приобщената по делото докладна записка. Показанията им са еднопосочни и безпротиворечиви, като кореспондират с описаното в акта и в НП. Видно от представената метеорологична справка от НИМХ, МО-Сливен, изх. № 45/ 20.12.2024 г. от представителната за региона климатична станция в с. Съдиево, общ. Нова Загора, за 09.09.2024 г. няма регистрирани валежи. Предвид липсата на форсмажорни обстоятелства и на влошени метеорологични условия, които биха могли да допринесат до настъпилия резултат, описан в акта и в НП, и с оглед събраните по делото доказателства се налага изводът, че водачът е постигнал целения от него ефект, който не би могъл да настъпи при нормално управление на автомобила. Форсирането на двигателя, довеждането до загуба на сцепление на колелата на автомобила и предизвиканото от това поднасяне по асфалта изпълва състава на нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, правната му квалификация като административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и при определяне на наложеното административно наказание.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил НП, Районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди НП.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 3 от 27.01.2025 г., постановено по АНД № 450/ 2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0306-001185 от 08.10.2024 г., издадено от началник група в ОД на МВР - Сливен, РУ - Нова Загора, с което на Й. З. З., [ЕГН], за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Решението е окончателно.