Определение по дело №968/2009 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 май 2010 г.
Съдия: Росен Василев
Дело: 20091200500968
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер

67

Година

10.07.2008 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.26

Година

2008

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Красимира Вълчева Тодорова

Веселина Атанасова Кашикова Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Дафин Каменов

като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно общ характер дело

номер

20085100600127

по описа за

2008

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 4/22.04.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 440/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Несин Нешет Хабил от с.Чифлик, общ.Кърджали, обл.Кърджали за виновен в това, че на 07.04.2008 год. в гр.Кърджали управлявал моторно превозно средство - марка "Лада Самара", с ДК № 34 L 9617, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.72 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „б" от НК, го е осъдил на наказание "пробация", като на основание чл.42а от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една / година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 240 часа годишно за срок от 2 /две/ години. С присъдата, на основание чл. 343г, във вр. с чл.343б ал.1, във вр. с чл.37 т.7 от НК, съдът е наложил на подсъдимия Несин Нешет Хабил и наказание „лишаване от право да управлява МПС” на територията на Република България за срок от 17 /седемнадесет/ месеца, считано от отнемането на свидетелството му за правоуправление на 07.04.2008 год. Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на РС-Кърджали направените по делото разноски в размер на 28.00 /двадесет и осем / лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Несин Нешет Хабил от с.Чифлик, общ.Кърджали, който я обжалва в частта й относно наложеното му наказание „пробация” с определени пробационни мерки, като счита, че посоченото наказание е явно несправедливо. Твърди, че определените му пробационни мерки са с прекалено дълъг срок и не съответстват на тежестта на извършеното от него престъпление. Намира, че неоправдано съдът е приложил разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, тъй като в случая не били налице многобройни или смекчаващи отговорността му обстоятелства, като наложеното му наказание „пробация” значително го затруднявало, с оглед обстоятелството, че семейството му и двете му деца живеели в Република Турция и няма да може да пътува при тях. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде отменено приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и му бъде наложено минимално наказание „лишаване от свобода” с приложението на чл.66 от НК. Алтернативно прави искане за намаление на пробационните мерки, отмяна на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”, или замяната на същата пробационна мярка с мярка „поправителен труд”, тъй като работел във фирма „Белком” ООД – гр.Кърджали на постоянен трудов договор. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата си така, както е предявена. Представя нови писмени доказателства относно трудовата му ангажираност и характеристичните му данни.

Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание намира за справедливо – съответстващо на обществената опасност на деянието и дееца. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, като в проведеното съдебно заседание във въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства относно трудовата ангажираност на подсъдимия Хабил и характеристични данни за същия. От събраните по делото от двете съдебни инстанции доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Несин Нешет Хабил е роден на 12.01.1976 год. в гр.Кърджали, като постоянно живее в с.Чифлик, общ.Кърджали. Има завършено основно образование, женен е, не е осъждан, като понастоящем работи като обслужващ работник промишлено производство в „Амар” ЕОО – гр.Кърджали. Ползва се с много добри характеристични данни.

На 07.04.2008 год. около 01.00 часа, след като изпил 3 ракии в дома си в с.Чифлик заедно със свой приятел, подсъдимият Хабил се качил в лек автомобил марка "Лада Самара", с ДК № 34 L 9617, и въпреки, че бил употребил алкохол, потеглил в посока гр.Кърджали, за да си купи цигари, тъй като в с.Чифлик нямало отворен магазин по това време на денонощието.Около 03.20 часа на 07.04.2008 год., управлявайки посочения автомобил по бул.”България” в гр.Кърджали в посока „Автогара 21-ви век", подсъдимият бил спрян за проверка от дежурния екип на РПУ-Кърджали в състав св.Стайков и св.Бекир, които му поискали документите за проверка. При разговора с подсъдимия, свидетелите усетили мирис на алкохол, като го запитали дали е употребил алкохол, на което подсъдимият отговорил утвърдително. Свидетелите изпробвали подс.Хабил с техническо средство "Дрегер" № 0061, което отчело концентрация на алкохол в кръвта му в количество 1.97 на хиляда. На подс.Хабил бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2822/07.04.2008 год., който подсъдимия подписал без възражения, както и и му бил издаден Талон за медицинско изследване, след което бил откаран в ЦСМП-Кърджали, където му била взета кръв за извършване на химическо изследване.

От заключението на вещото лице по извършената на досъдебното производство химическа експертиза - Протокол № 149/08.04.2008 год., се установява, че в кръвта на подс.Хабил е констатирано наличие на летливи редуциращи вещества, изразени като етилов алкохол в количество 1.72 промила.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 118/07.04.2008 год. на Началника на РПУ - Кърджали, на основание чл. 171 т.1 б.„б” от ЗДвП, е било отнето временно свидетелството за управление на МПС на подс. Хабил/издадено в Република Турция, с № 9567757/, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.Хабил, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, с които е направил пълни самопризнания и на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото свидетели Бекир и Стайков, дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подсъдимия; от писменото заключение на вещото лице Стефан Маринов от извършената на досъдебното производство съдебна химическа експертиза – Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 149/08.04.2008 год., прочетено и прието в съдебно заседание по реда на чл.282 ал.3 от НПК от първоинстанционния съд - без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Хабил е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 07.04.2008 год. в гр.Кърджали, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда – 1.79 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно осъществяване на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна от подс.Хабил – авторството на деянието, начина, времето и мястото на осъществяването му, квалификацията на същото, формата на вината /при пряк умисъл/ и размера на наложеното на подсъдимия Хабил кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС”, няма между страните, като единственото оплакване на подсъдимия с въззивната му жалба касае справедливостта на наказанието „пробация” с определените пробационни мерки, наложено на подсъдимия от първоинстанционния съд.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия Хабил, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му съдебно минало, направените самопризнания, съдействието за разкриването на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното и ниската степен на обществена опасност на дееца; както и липсата на каквито и да било отегчаващи такива. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е заменил предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода” /което няма определен минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл.42а от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една / година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 240 часа годишно за срок от 2 /две/ години. На основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК е наложил на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” на територията на Република България за срок от 17 месеца. При налагане на наказанието „Пробация”, респ. при определяне на вида и сроковете на отделните пробационни мерки, обаче, първоинстанционния съд е проявил неоправдана строгост. Въпреки, че е отчел множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, първоинстанционният съд не е съобразил и други такива - тежкото му материално положение, трудовата му ангажираност, много добрите му характеристични данни, както и обстоятелството, че семейството на подсъдимия живее в Република Турция, при което така наложените му пробационни мерки в посочените по - горе вид и срокове биха създали значителни и неоправдани затруднения в контактите на подсъдимия със семейството му. При това положение, посоченото наказание „пробация” с определените пробационни мерки по вид и срокове се явява явно несправедливо, несъответстващо на тежестта на извършеното конкретно престъпление, както и на обществената опасност на деянието и дееца. Изложеното налага изменение на обжалваната присъда в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК, на подс.Хабил е наложено наказание „пробация” с определени на основание чл.42а от НК пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една / година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 240 часа годишно за срок от 2 /две/ години, като бъдат намалени сроковете на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” от по 1 година, на по 6 месеца за всяка от тях. Следва също да бъде заменена пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 240 часа годишно за срок от 2 години, с пробационна мярка „поправителен труд” за срок от 8 месеца, при 15 % удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на държавата. Настоящата инстанция намира, че наказанието „пробация” с определени пробационни мерки в посочените вид и срок /размер/ е достатъчно и напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото. Що се отнася до наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от правоуправление на МПС” на територията на Република България за срок от 17 месеца, то съдът намира, че същото е съобразено с тежестта на извършеното престъпление, като не е явно несправедливо, а и няма жалба от подсъдимия против присъдата в тази й част.

Съдът намира, че в останалата й част /извън изменението й относно наложеното наказание „пробация”/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в същата част.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 4/22.04.2008 год. по Н.о.х.дело № 440/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на НЕСИН НЕШЕТ ХАБИЛ от с.Чифлик, общ.Кърджали, с ЕГН **********, е наложено наказание “Пробация” с определени на основание чл.42а от НК пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една / година, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година, и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 240 часа годишно за срок от 2 /две/ години, като НАМАЛЯВА срока на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” от 1 година на 6 месеца, срока на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” – от 1 година на 6 месеца; както и заменява пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 240 часа годишно за срок от 2 години, с пробационна мярка „поправителен труд” за срок от 8 месеца, при 15 % удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на държавата.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.