Решение по дело №2251/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ........

 

гр. Велико Търново, 30.07.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновски районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 01.07.2020 год. в състав:

                                            

                                    Председател: Емил Бобев

 

при участието на секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Бобев НАХД № 2251 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л.И.Г. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Л.В. от ВТАК, против Наказателно постановление № ********** от 04.12.2019 год. издадено от Зам. директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - В. Търново, с което за извършено от Г. административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите, на основание: чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона загорите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257 , ал. 1, т. 1 от Закона за горите. В жалбата се излагат доводи, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Сочи се, че Г. не е извършил описаното административно нарушение нито от обективна, нито от субективна страна, поради което се моли пълната отмяна на процесното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Й.Ц. - преупълномощен от адв. Л.В., редовно упълномощена. В предишно съдебно заседание адв. Ц. прави доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, които съдът уважи. Освен това е направено и искане за допускане до разпит в качеството на свидетели на три лица, което искане съдът също уважи и разпита в качеството на свидетели М.Г.С., П. С. С. и С.К.С.. По същество процесуалният представител на жалбоподателя счита, че Г. не е извършил описаното в НП нарушение и същото не е доказано, поради което моли за пълната отмяна на НП. Излага подробни доводи в писмена защита. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – РДГ В. Търново, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Ц.С., редовно упълномощена. Същата счита, че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. Излага доводи в тази насока в писмено становище. Претендира разноски.

По делото в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят и свидетеля по акта. Същите потвърждават описаната в АУАН фактическа обстановка, като съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото.

В качеството на свидетел бяха разпитани и М.Г.С., С.К.С. и П. С. С..

Свидетелят С. твърди в показанията си пред съда, че работи като горски стражар и е запознат с издаденото разрешително за сеч за процесния подотдел, както и с извършената сеч в същия, както и че е издал технологичния план за отдела. Свидетелят твърди, че почти всеки ден е бил на обекта и дори имал написани два протокола за обелени дървета, като това са следи при издърпване от камиони. Сочи, че до месец май 2019 г. освен пътя, който е отразен в технологичния план, при прехвърляне на дърветата се е образувала просека, като камионите, които товарели дървесината, влизали през така образуваните просеки. Твърди също, че към момента на издаване на технологичния план в обекта не е имало технологични просеки и съответно не е имало такива отразени в технологичния план. Сочи, че целта за създаване на такива технологични просеки е за да минава техника, за да извлича отсечените дървета.

В показанията си пред съда св. С. заявява, че е зет на жалбоподателя, като при извършване на сечта в процесния имот е действал като пълномощник на фирма "Лес Груп 77" ЕООД и са му били възложени дейности да участва в провеждане на търгове, да намира хора за сеч на дървесината и за извоз на дървесината. Сочи, че е ходил няколко пъти до въпросния обект до месец май 2019 г. и е запознат съм с позволителното за сеч и технологичния план на подотдела. Заявява, че не е виждал извозни пътища и технологични просеки, които да не са отразени в технологичния план на подотдела, но заявява, че в отдела се е извършвала постепенна котловинна сеч съобразно позволителното с втори вид сеч съгласно позволителното изсичане на подлес и така са се образували просеки от тази сеч, която била извършена - котловинната и от прехвърлянето на дървесината, която работниците прехвърляли до технологичните временни складове на извозния път. Заявява също, че в технологичния план не е имало отразени технологични просеки и такива не са правени и в гората. Не е присъствал на проверката извършена от служителите П.В. и Н.И..

Свидетелят С. заявява в показанията си, че като служител на РУ - В. Търново е бил изпратен на поредно съдействие за проверка на сечище на фирма „Лес груп“ във въпросния обект. Твърди, че е обикалял сечището заедно със служители на РДГ, като е бил съставен констативен протокол от тези служители след приключване на проверката, на който той се е подписал като присъстващ на проверката. Твърди, че не си спомням какви са били констатациите отразени в протокола, но заявява, че са били реални, след като се е запознал със съдържанието му и го е подписал.

В хода на съдебното следствие по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, съдът изиска справка от Изпълнителна агенция по горите и от РДГ Велико Търново, дали през 2017, 2018 и 2019 г. са издавани наказателни постановления, съставени ли са АУАН и издавани ли са НП през последните три години за нарушения на служители на ИА по горите и техните местни подразделения за констатирани нарушения на чл. 197, ал. 1, т. 6, т. 8 от ЗГ; нарушение по чл. 2, т. 1 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. и чл. 18, ал. 2, т. 5, т. 6 от същата наредба, както и изиска справка от РДГ Велико Търново колко наказателни постановления са издадени за нарушение на чл.12б ал.1 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. на територията на РДГ Велико Търново и срещу кои лица са издадени.

От Писмо с рег. индекс ИАГ-5590/28.02.2020 год. на Изпълнителния директор на ИАГ (л. 55 от делото), се установява, че през периода 2017, 2018 и 2019 год. няма съставени АУАН и издадени НП за нарушения на служители на ИАГ и нейните структури за нарушения по посочените текстове. От писмо с изх. № РДГ05-2238/24.02.2020 год. на РДГ - В. Търново (л. 53-54 от делото) се установява, че през 2017 год. са съставени 12 бр. АУАН и издадени 11 бр. НП за извършени нарушения на чл. 12б от Наредба № 1 срещу 9 лица, измежду които не е Л.Г., през 2018 год. са съставени 20 бр. АУАН и издадени 20 бр. НП за извършени нарушения на чл. 12б от Наредба № 1 срещу 17 лица, измежду които не е Л.Г. и през 2019 год. са съставени 33 бр. АУАН и издадени 30 бр. НП за извършени нарушения на чл. 12б от Наредба № 1 срещу 19 лица, измежду които е и Л.Г..

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 9 май 2019 год. служители на РДГ - В. Търново в състав горски инспектор П.В.Й., инспектор Н.И. *** - св. С.К.С. и горския стражар към ДГС „Болярка” - М.Г.С., са извършили проверка в отдел 144 подотдел М1 в землището на с. Габровци - Държавна горска територия. За подотдела представителя на „Лес груп 77” - жалбоподателя Л.Г. е имал позволително за сеч, издадено от инж. Дончо Дончев. Г. е бил уведомен за насрочената проверка, но по телефона е заявил, че няма възможност да присъства на същата. По време на проверката, проверяващите разполагайки с позволителното за сеч и технологичния план изготвен за този подотдел, са обходили подотдела, като в момента не се е извършвала сеч и не е имало работници. Проверяващите установили, че направеното на терена се разминава с технологичния план, като установили осем броя технологични просеки и един извозен път, които не били отразени в технологичния план. Поради напредналото време проверяващите решили да извършат допълнителна проверка, при която да измерят констатираните просеки и извозния път. Съставили констативен протокол № 006214 от 09.05.2019 год., в който отразили констатираното до този момент, след което на 13 май 2019 г. св. П.Й., Н.М. и инж. Иван Пашов извършили допълнителна проверка, при която извършили замервяния  на извозния път и технологичните просеки, за което съставили констативен протокол № 06217 от 13.05.2019 год., в който отразили реалните размери на просеките и на извозния път.

Въз основа на съставения констативен протокол, на 05.06.2019 год. П.В.Й. - горски инспектор в РДГ - В. Търново, в присъствието на свидетеля Н.И.М., както и в присъствието на Л.И.Г., съставил срещу последния АУАН № 005981 от 05.06.2019 год., затова, че в периода 07.04.2019 год. до 09.05.2019 год. Л.Г. не следи за спазване на одобрения технологичен план на отдел 144, подотдел „м1“, землище с. Габровци, за който има издадено позволително за сеч № 0493352/04.04.2019 год., като в подотдела са направени 8 бр. технологични просеки в посока север-юг, разположени на площта на целия подотдел, както следва: със ширина 3-4 м. и дължина 55 м.; 100 м.; 30 м.; 25 м.; 35 м.; 40 м.; 35 м.; 30 м. и 1 бр. извозен път, разположен в западната част на подотдела по посока запад-изток със ширина 3-4 м. и дължина 235 м., неотразени в технологичния план. Нарушението е извършено на територията на РДГ - Велико Търново, землище с. Габровци, отдел 144, подотдел "м1" - държавна горска територия. Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите.

АУАН е бил връчен по съответния ред на Г. на същата дата, който го е подписал доброволно и без възражения.

В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на Г..

Въз основа на така съставения АУАН, на 04.12.2019 год. инж. Зорка Серафимова И. - зам. директор на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, оправомощена със Заповед № 1 от 02.01.2018 год. на инж. Николай Й. Николов, Директор на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, оправомощен със Заповед РД49-199/16.05.2011 год. на Министъра на земеделието и храните, издала процесното НП № **********, с което за извършено от Г. административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите, на основание: чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона загорите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257 , ал. 1, т. 1 от Закона за горите. НП е било връчено на Л.Г. по пощата на 09.12.2019 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

След анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Както в АУАН, така и в НП, се съдържа пълно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, по който начин в пълнота е гарантирано правото на защита на наказаното лице.

На първо място съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че АУАН и НП не са издадени от компетентни лица по смисъла на чл. 274 и чл. 275 от Закона за горите. Актосъставителят е лице от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 т. 1 от ЗГ, а спрямо издалия процесното НП по делото са приложени доказателства за неговата компетентност - Заповед на министъра на Земеделието и горите (л. 21 от делото) и Заповед № 1 на Директора на РДГ - В. Търново (л. 22 от делото).

Съдът намира, че процедурата по административно наказване не е опорочена поради обстоятелството, че в АУАН не е вписана възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за писмено възражение. Право на наказаното лице е да прави възражения и искания в течение на цялото производство, включително в съдебната фаза. Жалбоподателят не е бил ограничен в това си право по начин, водещ до извод за допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение. Формално погледнато, законът не въвежда задължение за вписване в съдържанието на АУАН на възможността по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, и такъв реквизит не е сред посочените в чл. 42 от същия закон.

Съдът не открива нарушение по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението, което е вменено във вина на жалбоподателя е установено от контролните органи при извършена от тях проверка на 09.05.2019 год. и последваща такава на 13.05.2019 год., а АУАН е съставен на 05.06.2019 год., от което следва, че са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено на 04.12.2019 год., с което е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Както в АУАН, така и в издаденото НП времето на извършване на нарушението е периода от 07.04.2019 год. до 09.05.2019 год., тоест от началната дата на извършване на сечта, посочена в позволителното за сеч, до датата на проверката от контролните органи. В случая се касае за нарушение, което се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, имащо задължение да следи за спазването на одобрения технологичен план. На следващо място, нарушението е описано ясно, точно и разбираемо, с посочване на обстоятелствата, при които е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО е описал с нужната конкретика всичко онова, което обуславя съставомерността на деянието.

Несъмнено е, че жалбоподателят е наказан за това, че в качеството на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч, не е следил за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина и е допуснал да бъдат направени два извозни пътя, неотразени в технологичния план. Отговорността е ангажирана по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, съгласно който: "Наказва се с глоба от 300 до 5 000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях". В случая за нарушени са посочени разпоредбите на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите. Нормата на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. гласи: "Лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина". Съгласно правилото на чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 год., в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.

Съдът намира за неоснователни изложените доводи за липса на доказателства, по какъв начин и от кого са направени установените извозен път и технологични просеки и че няма доказателства та да са направени от фирмата извършваща сеч в подотдела. Разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии не сочи на определен кръг от субекти, които могат да осъществяват незаконни действия по извършването на добива на дървесина и не стеснява кръга им до лица, намиращи се под прякото и непосредствено ръководство на лицензирания лесовъд. Контролните правомощия на лесовъда, регламентирани в цитираните разпоредби не визират субект на незаконната сеч, поради което е ирелевантно обстоятелството субектът дали е лице измежду тези, извършващи разрешената сеч - служители на фирмата, извършваща дърводобива или трето за сечта лице. Персонализацията на извършителя на деянието направа на извозен път и технологични просеки, неотразени в технологичния план е несъставомерно за отговорността на дееца обстоятелство. Обемът и характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд не е свързан с неупражнен контрол върху лицата, извършващи добива на дървесина, а е общо задължение, изразяващо се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив, независимо от лицата, които го извършват. Именно жалбоподателя следва да организира и контролира извършването на добива, за който има издадено позволително за сеч като следи за спазване на правилата, въведени в Закона за горите и подзаконовите актове за извършване на сеч, включително и да не допуска неспазване на одобрения технологичен план посредством направата на извозни пътища и технологични просеки, неотразени в него.

Съдът намира за неоснователни и изложените в писмената защита доводи защо се приема, че са налице именно "извозен път" и "технологични просеки", като се твърди, че констатираните и описани в констативните протоколи не са такива. Съдът напълно споделя изложените в писмената защита доводи в тази насока. Действително в АУАН и НП са използвани два термина „извозен път“ и „технологична просека“. Видно от чл. 53. ал. 2. т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите „в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектирани извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии “. В т. 1 от технологични план „Схема за добив на дървесина от насаждението“ е поместена легенда, в която е указано по какъв начин да бъдат отразени в схемата технологичните просеки и извозните пътища. Т.е. безспорно в случая е, че технологичната просека и извозния път са две различни понятия. Основната разлика между просеката и пътя е в техните параметри. Извозният път е с ширина до 4 м., а технологичната просека е по-тясна - обикновено до 2 м. в някои случаи може да достигне до 3-3.5 м. (на места в зависимост от терена). На следващо място служителите на РДГ уточняват в показанията си пред съда, че разлика има и при начина на извоз на дървесина - по извозния път дървесината се извозва посредством товарен автомобил, а по технологичните просеки дървесината се извлачва посредством животинска тяга или ако теренът позволява специализирана горска техника. Друг основен момент и разграничителен критерий е начинът на изграждане на двата елемента. При извозния път се наблюдава изменение на почвения пласт дори чрез използването на земекопна техника за заравняване на терена, за разлика от технологичната просека, където растителността се изсича, но няма изменение на почвата. По своята същност (видно и от представените по делото Указания на изп. директор на ИАГ) технологичните просеки представляват коридори или т. нар. линии за достъп. Освен това от показанията на св. М.Г. - горски стражар при ТП ДГС „Болярка“- Велико Търново, се установява, че техника е влизала в просеките на 15-20 м., за да извлича дървесината до извозния път и временните складове, както и че просеките са направени именно за това.

На следващо място съдът намира, че по делото се установи виновно бездействие на жалбоподателя Г., който е следвало да следи за стриктното спазване параметрите на сечта, разписани в процесния технологичен план, включително и за това да не бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища. Именно по отношение на това лично негово контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, доколкото самото изграждане на един извозен пътя и осем технологични просеки говори за недостатъчния контрол по изпълнение на коментирания технологичен план. Само и единствено жалобподателят в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е бил длъжен да следи за спазване на одобрените правила за извършване на сечта. Несъмнено това му задължение не е било осъществено, след като са създадени посочените извозен път и осем технологични просеки. Ирелевантно е кога и кой е направил този извозен път и технологични просеки и тези въпроси стоят извън предмета на доказване по делото. Несъмнено е обаче, че въпросния извозен път и технологични просеки не са съществували до датата на започване на сечта, а и самият жалбоподател в качеството си на лесовъд не е документирал подобно обстоятелство. Изцяло ирелевантно за породената спрямо Л.Г. административнонаказателна отговорност е кой и кога е формирал този път и просеки, които въпроси отстоят извън предмета на доказване по делото. Единственото относимо обстоятелство е липсата на каквито и да е данни процесните извозен път и технологични просеки да са съществували при започване на сечта, доколкото жалбоподателят не е документирал подобен факт. За същия имот няма данни в предходните години да е издавано друго позволително за сеч, поради което безспорно коментираният път и извозни просеки са били създадени именно в периода от началото на сечта – 07.04.2019 год., до момента на проверката – 09.05.2019 година. Естествено няма как да бъде фиксиран точният ден на това действие, но категорично периодът на нарушение е ясно определяем, като от датата на откриването му са започнали да текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и Наказателно постановление, които категорично са спазени в случая. И в двата документа деянието е описано достатъчно ясно и точно както текстово, така и цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като по този начин жалбоподателя категорично е бил наясно какво виновно поведение и в противовес на кой законов текст му се вменява. В частност е нужно да се посочи още и че конкретната форма на виновно поведение на Л.Г., а именно пряк умисъл, е изводима от словесната формулировка на деянието и изричното му непосочване не може да е какъвто и да е процесуален порок. Спазено е и правото му на защита по отношение възможността на жалбоподателя да присъства при съставянето на акта, което се установява от доказателствата по делото. Не представлява порок физическото отсъствие на Г. при изготвяне на Констативните протоколи от 09.05.2019 год. и от 13.05.2019 година, който документ (като констативен протокол) не е уреден в ЗАНН и служи единствено за по-пълно закрепване възприятията на проверяващите, които нямат задължение да го уведомяват за съставянето му. Поради горните съображения не са налице каквито и да е основания за отпадане породената спрямо Л.Г. административнонаказателна отговорност и същия следва да носи такава за доказаното извършено от него нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 год. за сечите в горите, издадени от Министъра на земеделието и горите, като на последно място наложеното му наказание е в минимален размер, като всичко това обуславя цялостното потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление.

Неоснователни са изложените в писмената защита доводи, че срещу жалбоподателя тенденциозно са издадени няколко наказателни постановления с цел приложение разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ по отношение на Г., предвиждаща отписване от регистъра за упражняване на лесовъдска практика при три или повече влезли в сила акта за установени нарушения в рамките на 12 месеца. Няма никакви доказателства в тази насока. Освен това при извършена служебна проверка се установява, че всички сочени от адв. Ц. НП срещу Л.Г., са потвърдени от съда, което води до извода, че действително той е извършил сочените в тези НП нарушения и няма никаква тенденциозност.

Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на издадените АУАН и НП не намери допуснати процесуални или други нарушения, което да водят до порочност на същите и отмяна на атакуваното НП.

От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението. Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300.00 (триста) лева. Същото е наложено на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ и е в минималния предвиден в закона размер, поради което не може да бъде намалено. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.

В конкретният случай не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед на това, съдът намира, че наказващият орган правилно и обосновано е отказал приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение.

При този изход на делото съдът намира за основателни изложените искания от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящия случай въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт, редовно упълномощен. Поради това и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Л.Г., следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна, направени по делото разноски за защита от юрисконсулт, в размер на 100,00 (сто) лева.

С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от 04.12.2019 год. издадено от Зам. директора на Регионална дирекция по горите - В. Търново, с което за извършено от Л.И.Г. с ЕГН **********,***, административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 год. за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона загорите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите  – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78 от ГПК, чл. 37 от ЗПП, и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Л.И. Гуджев с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална дирекция по горите - Велико Търново, бул. "България" № 23 направени разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

                                    

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                 

 

 

                                                                                              / Емил Бобев /