Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен
състав, в публичното заседание на
тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№1836 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците А.А.У., А.В.П. и В.А.
У.срещу решение от 10.04.2018 г. по гр.д. №79084/2015 г. на Софийския районен
съд, 142 състав, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД
на основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86 ал.1 ЗЗД, както следва: А.А.У. сумата от 161,80
лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода мес.11.2012 г. – мес.04.2014 г.,
както и сумата от 8,08 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода мес.07.2012 г. – мес.03.2013
г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „****, с аб. №426699, ведно със законната лихва, считано от
17.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 30,79 лв. – лихва за забава
върху главницата за периода 31.12.2012 г. – 07.08.2015 г. и сумата от 1,24 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, А.В.П. сумата от
161,79 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода мес.11.2012 г. – мес.04.2014 г.,
както и сумата от 8,08 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода мес.07.2012 г. – мес.03.2013
г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „****, с аб. №426699, ведно със законната лихва, считано от
17.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 30,79 лв. – лихва за забава
върху главницата за периода 31.12.2012 г. – 07.08.2015 г. и сумата от 1,24 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, В.А. У.сумата от
161,80 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода мес.11.2012 г. – мес.04.2014 г.,
както и сумата от 8,08 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода мес.07.2012 г. – мес.03.2013
г. за топлоснабден имот в гр. София, ул. „****, с аб. №426699, ведно със законната лихва, считано от
17.12.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 30,79 лв. – лихва за забава
върху главницата за периода 31.12.2012 г. – 07.08.2015 г. и сумата от 1,24 лв.
– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и разноски по
делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е незаконосъобразно
и неправилно. Твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са в
облигационни отношения с ищеца, както и че не е установено реалното потребено количество топлинна енергия. Предвид изложеното,
жалбоподателите молят въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове за главница за
незаплатена топлинна енергия, за главница за дялово разпределение и за лихва за
забава. Претендират разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД в срока за отговор по
чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Б.” ООД
не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не
попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението,
следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
и съгласно разпоредбата на чл.106а ал.4 Закон за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна
енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.2 ЗЕЕЕ отм., продажбата на топлинна енергия се
извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани
в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на
разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва
приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за
липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца
е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ и съгласно
разпоредбата на чл.106а ал.3 ЗЕЕЕ отм., несъгласните с публикуваните общи
условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано
в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат
съответно правилата за договорите. Ответниците не
оспорват, че са съсобственици на процесния топлоснабден имот през процесния
период при равни квоти – от по 1/3 ид.ч. за всеки,
като това обстоятелство се установява и от представяния по делото нот .акт за покупко-продажба на недвижим имот №127, т.І,
н.д. №120/29.05.2012 г. на нот. Р.Р..
От приетото по делото СТЕ е установено, че сградата, в която
се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово
разпределение. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. В случая
количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от
общия топломер, за който се установява от СТЕ, че отговаря на метрологичните
изисквания, както и че сумите за топлинна енергия в имота на ищците и за дялово
разпределение са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката
От заключението на СТЕ се установи, че сумите за ТЕ, дължими
от ответниците за процесния
период, коригирани с изчислените суми при дяловото разпределение, са в общ
размер на 485,40
лв., като припадащата се част на всеки един от тримата ответници
е в размер на сумата от по 161,80 лв., които суми не са заплатени, видно от
приетото по делото заключение на ССчЕ.
По делото е установено, че за процесния
период услугата дялово разпределение е извършвана от „Б.“ ООД, поради което и с
оглед осъществената услуга ответникът дължи заплащането и, като съобразно
заключението на ССчЕ таксата за дялово разпределение
за процесния период е в общ размер на сумата от 24,24 лв. или припадащата се част на всеки един от тримата ответници е в размер на сумата от по 8,08 лв., които суми
не са заплатени, видно от същото заключение.
Поради изложеното, решението на СРС следва да бъде
потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №381415/10.04.2018 г., постановено по гр.д. №79084/2015
г. по описа на СРС, ГО, 142 състав.
Решението е постановено при участие на третото
лице-помагач на страната на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.