РЕШЕНИЕ
№ 2410
Пловдив, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXIII Тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ |
|
Членове: |
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ |
При секретар ТАНЯ ЗЛАТЕВА и с участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия СЛАВА ГЬОШЕВА кнахд № 20237180703136 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.И.С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 504, адв. М., срещу Решение № 4055/11.10.2023 г., постановено
по АД № 9031/2023 г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му
против Заповед за задържане № 2372зз-65/06.06.2023 г. на разузнавач в сектор
ППЛ на отдел КП при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на Н.И.С. в арестните
помещения на 05 РУ при ОДМВР – Пловдив за срок до 24 часа. Касаторът поддържа в
касационната жалба, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и необосновано, аргументира незаконосъобразността на
оспорения административен акт, противоречието му с целта на закона, иска отмяна
на решението, отмяна на заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът по касационна жалба - разузнавач в сектор ППЛ на отдел КП при ОД
на МВР Пловдив Н. С. Я., в писмен отговор, чрез гл.юрк. П. оспорва касационната
жалба, счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за
неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението е правилно и
законосъобразно.
Административен съд Пловдив, като прецени допустимостта на касационната
жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и
от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, Районен съд Пловдив е приел за
установено, че с оспорената пред него заповед Н.И.С. е задържан за срок до 24 часа
на 06.06.2023 г. в 10,00 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във
връзка с досъдебно производство № 104/2022 г. по отношение на престъпление по
чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК. РС Пловдив
приема, че от страна на органите на реда на задържания са разяснени правата му
по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 ЗМВР, както и че същият е подписал и
декларация приложение № 1 към чл. 15, ал. 2 ЗМВР. От фактическа страна
районният съд е приел, че се установява от събраните по делото доказателства,
че на 09.09.2022 г. оспорващият бил обявен за издирване, тъй като
местонахождението му не било установено и наказателното производство било
спряно с постановление на РП Пловдив от 08.11.2022г., съответно е било
възобновено с постановление от 09.05.2023 г., като на 07.06.2023 г. е привлечен
в качеството на обвиняем. Така Писмо от Районна Прокуратура Пловдив вх. №
73872/11.08.2023 г.
Районен съд Пловдив е приел, че обжалваната заповед за задържане е издадена
от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, отговаря на
изискванията за съдържание по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, спазени са
административнопроцесуалните разпоредби по издаването й и е в съответствие с
приложимото материално право и целта на закона.
Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от
районния съд мотиви, с които е отхвърлена жалбата на С. срещу Заповед за
задържане № 2372зз-65/06.06.2023 г. на разузнавач в сектор ППЛ на отдел КП при
ОД на МВР Пловдив.
Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на съда
относно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта.
Налице са били данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за извършено
престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК. В заповедта са посочени достатъчно
факти според изискванията на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, даващи възможност на
задържаното лице да разбере за какво престъпление е задържано и да упражни
правото си на защита срещу заповедта.
По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по
чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието
прилагането не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от
които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Както правилно приема съдът, данни, че лицето е
извършило престъпление, са налични към момента на задържането му.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че лицето е задържано във връзка с
образуваното досъдебно производство по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 НК. Изходът от
това производство не е релевантен към издаване на заповедта по чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да
предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети възможността
за извършване на разследване по образуваното досъдебно производство.
Следователно, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с
него, дава право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката. Неоснователни са възраженията, че
непосочването на алинеята към чл. 144 от НК са съществени процесуални нарушения
и същите са основание за отмяна на заповедта, както и че са нарушили правото на
защита. Данните, които е приел издателят на заповедта, са данни за престъпление
в хипотезата на чл. 144, ал.3, вр. Ал.1 НК. При налагането на ПАМ
"задържане до 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР е достатъчно само наличието
на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление или да е съпричастно с него, което дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи
мярката. Такива данни по отношение на С. са били налице. Неоснователен е
доводът на касатора, че в процесната заповед липсват фактическите и правни
основания за издаването й. Посочено е досъдебното производство. Трайно
възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на
процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за
извършеното престъпление. Обикновено тя се възпроизвежда в съпътстващи докладни
записки, както е и в случая. Това е така, тъй като фактическите основания,
мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни
за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не с категоричното му
уличаване в извършването на такова.
Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в
съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и
неговата цел е законосъобразен. Възраженията от касатора в тази насока са
неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е приложен и
принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския
орган при налагане на процесната принудителна административна мярка. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по
чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността
на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.
Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до
24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на
обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от
практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на
чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,
съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на
жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в
името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на
личната му свобода.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя в размер на 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХIII състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4055/11.10.2023 г., постановено по АД № 9031/2023
г. на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 504, адв. М. да
заплати на ОДМВР Пловдив разноски по делото в размер на 100(сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
|
|
Членове: |