№ 165
гр. Шумен, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
в присъствието на прокурора Св. Д. М.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20223630200478 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от
НПК.
От ШРП е внесено постановление, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на ДЖЮН. Й., ЕГН **********
обвиняем по досъдебно производство № 11/2022г. по описа на РУ - Шумен,
вх.№ 5061/2021г. по описа на ШРП на Районен съд - гр.Шумен с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК, за което е предвидено
наказание “лишаване от свобода” до 3 години или „глоба“ от 100 лв. до 300
лв. , извършителят не е осъждан за престъпления от общ характер, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, с
деянието не са причинени имуществени щети, както и не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от
НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Шумен
поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия
наказание “глоба” в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78а
от НК.
В съдебно заседание обвиняемият ДЖЮН. Й., ЕГН **********,
редовно призован чрез упълномощения му защитник, не се явява лично, за
него се явява упълномощен защитник адв. Д. Д. при ШАК. Моли за
приложение на чл. 78 а от НК в размер на минимума.
От приложените по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа страна
следното:
Обвиняемият от години живеел със семейството си в чужбина -
1
Р.Турция, а през 2020г. - 2021г. живял в Ф.Р.Германия. ДЖЮН. Й.
периодично се връщал за кратко в България, след което отново заминавал в
чужбина. През м.ноември 2021 г. ДЖЮН. Й. се върнал в България, за да
подаде документи за българско СУМПС. На 09.11.2021 г. обв. Й. отишъл в
сектор „КАТ“ при ОДМВР - Шумен, заедно със св.Е.Р.Н. за да подаде
документи за издаване на СУМПС въпрекиq че обичайното му пребиваване
не било в Р.България, а в Р.Германия. След подаване на документите той
отново напуснал пределите на страната, като упълномощил св.Н. да получи
СУМПС.
Съобразно действащата нормативна уредба - чл. 151 ал.5 от ЗДвП:
“Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България,
за което обстоятелство подписват декларация…“
Обвиняемият е следвало, да отговаря на това условие, за да му бъде
издадено българско свидетелство за управление на моторно превозно
средство .
Съгласно Параграф 6 т.46, изречение първо от Допълнителните
разпоредби на ЗДВП "Обичайно пребиваване в Република България е
мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване
на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и
което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две
или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното
условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за
изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване“
Този текст е възприет от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 10.12.2006г. относно свидетелствата за управление
на превозни средства, като в чл.12 е дефинирано понятието „обичайно
пребиваване“ по същия начин.
На 09.11.2021г. в гр.Шумен, Й. подал декларация на гише в сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - Шумен, в която потвърдил неистина, а именно -
удостоверил обстоятелството, че е установил обичайното си пребиваване
/повече от 185 дни през календарната година / в Р.България, с.Вълнари,
ул.“Гроздан Узунов“ № 52, по смисъла на Параграф 6 т.46 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП. Посочената декларация подписал лично и подал заедно
със заявлението за издаване на СУМПС, като същите били приети и
обработени от служител в сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен - св.Й.Д.М..
В хода на производството по досъдебно производство е изготвена
съдебно - графическа експертиза / протокол № 26/01.02.2022г. / от
заключението на която се установява, че почеркът, с който е положен
подписът срещу „декларатор“ в „Декларация“ от 09.11.2021г. и този с който
са положени подписите, представени, като сравнителен материал от името на
лицето ДЖЮН. Й. принадлежи на едно и също лице.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира,
че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 313, ал.1 от НК –
2
на 09.11.2021г. в гр.Шумен, потвърдил неистина, а именно, че е установил
обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на параграф 6,
т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в
писмена декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се дава
пред орган на властта - ОД на МВР - гр.Шумен, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства.
В хода на съдебното производство от страна на обвиняемото лице не
бяха представени безспорни доказателства, оборващи или поставящи под
съмнение така установената фактическа обстановка.
Правната норма на чл.313, ал.1 НК има бланкетна диспозиция, като
престъпното посегателство по този текст се осъществява чрез потвърждаване
на неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение,
изпратено по електронен път, които съгласно предписанията на закон, указ
или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Конкретно обвиняемия на 09.11.2021г. в гр.Шумен, потвърдил
неистина, а именно, че е установил обичайното си пребиваване в Република
България по смисъла на параграф 6, т.46 от Допълнителните разпоредби на
Закона за движение по пътищата в писмена декларация, която по силата на
закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта - ОД на МВР -
гр.Шумен, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Съобразно параграф 6 т.46 от ЗДВП "Обичайно пребиваване в
Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични
връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то
живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на
различно място от личните му връзки и което вследствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е
необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в
друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.
Към момента на подаване на декларацията, предвид приложените
доказателства, не може да се приеме, че обвиняемият е пребивавал обичайно
на територията на Р България, поради което съдът намира за безспорно
доказано, че към датата на инкриминираното деяние обичайното пребиваване
на обвиняемият не е било в Р България, а в други страни на Европейския
съюз, поради което от обективна страна е осъществен състава на
престъплението от общ характер наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство гласни и писмени
доказателства, приобщени на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК.
От субективна страна деянието е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, тъй като обвиняемото лице е съзнавало, че на 09.11.2021г. в
гр.Шумен, потвърдил неистина, а именно, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България по смисъла на параграф 6, т.46 от
Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата в писмена
декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от ЗДвП се дава пред
3
орган на властта - ОД на МВР - гр.Шумен, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства..
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
- за престъпление по посочената квалификация законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” до 3 години или „глоба“ от 100 лв. до 300
лв.;
- обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК.
- от престъплението не са настъпили имуществени вреди;
- не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл. 78а, ал. 7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този
текст.
При определяне на наказанието на обвиняемия за извършеното от него
престъпление съдът прецени:
Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява
като висока имайки в предвид обстоятелството, че деецът е декларирал
неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на закон.
Съдът при определяне на наказанието съобрази и степента на обществена
опасност на самия обвиняем, която преценява като невисока с оглед данните
за личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата
на други общественоопасни прояви.
Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват
като смекчаващи вината обстоятелства.
Съобразявайки изложените обстоятелства, личността на обвиняемия
и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в минималния
размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази и
материалното състояние на обвиняемия. Съдът намира, че така определеното
наказание, ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже
възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на
обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенция, посочени в чл. 36 от НК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ДЖЮН. Й., ЕГН **********, роден в Турция, гражданин
на Р.Турция и Р.България със средно образование, неженен, неосъждан,
работещ , с постоянен адрес: с.Вълнари , ул.“Г.Узунов“ № 52 ЗА ВИНОВЕН
в това, че на 09.11.2021г. в гр.Шумен, потвърдил неистина, а именно, че е
установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на
параграф 6, т.46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по
пътищата в писмена декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от
ЗДвП се дава пред орган на властта - ОД на МВР - гр.Шумен, за
4
удостоверяване истинността на някои обстоятелства- престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “глоба” в размер на 1 000 /хиляда/
лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда ДЖЮН. Й., ЕГН
********** да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски
по делото в общ размер от 88,26лв. , от които 73,26лв. следва да се внесат
по сметка на ОДМВР Шумен и 15 лв. за възнаграждение на преводач ,
следва да се внесат по сметка на ШРС .
Решението подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5