№ 9781
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110141984 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД от И. В. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.*****,против Г. В.
И.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което
да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
100 лева,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че ищецът Д. е сключил договор с мобилен
оператор,при което съгласно сключения договор е предоставено оборудване за
цифрова телевизия като оборудването е предоставено на ответника за
недвижим имот в с.Р. Ищецът поддържа,че вместо четири броя приемници
ответникът върнал три броя приемници,при което за липсващия приемник
ищецът заплатил на мобилния оператор 100 лева. Ищецът Д. твърди,че със
заплащане на паричната сума от 100 лева се е обеднил,а ответникът се е
обогатил. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед постъпило
възражение е налице интерес от предявяване на установителната искова
претенция. Ищецът моли съда да уважи иска.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът И. оспорва исковата
претенция като недопустима и неоснователна като твърди,че нито е доказано
ищецът да е предоставил на ответника четири броя приемници,нито е
доказано ответникът да е предал едно устройство по-малко. Сочи се,че към
процесния период ответникът не е бил собственик на имота в с.Р. Твърди се,че
не е доказано ищецът да е заплатил глоба към мобилния оператор. Моли съда
да отхвърли исковата претенция.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК И. В. Д. претендира от Г. В. И.
сумата от 100 лева,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 22412/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
Представена е покана,с която И. В. Д. кани Г. В. И. да върне четири броя
приемници за цифрова телевизия,а в случай,че не върне същите да заплаща по
20 лева месечно наем,защото И. Д. дължи неустойки към мобилния оператор.
С нотариален акт от 19.09.2022 г. Г. В. И. се легитиМ. като собственик на
5/6 идеални части от недвижим имот – поземлен имот,ведно с построената в
имота двуетажна полумасивна жилищна сграда,гараж и второстепенна
стопанска постройка на основание сключен договор за продажба с В И. Д. и Т
Г Д.а като продавачите са запазили вещно право на ползване върху имотите.
Представено е електронно съобщение,от което се установява,че искане е
получило входящ номер.
Според справка от „А“ЕАД посоченото устройство SN MAC сериен
номер ****** в периода 2019 – 2024 г. е предоставяно и връщано на различни
клиенти.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетелката А,която съжителства на семейни начала с ищеца,се
установява,че И. имал договор с мобилен оператор „А1“ за телефони и
телевизия като към този договор били и номерата на родителите и брат му.
Според свидетелката А нейният мъж предложил да ползват телевизия и за
дома в с.Р като договорът бил сключен за два приемника,а след това Г. И.
поискал от брат си да вземе и трети приемник като впоследствие ищецът и
жена му узнават,че е взет и четвърти приемник,за който не знаят по какъв
начин е заявен. Според свидетелката договорът е бил срочен за две години и
не е имало възможност да се прекрати в по-ранен момент. При изтичане срока
на договора ищецът поискал връщане на устройствата и предвид това,че не е
върнат един от приемниците ищецът заплатил 100 лева. Според свидетелката
А в имота в Р живеят постоянно нейните свекър и свекърва,свидетелката не
знае дали Г. И. живее постоянно там. От показанията на свидетелката А се
установява,че първоначално договорът бил сключен за два
приемника,впоследствие по искане на Г. И. приемниците станали три,а по
какъв начин е получен четвъртият приемник свидетелката не знае,защото
нейният мъж не е заявявал такъв. Разпитан в съдебно заседание,свидетелят Д.
е казал,че в къщата в Р живее заедно със своята съпруга,според свидетеля Д.
договорът с „А1“ бил на името на И.,но сметките си ги заплащал свидетеля
като договорът включвал телевизия – ползвани били два приемника и имало
един резервен. Според свидетеля Д. когато И. поискал връщане на
приемниците свидетелят предал трите приемника на Г.,който ги дал на своя
брат.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
постъпило възражение. Следователно искът има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер. Този иск е
регламентиран като положителен установителен иск,което означава,че е
възложено в тежест на ищеца доказването наличието на материалноправни
предпоставки за уважаване на иска,а именно ищецът следва да докаже,че се е
обеднил,а ответникът се е обогатил като между обедняването и обогатяването
съществува общо основание. Законът регламентира фикция,че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението,когато исковата молба е
постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за
предявяване на иск,т.е. на 12.04.2024 г.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция,предявена от
ищеца Д. подлежи на отхвърляне като недоказана по основание. Искът по
чл.59 от ЗЗД е субсидиарен иск,регламентиран,за да бъде избегнато
неоснователно обогатяване,когато страната ищец не разполага с друг иск за
защита на правата си. В конкретния случай исковата претенция,предявена от
ищеца Д. е основана на твърдения,че ищецът е сключил договор на свое име
като е предоставил оборудване за телевизия на ответника И. като предвид
липсата на връщане на един от предоставените приемници ищецът заплатил
сума в размер от 100 лева,с което счита,че се е обеднил за сметка
обогатяването на ответника И.. Софийският районен съд наМ.,че не е
спорно,че телевизия в имота в с.Р е ползвана по договор,сключен от ищеца
Д.,в която насока по делото са събрани непротиворечиви показания – и
двамата разпитани свидетели категорично сочат,че договорът е бил на името
на ищеца Д.,а по същество спорът е концентриран относно това дали ищецът е
претърпял имуществена вреда за сметка на обогатяването на ответника И..
Съдът счита,че ищецът Д. не е доказал факта на наличието на наложена
неустойка за невърнато устройство,нито е доказал размера на заплатената
неустойка. С оглед това,че е ноторно,че при начисляване на неустойка за
невърнато оборудване размерът на начислената неустойка,както и относно
какво оборудване е начислена се посочват във фактура,издадена от мобилния
оператор,както и фактът на заплащане стойността на неустойката за
невърнато оборудване се доказва чрез представяне на фискален бон,преводно
нареждане или друг платежен документ съдът приема,че предявената от
ищеца Д. искова претенция като недоказана по основание подлежи на
отхвърляне. В хода на производството не са събрани доказателства,че е
начислена неустойка,както и не са събрани доказателства,че е заплатена
неустойка поради невъзможност за връщане на оборудване,поради което
съдът наМ.,че исковата претенция като неоснователна подлежи на
отхвърляне. Ищецът Д. не е провел доказване,че е настъпило обедняване за
него,т.е. не е установено,че ищецът е претърпял финансова загуба,което дава
достатъчно основание за отхвърляне на иска. За да счете,че искът е недоказан
по основание,съдът взе предвид,че от събраните по делото доказателства не се
установява,че приемниците са били предоставени за ползване на ответника
И.,съответно не може да бъде възприето,че ответникът отговаря за настъпило
3
имуществено разместване. В тази насока съдът наМ.,че следва да бъде
отчетено,че не се доказва телевизията,съответно устройствата за телевизия да
са ползвани от ответника И.,доколкото от гласните доказателства се
установява,че имотът в Р е ползван от родителите на страните по делото,а и по
делото са ангажирани противоречиви показания относно въпроса колко са
приемниците,ползвани в Р. При това положение,както и като бъде
съобразено,че ищецът Д. носи доказателствената тежест да докаже
обедняването,обогатяването и общото основание между обогатяването и
обедняването,съдът наМ.,че ищецът не е провел пълно доказване за наличието
на материалноправни предпоставки за уважаване на иска,поради което
исковата претенция подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ответникът претендира
присъждането на адвокатско възнаграждение съдът наМ.,че следва да бъде
присъдено такова в размер от 1000 лева,за което в представения с писмения
отговор договор за адвокатска защита е посочено,че е заплатено в брой,както
и предвид това,че насрещната страна не е формулирала възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.59 от ЗЗД,предявен от И. В. Д.,ЕГН **********,с адрес
гр.*****,против Г. В. И.,ЕГН **********,с адрес гр.С,за признаване за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 100 ( сто ) лева –
представляваща вземане за наложена на И. Д. санкция за невърнато
оборудване към мобилен оператор,представляваща приемник за цифрова
телевизия SN MAC сериен номер ******,което оборудване И. Д. е
предоставил на Г. И.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 22412/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА И. В. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.***** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на Г. В. И.,ЕГН **********,с
адрес гр.С,сумата от 1000 ( хиляда ) лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4