РЕШЕНИЕ
№ 4517
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110211382 по описа за 2024 година
За да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**************“ AД, с ЕИК: *********,
представлявано от изпълнителния директор С.О.О чрез адв. К. Г. Я. – К. от
******а против наказателно постановление № 92-02-658/24.07.2024 г.,
издадено от заместник-изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с
което на жалбоподателя „*******“ АД, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 ЗМИП
е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1
000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.63, ал.6 ЗМИП, вр. с §9, ал.2 от ПЗР от
ЗМИП /Закон за мерките срещу изпиране на пари/. В жалбата се оспорват
фактическите констатации в акта, като се поддържа, че жалбоподателят не е
извършил вмененото му административно нарушение. Поддържа се, че АУАН
за претендираното нарушение е издаден след изтичане на сроковете по чл.34,
ал.1 от ЗАНН. Счита се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Алтернативно се претендира приложимост на разпоредбата
на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, поради това, че се касае за маловажен случай на
административно нарушение. С тези съображения, се иска от съда да отмени
1
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява, като по делото е постъпило писмено становище от адв. К., в
което са преповторени съображенията, изложени в жалбата. Моли се за
отмяна на обжалваното НП, като се претендират направените в хода на
производството съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 05.06.2024 г. Е.Т– главен специалист в Агенция по вписванията
съставила на „*******“ АД АУАН за нарушение на чл.63, ал.6 ЗМИП, вр. §9,
ал.2 от ПЗР на ЗМИП, като е посочила, че нарушението се е изразило в
незаявяване за обстоятелства по чл.63, ал.4 ЗМИП, а именно действителен
собственик на дружеството до 31.05.2019 г.
При идентично фактическо описание на нарушението е съставено и
обжалваното НП № 92-02-658/24.07.2024 г., в което изрично е посочено, че
нарушението е извършено на 01.06.2019 г.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа
обстановка въз основа на писмените доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал на основание чл.283 НПК.
Видно от приложените към доказателствата по делото заповеди АУАН и
НП са изготвен от овластени за това лица.
От правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "По въпросите на вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е. в
административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат
институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи
2
отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на
отговорността, като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство, съгласно чл. 24, т. 3 от НПК давността е една от
предпоставките, при наличието на които наказателно производство не се
образува, а образуваното следва да бъде прекратено. На второ място –
законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове,
реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо
основание това следва да се отнася и по отношение на административните
нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От
тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази
насока, по въпросите свързани с изтичането, спирането и прекъсването на
давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове,
приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс. В
частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 81, ал.
3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК – административнонаказателното производство
следва да се счита погасено по давност (независимо от спирането или
прекъсването) след изтичане на срок, надвишаващ четири години и половина,
считано от датата на извършване на нарушението.
Видно от доказателствата по делото – АУАН – нарушението се твърди да
е извършено на 01.06.2019 г., като независимо от спирането и прекъсването на
сроковете, касаещи давността, този давностен срок е изтекъл на 01.12.2023 г.,
а административно наказателното производство за него е запознало със
съставяне на АУАН на 05.06.2024 г., т.е. след изтичане на абсолютния
давностен срок и в нарушение на разпоредбата на чл. 24, т. 3 от НПК.
Основателно се явява и твърдението в жалбата, че образуването на
административнонаказателното производство е станало и в нарушение на
сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Съгласно чл.34, ал.2 ЗАНН: „За
нарушение на нормативен акт, уреждащ ….. мерките срещу изпирането на
пари …. не се образува административнонаказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест
месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет
години от извършване на нарушението. В тези случаи предвидените
срокове в ал. 1 не се прилагат.“ В настоящия случай се твърди, че
нарушението е извършено на 01.06.2019 г., а за същото е съставен АУАН на
3
05.06.2024 г., т.е. след изтичане на пет години от твърдяната дата на
извършване на нарушението. С оглед на това, обжалваното НП следва да
бъде отменено, а административно наказателното производство – прекратено.
При това положение е безпредметно обсъждането на останалите възражения
на жалбоподателя.
При този изход на делото, основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски в хода на
производството за адвокатски хонорар.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН: „В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“ Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на §
1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
По делото дружеството-жалбоподател е представлявано от
упълномощен адвокат, който е изготвил и депозирал жалба, както и писмено
становище в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция, за
което жалбоподателят заплатил хонорар в размер на 300 лева, съобразно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е договорено плащане на сумата по банков път, като за доказване на
реално извършеното плащане на договорения хонорар е представено заверено
за вярно с оригинала извлечение от банкова сметка.
Искането за присъждане на сумата 14.26 лева – куриерски услуги за
изпращане на възражение срещу съставения АУАН, според настоящия съдебен
състав се явява неоснователно, доколкото това не са разноски, направени в
хода на настоящето съдебно производство и няма основание за присъждането
им на осн. чл.63д, ал.1 ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 92-02-658/24.07.2024 г.,
издадено от заместник-изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с
което на „*******“ АД, с ЕИК: *********, на основание чл. 118, ал. 1, т. 2
ЗМИП е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 1 000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.63, ал.6 ЗМИП, вр. с §9, ал.2
от ПЗР от ЗМИП.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, водено
срещу „*******“ АД, с ЕИК: *********, във връзка с което е било издадено
наказателно постановление № 92-02-658/24.07.2024 г., от заместник-
изпълнителния директор на Агенция по вписванията.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията ДА ЗАПЛАТИ на „*******“ АД,
с ЕИК: ********* сумата в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- гр.София
в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5