№ 224
гр. Шумен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500422 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №175/7.03.2025г. по гр.д.№2735/2024г. по описа на ШРС , съдът е
осъдил „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София. п.к. 1766, р-н Младост, ж.к. МЛАДОСТ 4,, бул./ул. Бизнес Парк София, сграда 6, да
плати на М. Р. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. .... № 10, вх. 3, ет. 2. ап. 61,
сумата 1 695,93 (хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) лева,
платена без основание по фактура № **********/05.08.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане, платима по банкова сметка
BG ..... BGN, „Юробанк“ АД (Пощенска банка), специална адвокатска сметка с титуляр адв.
П. Й. Н., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, осъдил е „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1766, р-н Младост, ж.к.
МЛАДОСТ 4,, бул./ул. Бизнес Парк София, сграда 6, да плати на М. Р. П., с ЕГН **********
и адрес: гр. Шумен, ул. .... № 10, вх. 3, ет. 2. ап. 61, сумата 667.84 (шестстотин шестдесет и
седем лева и осемдесет и четири стотинки) лева - разноски, по банкова сметка: BG 23 .....,
„Юробанк“ АД (Пощенска банка), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението е обжалвано от „Йеттел България“ ЕАД, действащо ,чрез пълномощника
си юрисконсулт И.А. като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
1
Въззиваемата М. Р. П., действаща ,чрез пълномощника си адв. П. Й. Н. от ВАК е
депозирала отговор на въззивната жалба, с която я оспорва като неоснователна и
недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Между страните не е спорно ,че на 18.04.2024 г. с допълнително споразумение и
резюме на договор /л. 18/, за срок 24 месеца, на ищцата е била предоставена, мобилна
услуга, чрез фиксиран номер +359*********, в това число и „неограничени минути към
всички национални мрежи в България и роуминг в зона ЕС към зона ЕС и към зона
Великобритания“, поради което съдът намира, че за периода от 18.04.2024 г. до 18.04.2026 г.,
страните за били обвързани от валидно облигационно правоотношение, при Общи условия
на мобилния оператор, за което ищцата се е задължила да плаща месечен абонамент от 41,99
лв., както и цена на MB в роуминг в зона ЕС - 0,0036 лв., цена на минута за международни
разговори в зона ЕС - 0,44 лв., а за допълнителни услуги - според актуалната ценова листа на
Оператора. Страните не спорят, че за отчетен период 05.07.2024 г. – 04.08.2024 г., за
начислени от оператора мобилни услуги ищцата е платила общо сумата 1 737.92 лв. с ДДС, в
това число и процесната от 1 413,28 лв. без ДДС или 1 695,93 лв. с ДДС, начислена за
роуминг услуга посочена в издадена от ответната страна фактура № **********/05.08.2024 г.
като: „Разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги“. Спорът между страните е
относно наличие на основание за начисляване, съответно получаване от ответника, на
платената от ищцата сума от 1 695,93 лв. с ДДС, за роуминг услуга през периода 05.07.2024
г. – 04.08.2024 г.
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
, тъй като сумата от 1 695,93 лв. не се дължи от ищеца на ответника и била заплатена без
основание .
По иска с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД неоснователното обогатяване
предполага разместване на имуществени блага, при което едната страна по спора е получила
от другата нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание,
поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е
приложима в случаите, когато още при получаване на имущественото благо липсва
основание за преминаването му от имуществото на едно лице в това на друго т.е. имаме
предаване и получаване на нещо при начална липса на основание . Такъв е и случая, при
2
който е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост –когато
предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта / Постановление №1 от
28.05.1979г. по гр.д.№1/79г. на Пленума на ВС/
В тежест на ищеца е да докаже даването, респ. получаването на имущественото
благо, а в тежест на ответника е да докаже възникването и съществуването на правното
основание за това имуществено разместване от патримониума на ищeеца в неговия
патрумониум.
По делото безспорно се доказа , че на 18.04.2024 г. с допълнително споразумение
и резюме на договор за срок 24 месеца на ищцата е била предоставена, мобилна услуга, чрез
фиксиран номер +359*********, в това число и „неограничени минути към всички
национални мрежи в България и роуминг в зона ЕС към зона ЕС и към зона
Великобритания“, поради което съдът намира, че за периода от 18.04.2024 г. до 18.04.2026 г.,
страните за били обвързани от валидно облигационно правоотношение, при Общи условия
на мобилния оператор, за което ищцата се е задължила да плаща месечен абонамент от 41,99
лв., както и цена на MB в роуминг в зона ЕС - 0,0036 лв., цена на минута за международни
разговори в зона ЕС - 0,44 лв., а за допълнителни услуги - според актуалната ценова листа на
Оператора. Следователно за периода на начисляване на цената на ползваната роуминг
услуги от ищцата - 05.07.2024 г. – 04.08.2024 г..страните са били обвърани с валидно
облигационно правоотношение и липсват доказателства за този период и към датата на
издаване на фактура № **********/05.08.2024 г за цената на тази услуга действащият
между страните договор да е бил прекратен , като спирането на предоставянето на
мобилната услуга от оператора не е равносилно на прекратяване на действащия между
страните договор. Следователно в случая е налице валидно сключен между страните договор
за ползваните от ищцата мобилни услуги за исковия период в роуминг. Разпоредбата на
чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на
имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в
това на друго. В случая обаче е налице основание за имущественото разместване и за
плащане от ищеца на ответника на исковата сума и това основание е наличието на договор
между страните и поради това е възникнало правото на ответника да получи плащане за
доставената услуга в роуминг. Доколко е била доставена и ползвана такава услуга на
ищеца като абонат е въпрос по съществото на спора, който може да се разглежда само в
хипотезата на заведен на иск на договорно основание за неизпълнение на договора сключен
между страните по реда на чл.79 ал.1 ЗЗД и при претендирането на вреди от ищцата за
неизпълнението на този договор, поради недоставянето на услугата ,която тя е заплатила на
ответника . Плащането на исковата сума е на основание сключения между страните договор ,
който е валиден и действащ и обвързва страните и следователно не е направено без
основание . Хипотезата на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е приложима в случаите , когато не е
налице договорно основание за извършеното плащане , когато още при получаване на
имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в
това на друго. Такъв е и случая, при който е получено нещо въз основа на нищожен договор,
3
а процесния е действителен и обвързва двете страни по него.
Предвид гореизложеното ищецът не доказа наличието на предпоставките по чл.55
ал.1 пр.1 от ЗЗД относно извършено от него плащане на исковата сума от 1695,93лв. без
основание и предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Само за пълнота следва да се добави ,че услугата „Роуминг“ представлява предоставяне
на услуги за мобилна свързаност и мобилен интернет от „Йеттел България“ ЕАД в рамките
на мрежата на чуждестранен оператор, като потребителят не е клиент на този оператор,
както и, че всеки потребител на услугите в роуминг се ползва с автоматичен защитен
механизъм при употреба на мобилен интернет до сумата от 117,35 лв. с ДДС, което се
установявало от страницата на Оператора, графа „Лимит за мобилен интернет в роуминг“:
Стандартни цени в роуминг I Yettel - Намери баланса…“ с Допълнителното споразумение
сключено на 18.04.2024 г., ищцата поискала да бъде достъпна и активна услугата „Роуминг“,
без значение дали се предоставят гласови услуги или пренос на мобилни данни, съгласно
ценовата листа на Оператора, както и, че недвусмислено и изрично е заявила, че не желае
предоставянето на услуги в роуминг да бъдат преустановени, поради достигане на кредитен
лимит от 117,35 лв. с ДДС. В подкрепа на това свое твърдение ответникът представя извадка
от вътрешна система отчитаща и съхраняваща информация за изпратени уведомителни
кратки текстови съобщения към съответен мобилен номер, според която на 27.04.2023 г., в
18.42.56 ч. от потребителя на мобилна услуга чрез фиксиран номер +359********* е избрана
опция за деактивация на възможността за спиране на роуминг услугите с изпращане на
кратко текстово съобщение с текст „D“ към кратък номер 1214, при което е получил SMS със
съдържание, от което ставало ясно, че е уведомен надлежно за промяната в начина на
таксуване на мобилните услуги, съгласно Политиката за справедливо ползване на роумин.
Видно е от представената от ищеца справка извлечение от системата на ответника за
предоставянето на услугата роуминг за исковия период е че ищцата като потребител е
променяла местоположението си многократно. В рамките на 15 дни е отчетен трафик от
Германия, Франция, Швейцария и Нидерландия. Потреблението на мобилни услуги от
страна на ищцата е отчетено надлежно от ответника и видно от доказателствата по делото,
не е налице разминаване между реално потребените услуги и отчетените такива.
Следователно твърдението на ищцата ,че не е ползвала услугата роуминг е недоказано и е
опровергано напълно от представените от ответника доказателства по делото . Съгласно
чл.26 от ОУ на мобилният оператор, с които ищцата се е съгласила с подписването на
процесния договор при ползване на услуги чрез индивидуален договор ,заплащането се
извършва въз основа на фактура , която се издава ежемесечно на името на потребителя и
следователно ищцата дължи цената на предоставената услуга и тя не е била заплатена без
основание от нея, а при наличието на ползване от ищцата на предоставената от ответника
услуга по договора.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, несъответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо това предявения иск да
4
бъде отхвърлен.
Предвид изхода от спора пред ШОС следва в полза на ответника да се присъдят
направените от него разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8
от ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП в размер на 200лв. за първата инстанция и в размер на
200лв. за въззивната инстанция и за държавна такса за въззивното обжалване в размер на
50лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №175/7.03.2025г. по гр.д.№2735/2024г. по описа на ШРС, като
вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. .... № 10,
вх. 3, ет. 2. ап. 61 срещу „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София. п.к. 1766, р-н Младост, ж.к. МЛАДОСТ 4,, бул./ул. Бизнес Парк
София, сграда 6 иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 1695,93
(хиляда шестстотин деветдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки) лева, платена без
основание по фактура № **********/05.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно плащане .
ОСЪЖДА М. Р. П., с ЕГН ********** и адрес: гр. Шумен, ул. .... № 10, вх. 3, ет. 2. ап.
61 да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София. п.к. 1766, р-н Младост, ж.к. МЛАДОСТ 4,, бул./ул. Бизнес Парк
София, сграда 6 разноски по делото за първата инстанция в размер на 200лв. за
юрисконсултско възнаграждение, за въззивната инстанция в размер на 200лв. за
юрисконсултско възнаграждение и в размер на 50лв. за държавна такса .
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5