Р Е Ш Е Н И Е № 24
гр.Тополовград,
12.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА
при участието на секретаря: А.А.
като разгледа докладваното от
съдията АНД № 30 по описа на 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото
против него наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материално правните и процесуалноправните норми. Твърди се, че
има родствена връзка с лицето Мара Загорчева, за
която е глобата му и следва да се премине към чл.218 в, освен това твърди, че е
безработен, разведен с две деца и семейното му и имотно положение е много
тежко.
Поради което претендира да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно наказателното постановление.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание,
но в писмено становище твърди, че жалбата е неоснователна, законосъобразно е
издадено обжалваното НП и претендира то да бъде потвърдено, като им се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:
На
17.12.2019 г. е съставен АУАН № 150 /бл.№ 300136/ на жалбоподателя А., за това,
че на 27.11.2019 г. в с.*********, общ.Тополовград е отнел чужда движима вещ –
един брой телевизор, като случаят е маловажен и вещта е върната на собственика,
и стойността е под две минимални работни заплати за страната. Записано е, че
виновно е нарушил чл.218б, във вр.чл.194 ал.3 от НК.
АУАН е подписан от актосъставителя, св.Г. присъствал
при съставяне на акта и нарушителя. Въз основа на АУАН е издадено НП № 358 150 от 12.03.2020 г. от Началника на
Група“ОП“ при РУ – Тополовград, с което е наложена глоба в размер на 300 лева.
НП е връчено срещу разписка на 06.04.2020 г. Жалбата е подадена на 10.04.2020
г.
Жалбоподателят
представя удостоверение за наследници на А. К.А. и на П.К.Й., от които е видно,
че Т.А. К., с оглед на твърденията си в съдебно заседание, че М.З., която той
твърди, че е собственик на телевизора му е леля.
По
делото са разпитани актосъставителя и свидетеля Г.,
присъствал при съставяне на акта - и двамата служители в РУ – Тополовград,
които посочват нарушението за което е бил съставен акт, като описват
обстоятелствата, при които е съставен акта, както и обстоятелствата при които е
предявен и връчен самия акт на нарушителя. Нито актосъставителят,
нито свидетелят Г. са присъствали при установяване на нарушението, като актосъставителя С. посочва, че актът е съставен въз основа
на преписка, образувана при дознателя и той му се е
обадил за съставяне на акта по чл.218б от НК. Като свидетел по искане на
жалбоподателя е разпитана и М.З., която посочва, че с бащата на жалбоподателя –
Т.А.К. са първи братовчеди, родители им А. К. А. и П.К.Й., за които са
представени от жалбоподателя в съдебно заседание удостоверения за наследници са
брат и сестра. В показанията си св.З. посочва, че жалбоподателят живеел на
семейни начала с нейната дъщеря и са имали семейни разправии, разделили са се,
тя е отишла да живее при нея на село, след като преди е живеела при него и той
за да я ядоса е взел телевизора. Изрично св.З. посочва, че жалбоподателят не е
имал лоши намерения, просто е взел телевизора от яд, защото не се е разбирал с
дъщеря й. На лист № 3 от протокол от съдебно заседание тази свидетелка посочва:
„не е искал да го присвоява за себе си. Той ми го върна веднага…..“
Така установената фактическа обстановка се доказва от
приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като
са издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя
и свидетелите, на които съдът дава вяра,
тъй като са обективни и непротиворечиви и в пълно съответствие с приложените
към делото писмени доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е основателна и следва да се уважи.
На жалбоподателя е
ангажирана административнонаказателна отговорност по реда на чл.218б от
НК, като му е наложено наказание глоба в максималния размер от 300 лева, за
извършена от него кражба по чл.194 ал.3 от НК.
Съдът счита, че обжалваното НП е напълно незаконосъобразно,
както и издаденият АУАН, в нарушение на материалния закон и на процесуалните
правила и като такова следва да бъде отменено.
По никакъв начин АНО не е установил и доказал по делото, че
е извършена кражба по смисъла на чл.194 ал.3 НК, нито пък наличието на другите
предпоставки за приложение на чл.218б от НК, а именно: стойността на предмета
да е до размера на две МРЗ за страната към датата на извършване на деянието,
нито пък възстановяването или заместването на вещта. В издадения АУАН не е
записан кой е собственика на открадната движима вещ. Посочена е само вещта –
телевизор марка „Филипс“. Не е записана и стойността на открадната вещ, за да
се прецени дали тази стойност е в размер под две МРЗ за страната, както изисква
разпоредбата на чл.218 б от НК. Установява се от разпита на актосъставителя
в съдебно заседание, че акта е съставен по нареждане на дознателя,
на основание образувана преписка, но такава преписка не е представена от РУ –
Тополовград, не е ясно кога е образувана, за какво и какви са събраните по нея
материали. Самият факт, че телевизорът е собственост на М.З., се установява в
момента в който това се посочва от самия жалбоподател в жалбата му и в
последствие лицето М.З. по негово искане е разпитана в съдебно заседание. Тя
изрично установява в показанията си, че жалбоподателят не е искал да присвоява
за себе си телевизора, а просто го е взел заради семейни проблеми и
неприятности, от яд, за да ядоса нейната дъщеря, с която жалбоподателят е живял
на семейни начала и в последствие са се разделили. Едва в съдебно заседание по
същество се установява и то по показания на св.З., че стойността на телевизора
е 300 лева и че жалбоподателят го е върнал веднага. Но тези обстоятелства по
никакъв начин не са установени и доказани от АНО към момента на ангажиране на
отговорността на жалбоподателя, а са изяснени едва в съдебно заседание, в
производството по обжалването на процесното НП. Затова
съдът счита, че липсват каквито и да е доказателства жалбоподателят да е
извършил визираното в АУАН престъпление по чл.194 ал.3 от НК, както и
доказателства предварително събрани от наказващият орган за наличието на
другите предпоставки на чл.218б от НК. Затова обжалваното НП и издаденият АУАН
са напълно незаконосъобразни, необосновани и като такива подлежат на отмяна.
По повод възражението на жалбоподателят в жалбата, че той
има с лицето М.З. родствена връзка и следва да се премине към производство по
чл.218 в от НК, съдът счита, че то е неоснователно, тъй като този текст се
прилага само по отношение на възходящи, низходящи или роднини по съребрена
линия до втора степен на виновния, а в случая жалбоподателят не е в такава
родствена връзка с лицето М.З., видно от представените удостоверения за
наследници и показанията на св.З.
Въпреки това обжалваното НП следва да се отмени, с оглед
изложеното по-горе за нарушение на материално правните и процесуално правните
норми.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 358 150 от 12.03.2020 год. на Началника на група
„ОП“ при РУ на МВР – Тополовград, с което на А.Т.А. ***, ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 300,00
лева /триста лева/ на основание чл. 218б от НК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: