Решение по адм. дело №942/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Съдът е сезиран с жалба, подадена от Ю. Й. Й., [ЕГН] чрез адв. А. А. - АК, Бургас, съдебен адрес - гр.Бургас, [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0769-000183 от 03.04.2025 г. на В. Н. С. – полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателя Ю. Й. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, който не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и немотивираност на издадената ПАМ. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не са посочени фактическите и правните основания за издаването и. Жалбоподателя счита, че правото му на защита е нарушено, тъй като в ЗППАМ не е посочен срока, в който може да бъде оспорена ПАМ, както и кой е горестоящият орган на началник сектор „Пътна полиция“ – Бургас. Посочва, че констатацията на органа, че са отнети всички контролни точки не отговаря на истината, както и, че не е бил уведомен писмено от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас, че точките са му намалели с 2/3. Поддържа, че в обстоятелствената част на заповедта не е посочено с кои наказателни постановления са му отнети контролните точки и дали са влезли в сила. Излага доводи, че никъде в ЗДвП и оспорената заповед не е посочено, че същата подлежи на принудително изпълнение, поради което предварителното и изпълнение се явява незаконосъобразно. Иска отмяна на оспорената ПАМ. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ангажира доказателства. Иска отмяна на обжалваната ПАМ.

Органът, издал оспорения акт представя заверено копие от административната преписка. В придружителното писмо по изпращането й, изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената и приета по делото административна преписка, на жалбоподателя Ю. Й. Й. са били издадени наказателни постановления, за извършени от него нарушения по ЗДвП, с които са му отнети контролни точки както следва: с НП № 23-0434-000591/31.08.2023 г. на началник Второ РУ - Бургас, влязло в сила на 14.10.2023 г. - 10 контролни точки (л. 12); с НП № 24-0769-001206/29.05.2024 г. на началник група ОДМВР - Бургас, сектор ПП, влязло в сила на 20.07.2024 г. - 10 контролни точки (л. 13); с НП № 24-0769-003476/27.09.2024 г. на началник група ОДМВР - Бургас, сектор ПП, влязло в сила на 24.10.2024 г. - 10 контролни точки (л. 14) и с НП № 24-7779-000321/22.10.2024 г. на началник РУ Камено, влязло в сила на 14.11.2024 г. - 10 контролни точки (л. 15).

Въз основа на издадените и влезли в сила НП, полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, в изпълнение на чл. 171, т. 4 ЗДвП, с оглед предоставените му от директора на ОД на МВР Бургас правомощия издал Заповед № № 25-0769-000183/03.04.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка, като разпоредил изземване на свидетелство за управление на МПС на водача Ю. Й. Й..

Посочените релевантни за спора факти се установяват от документите, приложени към административната преписка по издаването на оспорения административен акт - справка картон на водача и цитираните по-горе наказателни постановления.

Всяко от приложените по делото наказателни постановления съдържа и разписка за връчване, върху която е положен подпис за удостоверяване връчването и датата на която е направено. Представената справка картон на водача (л. 6) съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и ЗППАМ на жалбоподателя. Съдържа и информация за възстановяване на точки и преизчисляване, както следва:

- първоначални контролни точки към 01.01.2000 г. – 39;

- възстановени контролни точки на 18.04.2009 г. – оставащи точки – 39;

- възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 02.08.2016 г. – служебно възстановени 6 точки;

- възстановяване на контролни точки след 2 години без наказания на 02.10.2021 г. – служебно възстановени 18 точки;

Издадената заповед е връчена лично на жалбоподателя на 29.04.2025 г., а жалбата сезирала съда е подадена на 13.05.2025г.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед оспорване автентичността на подписите на разписките за получаване на три от НП по делото е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-графическа експертиза. Вещото лице по същата е дало заключение, че подписите в разписките за получаване на наказателно постановление № 24-0769-001206/29.05.2024 г., наказателно постановление № 24-0769-003476/27.09.2024 г. и наказателно постановление № 24-7779-000321/22.10.2024 г. са автентични и са изпълнени от жалбоподателя Ю. Й. Й..

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР-Бургас.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а”, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-5636 от 10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. по т.1.8, полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на фактически и правни основани за издаване на оспорената заповед. В същата са посочени наказателните постановления с които органа счита, че са отнети всички точки на жалбоподателя, посочено е кога са влезли в сила и колко точки са отнети със всяко едно от НП. Посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Неоснователно е и възражението на оспорващия за издаване на заповедта в нарушение на чл. 59, ал. 2 т. 7 от АПК. В оспорената заповед е посочено, че същата може да бъде обжалвана в 14 дневен срок по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган и по съдебен ред пред Административен съд – Бургас. Непосочването на това кой е по-горестоящият орган не съставлява съществено нарушение, доколкото същия е определяем такъв, още повече че жалбоподателя е упражнил правото си на жалба в 14 дневния срок пред съда.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения и същата е съобразена с посочената в чл.171 от ЗДвП цел на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че никъде в ЗДвП не било допуснато предварително изпълнение на ЗПАМ. Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е. налице е законова презумпция за съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК още при постановяване на заповедта за прилагане на ПАМ.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

С нормата на чл. 171, т. 4 ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4.

Според чл. 157, ал. 4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Предвид цитираните разпоредби съдът приема, че кумулативно изискуемите предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП са две, а именно: загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредбата), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Определен е и максималният размер от 39 контролни точки (чл. 2, ал. 1 от Наредбата), както и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения (чл. 6 от Наредбата).

В оспорената заповед е посочено, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки с четири влезли в сила наказателни постановления:

- НП № 23-0434-000591/31.08.2023 г. на на началник Второ РУ - Бургас, влязло в сила на 14.10.2023 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л. 12);

- НП № 24-0769-001206/29.05.2024 г. на началник група ОДМВР - Бургас, сектор ПП, влязло в сила на 20.07.2024 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л. 13);

- НП № 24-0769-003476/27.09.2024 г. на чалник група ОДМВР - Бургас, сектор ПП, влязло в сила на 24.10.2024 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л. 14);

- НП № 24-7779-000321/22.10.2024 г. на началник РУ Камено, влязло в сила на 14.11.2024 г., с което се отнемат 10 контролни точки (л. 15).

От събраните по делото доказателства, в това число и допусната и приета без възражения съдебно-почеркова експретиза се установява, че и четирите цитирани наказателни постановления са били връчени на лично на жалбоподателя. Съответно не е спорно по делото, че същите са влезли в сила.

От приложената по делото справка картон на водача се установява, че към датата на влизане в сила на първото от четирите цитирани от ответника наказателни постановления (14.10.2023 г.), касаторът е разполагал с пълния брой контролни точки – 39, а с четирите наказателни постановления са отнети общо 40 контролни точки, т.е. към 14.11.2024 г. (датата на влизане в сила на последното цитирано от ответника наказателно постановление) жалбоподателят е изгубил всичките си контролни точки, а така и правоспособността за управление и за него към тази дата е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС.

В периода от 14.10.2023 г. (когато е влязло в сила първото цитирано наказателно постановление) до 14.11.2024 г. (когато е влязло в сила последното цитирано наказателно постановление) няма доказателства сочещи лицето да е преминало допълнително обучение, за да му бъдат възстановени 1/3 от отнетите точки по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и не са били налице основания за служебно възстановяване на точките по чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства не се установява Й. да е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, както и не са изложени твърдения в тази насока.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице и двете кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е бил уведомен писмено от сектор „ПП“ при ОД на МВР – Бургас за намаляване на контролните му точки с 2/3. Разпоредбата предвиждаща такова задължение - чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.) е действала в периода 2003 г. – 2008 г., а настоящият случай както бе посочено по-горе касае периода от 14.10.2023 г. (когато е влязло в сила първото цитирано наказателно постановление) до 14.11.2024 г. (когато е влязло в сила последното цитирано наказателно постановление), в който областните дирекции на МВР нямат такова задължение.

Мярката е наложена и в съответствие с целта на закона, която е да се лишат от възможност неправоспособни лица да управляват МПС, в защита на значимия обществен интерес, свързан с осигуряване на безопасното движение по пътищата, което включва и управление на МПС от правоспособни лица – лица, които притежават свидетелство за управление на МПС, на които същото не е отнето и които не са лишени по този начин от правото да управляват МПС.

С оглед на изложеното, оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е законосъобразна, издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с процесуалния и материалния закон и неговата цел. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 АПК, Бургаският административен съд, двадесет и четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Й. Й., [ЕГН], против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0769-000183 от 03.04.2025 г. на В. Н. С. – полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“.

Решението не подлежи на обжалване.