№ 38
гр. Враца, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900038 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 2681/08.04.2024 г.
на П. Н. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, подадена чрез
пълномощника му адв.В. Д., с която срещу „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец”” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
е предявен осъдителен иск за сумата 54 148,25 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за действително претърпени вреди по лек
автомобил марка БМВ, модел Х6 М 50 Д, рег.№ СВ *** РМ по щета №
10023030101676, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се посочва, че на 02.02.2022 г. е сключен
застрахователен договор с ответното застрахователно дружество, обективиран
в застрахователна полица № 0307Х0032205 по застраховка „Каско”, със срок
на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 02.02.2022 г. до 23:59 ч. на
01.02.2023 г., при договорена застрахователна сума 81 000,00 лв. и
застрахователна премия от 4 131,00 лв., която да бъде платена на четири равни
по размер премиални вноски от 1 032,75 лв.
Твърди се, че на 18.01.2023 г. е настъпило ПТП със застрахованото
МПС, съгласно Протокол за ПТП № 1826773 от 18.01.2023 г., издаден от ОПП
СДВР. Съгласно протокола и обясненията на водача, ПТП е настъпило към
19:20 часа при движение по Самоковско шосе от гр.София към с.Долни
Пасарел и на около 9 км. от с.Кокаляне по неизяснени причини и
обстоятелства застрахованият автомобил е бил ударен от товарен автомобил,
оранжев на цвят, с неизвестен номер, който напуска ПТП.
Според изложеното в исковата молба, застрахователят е уведомен
своевременно за настъпилото застрахователно събитие, за което е образувана
щета № 10023030101676 по описа на застрахователя. Твърди се, че
автомобилът е представен за оглед на застрахователя, за което са съставени
1
опис-заключение по щета от 25.01.2023 г., опис-заключение по щета от
20.02.2023 г. и опис-заключение по щета от 21.02.2023 г., а по изрично искане
на застрахователя от 13.02.2023 г. автомобилът е предоставен за извършване
на дейности, свързани с разчитане/снемане на телеметрични данни от
компютъра му и е съставен протокол от 13.02.2023 г. за извършена
компютърна диагностика.
Посочва се, че с писмо изх.№ 100-770 от 13.03.2023 г. застрахователят е
уведомил ищеца, че съгласно предвиденото в Общите условия на
застрахователния договор изрично изключение от предоставяното по
полицата застрахователно покритие представляват случаите, в които пред
застрахователя са предоставени недостоверни данни относно застрахованото
МПС или настъпило събитие, поради което отказва изплащане на
застрахователно обезщетение. Според ищеца, в отказа не се посочват
конкретни данни относно застрахованото МПС или настъпилото
застрахователно събитие, които са недостоверни.
В исковата молба се сочи също, че ищецът е направил запитване за
установяване стойността на настъпилите увреждания на автомобила до „М и
Н Партс” ООД, откъдето му е предоставена оферта № SО03270 от 03.07.2023
г., съгласно която общата сума за възстановяване на застрахованото МПС е в
размер на 54 148,25 лв. С ДДС, в т.ч. 52 211,45 лв. – стойността на оригинални
нови части, 1 356,00 лв. – работа и 580,00 лв. – консумативи и материали.
С оглед съображенията за необоснованост на отказа на застрахователя
да изплати застрахователното обезщетение, ищецът сочи, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск за посочената
сума. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е подаден отговор вх.№ 4056/23.05.2024 г.,
с който ответникът ЗАД „Армеец”, чрез юрисконсулт Р. Л., оспорва
предявения иск по основание и размер, като заявява, че същият е допустим, но
неоснователен.
Посочва, че на 19.01.2023 г. Ц. А. Ц. е представил пред
застрахователното дружество заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение за настъпило на 18.01.2023 г. събитие на основание имуществена
застраховка „Каско”, по полица № 0307Х0032205, валидна в периода
02.02.2022 г.-01.02.2023 г. за лек автомобил БМВ Х6, рег.№ СВ *** РМ, за
което е образувана щета № 10023030101676. Ответникът твърди, че пред него
е посочено, че по време на управление на лекия автомобил от заявителя Ц.,
движещият се пред него товарен автомобил /с неизвестен за г-н Ц.
регистрационен номер, сочи се единствено част от същия „СО” и цвета му –
оранжев/ е спрял на пътното платно и е предприел движение назад, от което е
настъпил удар с лекия автомобил, след което водачът на товарния автомобил е
напуснал мястото на събитието. Посочва, че със заявлението е представен и
протокол за ПТП № 1826773, съставен на 18.01.2023 г. от служител на СДВР.
Според изложеното в отговора на исковата молба, застрахователят е
извършил огледи на автомобила, като събраните данни са анализирани от
негови служители и е установено несъответствие между заявения механизъм
на настъпване на ПТП и описаните вреди, като становището на експертите е,
че събитието не е осъществено по посочения начин. При тези съображения
застрахователят е взел становище за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение с писмо изх.№ 100-770 от 13.03.2023 г. на основание т.10.12. от
2
Общите условия.
В отговора се оспорва заявения в исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП, както и верността на Протокола за ПТП № 1826773, като
се иска на основание чл.193 ГПК да бъде открито производство по оспорване
истинността на този документ в случай, че ищецът ще се ползва от него.
Оспорва се и причинно-следствената връзка между заявения
механизъм на събитието и описаните вреди.
Оспорва се и наличието на застрахователно събитие.
Твърди се, че за автомобила са били налице няколко имуществени
застраховки с период на валидност към датата на процесното събитие, както и
че пред други застрахователи също са заявени за настъпили част от
твърдените вреди от сходни събития.
Ответникът твърди, че е налице изключен от застрахователното
покритие риск на основание т.10.12. от ОУ на застраховката – действие или
бездействие на застраховащия, застрахования или негов представител, което
представлява опит за измама или измама, в това число деклариране пред
застрахователя или пред държавен орган на обстоятелства, различни от
действителните и/или представяне на документи с невярно съдържание.
Позовава се и на изключен от застрахователното покритие риск на
основание т.11.4. от ОУ – установено несъответствие между декларираните
обстоятелства за настъпване на събитието и действителната фактическа
обстановка по механизма на настъпване на събитието.
В отговора се излагат подробни съображения относно правната
същност на договора за имуществена застраховка „Каско”, както и на
предвидените в ОУ на застраховката, които са неразделна част от договора,
хипотези на изключени от застрахователното покритие по полицата рискове.
Прави се обобщение, че ОУ не уреждат основания за отказ от изплащане на
дължимо застрахователно обезщетение по смисъла на чл.408 КЗ, а определят
кои са изключените от застраховката рискове, т.е. кои рискове изобщо не се
покриват от застрахователния договор, което е изцяло в сферата на
договорната автономия и не е забранено от закона. Прави се пояснение, че
разпоредбата на чл.408 КЗ има друго предназначение – предвижда основания
за отказ при осъществяване на уговорен като покрит от застраховката риск, но
кой е този риск и дали въобще е покрит страните уговарят в застрахователния
договор. Ответникът счита, че в случая са предоставени неверни данни за
застрахователното събитие, за които договор въобще не е сключван, поради
което разпоредбата на чл.408 КЗ е неприложима.
В условията на евентуалност се поддържа, че е налице още едно
изключение от застрахователното покритие – по т.10.11., а именно – действия,
извършени с груба небрежност от водача на МПС, които са единствена
причина за настъпилото събитие. Ответникът твърди, че водачът Ц. е нарушил
императивните разпоредби на чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДвП, като не е
контролирал непрекъснато ППС; при избиране скоростта на движението не се
е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост и сам се е поставил в
състояние, в което не е могъл да спре; не е намалил скоростта и не е спрял,
когато е възникнала опасността за движението, която е била видима за него
през цялото време, предвид заявения от него механизъм на настъпване на
3
събитието. Твърди се също, че освен с несъобразена скорост, водачът е
управлявал и с неразрешена в пътния участък скорост – не се е съобразил с
предписанията на контролните органи – въведената хоризонтална и
вертикална маркировка, което е довело до настъпване на събитието. В
отговора се развиват съображения относно понятието „груба небрежност” по
смисъла на ОУ и съдебната практика.
На следващо място, отново в условията на евентуалност, се твърди, че
ответникът не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, поради
неизпълнение от страна на застрахования водач на МПС на други задължения
от ОУ по т.76.1. – да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър
стопанин, т.76.2. – да предприема всички необходими предохранителни
действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да
не допуска поведение, което води до повишаване на риска, т.76.3. – да спазва
направените от компетентните органи предписания за отстраняване
източниците на опасност за причиняване на вреди или за предотвратяване на
действие или бездействие, което да доведе до повишаване на риска, по т.76.14.
– да спазва правилата за движение съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му, като това неизпълнение е значително с оглед чл.408, ал.1, т.3
КД и е основание за пълен отказ във връзка с т.78 от ОУ и чл.395, ал.4, изр.1-
во вр. чл.395, ал.1 КЗ. Прави се изложение на изискванията на посочените
разпоредби на КЗ и се поддържа, че настъпването на ПТП е резултат от
управление на автомобила при посоченото поведение в нарушение на ЗДвП,
без водачът да се увери, че е безопасно, с което е нарушил задължението за
предохранителни мерки, а това поведение е основание за отказ за изплащане
на застрахователно обезщетение. Ответникът счита, че е налице и поведение
на водача на застрахования автомобил, което не само е допринесло, но и е
обусловило настъпването на ПТП и противоправния резултат, а именно –
увреждането на застрахования автомобил.
Излагат се и съображения, че застрахователят може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.408, т.3 КЗ – при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително
с оглед интереса на застрахователя и предвиденото в закона или
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие. В тази връзка се излагат подборни съображения относно понятието
„застрахователен риск” и законовите изисквания за ясно и недвусмислено
определяне в ОУ на покритите рискове и изключенията от покритие и
задълженията на застрахования, като се прави анализ и на посочените
изключващи клаузи на ОУ във връзка с неизпълнението на задълженията на
застрахования.
Поддържа се също, че съгласно чл.394 КЗ дължимото от ответника
застрахователно обезщетение следва да се намали с обичайния процент в
подобни случаи – от 70% до 80%. Ответникът счита, че следва да се приеме
намаление с 80% с оглед изключителния принос на ищеца за настъпване на
ПТП с имуществени вреди в големи размери.
В обобщение се сочи, че е налице неизпълнение на уговорени в
договора задължения от страна на застрахования, което поражда право на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
Посочва се също, че единствената причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на застрахования автомобил, който макар и без пряк
4
умисъл, но при груба небрежност и неспазване на задълженията си по
договора и на закона, не е съобразил поведението си със същите и е
реализирал ПТП с материални щети.
В случай, че съдът приеме, че е налице проявление на покрит риск и в
полза на ищеца се дължи обезщетение, ответникът поддържа, че е налице
тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ и застрахователното обезщетение
следва да се определи съобразно действителната стойност на МПС, намалена
със стойността на запазените части, тъй като същите остават за собственика и
подлежат на реализация на вторичния пазар.
При тези съображения се иска отхвърляне на исковата претенция.
Претендира се присъждане на направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва се размера на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба
вх.№ 4739/18.06.2024 г., в която ищецът П. Н. П., чрез пълномощника си
адв.В. Д., заявява, че поддържа исковата молба.
Предвид становището на ответника моли да се отделят като безспорни
следните обстоятелства:
- наличието на валидно застрахователно правоотношение между
страните по застрахователна полица № 0307Х0032205 по застраховка „Каско”,
със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 02.02.2022 г. до 23:59
часа на 01.02.2023 г. за лек автомобил марка БМВ, модел Х6 М 50 Д, рег.№ СВ
*** РМ, цвят: тъмно син металик, с рама № WBAKV610600S72903, с номер на
двигателя N57D30C901913382, дата на първа регистрация – 24.03.2016 г.;
- към датата на застрахователното събитие са заплатени дължимите
вноски от застрахователната премия;
- уведомяването на застрахователя и заявена в срока на
застрахователното покритие претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по щета за настъпило застрахователно събитие ПТП, която не е
приключена с изплащане на обезщетение.
Ищецът намира за неоснователни и недоказани изложените от
ответника възражения, касаещи механизма на настъпване на ПТП, и
твърденията, че застрахователното събитие не би могло да настъпи по начина,
описан в исковата молба, както и възраженията за проявена груба небрежност
и съпричиняване. Изтъква, че в подкрепа на тези твърдения ответното
дружество не представя никакви доказателства. Счита, че тези твърдения
навеждат за извършено престъпление „застрахователна измама”, която е
престъпление по чл.213 НК. Ето защо деянието следва да бъде установено с
влязла в сила присъда, каквато не се представя, или по реда на чл.124, ал.5
ГПК, но за гражданския съд, пред когото се развива настоящето производство,
е недопустимо по реда на инцидентния контрол да установи наличие на състав
на престъпление и поради това да освободи застрахователя от отговорност.
Ищецът намира, че не са доказани и твърденията за груба небрежност и
съпричиняване, тъй като ответникът не установява да е карал с превишена
и/или несъобразена скорост с пътните условия и да е нарушил правилата за
движение по пътищата по такъв начин, че нарушението да бъде
квалифицирано като груба небрежност.
Изразява несъгласие и с твърденията на ответното дружество за
неспазване задълженията за опазване на застрахованото имущество, като
5
изтъква, че в тази насока не се представят никакви доказателства.
Оспорва като неоснователни и възраженията, свързани с размера на
исковата претенция, като се позовава на изготвения от самия застраховател
опис на претенцията.
В допълнителната искова молба се навеждат доводи, че при
настъпването на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, което не може да надхвърля
застрахователната сума – арг.чл.386, ал.1 и ал.2 КЗ. В тази насока се извършва
позоваване на дефиницията на понятието действителна застрахователна
стойност, дадена в чл.400, ал.1 КЗ, както и на дефиницията на
възстановителна стойност, дадена в ал.2 на същата законова разпоредба.
Ищецът намира за ирелевантно за настоящия спор въведеното от
ответника твърдение за наличието на тотална щета на МПС. Посочва, че в
разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ, законодателят единствено е дефинирал в кои
хипотези е налице тотална щета, а не как се определя размерът на
обезщетението при наличие на такава. Счита, че към настоящия момент и в
настоящото производство хипотезата е неприложима, тъй като не може да се
изпълни предвиденото изискване за представяне на удостоверение за
дерегистрация на автомобила. Същата не е от значение за основателността на
предявения иск, а единствено за поставянето на застрахователя в забава.
Освен това, за да изпълни административното си задължение за
дерегистрация, собственикът следва да може да се легитимира пред
съответните органи с удостоверение, издадено от самия застраховател, но в
случая застрахователят сам се е поставил в невъзможност, тъй като е
постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, а това
обстоятелство изключва възможността за прекратяване на регистрацията на
увреденото МПС поради "тотална щета".
В срока по чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор вх.№
5274/08.07.2024 г., в който ответникът „ЗАД Армеец” АД заявява, че
поддържа подадения отговор и обективираните в него възражения, твърдения,
оспорвания и искания.
Ответникът моли да му бъде дадена възможност да вземе становище по
искането за обявяване за безспорни посочените обстоятелства, а в случай, че
това искане не бъде уважено, заявява, че оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение.
Във връзка с наведено възражение по приложението на т.10.12. от ОУ,
посочва, че съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК съдът спира
производството по делото, когато при разглеждането му се разкрият
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор, което означава, че е допустимо събирането на
доказателства за установяването му.
Във връзка с доводите на ищеца срещу възражението за наличие на
тотална щета, ответникът счита, че е налице смесване на понятията, тъй като
разпоредбата на чл.18а, ал.7 от Наредба 1-45/24.03.2000 г. урежда процедурата
за изплащане на застрахователно обезщетение при настъпила тотална щета /а
не предпоставките за възникване на тотална щета/ по претенции, предявени по
реда на чл.435 КЗ на основание застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, а не по имуществените застраховки „Каско”. Посочва се, че
6
понятието „тотална щета” е дефинирано в чл.390 КЗ, а договореното в т.3.9.2
от ОУ не противоречи на тази дефиниция. Сочи се също, че всички доводи
относно определяне размера на вредите, обосновани с размера на
възстановителната стойност по см. на чл.400, ал.2 КЗ са неотносими, тъй като
такъв начин на обезщетяване не е уговорен – арг.т.47 ОУ. Ответникът изтъква,
че съгласно т.123 ОУ при пълна загуба на застрахованото МПС в резултат на
застрахователно събитие извън рисковете по клауза „Кражба на МПС”,
размерът на обезщетението е равен на действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на застрахователното събитие, намалена със стойността
на запазените части. При тези съображения счита, че въведеното
правонамаляващо възражение подлежи на разглеждане и доказване.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети
заключения на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/ и повторна
съдебна авто-техническа експертиза /ПСАТЕ/.
След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и с представените с исковата молба
писмени доказателства - Застрахователна полица за застраховка КАСКО на
МПС № 0307Х0032205 и възлагателно писмо по същата, Анекс № 1 от
24.11.2022 г. и Анекс № 2 от 12.12.2022 г., се установява, че между тях е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по посочената
полица със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на 02.02.2022 г. до
23:59 часа на 01.02.2023 г. По силата на така сключения договор е бил
застрахован лек автомобил марка БМВ, модел Х6 М 50 Д, рег.№ СВ *** РМ,
който е придобит от ищеца П. Н. П. на 12.12.2022 г., видно от приложените
копия от Анекс № 2 от 12.12.2022 г. към застрахователната полица и
свидетелство за регистрация, част І. Автомобилът е застрахован за сумата 81
000,00 лв. Застрахователната премия по договора възлиза на общо 4 050,00 лв.,
платима на четири вноски, като заплащането на последната четвърта вноска е
станало на 24.11.2022 г., видно от представената квитанция № ********** от
същата дата.
С исковата молба са представени и заверени копия от удостоверение за
извършена на 12.12.2022 г. профилактика на защитно устройство GPS тракер
на автомобила, както и протокол от същата дата за извършен оглед на
автомобила от застрахователя, от който е видно, че са констатирани налични
увреждания на боята на предна броня, преден капак, задна дясна врата и
преден ляв калник. Протоколът е подписан от извършилия огледа
представител на застрахователя и от собственика П. П..
С исковата молба е представено заверено копие от Протокол за ПТП №
1826773, съставен на 18.01.2023 г. от Р. С. - мл.автоконтрольор при ОПП-
СДВР, от който е видно, че на същата дата в 19:20 часа, в гр.София,
Самоковско шосе – 5 км. след с.Кокаляне посока гр.Самоков е настъпило ПТП
е участието на застрахования лек автомобил марка БМВ, модел Х6 Д, рег.№
СВ *** РМ, собственост на П. Н. П.. В протокола е отразено, че по данни на
водача на автомобила Ц. А. Ц., при движението на същия по Самоковско шосе
от гр.София към с.Долни пасарел, на около 5 км. от с.Кокаляне по неизяснени
причини и обстоятелства е бил ударен от товарен автомобил с непълен номер
"СО" – оранжев на цвят, който е напуснал ПТП. В протокола е изготвена
7
схема на ПТП и са описани видими щети на МПС.
По делото е приложена и цялата административна преписка,
образувана по повод ПТП от 18.01.2023 г., съдържаща както посочения
Протокол за ПТП № 1826773, така и докладна записка № 5456/23.01.2023 г.,
сведение от Д. К. С., декларация от Ц. А. Ц. и скица.
Като свидетели по делото са разпитани съставителят на протокола Р. С.
и посоченият в протокола свидетел на ПТП Д. К. С..
Свидетелят Р. С. посочва, че работи в отдел "Пътна полиция" към
СДВР. Заявява, че си спомня конкретното ПТП по предявения му от съда
Протокол за ПТП № 1826773/18.01.2023 г. Разказва, че е посетил лично
местопроизшествието и там е видял автомобил-джип, който не е бил в
движение. Според твърденията на водача, този джип се е ударил или е бил
ударен от товарен автомобил. Свидетелят пояснява, че когато е отишъл на
мястото на инцидента е видял само джипа и не е имало товарен автомобил.
Спомня си, че при джипа е имало поне трима човека. Автомобилът се е
намирал на участък от пътя със завои, но свидетелят не си спомня на това
място да е имало странична отбивка или някакъв земен път. Счита, че не е
възможно в този участък отстрани да е излязъл друг автомобил. Потвърждава,
че предявеният му от съда протокол за ПТП е съставен и подписан от него.
Свидетелят Д. С., който е приятел на ищеца, заявява, че в началото на
2023 г. е пътувал заедно с приятеля си Ц. с автомобил БМВ Х6, собственост на
П. П., от гр.София към гр.Самоков. Разказва, че след Панчарево, при
започването на главен път, на заден ход от гората е излязъл бус – оранжев,
бордови, марка "Фолксваген", модел Т4, който е бил натоварен с бели чували.
В този момент те са излизали от завоя и са били засечени от този бус, при
което са се блъснали в задната му част. Спомня си, че на БМВ-то са излезли
въздушните възглавници и автомобилът е изгаснал. Разказва, че той и водачът
Ц. са слезли, за да потърсят сметка на водача на буса, но той е напуснал
мястото на произшествието, дал е газ и е избягал. Посочва, че през задното
стъкло са видели, че вътре в товарния автомобил има поне четири човека.
Пояснява, че джипът сам е извършил обаждане на тел.112. Разказва, че на
мястото на инцидента са спрели поне четири-пет коли, които са видели какво
се е случило. Свидетелят е казал на Ц. да остане при колата, а той се е качил
при един от шофьорите на спрелите автомобили, който се е съгласил да се
опитат да настигнат товарния автомобил. Двамата заедно са започнали да
търсят буса, но не са могли да го намерят. Според свидетеля, там е имало
много завои и вероятно бусът се е скрил. Човекът, който се е съгласил да му
помогне, му е казал, че е от съседно село и че е виждал и друг път този бус и
знае, че с него се возят някакви майстори, които извозват чували със
строителни отпадъци и вероятно ги изхвърлят в околността. Свидетелят
посочва, че е звънял на свои познати от гр.Самоков, за да ги попита дали знаят
кои са тези момчета, но не е могъл да разбере. Заявява, че на другия ден са
ходили да видят дали има камери по пътя, за да установят номера на буса,
защото по време на инцидента всичко се е случило много бързо и са успели да
видят единствено, че номерът започва със "СО". Обяснява, че произшествието
се е случило през зимата - м.януари или м.февруари, като времето е било
тъмно и мъгливо. Посочва, че по тези завои не може да се кара със скорост
повече от 70км/ч., както и че шофьорът се е опитал да намали, но всичко е
станало много бързо и при излизането от завоя са се блъснали в товарния
8
автомобил. Обяснява, че към 20:00 часа вечерта е станало ПТП и е имало
много трафик. Полицията е дошла около два часа по-късно, а търсенето на
буса е продължило с отиване от мястото на ПТП-то до гр.Самоков и връщане
около един час. Пояснява, че се е върнал до мястото на ПТП с този човек, с
който е тръгнал да търси буса, както и че той си е оставил името и ЕГН и е
казал, че е съгласен ако е необходимо да го потърсят, за да каже на полицията
какво е видял. Свидетелят заявява, че е присъствал, когато е дошла полиция и
е дал обяснение.
От първоначалното заключение на изслушаната САТЕ се установява, че
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на хоризонтален участък от
пътя с лек десен по посоката на движение на лекия автомобил завой.
Посочено е, че платното за движение се състои от две ленти, разделени една
от друга с непрекъсната осова линия. Максимално допустимата скорост на
движение в този участък е 90 км/ч. Според заключението на експерта, лекият
автомобил БМВ Х6, с рег.№ СВ *** РМ се е движил в посока гр.София-
гр.Самоков в полагащата му се дясна лента за движение с включени къси
светлини със скорост в момента на удара от около 60 км/ч. В един момент от
своето движение водачът на лекия автомобил е видял и възприел внезапно
като опасност движещ се срещу него в неговата лента на заден ход
лекотоварен автомобил, тип бордова каросерия, но поради липса на време и
разстояние за реагиране на аварийно спиране, със скорост от около 60 км/ч с
лява половина на предна челна част се е ударил в задния капак на каросерията
на товарния автомобил. Вещото лице посочва, че вследствие на настъпилия
челен удар и получен насрещен ударен импулс лекият автомобил е получил
уврежданията, кореспондиращи с механизма на ПТП и отразени впоследствие
в съставените от застрахователя описи.
Не се спори, а и от представеното заверено копие от Заявление за
изплащане на обезщетение за вреди на МПС е видно, че на 19.01.2023 г.
водачът на автомобила Ц. А. Ц. е уведомил застрахователя за ПТП, настъпило
на 18.01.2023 г. в гр.София, Самоковско шосе. Заявителят е посочил, че е
пътувал в посока Боровец и след с.Кокаляне между паметник "Трудовака" и
ресторант "Рибката" е настигнал бус, който е предприел маневра назад, ударил
е автомобила и е избягал от произшествието. Въз основа на така подаденото
заявление е образувана щета № 10023030101626/19.01.2023 г., заверено копие
от която е приложено по делото.
За установяване на настъпилите вреди с исковата молба са представени
3 броя опис-заключения по посочената щета, съставени на 25.01.2023 г.,
20.02.2023 г. и 21.02.2023 г., от които е видно, че на посочените дати са
извършени огледи на застрахования автомобил и са описани констатираните
увредени части на същия. С отговора на исковата молба също е представен
опис на щетите, съставен на 21.02.2023 г. от представител на застрахователя.
Ищецът е представил и доказателства, че след изпратена му от
ответника покана, на 13.02.2023 г. е предоставил автомобила в официалното
дилърство на БМВ в гр.София за извършване на компютърна диагностика. По
делото е приложен превод на извършената диагностика.
С писмо изх.№ 100-770/13.03.2023 г. застрахователят е уведомил П. П.,
че в случая е налице изключен риск по смисъла на т.10.12 от ОУ за застраховка
"Каско", т.е. предоставени недостоверни данни относно застрахованото МПС
или настъпилото събитие, поради което за ЗАД "Армеец" не възниква
9
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение.
С оглед изложените в отговора на исковата молба твърдения, че за
автомобила са били налице няколко имуществени застраховки с период на
валидност към датата на процесното събитие, както и че пред други
застрахователи също са заявени част от твърдените вреди от сходни събития,
съдът на основание чл.192 ГПК е задължил посочени от ответника
застрахователни дружества да представят копия от застрахователни полици за
сключен договор за имуществена застраховка (Каско) за лек автомобил БМВ
Х6, с рег.№ СВ***РМ, рама № WВАКV610600S72903 с период на
застрахователно покритие, включващ изцяло или частично периода 16.01.2023
г. – 20.01.2023 г.; искане за изплащане на застрахователно обезщетение;
официални документи, свързани със застрахователното събитие, за което се
иска изплащане на обезщетение; платежно нареждане за изплатено
застрахователно обезщетение. От получените отговори се установява, че в
посочения период не са били сключени други застрахователни договори за
имуществена застраховка на автомобила и не са предявяване претенции за
изплащане на застрахователни обезщетения за същия.
Във връзка с направеното от ответника възражение, че пред
застрахователя са декларирани обстоятелства, различни от действителните,
съдът е уважил и искането му за изискване на справки от ОДМВР
Благоевград, ОДМВР Перник, ОДМВР Плевен, ОДМВР Монтана, ОДМВР
Враца и ОДМВР Видин дали лек автомобил марка БМВ, модел Х6 М 50 Д, рег.
№ СВ *** РМ, е бил участник в пътно-транспортно произшествие в периода
18.01.2022 г. – 18.01.2023 г. на територията, обслужвана от съответната
дирекция. От получените отговори не се установяват правно релевантни за
настоящия съдебен спор факти.
Издадено му е и съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди от Столична община с информация относно наличните данни от
камерите за видоенаблюдение дали се установява движение на лек автомобил
БМВ Х6, с рег.№ СВ *** РМ в периода 18:00 ч. – 20:00 ч. на 18.01.2023 г. на
територията на гр.София. От представения по делото отговор от Столична
община е видно, че не са установени регистрирани преминавания на
посочения автомобил за периода от 18.01.2023 г. до момента на изготвяне на
справката – 11.10.2024 г.
В заключението на първоначалната САТЕ е посочено, че получените
увреждания по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с
реализираното ПТП. Според експерта инж.В., средно претеглената
действителна пазарна стойност на необходимите оригинални нови резервни
части с включен труд и боядисване за възстановяване на застрахования лек
автомобил възлиза на 30 378 лв.
По делото е допусната повторна САТЕ, която е дала заключение и за
пазарната стойност на части на автомобила, които не са включени в
първоначалната САТЕ, но фигурират в представения от застрахователя
окончателен опис на щетите. Заключението на вещото лице Д. е, че след
прибавяне стойността на частите, които не са били включени в
първоначалната експертиза, общата стойност, необходима за отстраняване на
настъпилите повреди възлиза на 37 530,43 лв.
При така установено от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
10
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1, вр. чл.386 и чл.409
КЗ.
Основателността на иска предполага доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение; настъпването на застрахователно събитие
при покрит застрахователен риск и в периода на осигуреното застрахователно
покритие; вида и размера на настъпилите вреди; наличието на причинно-
следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
По делото се установи по безспорен начин наличието на първата
предпоставка, а именно – валидно застрахователно правоотношение.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърдението за
настъпване на застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие. Настоящият съдебен състав намира, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства (протокола за ПТП и
представената административна преписка, образувана по повод същото ПТП,
както и показанията на св.Р. С. и св.Д. С.) се установи по несъмнен начин
обстоятелството, че на 18.01.2023 г. е настъпило ПТП с участието на
застрахования лек автомобил. Със събраните писмени доказателства се
опровергаха твърденията на ответника, че за автомобила са били налице
няколко имуществени застраховки с период на валидност към датата на
процесното събитие, както и че пред други застрахователи също са заявени за
настъпили част от твърдените вреди от сходни събития. При това положение
съдът намира за установено настъпването на застрахователно събитие - ПТП в
периода на осигурено от ответното дружество застрахователно покритие.
С отговора на исковата молба ответникът – застраховател поддържа две
основни групи основания за недължимост на претендираното застрахователно
обезщетение : 1/ наличие на изключен риск по смисъла на т.10.12 и т.10.11 от
приложимите към застраховката Общи условия; 2/ неизпълнение на
задължения на застрахования, чрез управлявалия МПС, което е значително по
смисъла на чл.408, ал.1, т.3 КЗ и е основание за пълен отказ във връзка с т.78
от ОУ и чл.395, ал.4, изр.1, вр. чл.395, ал.1 КЗ.
При едновременно противопоставени възражения, основани на
изключен риск и на основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност, съгласно чл.408 ал.1 т.3 КЗ или чл.395 КЗ, независимо от
сочената от страната поредност, възраженията следва да се разгледат както
следва: доколко визираното от застрахователя събитие, с оглед причините за
настъпването му, съставлява изключен риск по силата на застрахователния
договор и само доколкото не се обоснове наличието на такъв – налице ли е
основание за освобождаване на застрахователя от отговорност за заплащане на
застрахователно обезщетение – напълно или частично, съгласно чл. 408 ал.1
т.3 КЗ или чл.395 КЗ. В този смисъл – вж.Решение № 17/02.06.2020 г. на ВКС
по т.д.№ 656/2019 г., ТК, І т.о.
По първата група възражения относно липсата на покрит
застрахователен риск, съдът намира следното:
Най-напред в отговора ответникът твърди, че е налице изключен от
застрахователното покритие риск по смисъла на т.10.12 от ОУ на
застраховката, а именно – действие или бездействие на застрахования или
негов представител, които представляват опит за измама, в т.ч. деклариране
пред застрахователя на обстоятелства, различни от действителните и/или
представяне на документи с невярно съдържание. Съдът намира, че по своята
11
същност това основание за отказ касае случаите на застрахователна измама.
Наличието на такава обаче следва да бъде установено с влязла в сила присъда
или с решение по чл.124, ал.5 ГПК, доколкото деянието осъществява
престъпния състав на чл.213 НК, а не инцидентно в производството, в което
гражданският съд се произнася по наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вредите, претърпени като последица на твърдяно застрахователно събитие –
Решение №181 от 3.06.2010г. на ВКС по т.д.№281/2009 г., II т. о., ТК. В случая
липсват доказателства за установяване на застрахователна измама по
посочения ред, поради което съдът намира, че не е налице поддържаното от
застрахователя основание за освобождаването му от отговорност на т.10.12 от
ОУ на застраховката.
Ответникът поддържа наличието на още едно изключение от
застрахователното покритие, а именно – по т.10.11. от ОУ, според която
застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, причинени
вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или бездействия на
застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от
домакинството му, негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или
на друго основание ползвател на МПС, водача на МПС или превозваните с
МПС лица. Твърди, че в случая водачът на МПС е извършил действия с груба
небрежност, които са в нарушение на разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 и
чл.21, ал.1 ЗДвП и са единствената причина за настъпване на произшествието,
а именно - водачът не е контролирал непрекъснато ППС; при избиране
скоростта на движението не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и сам се
е поставил в състояние, в което не е могъл да спре; не е намалил скоростта и
не е спрял, когато е възникнала опасността за движението, която е била
видима за него през цялото време, предвид заявения от него механизъм на
настъпване на събитието. Твърди също, че освен с несъобразена скорост,
водачът е управлявал и с неразрешена в пътния участък скорост – не се е
съобразил с предписанията на контролните органи – въведената хоризонтална
и вертикална маркировка, което е довело до настъпване на събитието.
Грубата небрежност не може да бъде дефинирана в застрахователния
договор предварително, защото формите на неизпълнение на задълженията по
чл.395, ал.1 КЗ не могат да бъдат изчерпателно предвидени отнапред, но може
да бъде уговорена като основание за изключване на отговорността на
застрахователя, както е сторено и в случая с включването на клаузата по
т.10.11. от ОУ , според която застрахователят не покрива щети в резултат на
умишлени или причинени с груба небрежност действия на посочените лица.
При липсата на легална дефиниция, теорията и съдебната практика (вж напр.
Решение № 184 от 24.02.2016 г. на ВКС по т.д.№ 3092/2014 г., ТК, ІІ т.о. и др.)
приемат, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът несъзнавано не е
предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа,
която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай, а
грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане
на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, т.е. неполагане на значително по-
12
елементарна степен на загриженост. При наличие на материалноправен спор
изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден
правен субект е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки
отделен случай.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай от
събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за
допусната груба небрежност от водача на застрахования автомобил. Тъкмо
напротив, установи се, че същият е управлявал автомобила с разрешената за
пътния участък скорост на движение и че не е могъл да предотврати
настъпването на ПТП поради липсата на време и разстояние за реагиране на
аварийно спиране. В подкрепа на възражението си ответникът не е представил
никакви доказателства за конкретни действия на водача при управлението на
автомобила, които и най-небрежният шофьор не би предприел при
конкретната пътна обстановка и които именно да са довели като резултат или
поне да са допринесли в значителна степен за увреждането на автомобила. Ето
защо настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от
ответника-застраховател възражение за допусната груба небрежност от страна
на водача като основание за изключване на отговорността му по силата на
т.10.11. от ОУ.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че първата
група възражения на ответника за наличие на изключен риск, се явяват
неоснователни.
По втората група възражения, касаещи наличието на основание за отказ
за изплащането на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение
задължения на застрахования, съдът намира следното:
Правната квалификация на тези възражения е чл.408, ал.1, т.3, вр.
чл.395, ал.4, изр.1 КЗ.
Непротиворечива е практиката на касационната инстанция – напр.
Решение № 105 от 11.07.2017 г. на ВКС по т.д.№ 1325/16 г., ТК, І т.ж.;
Решение № 124/04.08.2015 г. на ВКС по т.д.№ 440/2014 г., ТК, І т.о.( Решение
№ 167 от 07.02.2017 г. по т.д.№ 1655/2015 г., ТК, ІІ т.о. и др., според която
приложението на законовите норми, даващи основание на застрахователя да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението
на конкретно задължение, визирано в ОУ към застраховката, като значително с
оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното
събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Според Решение № 32/11.08.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1262/2013 г., ТК, ІІ
т.о.,понятието "значително" включва такова по вид и характер задължение,
което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на
вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се
създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.
Прието е, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на
застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху
проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и
предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не
позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за
последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователното
обезщетение. Доказването на причинната връзка е в тежест на застрахователя,
13
като същата не се презумира, дори и в застрахователния договор или общите
условия към него да е предвидено друго, вкл. че при конкретно неизпълнение
застрахователят може да откаже плащане на обезщетението.
В случая ответникът се позовава на основание за отказ по т.11.4. от ОУ,
а именно – установено несъответствие между декларираното обстоятелство за
настъпване на застрахователното събитие и действителната фактическа
обстановка по механизма на неговото настъпване. Според поддържаното в
отговора, в случая са предоставени неверни данни за застрахователното
събитие, за които договор въобще не е сключван, т.е. липсва покрит риск.
Настоящият съдебен състав намира, че така поддържаното основание
за отказ по-скоро следва да бъде разглеждано във връзка с чл.408, ал.1, т.3 от
КЗ, доколкото е свързано с изпълнението на задълженията на застрахования
да предостави при настъпване на застрахователно събитие на необходимата
информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с това
събитие или за определяне размера на обезщетението. Както бе посочено, от
писмените и гласните доказателства, както и от заключението на изслушаната
пред съда първоначална САТЕ, което е прието в тази част като обективно и
компетентно, се установи настъпването на ПТП по описания в исковата молба
начин. Вещото лице дава категорично становище, че е налице причинно-
следствена връзка между механизма на настъпилото ПТП и вредите по лекия
автомобил. Ответникът не ангажира никакви доказателства, които да поставят
под съмнение настъпването на застрахователното събитие по заявения начин.
Недоказани останаха и твърденията на ответника, че са били налице други
инциденти, по която са настъпили увреждания на автомобила.
В условията на евентуалност ответникът поддържа, че не дължи
изплащане на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от страна
на застрахования водач на МПС и на други задължения от ОУ, а именно - по
т.76.1. – да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин,
по т.76.2. – да предприема всички необходими предохранителни действия и
мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да не допуска
поведение, което води до повишаване на риска, по т.76.3. – да спазва
направените от компетентните органи предписания за отстраняване
източниците на опасност за причиняване на вреди или за предотвратяване на
действие или бездействие, което да доведе до повишаване на риска, по т.76.14.
– да спазва правилата за движение съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му, като това неизпълнение е значително с оглед чл.408, ал.1, т.3
КД и е основание за пълен отказ във връзка с т.78 от ОУ и чл.395, ал.4, изр.1-
во вр. чл.395, ал.1 КЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че отказът на застрахователя
следва да бъде мотивиран и в него да бъдат посочени всички обстоятелства,
на които се основава, за да се избегне злоупотреба с право от страна на
застрахователя. Предвид на това в случаите, когато е налице отказ да бъде
платено застрахователно обезщетение спорът дали този отказ е основателен
или не се свежда до това дали съществуват или не основанията, посочени в
отказа за плащане на застрахователно обезщетение. В конкретния случай
такива основания не са били посочени при постановяване на отказа за
изплащане на застрахователното обезщетение, а се сочат за първи път в хода
на исковото производство. Дори и да се приеме, че това е допустимо и следва
да бъдат обсъдени допълнително посочените пред съда нови основания за
14
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, съдът намира, че в
подкрепа на тези твърдения не е проведено насрещно доказване.
Единствените конкретни съображения на ответника са свързани с
твърдения, касаещи поведението на водача на застрахования автомобил. По
делото не се спори, че по време на произшествието застрахованият автомобил
е управляван от трето лице, което не е страна по застрахователния договор.
В Решение № 50 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 1464/2023 г., ГК, ІV
г.о., касационната инстанция се е произнесла по правния въпрос за това при
какво неизпълнение от страна на застрахования застрахователят може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.408,
ал.1, т.3 КЗ и за това какви факти подлежат на доказване в този случай и кой
носи доказателствената тежест за установяването им. Според изложеното в
мотивите на този съдебен акт, за разлика от чл. 211, т. 3 от КЗ (отм.) в чл. 408,
ал. 1, т. 3 от КЗ изрично е посочено, че неизпълнението трябва да е от страна
на застрахования, който съгласно § 1, т. 1 от ДРЗК е лицето, чиито
имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна
защита по застрахователен договор. Именно това лице поначало е страна по
застрахователния договор и е обвързано от неговите клаузи. Поради това няма
да е налице хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ в случаите, когато
определени действия или бездействия, дори и да могат да се преценявани като
неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени от трети лица.
Доколкото с тези си действия или бездействия тези лица са причинили
настъпването на застрахователното събитие, след евентуалното плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят би разполагал с регресен иск
по отношение на тях.
Също така в разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е въведено и че
неизпълнението е довело до настъпване на застрахователното събитие, т. е.
неизпълнението е в пряка причинна връзка с реализирания застрахователен
риск и че при изпълнението на това задължение не би се стигнало до
реализиране на събитието. Ако такава причинна връзка не съществува то
застрахователят не може да откаже плащане на застрахователното
обезщетение, позовавайки се на неизпълнението, дори и то да е съществено с
оглед на неговия интерес.
В конкретния случай водачът на автомобила към момента на
настъпването на ПТП няма качеството на застрахован или на ползващо се
лице, а е трето лице за застрахователния договор. Установените със
застрахователния договор задължения обвързван единствено застрахования,
но не и третите лица, които не са страни по него. Допуснатите от тези трети
лица нарушения не могат да се приравнят на неизпълнение на задължения на
застрахования по застрахователния договор. Ето защо дори и да е било налице
допуснато от водача Ц. нарушение на ЗДвП, същото не може да бъде
приравнено на неизпълнение на задължение на застрахователния договор от
страна на ищеца П. и да обоснове отказ за плащане на застрахователно
обезщетение. Отделно от това, както бе посочено по-горе в мотивите на
съдебния акт, не е установено от страна на водача Ц. да е допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата, вследствие на което да са
причинени вредите.
При тези съображения и като отчита, че от събраните доказателства се
установи, че ищецът е изправна страна в застрахователното правоотношение –
15
заплатена е договорената застрахователна премия, уведомен е застрахователя
за настъпилото застрахователно събитие в договорения срок и е предоставено
МПС за оглед и компютърна диагностика, настоящият съдебен състав приема,
че предявеният иск е доказан в своето основание.
Спорен между страните е и въпросът относно размера на
имуществените вреди, настъпили вследствие ПТП и подлежащи на
репариране от ответника-застраховател.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, и предвид трайната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. №
652/2009 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г.
на ВКС, т. о.; Решение № 79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о.,
Решение І 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о. и др., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не
може да надвишава действителната стойност (при пълна увреда), т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество – чл.400, ал.1 КЗ, или възстановителната стойност
на застрахованото имущество (при частична увреда), т.е. стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 КЗ.
Възстановителната стойност се прилага в случаите, когато щетите по
автомобила не са отстранени към момента на изплащане на застрахователното
обезщетение. В случаите когато самият застрахован е отстранил щетите, то за
застрахователя възниква задължението да заплати тези направени разходи,
които по същество представляват действително претърпените вреди към деня
на настъпването на събитието.
В разглеждания случай е настъпила частична увреда на
застрахованото имущество и не са представени разходо-оправдателни
документи за извършен ремонт. Приложени са единствено оферта и сметка-
калкулация, без касов бон или друг счетоводен документ за извършено реално
плащане на сумата, поради което при определяне на обезщетението следва да
се изходи от експертното заключение по делото относно възстановителната
стойност.
От заключението на изслушаните първоначална и повторна САТЕ се
установи, че пазарната стойност за възстановяване на лекия автомобил с нови
оригинални части без корекция възлиза на 37 530,43 лв. Настоящият съдебен
състав намира, че следва да бъдат взети предвид и двете заключения, тъй като
в заключението на повторната САТЕ са остойностени всички засегнати части,
посочени от самия застраховател в съставените от него описи при
извършените 3 огледа на автомобила. В първоначалната САТЕ е определена
действителна средно претеглена пазарна стойност на автомобила към датата
на настъпване на застрахователното събитие в размер на 77 304,00 лв. При
съпоставяне на действителната стойност на автомобила и стойността на
разходите за необходимия ремонт, съдът намира, че не е налице тотална щета
по смисъла на чл.390 КЗ, каквото възражение е направено от ответника в
условията на евентуалност.
16
В обобщение на изложеното, съдът намира, че искът следва да бъде
уважен до размер от 37 530,43 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. В останалата част до пълния предявен размер от 54 148,25 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Същият е направил
деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 8
366,00 лв., в т.ч. 2 166,00 лв. – внесена държавна такса, 1 700,00 лв. – внесени
и изплатени депозити на вещи лица и 4 500,00 лв. – договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил и разноски за внесен депозит
за призоваване на свидетел в размер на 80,00 лв., но доколкото впоследствие
се е отказал от разпита на този свидетел и депозитът не е изплатен, то той би
могъл да поиска връщането на тази сума, поради което същата не следва да
бъде възлагана в тежест на насрещната страна.
Процесуалният представител на ответника е направил възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, което настоящият съдебен
състав намира за неоснователно. С оглед цената на иска, дължимият размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2001 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 4 981,86 лв.
В случая е договорено адвокатско възнаграждение под този размер, поради
което и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и обема на
адвокатската работа, а именно – изготвяне на искова молба и допълнителна
искова молба, явяването в 5 съдебни заседания, в които са извършени
множество процесуални действия по събиране на доказателства, настоящият
съдебен състав намира, че договореното и изплатено възнаграждение не е
прекомерно.
При така възприетото, от общо направените и подлежащи на
въстановяване разноски в размер на 8 366,00 лв. на ищеца следва да бъде
присъдена част в размер на 5 798,52 лв. съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същият е направил деловодни
разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 795,00 лв., в т.ч.
80,00 лв. – внесен и изплатен депозит за свидетел, 700,00 лв. – внесен и
изплатен депозит за експертиза и 15,00 лв. – внесени държавни такси за
съдебни удостоверения. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на спора, на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника следва бъде
определено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. При това
положение общият размер на разноските възлиза на 1 095,00 лв. От тази сума
на ответника следва да бъде присъдена част в размер на 336,05 лв. съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405 КЗ ЗАД "ЗАД Армеец" АД, ЕИК ***,
17
със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, сумата 37 530,43 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за действително претърпени вреди
по лек автомобил марка БМВ, модел Х6 М 50 Д, рег.№ СВ *** РМ по щета №
10023030101676, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
– 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от
54 148,25 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК "ЗАД Армеец" АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. П., ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, сумата 5 798,52 лв., представляваща
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК П. Н. П., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАД Армеец" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** сумата 336,05 лв., представляваща
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
18