Решение по дело №1094/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Б. Т. Б., срещу Решение № 411/01.04.2025г. постановено по АНД № 4814/2024г. по описа на Районен съд Варна.

В касационната жалба, касаторът, чрез процесуален представител, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. В касационната жалба са изложени доводи относно материалната незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът счита, че въззивният съд не е съобразил липсата на материална компетентност на органа съставил АУАН. Намира, че НП е следвало да бъде отменено от въззивният съд, без да бъде разглеждано по същество, поради допуснатият порок при образуването на административнонаказателното производство. Сочи, че НП също е издадено от некомпетентен орган, поради което следвало да бъде отменено. За да направи тези изводи, касаторът цитира и прави анализ на разпоредбите на чл.167, ал.3 от ЗДвП, чл.37, , ал.1, б. „б“ от ЗАНН, чл.52, ал.4 от ЗАНН, чл.166, ал.1 и чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, чл.139, ал.1 т.2, пр.второ от ЗДвП, чл.47, ал.1 от ЗДвП и цитира съдебна практика. Счита, че неправилно АНО е обосновал осъществяването на деянието на данните вписани в частните документи, вместо да извърши действия по установяването на нарушението, като извърши замерване със средства отговарящи на Закона за измерванията. Моли, в алтернативност размерът на глобата да бъде намелен към минимума, предвид правоотношението между наказаното лице и превозвача, работник – работодател.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмен отговор с.д. 10878/26.06.2025г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оставянето в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 411/01.04.2025г. постановено по АНД № 4814/2024г. по описа на Районен съд Варна. С решението е изменено Наказателно постановление № 23 – 0003224 от 19.09.2024 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“[населено място], с което на Б. Т. Б., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като е намален размерът на наложеното административно наказание „глоба“ на 1500 лева.

За да се произнесе с Решение № 411/01.04.2025г. постановено по АНД № 4814/2024г. по описа на Районен съд Варна, въззивният съд е констатирал, следните факти: в ранните следобедни часове на 17.07.2024 г. г-н Б. Т. Б. е извършвал обществен превоз на товари – пшеница с влекач [Марка] 480 ФТ с рег. № [рег. номер] от кат. N3 с прикачено към него полуремарке марка Wielton NW 3 с рег. № [рег. номер] от кат. О4 по маршрут [населено място] – пристанище Варна Изток. Около 14:01 часа на същата дата управляваното от жалбоподателя Б. ППС било спряно за извършване на проверка на около 50 метра до входа на пристанище Варна – Изток, в посока пристанище „Одесос“, от К. Н. К. – ст. инспектор в ОО „Автомобилна администрация“ [населено място], който изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението на тежкотоварни автомобили в този район на [населено място].

Контролният орган се запознал със съдържанието на представените от г-н Б. пътен лист 012173/ 15.07.2025 г., товарителница 1005580/ 17.07.2024 г. и пътно – прехвърлителна разписка от 17.07.2024 г., от които установил, че г-н Б. извършва обществен превоз на товари, пшеница, със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса 56 240 кг, съгласно товарителница 1005580/ 17.07.2024 г. и пътно – прехвърлителна разписка от 17.07.2024 г., която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг, с 16 240 кг, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и направил извод, че с това г-н Б. е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което съставил акт за установяване на административно нарушение.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 19.09.2024 г. Началникът на ОО „Автомобилна администрация“ [населено място], възприел фактическа обстановка, установена в обстоятелствената част на АУАН и издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата наложил на Б. Т. Б. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът приел, че е установена обективната и субективна съставомерност на извършеното от г-н Б. нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Този извод бил направен на кредитираните от съда, показания на актосъставителя, подкрепени от събраните в хода на административно – наказателната преписка писмени доказателства, а именно: пътен лист 012173/ 15.07.2025 г., товарителница 1005580/ 17.07.2024 г. и пътно – прехвърлителна разписка от 17.07.2024 г.

От посочените доказателства съдът установил, че на 17.07.2024 г. г-н Б. е извършвал обществен превоз на товари (пшеница), със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и ППС с три оси с обща маса 56 240 кг, която маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг., установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с 16 240 кг. Направил извод, че констатираните факти изпълват състава на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, поради което приел, че правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на г-н Б..

Съдът е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя, че административно – наказващия орган е следвало да изследва дали пшеницата е правилно измерена, на констатацията, че нарушението е установено от представените лично от водача транспортни документи, поради което съдът е посочил, че е следвало още преди започване изпълнението на превоза, водачът да съобрази, че масата на композицията надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000 кг., с 16 240 кг. и евентуално да насочи своите възражения към дружеството – изпращач на пшеницата.

Съдът е констатирал, че възражението на жалбоподателя във въззивната жалба срещу установената фактическа обстановка в НП е бланкетно, т.к. не са изложени конкретни твърдения и не са представени доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение констатациите на актосъставителя и на АНО, поради което го приел за неоснователно.

Съдът относно останалите възражения, релевирани във въззивната жалба и в изготвените от адв. К. писмени бележки, посочил, че са от правно естество и ги приел за неоснователни. Правният извод обосновал с констатацията, че в НП нарушението е описано с всички свои съставомерни признаци, поради което не е налице нарушаването на правото на защита на санкционираното лице. В този аспект съдът установил, че липсват конкретни твърдения за липсващ признак от състава на нарушението.

От представената Заповед № РД – 08 – 107/ 29.02.2024 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, съдът направил извод за наличие на материална компетентност на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ [населено място] да ангажира административно – наказателна отговорност на субекти, извършили нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът посочил, че разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН не е приложима, предвид обстоятелството, че превишаването на товара е значително и, че осъщественото нарушение, засяга живота и безопасността на всеки един участник в движението по пътищата.

Съдът приел, че неправилно е било индивидуализирано административното наказание, наложено на наказаното лице. Посочил, че санкционна разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда административно наказание „глоба“ в размер от 500 лева до 3000 лева за извършителите на нарушение с правна квалификация чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. При отчитането нормативно зададени граници на административното наказание, съдът след съобразяването на обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, приел че справедливото административно наказание е административното наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Според съда налагането на административно наказание в този размер способства за изпълнение на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. На тези мотиви, въззивният съд изменил НП, в частта на размера на наложеното административно наказание.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства.

Оплакванията в касационната жалба пред касационната инстанция се свеждат до това, че въззивният съд не е съобразил липсата на компетентност на органите съставили АУАН и издали НП, в резултат на което е постановил материално незаконосъобразен съдебен акт. Възраженията на касационния жалбоподател са направени на цитирането и анализа на разпоредбите на чл.167, ал.3 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН, чл.52, ал.4 от ЗАНН, чл.166, ал.1 и чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, чл.139, ал.1 т.2, пр. второ от ЗДвП и чл.47, ал.1 от ЗДвП.

Касационната инстанция намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. Съгласно чл.166, ал.1 от ЗДвП „Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза;“. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съвместното тълкуване на цитираните норми налага следните изводи: 1. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" чрез своите органи, между които е и лицето, съставило АУАН, осъществява контрол за спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, какъвто е осъщественият от наказаният водач превоз, както и всички документи, свързани с извършването на превоза и 2. при осъществяването на правомощията си по контрол, предвидени в чл.166, ал.1 от ЗДвП, органите в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат компетентност да съставят АУАН.

Тълкуването направено в касационната жалба, съгласно което по арг. от чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат право при изпълнение на функциите си по този закон да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и да извършват проверка на обезопасяването на превозваните товари, но нямат компетентност да съставят актове за установените нарушения свързани с надвишаването на общата маса или осовото натоварване на МПС, т.к. това правомощие е само в компетентността на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура“, съгласно чл.167, ал.3 от ЗДвП, не намира опора в закона.

Разглежданите разпоредби следва да бъдат анализирани и прилагани съвместно. В тях е предвиден комплексен контрол на нарушенията свързани с надвишаването на общата маса или осовото натоварване на МПС, нормативно възложен, както на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура“, така и на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Всеки от контролните органи има задължение, при установено нарушение, като това, за което е издадено НП, предмет на проверка пред въззивния съд, да предприеме съответните действия за налагането на административно наказание на нарушителя.

Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП „Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.“ Разпоредбата е обща и урежда издаването на НП за всички нарушения регламентирани в ЗДвП, с изключение на тези, за които е предвидено налагане на административно наказание, чрез издаването на фиш.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че органът съставил АУАН и органът издал НП са компетентни, първият ex lege (по силата на правната норма), вторият, предвид нарочното му упълномощаване от министъра на транспорта и съобщенията да установят, съответно съставят АУАН и издадат НП.

Съдът, предвид направения анализ на правните норми, намира посочената от касационния жалбоподател съдебна практика за неотносима към настоящия спор.

Неснователно се явява направеното искане от касационния жалбоподател за намаляване на размера на наложеното със съдебния акт наказание. Касационната инстанция намира за правилни изводите на въззивния съд, направени при преценката на отежняващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, както и на вида и обществената опасност на деянието, че определеният от съда размер на санкцията е справедлив и ще изпълни целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.

Въззивният съд е дал отговор на всички възражения във въззивната жалба, като ги е намерил за неоснователни. От мотивите на решението се установява кои факти съдът и на какви данни е приел за настъпили. Към установените факти съдът е приложил правилно процесуалния и материалния закон. Решението, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на спора е основателно в размер на 80лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 411/01.04.2025г. постановено по АНД № 4814/2024г. по описа на Районен съд Варна.

ОСЪЖДА Б. Т. Б. да заплати на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 (осемдесет лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.