РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. гр. Хасково, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200652 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б. Д. Б. от град Димитровград срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия К № 6454946, издаден от ОД на
МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2,
т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, позовавайки се на изтекла давност за
административнонаказателно преследване, както и за недоказаност на
квалификацията „повторност“, както и за недоказаност на фактическата
обстановка, като се излагат конкретни съображения в подкрепа на изложените
доводи. Моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен
фиш да бъде отменен.
1
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явяв, не изпраща и упълномощен по делото
процесуален представител.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото. В съпроводителното писмо,
подадената жалба се оспорва и се излага становище направените в нея
оплаквания и изложените обстоятелства да не се вземат предвид и същата да
бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност, възразява за
прекомерност на направените от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт, от лице, легитимирано да атакува издадения
електронен фиш, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 31.07.2022 г. в 11:14 часа, било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство – ARH CAM - S1 № 120ccef движение
на лек автомобил марка ,,****”, модел ,,*” с регистрационен номер **** със
скорост от 74 км./ч. – над разрешената за движение извън населено място и
при въведено ограничение на скоростта – 60 км/ч. с Пътен знак В26 /60 км/ч/
и е посочено превишение /отклонение/ от 14 км/ч.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран като собственост на Б. Д. Б.
от град Димитровград. Въз основа на тези констатации е издаден процесният
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил посочен
жалбоподателят Б. Д. Б.. В описателната част на електронния фиш е вписано
движение с установена скорост от 71 км./ч. – превишаване с 11 км/ч., след
отчетен толеранс от – 3 км/ч. За дата и час на нарушението са отразени
показанията на техническото средство, като видно от приложения Протокол от
последваща проверка № 83-СГ-ИСИС от 2906.2022 г. техническото средство -
2
автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1 № 120ccef е преминало
последваща проверка, а за място на нарушението – ПП I – 5, км. 287+705,
разклон за завод „*****“ в посока към град Димитровград и насочване на
техническото средство – към град Хасково. Вписано е, че нарушението е
извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила
на ЕФ К/4790602, представен като писмено доказателство, с отбелязване в
него на датата на връчване – 03.11.2021 г. и датата на влизане в сила –
18.11.2021 г., ведно със справка за нарушител/водач от региона, издадена по
отношение на жалбоподателя Б. Д. Б., в която същите данни са отразени с
отбелязване, че цитираният ЕФ е влязъл в сила, както и че наложената глоба в
размер на 50 лева е платена.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе. По отношение на приложения снимков материал – снимка №
120ccef/0055316 съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на
правните изводи. На това място следва единствено да бъде отразено
принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189,
ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо
средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е
50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч., а
според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за
превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 11
3
km/h до 20 km/h - с глоба 50 лв. Съгласно чл. 182, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т.
1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 -
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в редакцията, относима към датата на
процесното деяние редакция, изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила
от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Според текста на
Параграф 6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП „автоматизирани
технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.165, ал. 3 от
4
ЗДвП от Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г. се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
В чл. 2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От
анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към
момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по
пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а
и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на
колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ.
бр.19 от 2015 г. Или, електронен фиш за санкциониране на допуснато
нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден,
когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, но при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В конкретния случай,
съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, формално отговаря на изискванията на
чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения
със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи
образец. Поставя се въпросът дали в процеса по установяване и заснемане на
нарушението са изпълнени изискванията на цитираната по – горе наредба,
съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този
процес.
В случая приложен по административнонаказателната преписка и приет
5
по делото, като писмено доказателство е и задължителният в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. на МВР. Последният е доказателство относно мястото и времето
на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на
движение, ограниченията на скоростта, автомобила на който е поставено
мобилното АТСС, и др. изисквания по наредбата. Представеният в случая
протокол не е попълнен изцяло, доколкото липсва посочване на номер на
първо и на последно статично изображение/видеоклип, което само по себе си
не е съществен пропуск, с оглед възприетото от Административен съд –
Хасково виждане по въпроса. Иначе, налице е яснота относно способа за
въвеждане на ограничението на скоростта от 60 км/ч., визирано в ел. фиш,
като е посочено в цитирания протокол изключението от общото правило за
ограничението при подбора на скоростта при движение извън населено място.
Необходимо е да се отбележи също така, че съгласно чл.10, ал.3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, съставеният на основание ал. 1 от същата
норма протокол се съпровожда със снимка на разположението на уреда, тоест
на мобилното АТСС, каквато в случая е приложена, а така е изпълнено и това
специално изискване, обезпечаващо правото на защита, както и възможността
за съдебен контрол. Възраженията в обратна насока, изложени от
пълномощника на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, не намират
опора в представения доказателствен материал и следва да се приемат за
неоснователни. Така също, налице е обоснованост на вписаните данни в друг
конкретен аспект, с оглед съответствието на вида и номера на техническото
средство, използвано от контролните органи, съобразно посоченото в
задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР с данните от приобщения
снимков материал. Същият, както вече бе отбелязано се явява доказателство
не само относно мястото и времето на извършване на нарушението, но и за
това с какво АТСС е заснето движението на превозното средство в отклонение
с нормативните ограничения на максимално допустимата скорост. Тези
изисквания при установяване и документиране на деянието са спазени,
преценено на база информацията, че посоката на сработване и заснемане е на
насрещно движещите се превозни средства, спрямо разположението на АТСС,
тоест приближаващите се ППС. Съобразно разпределението на
доказателствената тежест е следвало именно издателят на електронния фиш
6
да установи спазването на нормативните изисквания, действащи към момента
на деянието за установяването на нарушението по реда, предвиден в закона /в
широк смисъл/, като при установено спазване на тези изисквания, следва да се
приеме, че атакуваният електронен фиш е законосъобразно издаден.
В случая са отправени и съответни твърдения при словесното описание
на деянието относно квалифициращия признак „повторност“ на установеното
с АТСС нарушение за скорост, за да бъде квалифицирано то по чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП, а предвид бланкетния характер на цитираната разпоредба, в тази
конкретна хипотеза е налице и препращането в нея към предвиденото по ал. 1,
т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182
ЗДвП, относно конкретните нарушения, необходимо, за да се прецени вида на
приложимата санкция. Евентуалното извеждане или запълването на правната
квалификация с логически разсъждения от съда или страните, включително
основани на математически изчисления, приложени към евентуално двойния
размер на наложената глоба биха обосновали тезата за допуснато процесуално
нарушенение, което следва да се квалифицира като съществено, но в случая
такова основание за отмяна на санкционния акт не е реализирано след като
ясно е посочено основанието за налагане на санкцията - чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
На следващо място, необходимо да бъде отбелязано, че електронният
фиш не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него, а
същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона
доказателствени средства. В конкретната хипотеза, освен, че са налице
твърдения за проявлението на квалифициращия признак „повторност“ на
установеното с АТСС нарушение за скорост, те следва да бъдат доказани по
необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на
влязъл в сила акт, с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от
същия вид. В случая, действително, представено е копие от ЕФ К № 4790602,
заверено, с надлежно вписване в него на дата на влизане в сила, приет като
писмено доказателство, ведно със справка за нарушител/водач от региона,
издадена по отношение на жалбоподателя Б. Д. Б. от град Димитровград с
отбелязване, че цитираният ЕФ е издаден на 11.09.2020 г., връчен е на
03.11.2021 г., както и че вземането за наложената глоба е платено на същата
дата, потвърдено с представяне на доказателства за това отразяване в
справката – от АИС АНД. Или, потвърждава се наличието на деяние по чл. 21
7
от ЗДвП, санкционирано с електронен фиш, влязъл в сила към 18.11.2021 г.,
съответно към датата на процесното управление, след като няма данни в
закония срок да е бил обжалван – нещо, повече заплатен е, поради което би
могло обосновано да се прецени, че процесното нарушение за скорост е в
рамките на едногодишния срок, обосноваващ квалифициращия признак
„повторност“.
В обобщение, необходимо е да бъде отбелязано, че кумулативно
дадените изисквания, съобразно актуалната нормативна уредба на
процедурата по установяване на този вид нарушения формално са
удовлетворени в процесния случай, но в случая напълно обосновани са
възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, изключваща
отговорността за процесното нарушение.
В тази връзка, налице е необходимост да се обърне внимание, че
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
отпочнато със съставяне на 31.07.2022 г. на Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия
К № 6454946, издаден от ОД на МВР - Хасково. Съгласно възприетото с
Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане,
институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване
– чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в
административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и
възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II -
ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния
кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната
власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно
съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че
наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се
прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е
предвидено друго. Следователно, за процесното административно нарушение,
дори и да бе доказано, давността следва да се съобразява с разпоредбите на
чл. 80, ал.1, т.5 от НК, според която давностният срок е три години, с оглед
вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието
8
изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Следователно, абсолютният давностен срок за
нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на
чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието, с
оглед последвалите изменения на горецитираните разпоредби от НК. Тоест,
отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 31.07.2022 г.
абсолютният давностен срок ще може да се приеме, че е изтекъл на
31.01.2027 г., която не е настъпила при това преди влизане в сила на
наказателното постановление, респ. електронния фиш, явяващ се
релевантният за преценката момент. По тези съображения съдът намира, че
не са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за
прекратяване на административнонаказателното производство, поради
изтичане на предвидената в закона абсолютна давност. Налице са, обаче, тези
по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, което всъщност се явява предшестващата преценка,
защото за изтичането на абсолютната давност се следи само когато се
установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК
– в случая по т. 5 от цитираната разпоредба, както вече бе посочено.
Последното налага анализ и в тази насока, в рамките на който бъде изтъкнато,
че обжалваният електронен фиш следва да се приеме, че издаден на дата
31.07.2022 г., от което процесуално действие, предприето в рамките на
административнонаказателното производство със значение по чл. 81, ал. 2 от
НК е започнал да тече /нов/ давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и към
датата на връчване на санкционния акт – 15.08.2025 г., което е следващото
хронологично документирано действие в това производство е изтекъл срок,
надхвърлящ тригодишния. Доказателства за други действия, съобразно
разпределението на доказателствената тежест, в това число отразените в АИС
вторични данни за обратна разписка от пощенската служба не се представят,
поради което не следва да се коментират. Следователно, последиците от
изтичане на давността за преследване са настъпили, доколкото липсват
каквито и да е доказателства за предприети от наказващия орган действия за
прекъсване на давността или обуславящи основание за спирането й, преди да
изтече. В резултат, обжалваният санкционен е необходимо да бъде отменен
само на това основание, без да се обсъждат въпросите по съществото на спора,
макар това да бе вече сторено за пълнота на изложението. Не следва да се
взема предвид и дали е изтекла абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК, доколкото в случая всъщност е реализирано основание
9
именно по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, изключващо
административнонаказателната отговорност на извършителя за извършено
административно нарушение.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а атакуваният с нея електронен фиш – отменен.
Искане за присъждане на разноски не е отправено от някоя страните,
поради което по този въпрос съдът не е необходимо да се
произнася.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К № 6454946,
издаден от ОД на МВР - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
10