Разпореждане по дело №5/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение№152/6.ХІ.2014год. постановено по Г.д.№.2/2011год. Златоградският районен съд е отхвърлил предявеният от М. И. Г.С.,БУЛСТАТ *,представлявано от главния мюфтия М. А. Х.,ЕГН* и М. Н. с.С.,Община З.,представлявано от С. Б. Х., ЕГН*,Ч. пълномощника им А.Ф. Е. срещу М. З. Т.,ЕГН*,Х. М. Т.,ЕГН*,и двамата от с.С.,Община З. и „. Н.“ЕООДГ.С.,ЕИК **, представлявано от управителя Й. Н. Х.,ЕГН* иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на основание изтекла придобивна давност върху недвижим имот с пл.№532,кв.46 по плана на с.С.,за който е отреден парцел ІІ-532,с площ около 13дка/с действителна площ 10.666дка/,при граници на имота:гробище с пл.№533,текстилна фабрика с пл.№536,път за Г.Неделино и Г.З.,като неоснователен и недоказан,като е осъдил ищците да заплатят на ответниците М. Т. и Х. Т. 3 360лв. съдебни разноски.

С определение№426/5.ХІІ.2014год. по Г.д.№.2/2014год. Златоградският районен съд е оставил без уважение искането на пълномощника на ищците А.Ф.Е. за изменение на решение№152/6.ХІ.2014год. по Г.д.№.2/2011год. на ЗРС в частта му за присъдените в полза на ответниците М. З. Т. и Х. М. Т. разноски в размер на 3 360лв. за адвокатско възнаграждение,като неоснователно.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу решението на Златоградският районен съд е постъпила от М. И. Г.С.,представлявано от главния мюфтия М. А.Х. и М. Н. с.С.,Община З.,представлявано от С. Б. Х.,Ч. пълномощника А.Ф.Е.,с оплаквания за незаконосъобразност-неправилно е тълкуван и приложен материалният закон,необоснованост-изводите на съда не се подкрепят от събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка и съществени нарушения на съдопроизводствените правила,тъй като искът е предявен като евентуален в производството по Г.д.№45/2007год. по описа на ЗРС,не е приет за съвместно разглеждане в това производство и е образувано отделно дело по него едва на 30.І.2011год.След като искът е предявен на 17.Х.2007год.,то съгласно разпоредбата на §2ал.1 от ПЗР на ГПК приложимия процесуален закон е ГПК/отм./.Поради което считат,че неправилно ЗРС е разгледал предявения иск по реда на чл.124 ГПК,а не по реда на чл.97ал.1 ГПК/отм./.Ето защо молят въззивният Смолянски окръжен съд да отмени решението на първоинстанционния съд,като незаконосъобразно и постанови ново решение по същество,с което да уважи предявените искове като приеме,че процесният имот е собственост на М. И. Г.С. и М. Н. с.С.,както и им присъди съдебните разноски по водене на делото в двете съдебни инстанции.

ЧАСТНА ЖАЛБА срещу определение№426/5.ХІІ.2014год. по Г.д.№.2/2011год. на Златоградски районен съд е постъпила от жалбоподателите М. И. Г.С.,представлявано от главния мюфтия М. А. Х. и М. Н. с.С.,представлявано от С. Б. Х., Ч. пълномощника А.Ф.Е. с оплаквания за незаконосъобразност,необоснованост и съществено нарушение за съдопроизводствените правила.Молят въззивният Смолянски окръжен съд да измени определението на ЗРС в частта за разноските на ответниците,тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно,а ДДС не се дължи.

ВЪЗЗИВАЕМИТЕ М. З. Т.,ЕГН* и Х. М. Т.,ЕГН*,и двамата от с.С.,Община З. Ч. пълномощниците им А.В.В. и А.С.Т. оспорват изцяло въззивната жалба,като неоснователна и молят Смолянският окръжен съд да потвърди решението на първоинстанционния съд,като законосъобразно и правилно,като им присъди съдебните разноски по водене на делото в настоящята съдебна инстанция,съгласно списъка по чл.80 ГПК.Оспорват изцяло и частната жалба,като неоснователна и молят Смолянският окръжен съд да потвърди определението на първоинстанционния съд,като законосъобразно и правилно.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ „. Н.“ЕООДГ.С.,ЕИК **, представлявано от управителя Й. Н. Х. в законоустановения срок не подава отговор на въззивната и частната жалби,не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявения срещу него иск.

Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното във въззивната жалба от жалбоподателите и техният П. А.Ф.Е.,становището на ответниците по жалбите и техните пълномощници А.В.В. и А.С.Т.,обсъди събраните по делото писмени доказателства,в тяхната съвкупност и поотделно,на основание чл.235 ГПК,провери валидността,допустимостта и правилността на обжалваният съдебен акт,счита,че

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА!

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е НЕОСНОВАТЕЛНА!

За да постанови решението си ЗРС е приел за безспорно установено,че предявеният от ищците М. И. Г.С. и М. Н. с.С.,Община З. положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ГПК е неоснователен и недоказан,тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства,и заключението на СТЕ, не се установява ищците да са осъществявали спокойно добросъвестно владение върху претендирания имот през процесния 100 годишен период.Категорично от събраните по делото доказателства и заключението на СТЕ се установява,че след 1980год. и до две години преди завеждане на иска,ищците не са осъществявали владелчески действия върху процесния имот,поради което не са го придобили по давност,тъй като не е изтекъл в тяхна полза 10годишния давностен срок към датата на предявяване на иска.През този период 1980-2005год. имотът не е бил гробище и в него не са извършвани погребения. Гробище на с.С. е съседният имот пл.№534.Ищците са представили като доказателство за началния момент на давностното владение частично решение от 11.ХІ.1924год. по дело№24/1924год. по описа на Даръдеренския мирови съдия,в който процесният имот е записан като „поляна,гробища и храсталак от 29.1дка“ в с.Е. /сега с.С./,при съседи: В.,Г. б.,У. път/сега Неделински път/,Ч.,път,У. път.В записката от 22.VІ.1938год. за вписване на удостоверение№14/4.ІІ.1925год. този имот е записан със същите граници,но с площ 20.1дка.От заключението на СТЕ се установява,че по плана на с.С.,одобрен със заповед№86/20.ХІ.1962год. процесният имот е извън регулация.По плана на с.С.,одобрен със заповед№16/7.ІІІ.1978год. имот пл.№532 е записан като „гробища“,без да е посочен собственика му в разписната книга,а по плана от 1982год. този имот е преотреден като УПИ *-*,кв.* с площ 10.666кв.м.,в който са застроени метално хале с площ 2 238кв.м. и едноетажна масивна сграда с площ 8.4дка.Тъй като към решението от 1924год. няма скица на имота,вещото лице не е могло категорично да установи дали процесният имот пл.№532,кв.46 по действащия план на с.С. съвпада с имота,посочен в частичното решение от 11.ХІ.1924год. и записката от 1938год.,така,както твърдят свидетелите по делото.ЗРС е приел,че от свидетелските показания е установена идентичност само на две от границите на процесния имот-Неделинския път и Ч..Приел е,че идентичност между два имота с различна индивидуализация към различни периоди от време съществува,когато се установи,че те съвпадат по местонахождение и поне три от границите,като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност,достигащи до дам,откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на собственост.Не се доказва и правоприемство между М. Н. с.С. и Д. м. в. общност,на която е признато право на собственост върху процесния имот с представените писмени документи-частично решение от 11.ХІ.1924год. на Даръдеренския мирови съдия,удостоверение№14/4.ІІ.1925год. и записка от 22.VІ.1938год.Ето защо ищците не могат да се ползват от тези писмени доказателства за собственост.ЗРС е приел,че наведените от ищците твърдения,че процесният имот не е бил държавна собственост,съгласно АДС№.46/25.VІІІ.1998год. на Областна администрация Г.П.респективно не е придобит от ответниците,е ирелевантно,тъй като предмет на доказване по предявения иск е дали ищците са собственици на имота,а не установяване на собствеността изобщо.По гореизложените съображения ЗРС е приел,че искът е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил като такъв.С решението е отхвърлено възражението на пълномощника на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от ответниците М. Т. и Х. Т. на пълномощника им А.С.Т. и го е присъдил изцяло,като с определение№426/5.ХІІ.2014год. по Г.д.№.2/2011год. ЗРС е оставил без уважение искането на пълномощника на ищците да измени решението в частта му за присъдените на ответниците разноски,като неоснователно.

Смолянският окръжен съд установи,че решението на първоинстанционният съд е валидно,т.е. постановено от надлежния районен съд,съобразно правилата на родовата и местна подсъдност,функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда,изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.То е и допустимо решение,като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.ЗРС е разгледал предявеният установителен иск за собственост по реда на ГПК,който е в сила от 1.ІІІ.2008год.В случая първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивната разпоредба на §2ал.1 от ПЗР на ГПК,съгласно която първоинстанционните дела,образувани по искови молби,постъпили до влизане в сила на този кодекс,се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанции.В случая е безспорно,че искът е бил предявен на 17.Х.2007год. като т.н. „инцидентен установителен иск по чл.118 ГПК/отм./ във връзка с чл.431ал.2 ГПК/отм./“,който не е бил приет за съвместно разглеждане с главния иск в производството по Г.д.№45/2007год. по описа на ЗРС,с протоколно определение от 27.І.2011год.А Г.д.№.2/2011год. по описа на ЗРС е образувано по искова молба с В.№209/31.І.2011год.Т.е. касае се за новообразувано,самостоятелно исково производство,след влизане в сила на новия ГПК.Поради което и съгласно §2ал.1 от ПЗР на ГПК исковата молба следва да се разгледа по реда на новия ГПК,който е влязъл в сила на 1.ІІІ.2008год.В този смисъл се е произнесъл и ВКС с определение№.5/3.VІІ.2012год. по ч.Г.д.№160/2012год. на ІІ ГО на ВКС,който е приел, че “доколкото е налице новообразувано исково производство пред първоинстанционен съд след датата 1.ІІІ.2008год.,то инициирания съдебен исков процес подлежи на разглеждане само и единствено по правилата на ГПК от 2007год. и да се поставя въпроса за приложимостта на отменения процесуален закон е недопустимо“.А и ЗРС,който се е съобразил с указанията на ВКС дадени с това определение,законосъобразно и правилно в цялото решение/мотиви и диспозитив/ разглежда действително предявеният положителен установителен иск за собственост на ищците.Допустимостта на предявения установителен иск по чл.124ал.1 ГПК и правният интерес на ищците са обусловени от заявените от тях противоправни действия на ответниците,които оспорват правото на собственост на религиозната общност.Както правилно е приел и ЗРС,според преобладаващата задължителна съдебна практика,допустим е установителен иск за собственост,дори когато имотът се владее от ответниците и поради това ищците са могли да предявят ревандикационен иск.Приема се,че ищците имат право да изберат каква форма на защита на правото на собственост да предявят.По гореизложените съображения въззивният съд счита,че решението на ЗРС е допустимо.

Решението на първоинстанционният съд е и законосъобразно и ще следва да се потвърди от СОС,като на основание чл.272 ГПК въззивният съд споделя изложените от Златограският районен съд подборни съображения,фактически и правни изводи,като в допълнение,с оглед съдържащите се във въззивната и частна жалби възражения и оплаквания приема следните съображения:

Предявен е бил положителен установителен иск с правно основание чл.124ал.1 ГПК,при условие на субективно съединяване срещу ответниците М. З. Т.,Х. М. Т. и „. Н.“ЕООДГ.С.,с който ищците искат да бъдат признати за собственици по давностно владение с начало 1900год.,продължило повече от 100години,упражнявано явно,непрекъснато,постоянно и несмущаващо на имот с пл.№ *,кв. * по плана на с.С./с действителна площ 10.666кв.м./,при граници на имота:гробище с пл.№ *, текстилна фабрика с пл.№ *, път за Г.Неделино и Г.З..Ищците твърдят,че имотът служи за погребения,молитвена и културно-ритуална дейност през целия период на владение и стопанисване и досега,като в него ищците извършват оброчна и култова дейност.В подкрепа на исковата си претенция за собственост върху процесния имот ищците представят частично решение от 11.ХІ.1924год. по дело№24/1924год. по описа на Даръдеренския мирови съдия /Даръдере е старото име на Г.З./,с което мировия съдия Г. Н. признава правото на собственост на Даръдеренската мохамеданска вероизповедна община върху недвижими имоти,между които в с.Е./старото име на с.С./ под №* поляна,гробища и храсталак от 29.1дка,при съседи:В.,Г. б.,У. път/старото име на Г.Неделино/,Ч.,път,У. път и записка№13/22.VІ.1938год. за вписване на удостоверение№14/4.ІІ.1925год./ за правособственост на недвижими имоти,подадено по Закона за уреждане недвижимата собственост в новите земи,в който имота на Даръдеренска мохамеданска вероизповедна община в с./Е./С. е записан като „поляна,гробища и храсталак от 20.1дка при съседи:В.,Г. б.,У. път,Ч.,път,У. път.

Производството по делото е прекратено с влязло в сила определение по отношение на ответника „. В.“ЕООДГ.З.,което дружество е било заличено от фирмения регистър на търговските дружества с решение№.76/9.ХІ.1999год. по ф.д.№1375/1993год. на СОС.Прекратено е производството и срещу ответника „Е.“ЕООДГ.С.,тъй като с влязло в сила решение№379/3.ХІІ.2007год. и допълнително решение№177/11.Х.2011год. по Г.д.№45/2007год. на ЗРС е отхвърлен предявеният от М. И. Г.С. и М. Н. с.С. срещу дружеството ревандикационен иск по чл.108 ЗС за собственост върху 2.2дка,които са част от имот с пл.№ *, кв. * по плана на с.С.,както и предявеният установителен иск за собственост върху имот пл.№ *, кв. * по плана на с.С.,с площ 10.666км.м.,по давностно владение,продължило повече от 200години,като неоснователни и недоказани.

Безспорно е установено по делото,че процесният имот пл.№532,кв.46 по плана на с.С. е записан с АДС№.46/25.VІІІ.1998год. на Областна администрация Г.Пловдив/тъй като Смолянска област е създадена с Указ№1/5.І.1999год./ като частна държавна собственост,представляващ метално хале * етаж- ** кв.м.,масивна сграда * етаж- 8.4кв.м.,обща застроена площ 2 446.4кв.м. в държавен терен с обща площ 10 666кв.м.Този имот е включен в капитала на търговското дружество „. В.“ЕООДГ.З..При ликвидацията на това дружество,”. В.“ЕООДГ.З. продава на ответника „. Н.“ЕООДГ.С.,с н.а.№* том* рег.№ * н.д.№ */1999год. метално хале със застроена площ 2 238кв.м. и прилежащ терен с площ 10 666кв.м.С н.а.№* том* рег.№ * н.д.№ */29.ІХ.1999год. „. Н.“ЕООДГ.С. продава този имот на ответника М. З. Т.,който няма спор,че към този момент и досега е в брак с ответницата Х. М. Т..С н.а.№* том* рег.№ * н.д.№ */11.ІV.2003год. М. З. Т. и Х. М. Т. продават на „Е.“ЕООДГ.С. 2 028/10 666 идеални части от УПИ *- *,кв.* по плана на с.С.,което място реално ще се ползва в източната част на имота,при граници:пешеходна пътека,имот на фирма „Б.“ и имот на М. Т..В полза на „Е.“ЕООДГ.С. е издадено разрешение за строеж№9/21.І.2004год. на Община З. за „шивашки цех“.

От заключението на СТЕ безспорно се установява,че по плана на с.С. от 1962год.,одобрен със заповед№86/20.ХІ.1962год.,процесният имот не е нанесен и се намира извън регулация.По плана на с.С.,одобрен със заповед №16/7.ІІІ.1978год.,процесният имот е записан с пл.№ *, като „старо гробище“,отреден е за озеленяване,но не е посочен собственика му в разписната книга.Със заповед №183/30.ХІІ.1982 год. на ОНС С. имот пл.№ *, кв. * по плана на с.С. е отреден за „М. ц.“ на „М.“.В самата заповед е посочено “утвърждава преотреждане на част от терен-за озеленяване/старо гробище/ за Механични цехове на „М.“,в кв..*“.В разписвана книга към плана на с.С. имот пл.№ *, кв. * е записан като собственост на М. Т.-н.а. № * том* рег.№ * н.д.№ * /29.ІХ.1999год. покупка от „. Н.“ЕООДГ.С.,И. Т.-н.а. № *том * рег.№ * н.д.№ */17.ХІ.2000год.,Н.Т.-н.а.№* том * рег.№ * н.д.№ * /2.VІІІ.2000год. и Р. М.К.-н.а.№ */28.ХІІ.2010год. за 1000кв.м.-1000/10 266 идеални части от УПИ *-*,кв.* по плана на с.С..Със заповед№413/16.ХІ.2000год. е одобрена промяна на границите на имот пл.№ * по съществуващите огради и е отреден УПИ *-*,кв.*.За имота е съставен АДС№.46/25.VІІІ.1998год. на Областен управител Пловдив на основание чл.148 ППЗДС,като имотът е включен в капитала на „. В.“ЕООДГ.З. и със самия акт е отписан от книгите на имотите държавна собственост.Ето защо в удостоверение изх.№ 639/2.VІ.1999год. на Областна администрация С. е посочено,че имотът не е държавна собственост,а в служебна бележка от 15.VІ.1999год. на Общинска администрация З. е посочено,че имотът не е общинска собственост.Имотът е бил предмет на приватизационна сделка.Понастоящем имотът е урегулиран и застроен.Вещото лице е посочило,че не може да съпостави процесния имот пл.№532,кв.46 с описания в т.14 на частично решение от 11.ХІ.1924год. по дело№24/1924год. на Даръдеренския мирови съдия,удостоверение №14/4.ІІ.1925год. и записка№13/22.VІ.1938год.,тъй като към тези документи няма скици.Имот пл.№ * ,кв.* по сега действащия план на с.С. е с обща площ 10 666кв.м.,в който са застроени метално хале с площ 2 238кв.м. и едноетажна масивна сграда с площ 8.4кв.м.В северния край на УПИ *-*,кв.* по ПУП на с.С. има тракийска могила,която е регистрирана в Националния регистър.Вещото лице при проверка в ОС“З“Г.З. е установило,че Джамийско Н. с.С. е заявило процесния имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.За 4 дка,заявени под№15 в м.“П.“ ПКГ.З. е отказала да признае право на собственост,тъй като не е представено удостоверение по чл.13ал.4 от ТСУ,за 4дка,заявени под № * и за * дка,заявени под № * е отказано възстановяване,тъй като имота е застроен и се полага обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ.Обезщетението е постановено с решение№Б-237/28.ХІІ.2000год. за 16.1дка в м.“П.“ с поименни бонове на стойност 2 415лв.Решението като необжалвано е влязло в сила.Данни за отчуждително производство спрямо М. И. Г.С. и М. Н. с.С. по отношение на процесния имот или други правни субекти,вещото лице не е открило.

От писмо изх.№204/3.ІХ.2007год. на Регионалния исторически музей „С.Ш.“ Г.С. се установява,че на територията на имоти с пл.№ * и * в кв.* в землището на с.С.,Община З. съществува археологически паметник на културата-надгробна тракийска могила и плосък некропол.Обектът е регистриран в Археологическата карта на Б. под № 2200012.Обектът е със статут на паметник с национално значение,съгласно писмо на МС в ДВ от 17.ХІ.1962год.Тракийските могили,какъвто е и обекта в процесния терен,попадат в режим на земеползване „А“,който допуска използване на земята само като пасища и ливади.На комбинираната скица към допълнителното заключение на СТЕ частта от имот пл. № *, кв.* по плана на с.С.,в който попада тракийската могила е повдигнат в жълт цвят и е с площ 2.020дка. Вещото лице твърди,че в тази част е видяла надгробни камъни с арабски букви.

От събраните по делото гласни доказателства,както и от гласните доказателства по Г.д.№45/2007год. по описа на ЗРС,което е приложено като доказателство към Г.д.№.2/2011год. по описа на ЗРС,безспорно се установява,че процесният имот е бил гробище с площ около 10дка,в който са били погребвани хора до 1980год.От 1982год.,когато имотът е бил преотреден за Механични цехове на „М.“,имотът не се ползва като гробище,тъй като хумусния слой на терена бил премахнат,старите гробове били изровени,надгробните плочи премахнати,имотът бил заравнен и в него са извършени строителни дейности-изграден на бетонова основа е Механичния цех на военния завод със застроена площ 2 238кв.м.,в съседство е била построена сградата на текстилната фабрика на фирма „Б.“,започнало,но незавършено е строителството на парокотелно помещение,в момента се изгражда и шивашки цех на „Е.“ЕООДГ.С.,изградени са бетонови и тухлени стени като ограда.От тогава и до настоящия момент имотът не се ползва като гробище,а такова е съседния имот пл.№ * и имот пл.№ *.С колове и мрежа било оградено само мястото,където се намира тракийската могила и некропола.Строителните работи в имота започнали през 1978год.,когато е построена текстилната фабрика на фирма „Б.“.Продължили през 1982год.,когато е изграден цехът на военния завод и продължават досега.Не е застроена само северната част,където се намира тракийската могила.Там имало ограда и дървета,които били премахнати от хора на Д. Н.,когато започнало делото.Пак когато започнало делото, хора на Д. Н. вземали надгробни камъни от другите гробища и ги поставяли в терена,който е свободен,извън оградата на застроения терен.Свидетелите твърдят,че погребения са били извършвани от роднините на починалите,а не от джамийското Н..Свидетелите М. Ч./който от 1978год. до 1982год. е учител в с.С.,от 1983год. до 1999год. е зам.директор на училището в с.С.,а през 1999-2007год. е бил кмет на Община З.,но живее в с.С./,И. Т./който е родом от с.С.,закупил е част от имота и има гаражи в него/ и Н. Д./който е родом от с.С. и от 1972год. е работил като шофьор към кметство с.С./ твърдят,че през 1982год. имотът е отреден за промишлена зона на с.С. с площ 10дка.Първо през 1978год. е построена текстилната фабрика,а през 1982год. е построен цехът на военния завод.Погребения в имота са се извършвали до 1980год.Предстояло изграждане на паро-котелна система през 1983год.,но тя не е завършена/поставени са само колоните/.Свидетелите са единодушни,че имотът бил ограден и в него се влизало само през портал,който се охранявал/тъй като това бил цех на военен завод/.Така,че няма как да се влиза свободно в него.А и няма как да се извършват погребения,след като терена е подравнен и са отляти бетонните основи на текстилната фабрика и цехът на военния завод.Свидетелите твърдят,че всички в с.Старцено знаят,че този имот е със сменено предназначение и е промишлената зона на селото.В оградената част на имота няма надгробни плочи и погребални камъни.След 1989год. Механичният завод бил ликвидиран и започнала разпродажба на имуществото му.Свидетелят Т. твърди,че имотът бил предложен на Джамийското Н. да го закупи,но то отказало.Свидетелите твърдят,че в имота не могат да се извършват ритуали,защото има ограда и в него се влиза само през портал,който се охранява.

Ищците са предявили субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците,че те са собственици по давностно владение,считано от 1900год. и продължило повече от 100 години досега на процесния недвижим имот Ч. извършване на погребения,молитвена и културно-ритуална дейност през целия период на владение и стопанисване на имота и до сега,в която ищците извършват оброчна и култова дейност.ЗРС е отхвърлил предявените субективно съединени искове,поради липса на доказателства досежно наличието на правоприемство между М. Н. с.С. и Д. м. в. община,както и неустановяване на явно и спокойно владение на Мюсюлманското И. Г.С.,продължило явно и спокойно през процесния 100годишен период.Приел е,че липсват доказателства за упражняване на фактическа власт от ищците върху процесния имот,считано от 1980год. и досега и че след 1980год. имотът е ползван от Държавата и от лицата,които са го придобили на деривативно основание,включително ответниците по делото.

Депозираната срещу решението на ЗРС въззивна жалба,както и депозираната частна жалба срещу определението на ЗРС са подадени в законоустановения преклузивен срок,от надлежно легитимирани страни и при наличие на правен интерес,поради което са процесуално допустими.Разгледани по същество те са неоснователни по следните съображения:

Предмет на предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124ал.1 ГПК е правото на собственост на ищците,придобито по давностно владение в периода от 1900год. до настоящия момент,т.е. повече от 100години.Правният интерес на ищците е налице към момента на предявяване на иска,защото ответниците М. Т. и Х. Т. му оспорват правото на собственост и владеят част от процесния недвижим имот.По отношение на ответника „. Н.“ЕООДГ.С. не е бил налице правен интерес към момента на предявяване на иска и към настоящия момент,защото този ответник не оспорва правото на собственост на ищците,нито владее процесния недвижим имот.

Ищците твърдят,че са собственици на процесния имот по давностно владение,продължило повече от 100години-от 1900година и до сега.Институтът на придобивната давност е приложим само в областта на вещното право и произтича от активното упражняване на господството над една вещ от нейния владелец с намерение да я свои и да я придобие по давност в собственост.Придобивната давност съдържа два съществени елемента:период от време с определена от закона продължителност и владение-упражняване на фактическа власт върху имота с намерението да се свои.Липсата или отпадането на един от двата елемента води до липса на придобивна давност или ако е започнала тя престава да тече.Същината на придобивната давност е упражняването на владение,установено върху определена вещ с намерението на владелеца да я свои и като правна последица да придобие правото на собственост.По силата на изтекъл период от време-придобивна давност,през който период се упражнява фактическо господство върху определена вещ,владението като обществено отношение на фактическо господство се превръща в право на владение като елемент от правото на собственост.С придобивната давност може да се придобие само право на собственост или ограничено вещно право.Според вида на давностното владение придобивната давност при недвижимите имоти се дели на обща и кратка придобивна давност,които са регламентирани в чл.79ал.1 и 2 ЗС.За придобиване на собствеността с кратката придобивна давност е необходимо владението да е добросъвестно и упражнявано в продължение на 5години, а с общата придобивна давност собствеността върху недвижимите имоти се придобива Ч. осъществяване на фактическо господство-владение в продължение на 10години.Разпоредбата на чл.84 ЗС е препращаща норма към чл.113,чл.115,чл.116,чл.117 и чл.120 ЗЗД,т.е. тези норми се отнасят към отделни въпроси по придобивната давност.Прекъсване на придобивната давност е налице тогава,когато се прекъсва теченето на времевия срок,без да е необходимо самото владение да се изгуби,да се изостави или да се отнеме.Когато се изгуби владението като установено обществено отношение на фактическо господство върху определена вещ с намерение да се свои,то тогава се прекъсва владението и придобивната давност не може да тече,защото не съществува фактическо господство върху вещта.Когато се заявява придобиването на имот по давност,времевият период се следи служебно от съда.Началният момент,от който се брои давностния срок,е установяване на владението върху имота.В този смисъл е ТР№./5.ХІІ.2012год. по т.д.№./2012год. на ОСГК на ВКС,което е задължително за съдилищата в Б..

За начален момент на своето давностно владение ищците представят частично решение от 11.ХІ.1924год. по дело№24/1924год. на Д. мирови съдия,с което е признато право на собственост на Д./сегашно Златоградска/ мохамеданска вероизповедна община върху недвижим имот в с.Е./сега С./,представляващ поляна,гробища и храсталак от 29.1дка,при съседи: В.,Г. б.,У. п.,Ч.,път,У. път,респективно записка№13/22.VІ.1938год.,с която е вписано удостоверение№14/4.ІІ.1925год. на Даръдеренския мирови съдия,в който същият имот е посочен със същите граници,но с площ 20.1дка.Доказателства за идентичност на процесния имот пл.№ *,кв. * по ПУП на с.С. с описания от Даръдеренскиья мирови съдия по делото не са ангажирани.Вещото лице по назначената СТЕ също твърди,че не може да бъде категорично,че е налице идентичност между процесния недвижим имот и описания от Даръдеренския мирови съдия в частично решение от 11.ХІ.1924год. по дело№24/1924год.,записка№13/22.VІ.1938год. и удостоверение№14/4.ІІ.1925год.,тъй като към тези писмени документи няма скици.А от разпитаните по делото свидетели безспорно се установява идентичност само на две от границите на имота,което съгласно трайната съдебна практика не е достатъчно,за да се приеме идентичност на двата имота с различна индивидуализация през различни периоди от време.

Същественият спорен въпрос по делото е налице ли е правоприемственост между Даръдеренска мохамеданска вероизповедна община,в полза на която е признато правото на собственост върху описаните в актовете от 1924год.,1925год. и 1938год. имот и ищците-М. И. Г.С. и М. Н. с.С.,Община З..Такова правоприемство по делото не е установено по реда на §4ал.2 от ПЗР на ЗВ.Видно от представеното удостоверение за актуално състояние от 19.VІ.2013год.,издадено от СГС,с решение от 18.ІІ.2003год. по ф.д.№1659/2003год. на СГС в регистъра на вероизповеданията е вписана религиозната институция с наименование „М. И.“,със седалище Г.С.,чийто законен представител към момента на издаване на удостоверението е главния мюфтия М.А.Х.Представените по делото Устави на Мюсюлманското вероизповедание от 1919год.,1951год.,1992год.,1996год. и последният актуален Устав от 2011год. удостоверяват,че това вероизповедание е легитимен правен субект от 1919год. и досега и не е било прекратявано като юридическо лице.Ищецът представя решение от 3.VІ.2013год. по ф.д.№1659/2003год. на СГС,с което М. И. Г.С. е признато за правоприемник на местни поделения,религиозни,религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица,съществували до 1949год.,между които и МВО в Г.З./старо име Д./.При служебна проверка настоящият състав на СОС установи,че с решение№966/12.V.2015год. по б.ф.д.№964/2014год. на Софийски апелативен съд е обезсилено изцяло решението от 3.VІ.2013год. по ф.д.№1659/2003год. на СГС,като недопустимо и вместо това е постановено,че се оставя без разглеждане искането на М. И. Г.С. за установяване на правоприемственост между изповеданието и посочените местни поделения,религиозни,религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица,съществували до 1949год.,учредени и действали при режима на Временните правила за духовно управление на християните,мюсюлманите и евреите,утвърдени с Указ№63 на княз Фердинант,обн.ДВбр.210/26.ІХ.1885год.,Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство Б.,одобрен и обн.ДВбр.65/26.VІ.1919год. по Указ№12/13.V.1919год. и Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Б.,одобрен от Министерството на външните работи на 23.ХІ.1945год.,действал до 1951год.,като е прекратил производството по искането.САС е приел,че решението на СГС е недопустимо,тъй като е постановено в едностранно регистърно производство,в отклонение от предвидения в ЗВ процесуален ред за установяване на такава правоприемственост.Признаване наличието на правоприемство,като правно понятие,имащо конкретно съдържание и възникващо само при осъществяване на предвидените в закона предпоставки,е свързано с материалноправни и процесуалноправни последици-възникването или поемането на конкретни права и задължения между отделните правни субекти,поради което е недопустимо да бъде осъществено в рамките на едностранно по своя характер охранително производство.Според специалната уредба по §4 в отличие от правилата на регистърното производство се предвижда,че вписването на правоприемството в съдебния регистър на вероизповеданията се предхожда от постановяване на съдебен акт,с който се признава същото,а такъв може да бъде само съдебното решение,постановено в успешно проведен исков процес по предявен от вероизповеданието установителен иск.

С решение№12/15.VІІ.2003год. по конституционно дело№3/2003год. на КС на РБ също е дадено легално тълкуване на разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗВ.Според КС наличието или отсъствието на правоприемственост между регистрирано вероизповедание и съществували в периода до 1949год. религиозни,религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица е въпрос,който се решава от съда.Създадената правна уредба конкретизира субектите,които могат да поискат установяване на правоприемственост,определя исковия процес като средство за решаване на този въпрос и изрично предоставя решаването му на СГС.Предвидено е решението на СГС да се обжалва от други регистрирани вероизповедания по реда на ГПК.Ето защо КС на РБ е приел,че разпоредбите на §4 от ПЗР на ЗВ не са противоконституционни,тъй като със законоустановения ред не се нарушават разпоредбите на Конституцията на Република Б..

Спорен е бил въпросът за правоприемството между М. И. Г.С. и Д. м. р. община и такова правоприемство по делото не е доказано.Съгласно Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Царство Б. от 1919год. най-малката организационна единица на изповеданието е била мюсюлманската вероизповедна община с Н.-§8,която е със статут на юридическо лице и е имала право да притежава собственост върху недвижими имоти-§8 и §90 от Устава.Съгласно Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в НРБ,действал от 1945год. до 1951год. вероизповедната община е била юридическо лице с право да притежава джамиите и медресатата,както и други движими и недвижими имоти-§8.С приемането на Устава за духовно устройство и управление на мюсюлманите в Република Б. от 1996год.,понятието „вероизповедна община“ вече не се използва и най-малката организационна единица на вероизповеданието се нарича М. джамийско Н.,което съгласно чл.24 от Устава е определено като ръководен орган на мюсюлманската джамийска общност.Съгласно чл.92 от Устава всички джамии и недвижими имоти на мюсюлманското И. са собственост на мюсюлманските джамийски настоятелства,които са юридически лица.И едва с Устава от 2011год. е предвидено в чл.13ал.1,че имуществото на М. И.,което е юридическо лице,включва правото на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти и плодовете от стопанисването им.Според сега действащия Устав мюсюлманското /джамийско/ Н. не е юридическо лице.Т.е. според сега действащия Устав въпросът за имуществото е уреден като принадлежност на Мюсюлманското И.,а не на местните му организационни единици.Или всички права,които са били включени в патримониумите на местните поделения на вероизповеданието са концентрирани в патримониума на М. И. Г.С..В този смисъл М. И. Г.С. е правоприемник на М. Н. с.С.,и може да предявява искове за собственост след 2011год..

По делото не е доказано и наличието на правоприемственост между Д./сега Златоградска/ мохамеданска вероизповедна община и М. Н. с.С..Този ищец е представил доказателства за регистрацията си от 6.ІІ.1996год. и до настоящия момент.Съгласно чл.6 от ЗВ/обн.ДВбр.48/1.ІІІ.1949год. отменен от 2.І.2003год./ от момента на утвърждаване на Устава на изповеданието от МС,същото се счита за признато и добива качество на юридическо лице.От този момент качество на юридическо лице добиват и местните поделения на изповеданието.Ето защо и ЗРС е приел,че ищецът М. И. е надлежен правен субект,считано от 1919год. и досега,както и местните поделения на това И..От представения пред въззивния съд ордер от 2.ІІІ.1956год. не може да се приеме,че Д. Н. с.С. е съществувало в този период,тъй като съгласно чл.16 от ЗВ/отм./,но действал от 1945год. до 2003год.,централните органи на вероизповеданието следва да се регистрират при Дирекцията по изповеданията при МС,а местните им поведелия-при местните народни съвети,с поименно обозначаване на всички членове на същите ръководни органи.Т.е. законът е установил реда,по който се легитимират местните и централните ръководства на вероизповеданията и съществуването им следва да се установи по този ред-Ч. извлечение от регистъра,в който са вписани членовете на ръководните им органи.Поради което въззивният съд също приема,че ответникът М. Н. с.С. не доказва съществуването си отпреди 1996год. и досега,както и правоприемство с Д. м.в. община.Липсата на осъществено правоприемство от Д. м. в. община и други правни субекти ограничава възможността за присъединяване на изтекла в полза на ищците придобивна давност.

От събраните по делото гласни доказателства също така не се установява осъществено необезпокоявано владение corpus в полза на М. И. Г.С. и М. Н. с.С. спрямо спорния имот в претендирания период,както и намерението за своене animus на същия.От свидетелските показания безспорно се установява,че процесния имот пл.№ * е старото гробище на с.С.,в което още от 1980год. не са извършвани погребения,в имот пл.№ * са извършвани частично погребения,а сегашното гробище на с.С. е имот пл.№ *. С плана на с.С. от 1978 год. имотът е отреден за озеленяване и за първи път е включен в регулацията на селото,а с плана от 1982год. имотът е преотреден за промишлена зона на селото с площ 10дка, в която да се изградят Механичните цехове на „М.“.Т.е. безспорно е,че процесният недвижим имот е включен в регулация през 1978год.,когато действащ е ЗТСУ/отм.//обн.ДВбр.29/10.ІV.1973год.,в сила от 1.VІ.1973год. до 31.ІІІ.2001год.,когато е отменен/.А съгласно разпоредбите на ЗТСУ/отм./ влезлите в сила регулационни планове имат непосредствено отчуждително действие.Или с включването на имот пл.№ *, кв.* в регулационния план на с.С.,той е бил отчужден,като е отреден за озеленяване.А с плана от 1982год. е преотреден/т.е. сменено е предназначението му/,като цялата площ от 10дка е предвидена за промишлена зона на с.С. и изграждане на механични цехове на „М.“/военния завод/.От 1978год.,когато е изградена текстилната фабрика на „Б.“,а през 1982год.-цеховете на военния завод и до настоящия момент,ищците не са упражнявали фактическа власт върху процесния имот,Ч. извършване на погребения на починали лица,обреди и култува дейност на мюсюлманското И..От АДС№.46/25.VІІІ.1998год.,съставен от Областна администрация Г.Пловдив и заключението на СТЕ се установява,че имотът е бил записан като частна държавна собственост,но е отписан като такъв със самия Акт,тъй като имотът е бил включен в капитала на „. В.“Г.З./сега заличено/.Съгласно чл.5 ЗДС държавата установява възникването,изменението и погасяването на правото си на собственост върху недвижими имоти с акт за държавна собственост,като актът за държавна собственост няма правопораждащо действие-чл.5ал.3 ЗДС.Разпоредбата на чл.158 ППЗДС предвижда,че обстоятелствата,констатирани в акта за държавна собственост,съставен по надлежния ред,имат доказателствена сила до доказване на противното.Но съгласно разпоредбата на чл.2ал.4 ЗДС не е държавна собственост имуществото,включено в капитала на търговското дружество,независимо,че собственик на капитала е държавата.А съгласно разпоредбата на чл.17а ЗППДОП/отм./при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото,предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването,се предоставя в собственост на тези дружества,освен ако в негоне е предвидено друго.В настоящия случай процесният имот е бил включен в капитала на „. В.“ЕООДГ.З./сега заличено/.Какви са вещноправните последици от преобразуването на държавното предприятие?Те се свеждат до следното:1.С акта на преобразуване се прекратява правото на държавна собственост върху вещите в държавното предприятие и те стават собственост на търговското дружество.2.Държавата придобива облигационни,респективно търговски субективни права,става държател,собственик на всички дялове,съответно акции в дружеството.3.Като собственик на вещите,търговското дружество се разпорежда свободно с тях.Държавата няма право да разпределя веществените активи на търговското дружество,което се приравнява по статуткъм всяко ТД и за него важат правилата на частната собственост.4.Държавата вече не може да се ползва и от привилегиите,създадени за държавната собственост.5.Търговското дружество се управлява,съгласно изискванията на ТЗ.7.Държавата,като собственик на дялове или акции,няма вещни права върху материалните обекти на търговското дружество.Тя има само облигационноправни или търговски правоотношения с него-има право да получи дивиденти,съобразно притежаваните дялове или акции.Ето защо в удостоверение изх.№639/2.VІ.1999год. на Областна администрация С. е посочено,че имотът не е държавна собственост,а в служебна бележка от 15.VІ.1999год. на Общинска администрация З. е посочено,че имотът не е общинска собственост.Имотът е бил предмет на приватизационна сделка,като е бил закупен от „. Н.“ЕООДГ.С.,след което е продаден на ответниците М. Т. и Х. Т.,които са настоящите му собственици,ведно с другите лица,подробно описани в заключението на СТЕ.Понастоящем имотът е урегулиран и застроен.Имот пл.№ *, кв.* по сега действащия план на с.С. е с обща площ 10 666кв.м.,в който са застроени метално хале с площ 2 238кв.м. и едноетажна масивна сграда с площ 8.4кв.м.В северния край на УПИ ІІ-*,кв.* по ПУП на с.С. има тракийска могила,която е регистрирана в Националния регистър.От писмо изх.№204/3.ІХ.2007год. на Регионалния исторически музей „С.Ш.“ Г.С. се установява,че на територията на имоти с пл.№532 и 533 в кв.46 в землището на с.С.,Община З. съществува археологически паметник на културата-надгробна тракийска могила и плосък некропол.Обектът е регистриран в Археологическата карта на Б. под№2200012.Обектът е със статут на паметник с национално значение,съгласно писмо на МС в ДВ от 17.ХІ.1962год.Тракийските могили,какъвто е и обекта в процесния терен,попадат в режим на земеползване „А“,който допуска използване на земята само като пасища и ливади.На комбинираната скица към допълнителното заключение на СТЕ частта от имот пл. № *, кв.* по плана на с.С.,в който попада тракийската могила е повдигнат в жълт цвят и е с площ 2.020дка.Правилно и законосъобразно искът е бил отхвърлен от ЗРС и за тази част от процесния имот,тъй като тя е национален археологически паметник на културата и може да се ползва само като ливада и пасище.

С приемането на новия ЗВ през 2003год. в разпоредбите на §5 от ПЗР на ЗВ е предвиден реда за възстановяване собствеността на вероизповеданията върху одържавени,отчуждени,конфискувани или незаконно отнети имоти на основания,подробно посочени в изброените закони в §5ал.1 от ПРЗЗВ,межди които и ЗСПЗЗ.В случая вещото лице по назначената СТЕ при проверка в ОС“З“Г.З. е установило,че Д. Н. с.С. е заявило процесния имот за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.За 4 дка,заявени под№15 в м.“Поляната“ ПКГ.З. е отказала да признае право на собственост,тъй като не е представено удостоверение по чл.13 ал.4 от ТСУ,за 4дка,заявени под № * и за 12дка, заявени под № 21 е отказано възстановяване,тъй като имота е застроен и се полага обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ.Обезщетението е постановено с решение№Б-237/28.ХІІ.2000год. за 16.1дка в м.“П.“ с поименни бонове на стойност 2 415лв. Решението като необжалвано е влязло в сила.Т.е. ищецът М. Н. с.С. има влязло в сила решение,с което е обезщетено за процесния имот с поименни бонове на стойност 2 145лв.,тъй като имотът не може да бъде възстановен,поради застрояването му и обстоятелството,че вече не е държавна собственост,а частна собственост,придобита Ч. деривативен способ-сделки/покупко-продажби/.

По гореизложените съображения ще следва въззивният СОС на основание чл.271ал.1 ГПК да потвърди решението на ЗРС,като законосъобразно.

Въззивният съд ще следва да потвърди,като правилно и законосъобразно и определение№426/5.ХІІ.2014год. по Г.д.№.2/2011год. на ЗРС.Възраженията на пълномощника на ищците А.Ф.Е. са незаконосъобразни.ЗРС е присъдил на ответниците М. З. Т. и Х. М. Т. 3 360лв. съдебни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение на А.С.Т..В случая ответниците са двама,като всеки от тях дължи адвокатско възнаграждение.Това възнаграждение е определено съобразно изискванията на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,съобразено с последните изменения на Наредбата обн.ДВбр.28/28.ІІІ.2014год.Няма спор по делото,че данъчната оценка на процесния недвижим имот от 2011год. е 25 318.40лв.Дължимото минимално адвокатско възнаграждение върху тази сума е 1 289.55лв.,съгласно чл.7ал.2т.4 от Наредба№1/9.VІІ.2004год.Всеки един от ответниците е изплатил по 1 400лв.,което не е прекомерно възнаграждение по смисъла на чл.78ал.5 ГПК.Безспорно е установено по делото,че А.С. Й. Т. от САС е регистрирано по ЗДДС лице.Като такова той дължи ДДС за извършените от него адвокатски услуги.А съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.В случая на ответниците М. Т. и Х. Т. са присъдени разноски за изплатените от тях адвокатски възнаграждения за един А.,съобразно правилата на чл.78ал.3 ГПК във връзка с чл.78ал.5 ГПК,като възнаграждението като цена на услуга включва и ДДС,съобразно нормативните изисквания за това.

Ще следва на основание чл.78ал.3 ГПК да се осъдят жалбоподателите да заплати на въззиваемите М. З. Т. и Х. М. Т. 3 360лв. съдебни разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение,за настоящата въззивна съдебна инстанция.

На основание гореизложеното и чл.258ал.1 и сл. ГПК Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение№152/6.ХІ.2014год. постановено по Г.д.№.2/2011год. на Златоградският районен съд,КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО!

ПОТВЪРЖДАВА определение№426/5.ХІІ.2014год. по Г.д.№.2/2011год. на Златоградският районен съд,КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО!

ОСЪЖДА М. И. Г.С. и М. Н. с.С. да заплатят солидарно на М. З. Т. и Х. М. Т. 3 360лв./три хиляди триста и шестдесет лева/разноски по водене на делото в настоящата въззивна съдебна инстанция за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото!

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.