№ 162
гр. Свищов, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично засеД.е на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
в присъствието на прокурора С. Н.
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20224150100562 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид:
Молба с правно основание чл. 19 ал. 1 от Закон за гражданската
регистрация
Молителката Й. Л. П., чрез пълномощника адв. Б. Г. твърди, че е
родена ***** г. в гр. ******** и е записана със собствено име Й.. Посочва, че
първоначалният замисъл на родителите й е бил, да бъде именувана Д., но
поради установени традиции в семейството, децата да получават имена на
някой от прародителите и поради назрял по този повод конфликт в
семейството, двамата й родители се съгласили детето им да бъде кръстено на
името на баба си по бащина линия. Заявява, че още от ранните детски години,
родителите й започнали да се обръщат към нея с името Д., като умалително
на името Д.. Постепенно всички роднини, близки , а с течението на времето –
съученици, приятели, учители и въобщес всички, започнали да се обръщат
към нея със същото име. Сочи, че това обстоятелство не представлявало
голям проблем, до преместването и да живее в *****. Преди 9 години трайно
се установила да живее в ****** и *********, като в това общество името Й.
1
й създавало особени затруднения. Това име английските служители не знаели
как да го изпишат и как се спелува. Същият проблем възникнал сред колегите
й и сред другите членове на английското общество. Затова и в тази страна тя
започнала да се представя пред приятелите си, пред колеги и въобще пред
всички със собствено име Д.. Така в продължение на 9 години живяла в
английското общество с името Д.. С това име била отразена в банковите
документи, в трудовия си договор и във всякакви други актове. Във ********
не съществувало законово уредена процедура, по силата на която да бъде
променено името , а лицето започвало да използва името, което смята за
подходящо. Обикновено лицата, които желаели да си сменят името,
попълвали специален публичен акт, с който заявявали , че изоставят
използването на старото си име и занапред ще използват ново. Този акт се
подписвал с новия подпис и със стария подпис, както и от един свидетел, като
документът се подавал в регистърна агенция, която в А. се наричала „DRRD
POLL“. Описва, че копието от този публичен акт занапред служело като
доказателство за промененото име. Твърди, че през 2021г. придобила
британско поданство и имала двойно гражданство. Поради отразяването в
регистрите на населението на България и в А. с различни собствени имеа,
срещала сериозни затруднения при своята идентификация, както и при
пътуванията си. Счита, че това представлявало важно обстоятелство по
смисъла на закона за промяна на собственото й име. Желанието й за промяна
на собственото й име, било израз на личностното й самоопределение. Моли
съда да постанови решение, с което да допусне промяна в собственото й име
от Й. на Д., без промяна на бащиното и фамилното име и ЕГН. В съдебно
засеД.е, чрез пълномощника си поддържа молбата. В хода на устните
състезания моли молбата да бъде уважена.
Заинтересованата страна Община Свищов, редовно призовани не
изпращат представител, не вземат становище по молбата.
Заинтересованата страна Община Бяла, редовно призовани, не
изпращат представител, не вземат становище по молбата.
Представителят на ТОС към Районна прокуратура Велико
Търново счита молбата за основателна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
2
намери за установено следното:
Видно от удостоверението за раждане по акт за раждане №
148/03.06.1972 година на Община Бяла, молителката е родена на ***** г. и
при раждането си е записана с имената Й. Л. П..
Видно от свидетелство за съдимост рег. № 804 от 12.09.2022 г. на
РС Бяла, молителката Й. Л. П. не е осъждана.
В приложена по делото декларация, молителката декларирала, че
спрямо нея не се водят наказателни производства от общ характер, не са й
налагани ограничения за напускане пределите на страната.
Съгласно удостоверение № 6457/14.09.2022г. на РП Велико Търново, към
13.09.2022г. срещу молителката няма образувани и неприключени
наказателни производства и повдигнати обвинения.
Видно от Акт за промяна на име, превод от английски на
български език, молителката декларирала, в присъствието на посочения
свидетел, че се отказва и прекратяван използването на предишното й име Й.
Л. П. и приема и определя да бъде известна само с името Д. Л. П., с което име
ще се подписва занапред, като акта за промяна на име носи печат на UK Deed
Poii Office. Приложено по делото е превод от английски на български език на
писмо от UK Deed Poii Office, с което изказват благодарност на молителката,
че е потърсила съдействието им при промяната на името й, както й пожелават
успех с новото й име. Видно от превод от английски на български език на
писмо от Barklaycard, както и превод от английски на български език на
писмо от Barclays, молителката фигурири в документите от банкови
институции с името Д. П.. С това име е записана и в Паспортната служба ,
видно от превод от английски език на писмо от Паспортна служба на Нейно
Величество и съобщение от Паспортната служба.
Разпитани по делото бяха св. М.Д. и св. Е. Д.. Видно от
показанията на св. Д., познава молителката от раждането й, тъй като били от
едно и също село. Заяви, че при раждането й, я кръстили на бала й Й. по
традиция, но родителите на молителката искали да я кръстят Д., но надделели
традициите. Същата изнесе, че повечето от съучениците й, някои от
роднините, които не били от бащината, а от майчината й страна, приятелите й
се обръщали към молителката с името Д. или Д.. Допълни, че след това
живеели и тя и молителката в гр. Свищов, ходели си често на гости, били
3
много близки. Знаела, че по-голямата част от съучениците и състудентите на
моителката я знаели като Д. или Д.. Тази свидетелка заяви, че преди около 9-
10 години молителката заминала за гр. София, а след това и за А., където
живеел брат й. Имала постоянни контакти с нея в месинджър и доколкото
знаела , там била записана с името Д.. Знаела, че молителката е гражД.н на А.
и била записана с името Д..
Св. Д. заяви, че молителката й била работодател преди време,
имала бизнес в гр. Свищов и винаги на работа към нея се обръщали с „Д.“,
представяла се с името Д. и тя самата така я знаела. Заяви, че преди около
десет години молителката заминала за А., където била известна с името Д.,
поддържали контакти чрез фейсбук и телефон, а като си дойдела в България
се виждали.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Молбата е процесуално допустима. По същество е основателна.
Предвид на тези данни по делото, съдът намира, че са налице т.н.
“важни обстоятелства” по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗГР, поради което
молбата, като основателна следва да се уважи и да се допусне исканата
промяна. По делото се установи, че молителката Й. Л. П. при раждането си е
записана със собствено име Й.. Установи се, от показанията на св. Д., че при
избора на името й тогава надделяла традицията, кръстили я на името на баба й
Й., въпреки първоначалното желание на родителите й да й дадат името Д..
Установи се от показанията на същата свидетелка, че независимо от името, с
което фигурирала в удостоверението си за раждане, молителката била
известна сред съучениците си с името Д., както и впоследствие състудентите
й също я познавали с името Д., като се обръщали към нея с името Д. или Д..
Тази свидетелка изнесе, че в А., където молителката живеела от около десет
години , била записана с името Д., била гражД.н на А.. Последното се
установи и от показанията на св. Д.. Видно от нейните показания е, че преди
да замине за А., молителката имала бизнес в гр. Свищов, като тогава
използвала в общуването си името Д. „всички се обръщаха с Д.. Тя винаги се
представяше с името Д.“. Тази свидетелка заяви, че в А. молителката била
известна също с името Д..
4
В Закона за гражданската регистрация понятието "важни обстоятелства" не е
изчерпателно дефинирано, респективно не са изброени всички хипотези.
Безспорно, обаче, законодателят е имал предвид обстоятелствата, които са
съществени, значими за определяне името на съответното лице, които именно
поради сериозния си характер и значение налагат допускането на тази
промяна. Молителката ангажира доказателства, че при раждането си е
именувана със собствено име Й., а съгласно гласните доказателства, същата
не използва това име в общуването си с трети лица, представя се при
запознанства с името Д., и всички я наричат Д. или галено Д.. Установи се, че
молителката е гражД.н и на А., като в паспортната служба и в банковите
институции там фигурира с името Д., което име е посочила в Акт за промяна
на име, приложен по делото.
По този начин се получава явно несъответствие между собственото й име по
документа за самоличност и собственото име, с което молителката е известна
в обществото. Разпоредбата на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация
посочва предпоставките, допускащи промяна на имената. Същата предвижда,
че промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, въз
основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни
обстоятелства налагат това. В случая, обстоятелството, че молителката е
известна сред близки, познати с това име, представя се при запознаване с това
име, иска да носи това име, а и в документите, които използва в А. е записана
с това име, е предпоставка за допускане на исканата промяна, Съдът намира
същото за важно обстоятелство по смисъла на чл. 19 от ЗГР. Името е част от
личностното самоопределяне на лицата и в тази връзка субективното желание
на дадено лице да носи определено име може да се квалифицира като „важно
обстоятелство“. Настоящото име на молителката не е осмиващо, опозоряващо
или обществено неприемливо по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗГР, но нуждата от
неговата промяна е породена от факта, че молителката не се идентифицира с
това лично име в обществото, известна е с лично име Д., като желае да носи
това име, а и в документите й в А. е записана с това име. Името представлява
постоянно словесно обозначение на физическото лице, което служи за
неговата индивидуализация, идентификация и отличаване от останалите
физически лица, поради което законът допуска да бъде променяно по
5
изключение, при наличие на важни обстоятелства, каквито в случая съдът
приема, че са налице. По делото не се ангажираха от страните доказателства,
от които да се установяват никакви данни, които биха могли да наведат на
извод за опит за скриване на самоличността на молителката, за опит за
заобикаляне на законови забрани или на административни ограничения и
които да бъдат съобразени от съда при постановяване на решението.
Напротив, установи се, че молителката не е осъждана, срещу нея не се водят
наказателни производства. Предвид това молбата като основателна и
доказана следва да бъде уважена.
Следва да се допусне промяна в собственото име на молителката Й. Л. П.,
като собственото й име се променя от Й. на Д., и препис от решението да се
изпрати на Община Бяла и Община Свищов за отбелязване на промяната в
регистрите на населението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.19 ал.1 от ЗГР, ДОПУСКА ПРОМЯНА на имената на
молителката Й. Л. П. с ЕГН ********** от ****************************,
като собственото й име се променя от Й. на Д..
Препис от решението да се изпрати на Община Бяла и Община
Свищов за отбелязване допуснатата промяна в регистрите на населението.
Препис от решението да се изпрати на Бюро съдимост при Районен съд – Бяла
за отбелязване.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
6